О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№……………../16.09.2022г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова, като разгледа т. д. № 891 по описа за 2020г, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН.
Ищецът - „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/чрез
постоянните си синдици иска да се постанови
решение, с което да се обяви недействителността, по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на КТБ АД /н. /, на Договор за генерално спонсорство от
01.09.2011 г., изведен в КТБ под № Д-219/02.09.2011 г., сключен между КТБ АД
/н/ и ответното дружество „С.Б.“ ООД, по силата на който ищецът е предоставил
сумата от 360 000,00 лева с ДДС на ответното дружество срещу правото да се
нарича Генерален спонсор на турнира „Купата на България“.
С исковата си молба синдиците на
"К. Т. Б. " АД (н.) посочват, че с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.
д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, ТО VI-4 състав е обявена несъстоятелността
на Банката с начална дата на неплатежоспособност 22.04.2015 г., а с решение № 1443/03.07.2015
г. по т. д. № 2216/2015 г. по описа на САС същото е отменено в частта по
отношение на началната дата на неплатежоспособност, като за такава е определена
датата 20.06.2014 г. В качеството си на синдици на банката, съгласно чл. 60, ал. 3 ЗБН са активно легитимирани да предявят исковете по чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ЗБН и иск
по чл. 135 ЗЗД пред съда
по несъстоятелността.
Посочва се, че сключеният Договор
за спонсорство от 01.09.2011 г няма нищо
общо с предмета на дейност на Банката и е напълно безполезен, като намерението
е било увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността на Банката.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва иска. Счита, че изложеното в исковата молба е неясно, досежно
правното основание на иска. Излага твърдения относно ползите от сключването на
договор за спонсорство, като посочва, че ответникът надлежно е изпълнил
задълженията си за реклама на КТБ /н./ по време на турнира, по всички възможни
начини.
С допълнителната искова молба
ищецът е пояснил, че твърди сключването на възмезден договор, с неравностойна
престация, като по този начин са увредени кредиторите на масата на
несъстоятелността. Възразява срещу приемането на разпечатки, публикации и имейл
кореспонденция, като счита, че нямат характер на писмени доказателства по
смисъла на ГПК.
С отговора на допълнителната
искова молба, ответникът пояснява първоначалния си отговор, като прави
доказателствени искания.
Иска по чл.60,
ал.1, т.3 ЗБН е недопустими, тъй като е предявен след изтичане на преклузивния
за предявяването му срок.
Предявяването му
е ограничено от предвиден в закона преклузивен срок, спазването на който е
процесуална предпоставка за неговата допустимост. В различните редакции на
чл.62, ал.1 ЗБН срокът е с различна продължителност. Първоначално той е
2–годишен от откриване на производството по несъстоятелност спрямо банката, а
след измененията с ДВ, бр. 22 от 2018 г. е завишен на 5-години. Нормата на 62,
ал.1 ЗБН е материалноправна, поради което и за да може да се прилага за
заварени правоотношения (т.е. такива възникнали преди влизането й в сила),
следва да има нарочна правна разпоредба, която й придава обратно действие.
Такова действие й придава разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ,
бр. 22 от 13.03.2018 г. Същата е обявена за противоконституционна с Решение № 8
от 27.05.2021 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по
к.д. № 9/ 2020 г. Решението на конституционния съд следва да бъде съобразено от
настоящата съдебна инстанция, тъй като е факт преди даване ход на устните
състезания по делото. Зачитайки силата на решението на конституционния съд,
следва да се прием, че разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИД на ЗБН, обн. в ДВ, бр.
22 от 13.03.2018 г. не може да се приложи към предявените искове. Следователно
при липса на норма придаваща обратно действие на закона, към предявените искове
е приложима редакцията на чл.62, ал.1 ЗБН от преди измененията ДВ, бр. 22 от
13.03.2018 г., където срокът за предявяване на исковете по чл.60 ЗБН е 2
години, от откриване на производството по несъстоятелност. Производството по
несъстоятелност спрямо банката е открито с решение от 22.04.2015 г.,
постановено по т.д. № 7549/2014 г. по
описа на Софийски градски съд, следователно срокът по чл. 62, ал.1 ЗБН изтича
на 22.04.2017 г. Процесния иск е предявен на 19.05.2020 г, т.е. след изтичане
на преклузивния за това срок, с оглед на което е процесуално недопустим.
Изложените
съображения налагат да се отмени хода по същество и вместо това да се постанови
определение, имащо характер на разпореждане по чл.130 ГПК за връщане на исковата
молба, като процесуално недопустима.
С оглед изхода
на делото право на разноски има само ответника, който доказва направата на
такива в размер на 10 700,00 лева. Ищецът оспорва разноските за
уговореното и платено адвокатско възнаграждение като прекомерно. Съдът като
съобрази намира, че адвокатското възнаграждение уговореното и платено от ищеца
е несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което
следва да се намали на предвидения в Наредба №1 минимален размер от 8730,00
лева.
Ищецът следва
да се осъди и да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 2400,00 лева
държавна такса.
При тези мотиви,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от
28.09.2021 г с което е даден ход на делото по същество:
ВРЪЩА исковата молба
на синдиците на “К.Т.Б.“ АД /н./, ЕИК ******предявени срещу „С.Б.“ ООД, ***, офис №1 с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 от
ЗБН за обявяване за относително недействителен спрямо кредиторите на
несъстоятелността на КТБ АД /н./ на Договор за генерално спонсорство
от 01.09.2011 г., изведен в КТБ под № Д-219/02.09.2011 г., сключен между КТБ АД
/н/ и ответното дружество „С.Б.“ ООД, по силата на който ищецът е предоставил
сумата от 360 000,00 лева с ДДС на ответното дружество срещу правото да се
нарича Генерален спонсор на турнира „Купата на България“.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.“ АД
/н./, ЕИК ******да заплати на „С.Б.“ ООД, ЕИК ******на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9430,00
- разноски за производството.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.“ АД
/н./, ЕИК ******да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на
основание чл. 78 ГПК сумата от 14 100,00
лева – държавна такса,
Определението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на преписа.
СЪДИЯ: