№ 217
гр. Варна, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500437 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Д. Й. К. против решение №49/22.05.2025г., постановено по
гр.д.№85/25г. по описа на ТОС, с което: 1/ е признато за установено
съществуването на вземането на ищцата Т. П. П. срещу ответника Д. Й. К. за
сумата 109 000 лв. по запис на заповед, издаден на 19.05.2023г., с падеж -
30.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението - 19.11.2024г. до окончателното плащане, за което е издадена
заповед №317/22.11.2024г. по ч.гр.д.№663/2024г. на РС-Попово за изпълнение
на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК, на
осн.чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ; 2/ е осъден Д. Й. К. да заплати
на Т. П. П. направените по делото в заповедното производство разноски в
размер на 6 180 лв., както и в исковото производство разноски в размер на 6
180 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в протИ.речие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск
бъде отхвърлен.Претендират се разноски.
Въззиваемата Т. П. П. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.И.И.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното
1
решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищцата Т. П. П. излага, че ответникът Д. Й. К. е поел
задължение по издаден запис на заповед от 19.05.2023г. да й заплати сумата от
109 000лв. с падеж 30.09.2024г.Въпреки отправените от нея покани, същият не
й заплатил посочената сума.Поискала издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК против ответника за сумата от
109 000лв., представляваща парично вземане по запис на заповед от
19.05.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 19.11.2024г. до окончателното изплащане, както и сторените в
заповедното производство разноски от общо 6180лв., и такива й били
издадени по ч.гр.д.№663/24г. по описа на ПРС.Въз основа на издадения
изпълнителен лист образувала изп.д.№2036/24г. по описа на ЧСИ А.З., район
на действие ОС-Търговище.На 27.02.2025г. получила съобщение от ПРС, с
което е уведомена, че на 07.01.2025г., при спазване на предвидения
едномесечен срок/съобщение, връчено на 09.12.2024г./, длъжникът е възразил
срещу вземането.Предвид изложеното, претендира да бъде признато за
установено, че ответникът Д. Й. К. й дължи сумата от 109 000лв.,
представляваща парично вземане по запис на заповед от 19.05.2023г., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението в съда - 19.11.2024г. до
окончателното изплащане.Моли да й бъдат присъдени сторените в
заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът Д. Й. К. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.Поддържа,
че между страните липсва каузално правоотношение, както и претендираното
облигационно правоотношение.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с пр. осн. чл.422 от ГПК, вр. чл.538 от ТЗ.
По подадено от Т. П. П. на 19.11.2024г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед с дата на
издаване - 19.05.2023г., издател Д. Й. К., с поето безусловно задължение от
последния да заплати, по този запис на заповед, без протест и без разноски, на
поемателя Т. П. П. сумата от 109 000лв., с падеж 30.09.2024г., е издадена по
ч.гр.д.№663/24г. по описа на ПРС Заповед №317/22.11.2024г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Д. Й. К. да заплати на кредитора Т. П. П. сумата от
109 000лв., представляваща парично вземане по запис на заповед от
19.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда -
19.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6 180лв.
разноски по делото, от които 2 180лв. заплатена д.т. и 4 000лв.
адв.възнаграждение.По издадения по заповедта, подлежаща на незабавно
изпълнение, изп.лист е образувано изп.д.№20247690402036 по описа на ЧСИ
2
А.З., рег.№769, район на действие ОС-Търговище.По същото копие от
изпълнителния лист и заповедта са връчени на длъжника на 09.12.2024г.,
ведно с ПДИ/съгласно представените от ЧСИ А.З. по ч.гр.д.№663/24г. по
описа на ПРС заверени копия от ПДИ и известие за доставяне/.На 07.01.2025г.,
в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът е подал възражение срещу
заповедта, с посочване, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.С определение №101/11.02.2025г., постановено по
ч.гр.д.№663/24г. по описа на ПРС, на Т. П. П. е указано, че може да предяви в
едномесечен срок от връчване на определението иск за установяване на
вземането си за сумите, посочени в Заповед №317/22.11.2024г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и да
представи доказателства, че е предявила иск в посочения срок.За указанията
на съда Т.П. е надлежно уведомена, чрез процесуалния си представител, на
27.02.2025г.Исковата молба, инициирала производството пред ТОС, е
подадена на 27.02.2025г., т.е. в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, с представяне на
доказателства за предявяването му пред заповедния съд на 27.02.2025г.
Представеният в заповедното производство запис на заповед е редовен от
външна страна и съдържа всички изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ, а
именно: наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика,
на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари -
безусловно поето задължение да се заплати сумата от 109 000лв.; падеж -
30.09.2024г.; място на плащане - гр.П., обл.Т., ул.“* *“№*/адрес, съвпадащ с
посочения в записа на заповед постоянен адрес на издателя/, името на лицето,
на което или на заповедта на което трябва да се плати - Т. П. П., дата -
19.05.2023г. и място на издаване - гр.П., обл.Т., ул.“* *“№*; подпис на
издателя Д. Й. К./с изписани ръкописно и три имена/.В първоинстанционното
производство ответникът не е твърдял, че записът на заповед не е подписан от
него и в тази връзка оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е
изследвал от кого е издаден записът на заповед и на кого са подписите в него,
са неоснователни.
Съгласно разрешенията по т.17 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС, вкл. мотивната част, подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9/сегашна ал.1, т.10/ от ГПК
въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна
менителничен ефект.Записът на заповед е ценна книга, материализираща
права, и доказателство за вземането.Вземането по запис на заповед произтича
от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на
документа.При редовен от външна страна менителничен ефект и направено
общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед.В настоящия случай ответникът е
3
направил общо оспорване на вземането по заповедта, с посочване в отговора
на исковата молба единствено, че липсва каузално правоотношение между
страните и претендираното облигационно правоотношение, а във
възражението по чл.414 от ГПК единствено, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение.Процесуалната позиция на
ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по
записа на заповед и предвид указанията в цитираното ТР не създава
задължение за ищцата да сочи и да доказва каузално правоотношение като
основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с
редовния от външна страна и действителен запис на заповед.От своя страна
ответникът издател също не твърди наличие на каузално правоотношение, по
повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, т.е. спор
между страните относно каузално правоотношение не е налице.В качеството
му на абстрактна правна сделка, при която основанието за плащане не е
елемент на съдържанието, поради което не е условие и за действителност на
ефекта, редовният от външна страна запис на заповед, посочен от ищцата като
единствен източник на установяваното по реда на чл.422, ал.1 от ГПК парично
вземане, и предвид така направеното от ответника общо оспорване, доказва
вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума.Ответникът не
е твърдял, съответно и доказвал, да е погасил вземането чрез плащане или
друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането
съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед, че същото е
изискуемо и подлежи на изпълнение.Предявеният установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.Предвид основателността му, подлежат
на присъждане сторените от ищцата в заповедното и в исковото производство
разноски.
Предвид съвпадане крайните правни изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на ищцата следва
да бъдат присъдени сторените от нея пред настоящата инстанция разноски,
представляващи адв.възнаграждение в размер на 4 000лв., заплатено в брой,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.07.2025г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №49/22.05.2025г., постановено по гр.д.№85/25г.
по описа на ТОС.
ОСЪЖДА Д. Й. К., ЕГН **********, да заплати на Т. П. П., ЕГН
**********, сумата от 4 000лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
4
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5