Решение по дело №1277/2018 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

Номер  126                                             04.07.2019г.                                        гр.Несебър

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                граждански състав

На десети май                                                        две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                Председател: Е.У.Секретар:Д.Д.като разгледа докладваното от съдия Е.У.гражданско дело № 1277  по описа за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:    

         

          Производството е е образувано по повод постъпила искова молба“Д.“ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** чрез мл. адвокат С.П., съдебен адрес за призоваване, гр. В.Т., ул. В.Л. № ** ет. *,офис * срещу Х.К.П., ЕГН ********** адрес: ***.

          С исковата молба се иска да се признае за установено между страните, че Х.К.П. дължи на Д. ЕООД сумата в общ размер на 711,45 лева от които: 699 лева задължение по договор за покупко-продажба от разстояние, 12,45 лева законна лихва за забава до датата на подаване на заявлението, за която е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 852 / 2018 г. на Районен съд - град Несебър, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 21.08.2018 г., както и направените в заповедното производство разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Претендират се  разноски за исковото производство, включително за адвокатско възнаграждение.

          В молбата ищеца излага твърдения,че Процесното вземане на „Д.“ ЕООД произтича от договор за покупко- продажба от разстояние на електрически уред Фотоепилатор за обезкосмяване, марка - Philips, модел - BRI950/00. По договора е налице неправомерно неизпълнение от страна на Х.К.П., тъй като на 9.06.2018 г., дата на която е получил поръчания през интернет магазина на търговеца уред, не е направил дължимото плащане. „Д.“ ЕООД е търговско дружество, което се занимава с продажба на електрически уреди. Част от неговата дейност се осъществява посредством интернет страница за продажби. Облигационната връзка между страните произтича от поръчка за закупуване на горепосочения уред, направена чрез интернет сайта за пазаруване на „Д.“ ЕООД - http://www.nai-izgodno.bg. На 19.06.2018 г. на длъжника е изпратен чрез куриерска услуга поръчаният уред.

          „Д.“ ЕООД изпълнило точно и добросъвестно задълженията си, свързани и възникнали по силата на договора за покупко-продажба от разстояние, като предоставил на Х.К.П. исканата вещ. Последната е без недостатъци и съответно приета без забележки от потребителя. Това се установява от документа за получаване на стоката от куриера, на който получателят Х.К.П. е положил подпис. Въпреки, че приема стоката купувачът не изпълнява своето задължение да заплати насрещната цена.

          В срока за отговор е депозиран такъв.

          Твърди се, че исковата молба е недопустима, тъй като претендираната сума, не отговаря на тази по Заповедта за изпълнение.

          Твърди се, че пратка с наложен платеж не е получавана въобще, не е получавана и  пратка  с уреда.

          По нататък се признава, че е ответника е приел доставка на 20.06./ а не на 09.06. или 19.06/ с товарителница №751300019607601.Признава се, че пратката е съдържала поръчания уред, но без придружителни документи, както и без наложен платеж.Поради това се твърди, че не се дължи плащането и.Нямало фактура или касов бон.Липсвала търговска гаранция, както и документ за наложен платеж.Възразява се и срещу процесуалната легитимация на ищеца, тъй като подател на пратката е друго дружество-“Солитрон България“ ООД, посочено като доставчик на дружеството-ищец.Представена е и втора товарителница №********** на М иВМ Експрес, върху която е отбелязано „Наложен платеж“, но тази товарителница е без подпис на получателя.

          Въпреки, че не се отрича получаването на стоката се твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по чл.125 ал.4 т.1 от ЗЗП, а прикрепения към товарителницата касов бон е отпечатан в по-късен час от приемането на пратката от куриера, което свидетелства за това, че касов бон не е приложен към пратката. Не се представят или сочат доказателства.Претендират се разноски.

          В хода на производството, след приключавне на съдебното дирене в РС Несебър постъпи молба вх.№3744/20.05.2019г., ведно с документ за наложен платеж и стокова разписка с касов бон, който ответника е получил от ищцовото дружество и на 11.05.2019г. сума в размер на 761.72 лева е заплатена чрез наложен платеж на ищцовото дружество. Приложен е и касов бон за сума в размер на 699 лева.

Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител депозират становище с което заявяват, че действително са приели плащането на уреда на стойност 699 лева, като разликата до платената сума е в размера на законната лихва.

          Отправя се искане за възобновяване на съдебното дирене.

          Настоящият състав на съда намира, че извършеното от ответника плащане, признато и от ищеца, следва да съобрази по реда на чл.235 ал.3 от ГПК, като факта на плащане на стоката Фотоепилатор за обезкосмяване, марка - Philips, модел - BRI950/00 приема за безспорен.

          Предвид задължението на съда по този текст, липсва годно правно основание за отмяна на определението за приключване на съдебното дирене и връщане на делото в открито с.з.

          С писмени бележки, депозирани от представителя на ищцовото дружество се представя Протокол за предаване пратки на куриер, от който е видно, че на 14.05.2019 г Х.К.П. е получил пратка, съдържаща касова бележка и стокова разписка, издадени от Д. ЕООД, за които той е изплатил под формата на наложен платеж сумата от 761, 72 лв.

          Спорен между страните оставя единствено въпроса за дължимостта на съдебно-деловодни разноски.

          Процесуалният представител на ищеца излага доводи, че такива се дължат и се иска осъждане на ответника да заплати сума в общ размер на 356.25 лева, от които 300 лева, адв.хонорар, 50 лева държавна такса от които 25 лева за заповедното производство и 25 лева за исковото, както и 6.25 лева-заплатени разходи по куриерски услуги.

