РЕШЕНИЕ
№ 3749
гр. София, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. Ц. Р.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110210628 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с №
СО-ОД-Е-25-25 КС - 344 от 12.06.2025г. с изх. № СОА25-РД11-
530/12.06.2025г. и с трети рег. № на СИ към СО - № ССИ25-РД11-94-(10)-
18.06.2025г., издадено от КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Е. Х. Х., с ЕГН: ********** са наложени две
административни наказания - 1.). административно наказание „парична глоба“
в размер на 1000.00 (хиляда) лева за административно нарушение по чл.29а,
ал.1, т.8 вр. чл.154а, ал.1 от Наредба за организация на движението на
територията на Столична община, и 2.). административно наказание „парична
глоба“ в размер на 2000.00 (две хиляди) лева за административно нарушение
по чл.29а, ал.1, т.20 вр. чл.154а, ал.2 от Наредба за организация на движението
на територията на Столична община.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Е. Х. Х. чрез упълномощения си
процесуален представител обжалва наказателното постановление. Излагат се
във въззивната жалба инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност.
Твърди се липсата на извършени административни нарушения. Посочват се
подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения.
Иска се отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
редовно призована, изпраща представител, който инвокира пред съда доводи
1
за неоснователност и недоказаност на подадената въззивна жалба.
ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 07.07.2025г., в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на
наказателното постановление на 24.06.2025г. - съгласно разписка на
лицензиран пощенски оператор, приложена в преписката, на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт
по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол
от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № СО-ОД-Е-25-25 КС - 344 от 12.06.2025г. с
изх. № СОА25-РД11-530/12.06.2025г. и с трети рег. № на СИ към СО - №
ССИ25-РД11-94-(10)-18.06.2025г., издадено от КМЕТ НА СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Е. Х. Х., с ЕГН:
*************са наложени две административни наказания - 1.).
административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда)
лева за административно нарушение по чл.29а, ал.1, т.8 вр. чл.154а, ал.1 от
Наредба за организация на движението на територията на Столична община, и
2.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 2000.00 (две
хиляди) лева за административно нарушение по чл.29а, ал.1, т.20 вр. чл.154а,
ал.2 от Наредба за организация на движението на територията на Столична
община.
На 20.05.2025г., в 10:25 часа свидетелите Х. М. М. и П. Б. Д. -
служители (длъжностни лица - инспектор и административен ръководител) в
Столичен Инспекторат към Столична община, извършили в присъствие на
полицаи от СДВР административна проверка в гр.София в района на
поземлени имоти в кв. „Експериментален“. В хода на проверката установили
жалбоподателят Е. Х. Х., който бил водач към „В. М.“ ООД, че е изхвърлил
като водач на товарен автомобил с рег. № ******** в гр.София в района на
поземлни имоти в кв. „Експериментален“ големи количества земни маси,
извън местата, определени за обезвреждането и/или оползотворяването им,
като не е имал разрешение по Закона за управление на отпадъците и не е
представил копие от направлението за транспортиването на земните маси на
2
проверяващите ги лица. Действията на водача Х. били заснети с техническо
средство дрон, собственост на Столичен инспекторат към Столична община,
като били извършени снимки. Бил съставен АУАН с №25-25КС-
344/20.05.2025г. от свидетеля Х. М. М.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите Х. М. М. и П.
Б. Д. - служители (длъжностни лица - инспектор и административен
ръководител) в Столичен Инспекторат към Столична община. Съдът няма
основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията на
свидетелите М. и Д. само, защото например са редови служители към
контролен общински орган. Показанията на свидетелите М. и Д., изложени
пред съда в условията на устност и лична непосредственост, не са
заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни,
безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се
установяват от друг безспорен доказателствен източник - и това са
свидетелските показания по делото и събраните писмени доказателства,
включително и снимките в производството. Липсват индикации за проява на
злоупотреба с административни правомощия. Фактическите констатации от
показанията на свидетелите М. и Д. намират пряка опора в писмените
доказателства по делото. Тези свидетели са също така и чистосърдечни при
изложението на възприятията си пред съда, при което доказателствената
стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен,
съгласно принципите на непосредствеността и устността. СПОРЕД
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски показания
могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които
свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно
обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от
НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на
двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като
изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради
което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно
поведение към извършено престъпление или административни нарушения и
само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство (визират се
показанията на свидетелите М. и Д. – събрани са и писмени доказателства,
приложени са снимки, и с оглед приложените по делото способи на доказване,
дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че
с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на
конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото
да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената
си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори,
основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани
със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества
като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната
3
действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното
последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие
и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел
да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки
отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други
фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за
точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място
волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и
възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна
ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Съдът намира, че
свидетелите М. и Д. излагат в показанията си не предположения, а преки
възприятия за настъпили факти за субекта на административните нарушения,
но и за неговите противоправни действия и бездействия. Нито измислят
факти. Нито придават друг смисъл на същите, какъвто нямат. Тези свидетели
не излагат интерпретация на факти, а обективни възприятия за такива, като
проявили се в обективната действителност. Показанията им са достоверни.
Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да
излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя Х. М. М. процесуално
нарушение при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на
защита на въззивния жалбоподател Е. Х. Х. не е било нарушено. АУАН и НП
са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно
приложените в съдебното производство заповеди, длъжностни
характеристики, актове за назначение и други. Въззивната инстанция намира,
че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени
са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощиия, като
констатираните нарушения по съставите на чл.29а, ал.1, т.8 и чл.29а, ал.1, т.20
4
вр. чл.154а, ал.1 и ал.2 от Наредбата за организацията на движение на
територията на Столична община, са изчерпателно, ясно и подробно описани
в АУАН, като по идентичен начин са отразени и в НП. Нарушенията са
подведени правилно под съответните норми на материалния закон. Съдът
намира, че административно-наказващия орган не е извършил и процесуални
пропущения при провеждането на процедурата по съставянето на
обжалваното НП. Административно-наказателното производство е било
образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е издадено в 6 (шест)
месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото по
съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вменените в
отговорност на санкционирания правен субект административни нарушения
по съставите на чл.29а, ал.1, т.8 и чл.29а, ал.1, т.20 вр. чл.154а, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за организацията на движение на територията на Столична община
са индивидуализирани в степен, позволяваща формираното на обосновано
мнение върху какви факти се основават административно-наказатени
обвинения, въз основа на кои доказателства се извеждат тези факти и какво
следва да е приложението на закона. Нарушените материалноправни норми са
посочени правилно и прецизно. Описанието на нарушенията позволява
тяхната индивидуализация и отграничаване едно от друго, доколкото се
състоят в извършване на различни действия и бездействия, съставомерни по
две отделни хипотези на чл.29а, ал.1, т.8 и чл.29а, ал.1, т.20 вр. чл.154а, ал.1 и
ал.2 от Наредбата за организацията на движение на територията на Столична
община. Нарушенията са установени при осъществен текущ административен
контрол, поради което правилно като дата на извършването им е посочена
датата на проверката. Посочването на друг период на извършването им би
представлявало недопустимо и недоказуемо в санкционния процес
хипотетично предположение. По изложените съображения и макар
описанието на нарушението в АУАН и НП формално да възпроизвежда
съдържанието на нарушената разпоредба, то е напълно достатъчно, за да
разбере уличеното лице повдигнатото му административнонаказателно
обвинение, респективно да организира защитата си срещу него, а на съда – да
осъществи съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно чл.29а, ал.1, т. 8 от Наредбата за организацията на движение на
територията на Столична община забранява се транспортиране на строителни
отпадъци и земни маси, без издадено направление по реда на Наредбата за
управлението на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на
територията на Столична община.
Според чл.29а, ал.1, т. 20 от Наредбата за организацията на движение на
територията на Столична община забранява се транспортирането на
строителни отпадъци и земни маси без копие на издадено направление по
чл.58 от Наредбата за управлението на отпадъците и поддържане и опазване
на чистотата на територията на Столична община в транспортното средство.
Нормите на закона са ясни и категорични, поради което съдът не споделя
възраженията на адвокат К. С. в противоположен смисъл.
5
Санкционните разпоредби на чл.154а, ал.1, изр.1 и ал.2 от Наредбата за
организацията на движение на територията на Столична община предвиждат,
че се наказва с глоба от 300.00 лева до 1000.00 лева физическо лице, което
осъществи някое от нарушенията по чл.29а, като за нарушение по чл.29а, ал.1,
т.20 се налага парична глоба от 100.00 лева до 5000.00 лева.
Въззивната инстанция установи правилно приложение на чл.12 и чл.27,
ал.2 от ЗАНН при определянето на размерите на наложените парични глоби на
жалбоподателя Е. Х. Х. като административни наказания по смисъла на
чл.29а, ал.1, т.8 и чл.29а, ал.1, т.20 вр. чл.154а, ал.1 и ал.2 от Наредбата за
организацията на движение на територията на Столична община. Наказанията
в наложените размери на определените парични глоби от 1000.00 лева и
2000.00 лева са правилни, законосъобразни, обосновани и справедливи.
