Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........................., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IX тричленен състав, в публично съдебно
заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието
на секретаря Пенка Михайлова и прокурора М. Георгиев, разгледа докладваното от съдия Станислава
Стоева КНАД № 1270/2022 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XII от АПК.
Производството
по делото е образувано по касационна жалба на Ц.П.П.,
ЕГН **********,***, чрез адв. М.П. от ВАК, против Решение № 550/20.04.2022г. по АНД № 828/2022г. по описа
на Районен съд Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ №433а-574/16.12.2020 г. на Директор ОД на МВР - Варна, с което на Ц.П.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, на
основание чл. 209а ал. 1 от Закон за здравето /ЗЗ/.
С депозираната жалба твърди, че решението е
незаконосъобразно и необосновано, поради неправилна оценка на доказателствата.
Твърди се, че липсват доказателства, от които да се установява извършеното
нарушение, като се оспорва изложеното в решението на въззивният съд, че лично актосъставителят
е установил нарушението, предвид факта, че е заявил, че не помни случая. Оспорва
се извода на съда, че е без отношение факта дали е имало или не въведена
организация на движението на пазара, като се сочи, че наличието на
задължителните предпоставки на т. 16 от заповедта на министъра за осигуряване
на пропускателен режим следва да бъде установен от административнонаказващия
орган. Сочи се, че от свидетелските показания на св. Н. е установено, че не е имало
организация за еднопосочно движение, както и осигуряване на дистанция най –
малко от 1,5 метра. Излага доводи, че погрешно районният съд е приел, че е
налице единство между фактическото и юридическото описание на нарушението, тъй
като посочената норма е санкционна, а не материалноправна. Оспорват се и
мотивите на съда по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед
изложеното моли решението на съда да се отмени, като се постанови ново, с което
да се отмени издаденото НП.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа, по същество на спора се сочи, че НП е издадено два дни след
обнародването на процесната заповед, като сочи че в първите дни не е имало
организация на движението на пазара и не следва да се търси отговорност от
гражданите.
Ответникът – Директор
на ОД на МВР – Варна, в писмени бележки чрез ст. юрисконсулт К.Л.А., оспорва касационната
жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.
Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл.
218 ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 ал.1 от АПК, отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
С решението си районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 05.12.2020г. около 12:10 часа, в гр. Варна, на
Колхозен пазар до обект № 611, който се намира на открито, като посетител П. не
е поставил защитна маска на лицето или друг предмет, покриващ носа и устата му,
с което е нарушил т. 16, изречение второ от Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020
г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки по чл. 63 ал. 4 от
Закона за здравето. На 05.12.2020 г. за нарушението е съставен АУАН, който е
връчен касатора. В акта същият е посочил, че възразява и не е извършил
нарушение. Възприемайки изцяло данните в АУАН, административнонаказващият орган
е издал и процесното НП.
За да потвърди издаденото
наказателно постановление Районен съд – Варна, приема, че АУАН и НП са издадени
в предвидените срокове и от компетентни лица. Нарушението е описано пълно и
точно, както от фактическа, така и от правна страна. ВРС е приел, че
действително в АУАН и НП не са посочени доказателства, които потвърждават
нарушението, но това по никакъв начин не е възпрепятствало правото на защита на
наказаното лице, тъй като правото на защита се осъществява срещу фактите, а не
срещу изброените доказателства. Като допълнителен аргумент съдът е посочил, че
нарушението е установено и възприето лично от актосъставителя. Съдът е приел, че е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение, поради което не е било нарушено правото на
защита на касатора. ВРС е приема за категорично установено от свидетелските
показания, че П. не е бил с поставена предпазна маска. Районният съд е
отхвърлил тезата на касатора, че заповедта на министъра представлява нормативен
акт, като е посочил, че това е общ административен акт, който е оповестен
надлежно и незнанието на мерките е в резултат на поведението на адресата, от
която пасивност касатора не следва да извлича благоприятни за себе си правни
последици. Варненският районен съд е преценил, че фактът дали е имало
организация на движението на пазара или не е без значение за нарушението –
липса на защитна маска за лице. Изложил е подробни мотиви за липсата на
предпоставки, за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.
