Решение по дело №326/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Д. Б. Д., гр. Велинград, подадена чрез процесуален представител адвокат Р. А., срещу Решение № 4/01.02.2024 г. по АНД № 150/2023 г. на Районен съд-Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0367-000131/28.03.2023 г. на началника на РУ-Велинград към ОДМВР-Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции по приложен списък.

Ответникът – началникът на РУ-Велинград не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на Д. Б. Д. срещу Наказателно постановление № 23-0367-000131/28.03.2023 г. на началника на РУ-Велинград, с което на посочено правно основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за 24 месеца за това, че на 19.03.2023 г., в 06.40 часа в гр. Велинград, [улица]до кръстовище с [улица]в посока [улица]управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ [рег. номер], като при проверката се държал неадекватно и замаяно. Отказал да му бъде извършен тест за наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000-ARМЕ-0072, отказал е във ФСМП-Велинград получаването на талон за изследване и е отказал даване на кръв, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Районен съд-Велинград е събрал административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя и на свидетеля. Приел е, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, нито противоречие с приложимия материален закон, поради което е потвърдил наказателното постановление. Приел е, че при предоставена от органите на реда възможност на Д. да избере начина, по който да му бъде извършена проверка за наркотични вещества или техните аналози, същият е отказал и двата начина, с което е осъществил хипотезата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Посочил е, че съставянето на талона за медицинско изследване едва във ФСМП-Велинград, където е бил закаран Д., с нищо не е ограничило правото му на защита.

Постановеното решение е правилно.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение като се излагат аргументи за допуснати процесуални нарушения и противоречие с материалния закон при издаването на наказателното постановление. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, Районен съд-Велинград е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания акт. В решението си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща към тях. В рамките на материалната и административнонаказателна правна уредба, по отношение на доводите на жалбоподателя, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните доказателства по делото, включително и гласните показания. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени подробни и обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН при издаване на наказателното постановление, тъй като извършеното нарушение не било подведено към конкретна правна норма. В обжалвания акт е посочено, че лицето е управлявало лек автомобил, като след проверка е отказало да му бъде извършена проба за наркотични вещества или техни аналози с тест, издаден му е талон за изследване, като Д. е отказал да го получи и е отказал да даде кръв за лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е изрично, че същото съставлява нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и е лишен от право да управлява МПС за 24 месеца. Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Доколкото в НП изрично е посочено, че Д. е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, то по безспорен начин става ясно, че наказанието му е наложено във връзка с отказа му да бъде проверен с тест за установяване употребата на наркотични вещества, както и е отказал извършването на химико-токсикологично лабораторно изследване. Доколкото в обжалвания акт изрично е посочено, че е нарушено пр. 2 на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, то неоснователно се явява твърдението на касатора, че е нарушено правото му на защита и е издаден в противоречие с тълкувателно решение на ВАС. Според Тълкувателно решение № 13/20.12.2021 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСС на ВАС отказите по чл. 174, ал. 3 ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 ЗАНН. Иначе казано, съдиите са приели, че отказът за извършване на проверка на наркотични вещества или техни аналози е самостоятелно нарушение от отказа за извършване на проверка за наличие на алкохол, какъвто не е настоящия случай, доколкото никъде не се твърди, че Д. е отказал и проверка за алкохол.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът превратно е тълкувал фактите по делото, както и че на Д. не му бил връчен талон за медицинско изследване. От писмените доказателства е видно, че е издаден талон за медицинско изследване № 100844, в който е посочено, че проверката е започнала в 04.40 часа на 19.03.2023 г., като Д. е отказал предварителна проба с Дрегер Дръг Тест 5000-ARМЕ-0072 и му е дадена възможност да бъде изследван с медицинско и химическо изследване във ФСМП-Велинград до 45 мин. от връчването. Върху талона е положен подпис и печат на лекар при ФСМП-Велинград, с което е удостоверил, че Д. е отказал да получи талона в 05.15 часа и е отказал да даде кръв и урина за изследване за наркотични вещества или техни аналози. Същото изявление е обективирано и в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от амбулаторна книга на ФСМП-Велинград и фиш за спешна медицинска помощ Д. Д. е постъпил на 19.03.2023 г. в 5.08 часа и е „отпътувал“ в 5.40 часа след отказ да даде кръв и урина за изследване. От извадката от тетрадка дневник от пост 1 за 19.03.2023 г. е видно, че Д. е влязъл в сградата на РУ-Велинград в 06.00 часа и е напуснал в 08.00 часа, за което правилно районният съд е приел, че до 06.00 часа Д. е могъл да се върне във ФСМП-Велинград и да даде проби за изследване.

В случая, няма съмнение и спор, че Д. Д. е отказал да бъде извършен тест за наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Дръг Тест 5000, ARME-0072. Това е достатъчно по отношение на него да бъде осъществена съответната на деянието административно наказателна отговорност. В случая е несъмнено и че е отказал да бъде извършено и медицинско изследване за употреба на наркотици. Това изрично е удостоверено в съставения талон за медицинско изследване и приложените документи от ФСМП-Велинград. По делото липсват каквито и да е данни, че в кой да е момент в хода на проверката предприета на 19.03.2023 г., Д. е поискал да бъде извършено медицинско изследване относно употребата на наркотици и контролните органи не са осигурили възможност това да бъде сторено.

По изложените съображения съдът приема, че решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и обсъждане доводите на страните, Районен съд-Велинград е постановил правилно решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Такива не са поискани от ответника, поради което съдът не присъжда разноски с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав

 

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4/01.02.2024 г. по АНД № 150/2023 г. на Районен съд-Велинград.

Решението е окончателно.