№ 281
гр. Стара Загора, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Златко Мазников
при участието на секретаря Светла Хр. Иванова
като разгледа докладваното от Златко Мазников Административно
наказателно дело № 20225530200655 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № 5606760, на ОД на МВР гр. Стара Загора.
Жалбоподателят Т. К. твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, и моли да бъде отменен.
Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора не изпраща представител в съдебно
заседание, но представя писмено становище (л. 22) за неоснователност на жалбата и моли
ЕФ да бъде потвърден, като законосъобразен. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена, моли на жалбоподателя да бъдат
присъдени разноски в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП –
Закон за движението по пътищата („При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение…”) във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП („Водач, който превиши разрешената
1
максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40
km/h – с глоба 400 лв.“) за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП („Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак“) във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение 50
km/h за движение в населено място за всички видове превозни средства (с изключение на
пътните превозни средства от категория М и самоходните машини, за които ограниченото е
съответно 45 km/h и 40 km/h), изразяващо се в това, че на 15.02.2022 г. в 16:55 часа в гр.
Стара Загора по път I-5, км. 236+100 до разклона за фирма „Мегатрон“ управлявал в посока
към гр. Хасково лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ..., регистриран на
представляваното от него „БУЛКАС БГ“ ЕООД, със скорост 81 km/h (отчетен километров
толеранс от -3 km/h) при ограничение на скоростта от 50 km/h, въведено с пътен знак В26,
като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 31 km/h) е било установено и
заснето с АТСС (автоматизирано техническо средство или система) ARH CAM S1 №
120сса6.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва
с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, а според ал. 2 на същия член – когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В случая, видно от приложената на л. 11 от делото справка, автомобилът, при
управлението на който е било извършеното нарушението, е собственост на „БУЛКАС БГ“
ЕООД, ЕИК *********, чийто едноличен собственик според справката на л. 17 от делото е
жалбоподателят. Следователно отговорността на жалбоподателя правомерно е била
ангажирана в качеството му на представляващ собственика на автомобила, т.е. при
хипотезата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, тъй като същият не се е възползвал от предвидената в
чл. 188, ал. 5 от ЗДвП възможност в 14-дневен срок, считано от получаването на ЕФ –
08.03.2022 г. според справката на л. 12 от делото, да предостави в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство.
ЕФ е бил издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед №
8121з-172 от 29.02.2016 г. (л. 18 от делото) съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4,
изречение трето от ЗДвП („Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи”), и отговаря на императивните изисквания на чл. 189, ал. 4, изречение
второ от ЗДвП („Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
2
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане”).
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство, като според пар. 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ (Закон за
измерванията), които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Именно
с такава мобилна радарна система е било установено и заснето конкретното нарушение, като
нейното сертифициране и изправност към момента на извършване на нарушението се
установява от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
протокол за извършена проверка на БИМ (л. 14 – 15 от делото).
Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по
пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а според ал. 3 на
цитирания член условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на
конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и протокол за
използване на процесното АТСС (л. 10 и 16 от делото). Вярно е, че в протокола за
използване процесното АТСС не са попълнени всички графи – например не са посочени
номерата на първото и последното статично изображение/видеозапис и отстоянието на
АТТС от пътния знак В26, но изрично са посочени мястото на използването му, както и
началния и крайния час на работа с него, а тези данни, съпоставени с данните от снимковия
материал (в това число генерираните от АТТС текстови данни, посочени на гърба на
снимката), потвърждават установяването на конкретното нарушение на мястото на
извършването му именно с АТСС, посочено в ЕФ.
3
По съществото на извършеното нарушение: в случая, видно от представената от ОПУ-Стара
Загора схема на вертикалната и хоризонталната сигнализация на процесния пътен участък
(л. 49 от делото), мястото на извършване на нарушението попада в границите на населеното
място – гр. Стара Загора (км. 236+100 на път I-5 се намира преди табелата Д12, поставена на
км. 236+655), т.е. за него важи нормативно установеното ограничение на скоростта за
движение в населено място от 50 km/h. Вярно, че е имало поставен и пътен знак В26 (на км.
235+700 в дясно от пътя по посока гр. Хасково), въвеждащ ограничение на скоростта от 50
km/h, което обстоятелство е било отразено в ЕФ, но действието на знака е било до
кръстовището след знака, предхождащо мястото на извършване на нарушението – км.
236+003, т.е. след кръстовището, където се намира км. 236+100, ограничението на скоростта
е изцяло в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение 50 km/h за движение в
населено място за всички видове превозни средства, с изключение на пътните превозни
средства от категория М и самоходните машини, за които ограниченото е съответно 45 km/h
и 40 km/h. Ето защо, независимо че в ЕФ е налице позоваване на пътния знак В26,
доколкото в ЕФ изрично е посочено, че нарушението е било извършено в гр. Стара Загора
на път I-5, км. 236+100, т.е. в пределите на населеното място, и е налице позоваване на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като нарушена законова разпоредба, макар и позоваването да е във връзка
с ал. 2 на същия член, а от друга жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 182, ал. 1
от ЗДвП („Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва…“), не е допуснато несъответствие между фиктическото и юридическото
формулиране на административно-наказателното обвинение, което да съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, още повече, че с позоваването в ЕФ на
пътния знак В26 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП по никакъв начин не са нарушават правата на
жалбоподателя и не се утежнява положението му, тъй като става въпрос за ограничения на
скоростта с една и съща стойност – 50 km/h. Нарушението на това ограничение е било
установено по описания вече по-горе начин на 15.02.2022 г. в 16:55 часа, като от снимковия
материал е видно, че скоростта, с която е бил управляван процесния лек автомобил, е била
84 km/h – л.11 от делото, което при отчетен толеранс от -3 km/h (допустимата техническа
грешка съобразно представения протокол за извършената проверка за изправност на
техническото средство – л. 15 от делото) прави 61 km/h, съответно – превишаването на
ограниченото е било с 31 km/h, колкото е посочено и в ЕФ.
Що се отнася до наложеното с ЕФ наказание – глоба от 400 лева, същото съответства по вид
и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
По тези съображения съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин описаното в
ЕФ нарушение и извършването му от жалбоподателя, като при установяване на нарушението
и/или издаването на ЕФ не са били допуснати съществени (в частност сравнителният анализ
на описанието на нарушението, текста на санкционната разпоредба и вида на наложеното
4
наказание не позволяват да се направи друг извод, че с ЕФ е бил санкциониран именно
жалбоподателят – т.е. физическото лице, представляващо ЕООД-собственик на автомобила,
а не юридическото лице) процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща
отмяната му, предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
С оглед на изхода от делото на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 от Закона за административните
нарушения и наказания жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ – 80 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и
правна сложност на делото и осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство (представяне на писмено становище).
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 5606760, на ОД на МВР гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА Т. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „..... – адв. М.К. К., да
заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора сумата в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5