Правилно в
обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства се
установява, че касаторът е нарушил т. 16 от Заповед на №
РД-01-677/25.11.2020 на Министъра на здравеопазването.
В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан и полицейският служител, участвал в проверката – св. Д.К., който твърди, че лично е възприел факта, че П. е без поставена маска или защитно средство на лицето, като дори след направена забележка от страна на полицейските органи касаторът не е предприел действия да постави защитна маска на лицето си. По отношение на твърдението в касационната жалба, че свидетелят е заявил, че не си спомня за случая, настоящата съдебна инстанция го приема за неоснователно. Видно от, дадените в о.с.з., проведено на 28.03.2022 г., свидетелски показания, макар и действително първоначално да е посочил, че не си спомня случая, но след предявяване на АУАН, същият детайлно разказва възприятията си, включително посочва, че нарушителят е установен пред магазин за ядки и сирена, където е чакал на опашка, на която е имало още 6 или 7 души. Правилно районният съд е приел, че установеното нарушение не се опровергава от показанията на св. Н. /майка на касатора/. Тя посочва, че не е била заедно с П. на пазара, т.е. няма преки възприятия за случилото се.
На следващо място, касационната инстанция не
споделя възражението на жалбоподателя относно характера на нарушената от него
заповед на министъра на здравеопазването. Както обосновано е посочил и районния
съд, заповедта представлява общ административен акт и за нея не е налице
нормативно изискване за обнародване, като задължително условие за влизането й в
сила, а са приложими правилата на чл. 65 и
сл. от АПК. Освен това, с изменението на Закона за здравето с
ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., изрично е прието, че заповедите
на министъра на здравеопазването са общи административни актове - чл.
63 ал. 11 от ЗЗ. Не е спорно по делото, че издадените от последния заповеди
са обявени на интернет страницата на Министерство на здравеопазването, по реда
на чл.
73, вр. с чл.
66, ал. 1 от АПК, от което следва, че относимата за казуса заповед е
породила правно действие и съответно въведената с нея противоепидемична мярка е
била задължителна за адресатите й към момента на проверката – граждани,
намиращи се на пазари, тържища и базари.
Установените по делото факти и анализът на събраните доказателства обосновават несъмнения извод, че Ц.П. е осъществил вмененото му нарушение както от обективна, така и от субективна страна, поради което правилно е бил подведен под административнонаказателна отговорност по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав. Правилно Районен съд – Варна е счел, че е без отношение към нарушението дали е имало въведена организация на движението на пазара, съобразно изискването въведено с изречение първо на т. 16 от процесната заповед на министъра на здравеопазването, предвид факта, че касатора е наказан за това, че е без поставена предпазна маска, а не за това дали спазва или не организираното движение.
Неоснователни са и възраженията, че чл. 209а е санкционна норма, а не материално правна. В случая е безспорно, че административно наказателната отговорност на лицето е ангажирана за извършено нарушение на противоепидемични мерки по чл. 63 ал. 4 от ЗЗ, което деяние, и съответното за него наказание, са определени със закон – чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, в съответствие с предвиденото в чл. 2 ал. 1 от ЗАНН. Релевантно в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени от министъра на здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването.
Напълно се споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен по чл. 28 от ЗАНН.
По тези съображения, касационният състав
намира, че не са налице твърдените касационни основания и жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид чл. 63д
ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът
определя възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК, тъй като в
настоящото производство е депозирано писмено становище от юрисконсулт, не е
осъществено процесуално представителство в съдебно заседание и делото не е с
фактическа и правна сложност.
На основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Варна, девети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 550/20.04.2022г. по АНД № 828/2022 г. на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Ц.П.П.,
ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лв. /осемдесет
лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.