Отговарят на личната и генералната превенция на административното
наказание и на вида на нарушенията от същия вид. Тези парични глоби от
1000.00 лева и 2000.00 лева се противопоставят и на настъпилите вредни
(негативни) трайни последици за флората и фауната на теритията на Столична
община. Вредните послецици са и невъзвратими, тъй като земните маси са
изхвърлени в кв. „Експериментален“ извън определеното място за границите
на Столична община - което е депото в кв. „Горубляне“. Природата на
Столична община е замърсена. Съдът намира, че административно-
наказващият орган е съобразил, че действията и бездействията на водача Х.
засягат и увреждат обществените отношения по чл.29а, ал.1, т.8 и чл.29а, ал.1,
т.20 вр. чл.154а, ал.1 и ал.2 от Наредбата за организацията на движение на
територията на Столична община във висока степен. Целта на наказанията е
осъществяването на превенция на риска от замърсяването на флората и
фауната на Столична община, което влияе и върху замърсяването на въздуха
на територията на общината, а оттам това рефлектира върху здравето на
населението на Столична община и на хората, болни от респираторни
заболявания. Деянията на дееца Х. се отличават с изключително висока степен
на обществена опасност. При преценката на баланса на обществения интерес
по безопасност на участниците в движението в градска среда и опазване на
живота и здравето на живущите в нея чрез незамърсяване на флората и
фауната, и обществената опасност на конкретните нарушения от друга страна,
съдът намира, че наложените глоби са съответни на конкретните нарушения
от същия вид и са пропорционални на целите по чл.12 от ЗАНН. Изложеното
мотивира съдът да не споделя обратните възражения на адвокат К. С..
Нарушенията са безспорно установени и доказани, въпреки обратните доводи
на процесуалния представител на жалбоподателя Х.. Празните камиони не са
отишли на мястото в поземлените имоти в кв.“Експериментален“ празни. Те
са били пълни със земни маси и в тази насока са показанията на свидетелите
М. и Д.. Свидетелят Д. е заснел разтоварването на земните маси от камионите.
Сред тези камиони бил и камиона на жалбоподателя Х.. Факт е бил
заварването на жалбоподателя Х. на инкриминираното място с празен
(разтоварен) камион, като същият не е представил законово изискуемото
направление (административно разрешение) да стори това. Няма логика
жалбоподателя Х. да е с празен камион на място, където се изхвърлят земни
6
маси, ако самият сам не е изхвърлил земни маси, което се установява от
доказателствените материали по делото.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя Х. от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената
пълнота обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като
най-заинтересована страна да избегне инициираните срещу него
административно-наказателни обвинения. Съдът намира, че с приемане на
неоснователността на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда
изводи от фактическа и правна страна в настоящото съдебно решение, се
опровергават обратните по съдържание доводи на жалбоподателя Х. от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят допълнителни аргументи (извън
посочените от съда) за тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИ е обективна, закономерна,
причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и
страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да
понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които
съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни
изменения, в сила от 01.10.2025г.), санкционираният жалбоподател следва да
понесе разноски за юрисконсулт в размер на 190.00 лева, определени от съда в
пределите от 130.00 до 190.00 лева по негова преценка и с оглед обема на
осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № СО-ОД-Е-25-25 КС - 344
от 12.06.2025г. с изх. № СОА25-РД11-530/12.06.2025г. и с трети рег. № на
СИ към СО - № ССИ25-РД11-94-(10)-18.06.2025г., издадено от КМЕТ НА
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Е. Х. Х., с
ЕГН: ****************** са наложени две административни наказания - 1.).
административно наказание „парична глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда)
лева за административно нарушение по чл.29а, ал.1, т.8 вр. чл.154а, ал.1 от
7
Наредба за организация на движението на територията на Столична община, и
2.). административно наказание „парична глоба“ в размер на 2000.00 (две
хиляди) лева за административно нарушение по чл.29а, ал.1, т.20 вр. чл.154а,
ал.2 от Наредба за организация на движението на територията на Столична
община.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ Е. Х. Х., с ЕГН: *************** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Мовсковска” №
33 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК
вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни
изменения, в сила от 01.10.2025г.) вр. чл. чл.63д от ЗАНН, сумата от 190.00
лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8