Решение по КНАХД №227/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от С. Й. Т. от [населено място] против Решение № 58 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 20243330200695/2024 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1075-000696 от 12.07.2024 г., издадено от ВПД началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград. С потвърденото наказателно постановление на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал. 1 и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд неправилно се е позовал на чл. 189, ал. 2 ЗАНН и е формирал фактическите си изводи в противоречие с чл. 14, ал. 2 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН при липсата на безспорни доказателства. Поддържа се довод за допуснати процесуални нарушения на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като АУАН и наказателното постановление не съдържат описание на всички съставомерни признаци на нарушенията. Твърди се и че описаните нарушения са несъставомерни: по чл. 25, ал. 1 ЗДвП - от обективна страна, а по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП - от субективна страна. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че не са налице сочените касационни основания, поради което моли решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че на 26.06.2024 г. около 07,10 ч. жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № [рег. номер] в [населено място] по ул. „Н. Сукнаров“ по посока на бул. „Княз Борис“. Предприемайки маневра за заобикаляне на лек автомобил „Ситроен С2“ с рег. № [рег. номер], паркиран на улицата, не се е съобразил с неговото положение на пътя и го е блъснал странично в лявата част, следствие на което е настъпило ПТП с материални щети. Жалбоподателят не е спрял, за да установи щетите от настъпилото ПТП и е продължил движението си по посока на бул. „Княз Борис“. В 09,01 ч. на ЕЕН 112 е подаден сигнал от Г. П. за причинени щети по собствения й л.а. „Ситроен С2“ с рег. № [рег. номер]. Съобщила регистрационния номер, марката и модела на превозното средство, причинило щетите, което било заснето от монтираното в имота видеонаблюдение. В 11,06 ч. П. отново се обадила на ЕЕН 112, за да отмени подадения сигнал, защото собственикът на л.а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № [рег. номер] се бил свързал с нея, оправдал се, че много бързал и се разбрали.

Впоследствие органите за пътен контрол установили самоличността на собственика на л.а. „Нисан Х Трейл“ с рег. № [рег. номер] – С. Т., който обяснил, че е запознат с произшествието, усетил е удара, но видял, че щетите не са големи и продължил. На жалбоподателя е съставен АУАН серия GA, № 973596, в който са описани горните обстоятелства. Посочено е, че водачът, предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях, с което е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДВП и не спира и не установява последиците от ПТП, с което е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С оспореното по касационен ред решение РРС е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че АУАН и НП са издадени от оправомощени органи, в законовите срокове и съдържат необходимите реквизити, че АУАН е съставен при спазване на процесуалните правила и има доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като жалбоподателят не е ангажирал доказателства, с които да я опровергае. Въззивният съд е приел, че нарушенията са доказани, правилно са квалифицирани и санкционирани по съответстващите разпоредби.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В АУАН и наказателното постановление са описани ясно и достатъчно подробно фактическите признаци на констатираните административни нарушения, при което доводът на касатора за нарушаване на процесуалните изисквания по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН е неоснователен.

Вярна е преценката на въззивния съд, че АУАН е редовно съставен и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. С тази специалната норма доказателствената тежест е обърната и нарушителят следва да опровергае констатациите по АУАН. Единственото доказателство, което е ангажирал, са показанията на св. А. П., който твърди, че се е намирал в автомобила на жалбоподателя, не е усетил разклащане и не е забелязал някакви следи от дясната му страна. Обосновано въззивната инстанция е счела, че показанията на св. П. не оборват констатациите по АУАН. В допълнение следва да се отбележи, че липсата на субективни възприятия на свидетеля за релевантните факти не изключва настъпването им, установено от обективните находки, отразени в приложения Протокол за ПТП № 1, бл. № 852169 от 26.06.2024 г. Пред полицейските служители жалбоподателят не е отрекъл, че е ударил паркираното ППС, но преценил, че повредите не са големи и продължил движението си. Подписал е АУАН без възражения, подписал е и протокола за ПТП. Въззивният съд е изследвал събраните по делото доказателства /писмени, гласни и веществени/, като в резултат е извел обосновани изводи, че описаните нарушения са извършени и че техен автор е касаторът.

Първото констатирано нарушение правилно е квалифицирано по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Неоснователен е доводът на касатора за несъставомерност на деянието поради това, че заобиколеният автомобил не се е движел, а е бил паркиран. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължава водача да извършва всяка маневра на пътя безопасно. Нормата съдържа неизчерпателно изброяване на възможните маневри, в това число излизане от реда на паркирани МПС. Следователно, заобикалянето на паркирано МПС също се включва в обхвата на задължението за безопасно маневриране и правилно на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП /в относимата редакция/ за това нарушение е наложена предвидената глоба 200 лв.

При правилно приложение на материалния закон въззивният съд е потвърдил наказателното постановление и в частта, в която административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП /в относимата редакция/, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Доказано е по делото, че жалбоподателят като водач на ППС и участник в ПТП е нарушил задължението си по чл. 123 ал. 1, т. 1 ЗДвП да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Касационната инстанция не споделя тезата, че жалбоподателят е узнал за ПТП едва след като бил потърсен от полицейските служители, поради което липсва умисъл, а съставомерно по чл. 123 ал. 1, т. 1 ЗДвП било само умишленото деяние. Доказателствата по делото сочат, че жалбоподателят е разбрал, че при заобикалянето на паркирания автомобил е предизвикал повреди по него, но не е спрял, защото е счел, че те са незначителни. Тези факти обосновават наличието на пряк умисъл. За процесуална прецизност следва да се отбележи, че съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а за непредпазливото нарушение по чл. 123 ал. 1, т. 1 ЗДвП не е предвидено изключение.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в полза на ОДМВР – Разград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 30.05.2025 г., постановено по АНД № 20243330200695/2024 г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА С. Й. Т. да заплати на ОДМВР – Разград за разноски по делото сумата 130 лв.

Решението е окончателно.