№ 4776
гр. С., 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОЗАРА К. И.ОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110117162 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу И. Д. Г. и Д. Х.
И..
Ищецът „Т. е предявил против И. Д. Г. и Д. Х. И. обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на съществуващи облигационни отношения с
ответниците /последните в качеството им на наследници на техните наследодатели и
собственици на процесния имот/, в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. доставял ТЕ в
имот – апартамент № 116, находящ се в гр. С., жк. „И., абонатен № ., която не била
заплатена. В този период услугата дялово разпределение била извършвана от „М..
Претендира, че неизплатени били следните суми, дължими съответно от всеки от
ответниците, а именно:
-от ответника И. Д. Г. /като собственик на ½ ид.ч. от имота/: сумата от 293,44 лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 31.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 90,12 лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г.; сумата от 5,88 лева - главница за
дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020г. ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 1,16 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г.;
-от ответника Д. Х. И. /като собственик на ½ ид.ч. от имота/: сумата от 293,44 лева,
1
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 31.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 90,12 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 17.03.2022г.; сумата от 5,88 лева - главница за
дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.03.2022г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 1,16 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г.
Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят посочените суми. Моли да му бъдат
присъдени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпила молба от двамата ответници, към която същите представят
фискален бон за заплащане на претендираните суми по сметка на „Т. /включително разноски
по делото/. Молбата е депозирана на дата 31.08.2022г. /извън срока за отговор по чл. 131
ГПК за ответника И. Г. и в срока за отговор по чл. 131 ГПК за ответника Д. И./.
В съдебно заседание, проведено на 17.02.2023г. ищецът потвърждава извършеното
погасяване на претендираните суми за главница за ТЕ и дялово разпределение, законни
лихви върху тях от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на
задълженията, лихви за забава, претендирани с исковата молба, както и сторените до
момента съдебни разноски от ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са
задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
В конкретният случай ответниците не оспорват обстоятелството, че са собственици
на процесния имот при квотите, посочени от ищеца, като това обстоятелство се установява и
от приобщените по делото и представени от ищеца и неоспорени от ответника писмени
доказателства.
Така, видно от нотариален акт № 159, том II, нот.дело № 359 от 1976г. за собственост
на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ, нотариус при СРС е признал Й. за собственик на ап. № 116, находящ се в гр. С., жк.
„С. /процесния имот/. Въз основа на така приобщения нотариален акт се установява, че
лицето Й. е придобила собствеността върху процесния имот, доколкото същата го е
получила като обезщетение срещу отчужден имот.
Видно от удостоверение за наследници на Й., последната е починала на 23.07.1993г.,
като е оставила за свои наследници Т. – дъщеря и С. Г.а – дъщеря. При това положение
всяка от дъщерите й с открИ.е на наследството е придобила по ½ ид.ч. от процесния имот
2
съгласно правилото на чл. 5, ал. 1 ЗН.
Видно от удостоверение за наследници на С. Г.а, последната е починала на
18.12.2021г. и е оставила за свой наследник сина си – И. Д. Г..
Видно от удостоверение за наследници на Т., последната е починала на 18.04.2019г. и
е оставила за свой наследник сина си – Д. Х. И..
С открИ.е на наследството всеки от ответниците е придобил притежаваната от
неговия наследодател ½ ид.ч. от процесния имот.
С оглед на това, предвид цитирания по-горе законов текст ответниците като
собственици на топлоснабдения имот, се явяват обвързани по силата на закона от облигация
с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да
е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в
имота от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците или техните наследодатели да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
Съдът кредитира изцяло представените от ищеца и третото лице помагач писмени
доказателства, които не се оспорват от ответниците: Договор при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение между „Т. С.4 ЕАД и „М.; Протокол от ОС на
ЕС на адрес: гр. С., жк. „С. броя съобщения към фактури, касаещи отчетен период
01.05.2018г. – 30.04.2019г. и 01.05.2019г. – 30.04.2020г.; извлечение от сметката на абонат:
**********; документи, касаещи отчитането на ТЕ в процесния имот за релевантния
период; документи, касаещи разпределението на ТЕ за имота; сертификат за разпределители
на ТЕ. От същите се установява, че в процесния период в имота на ответниците е било
доставяно претендираното количество ТЕ и е извършвана услугата дялово разпределение,
които обстоятелства не са оспорени от ответниците.
Всичко изложено води до извод, че ответниците като собственици на процесния имот
се явяват и потребители на ТЕ, а от тук и задължени да заплащане на претендираните от
ищеца суми за ТЕ, дялово разпределение и мораторни лихви върху тях.
Съдът е длъжен да съобрази при постановяване на решението си и фактите,
настъпили след предявяване на иска, в случая - извършеното плащане от ответниците, което
3
се установява от представения от тях фискален бон. Видно от последния /л. 63 от делото/,
претендираните от ищеца суми за главница за доставена ТЕ, извършена услуга дялово
разпределение, законна лихва върху тях от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите и мораторна лихва върху главниците са били заплатени на 08.08.2022г.
/след завеждане на исковата молба/. С оглед на това исковете следва да бъдат отхвърлени
поради извършено погасяване чрез плащане на вземанията.
По разноските:
Доколкото заплащането на дължимите суми е осъществено след завеждане на
исковата молба, поради което и ответниците са станали причина за завеждане на делото,
същите дължат сторените от ищеца разноски.
„Т. е сторило разноски в размер на 50,00 лева и 10 лева – ДТ за издаване на съдебни
удостоверения.
Видно от посочения по-горе фискален бон, и тези съдебни разноски са били
заплатени от ответниците на посочената дата.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лева.
С оглед на това, всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 50,00 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу И. Д. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „И., искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми във връзка с топлоснабден имот –
апартамент № 116, находящ се в гр. С., жк. „И., абонатен № ., а именно: сумата от 293,44
лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 31.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 90,12
лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г.; сумата от 5,88 лева -
главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020г. ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 1,16 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., поради
погасяване на задължението чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу Д. Х. И. ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „С., ап. 116, искове по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми във връзка с топлоснабден
4
имот – апартамент № 116, находящ се в гр. С., жк. „И., абонатен № ., а именно: сумата от
293,44 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 31.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 90,12
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 17.03.2022г.; сумата от 5,88 лева -
главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 31.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 1,16 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2019г. до 17.03.2022г., поради
погасяване на задължението чрез плащане в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Д. Г. ЕГН ********** да заплати на
„Т., ЕИК . сумата от 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени в
производството пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Х. И. ЕГН ********** да заплати на
„Т., ЕИК . сумата от 50,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, сторени в
производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на „М. - трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5