№ 4000
гр. София , 02.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С.Н.Р.Я
като разгледа докладваното от С.Н.Р.Я Гражданско дело № 20211110139210
по описа за 2021 година
Производството по делото е по исковата молба на СТ. ИВ. ВЛ. ЕГН ********** гр.
София – АДРЕС 48 чрез адвокат В. спрямо СС.У “СВ. К.О” гр. София - 1504 бул. “Цар
Освободител” № 15, представлявано от Ректора.
Ищецът твърди, че до 27.12.2004г. е бил в трудово правоотношение по договор за
неопределено време със СУ на длъжност „научен сътрудник I степен“ във Философския
факултет - Лаборатория за политически мениджмънт. Сочи се, че със ЗАПОВЕД № РД-22-
4159/23.12.2004г. на Ректора е бил уволнен на основание чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ –
„закриване на част от предприятието“, считано от 27.12.2004 г.
Твърди се, че това уволнение е било отменено като незаконно като ищецът е
възстановен на предишната си работа с влязло в сила съдебно решение - Решение на СРС, 65
с-в по гр.д. № 1005/2005 г. Сочи се, че вместо да бъде изпълнено решението на съда, с нова
заповед № РД 22-342/14.02.2006г. на Ректора ТП с ищеца, е прекратено отново на основание
чл. 325, т. 2 от КТ – неявяване за заемане на длъжността, считано от 15.11.2005 г., което
уволнение отново по съдебен ред - СР от 17.08.2006 г. по гр.д. № 5060/2006 г. на СРС, 63
състав в сила от 30.12.2008г. отново е било отменено като незаконно и Стефан е възстановен
на предишната работа.
След тази отмяна ищецът на 22.01.2009г. е уведомен от СРС на основание чл. 345, ал.
1 от КТ за възстановяването му на работа като на 26.01.2009 г. се е явил с искане да му бъде
осигурена възможност да изпълнява трудовите си задължения по длъжността, на която е
възстановен. Но отново му било отказано.
Последвали са уведомяване на ищеца с писмо от 09.07.2009 г., че може да се яви на
работа, считано от 13.07.2009 г. на длъжността “научен сътрудник първа степен” при
Философски факултет /Филиална библиотека/ на СУ, което обаче не е изпълнение на
решението на съда, а предложение за изменение на трудовата му функция. На това ищецът
твърди, че е отказал с оглед неговата специализация и образование, както и с оглед
постановеното СР, на който не е постъпил отговор.
При тези данни и като се излага, че въпреки решението на съда и явяването му на
работа съгласно чл.345, ал.1 КТ, работодателят на ищеца не го допуска да изпълнява
работата, на която е възстановен, се желае решение на съда, с което желае поредно решение
на съда за осъждане на ответника на основание чл.225, ал. 3 от КТ да му заплати
обезщетение в размер на 5 730 лева недопускана до работа при отмяна на
1
незаконосъобразно решение за периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. или за три месеца х
610.00 лв. и шест месеца от по 650 лева, което се претендира ведно със законната лихва
върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв. Искът се оспорва като недоказан и
неоснователен. Излага се, че СУ е изпълнил задължението си да се върне на работа и да
заеме длъжността, но същият не се е явил. Липсва и вреда. С тези твърдения и ангажирайки
доказателства се желае решение за отхвърляне на иска.
Искът е с правно основание по чл. 225, ал.3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД като в тежест на
ищеца е да установи, че е възстановен на работа при ответника незаконно уволнен
служител, за което няма спор; да установи, че заемната от него преди уволнението длъжност
съществува към периода на исковата претенция и че се е явил при работодателя за заемането
й, а в тежест на ответника е да установи, че е допуснал ищеца да работи на основание
влязлото в сила съдебно решение.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК след като провери редовността и допустимостта на
предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася
с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
Настоящият състав намира, че така предявените претенции са допустими, поради
което делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание, за което да се
призоват страните, на които следва да се връчи препис от настоящото определение.
Относно доказателствените искания съдът приема следното: като доказателства
следва да бъдат допуснати приложените към исковата молба и отговора документи.
При горното и на основание чл. 140 от ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 09.11.2021г.
от 10.50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и използване на способите за доброволно
уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се
връчи и препис от писмения отговор.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава,
на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че към Софийския районен съд действа Център по
медиация, към който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно.
Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204. Повече
2
информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от 9,00 до 17 часа, пишете и на ел.
адрес: ********@******.*** .
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни
доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена
тежест.
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3