          Процесуалният  представител на ответника възрази срещу тези основания в съдебно заседание.С отговора е заявена аналогична претенция, но доказателства за извършени съдебноделоводни разноски не са представени.

          Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства по повод разпределението на разноските, намира за установено следното:

          Ищецът, твърди, че Х.К.П. следва да понесе направените от ищцовото дружество разноски за заповедното и исковото производство, тъй като неговите действия са провокирали завеждането на иска и заповедното производство.Твърди се, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, и макар да ризнава иска и да е извършил плащане, разноските следва да се възложат нему , при неприложимост на нормата на чл.78 ал.2 от ГПК.

          Иска се на осн.т. 12 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014 на ОСГТК на ВКС, съдът  да се произнесе по искане за присъждане на направените от ищеца разноски в заповедното производство по частно гражданско дело № 852 / 2018 по описа на Районен съд - Несебър..

          Съдът намира за доказано обратното становище.

          Видно от доказателствата по делото, на 20.06.2018г., ответникът е получил и приел електрически уред Фотоепилатор за обезкосмяване, марка - Philips, модел - BRI950/00, поръчан от интернет сайт за пазаруване http://www.nai-izgodno.bg.

Уреда пристигнал без придружаващи го документи, касов бон, стокова разписка или фактура и без гаранционна карта.Същият не бил доставен с наложен платеж. Подател на пратката е било дружеството „Солитрон България“ ООД.

          Към ответника била насочена друга пратка с товарителница с №********** чрез М и ВМ, експрес-куриерски оператор /видно от справка на стр.44 от делото/ с наредител, настоящия ищец. Пратката е с неустановено съдържание, тъй като не е достигнала до получателя. В справката е отбелязано, че при две посещения на адрес на 21.06.2018г. ии на 25.06.2018г. същите били неуспешни, а на 28.06.2018г. в телефонен разговор, получателя отказал да получи пратката с наложен платеж на стойност 699 лева.

          Не-получаването на тази втора пратка, мотивирало ищеца да подаде заявление по което било образувано ч.г.д № 852 / 2018 по описа на Районен съд – Несебър.

          По същото е издадена заповед за изпълнение №422 от 28.08.2018г.

          В срока за подаване на възражение, ответникът възразил, като вписал следните основания:Фактически ответникът признава, че е получил стоката, същата била доставена и приета, без наложен платеж. Към уреда липсват разходооправдателни документи, фактура, касов бон или стокова разписка за да извърши валидно плащане.Липсвала и гаранционна карта, възоснова на които документи, ответникът да би могъл да се възползва от евентуални рекламационни права и др.Липсвала и яснота за размера на претенцията.

          По повод указанието на съда, възоснова на възражението, ищецът заявил настоящата искова претенция.

          Съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както на заповедното, така и на исковото производство.Това е така, тъй като, същия е получил пратка от трето лица – дружеството „Солитрон България“ ООД.Претенцията за заплащане снабдена със съответните документи не са достигнали до адресата.

          Съгласно ЗЗП, Търговецът е длъжен преди сключването на сделка при електронна поръчка по интернет да информира за основните характеристики на всяка от предлаганите от него стоки и услуги. Той трябва да посочи тяхната цена с включени всички данъци и такси, както и стойността на пощенските или транспортните разходи, ако не се включени в крайната цена. На сайта следва да бъде посочен начинът на плащане, доставка и изпълнение на договора.

          Купувача по договор от разстояние, има право  в рамките на 14 дни без да се дължат обяснения на търговеца може да върне стоката.При заплащане предварително на суми-продажна цена, доставчикът е длъжен да ги възстанови в пълен размер до 14 дни от датата, на която е упражнено правото на отказ.

          Фактически по настоящото дело, лисват доказателства ответникът да е отказал да плати стоката.Напротив и в съдебно заседание по настоящото дело, за завършване състава на сделката, ответникът настоява за изпълнение на насрещното задължение на продавача да му представи изискуемите по Закон документи за продажбата, каквито се явяват касовия бон, респ.стокова разписка. Освен за завършване на фактическия състав, това действие е необходимо и за запазване правата на потребителя, както да върне стоката, така и да знае от коя дата тече срока за рекламация.

 Ето защо съдът приема, че е прИложима хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК.

 

          Водим от горното и предвид настъпилите в хода на процеса факти на плащане на главницата по искането и лихви за забава, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.

              Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

          ОТХВЪРЛЯ иска предявен по реда на чл.422 от ГПК от „Д.“ ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** чрез мл. адвокат С.П., съдебен адрес за призоваване, гр. В.Т., ул. В.Л. № ** ет. *,офис * срещу Х.К.П., ЕГН ********** адрес: ***, въз основа но който СЕ ИСКА да се признае за установено между страните, че Х.К.П. дължи на Д. ЕООД сумата в общ размер на 711,45 лева от които: 699 лева задължение по договор за покупко-продажба от разстояние, 12,45 лева законна лихва за забава до датата на подаване на заявлението,  заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 21.08.2018 г. както и за сумата сума в общ размер на 325 лева, от които 300 лева, адв.хонорар и 25 лева за заповедното производство за която е била издадена Заповед за изпълнение №422 от 28.08.2018г. по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 852 / 2018 г. на Районен съд Несебър, като неоснователен.

          ОТХВЪРЛЯ искането на „Д.“ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** чрез мл. адвокат С.П., съдебен адрес за призоваване, гр. В.Т., ул. В.Л. № ** ет. *,офис * срещу Х.К.П., ЕГН ********** адрес: *** за осъждане на ответника да заплати съдебно  деловодни разноски в размер на 25 лева – държавна такса за исковото производство и 6.25 лева-заплатени разходи по куриерски услуги.

     

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: