№ 165
гр. И., 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
в присъствието на прокурора В. П. Р.
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Частно наказателно дело №
20231840200556 по описа за 2023 година
Районна прокуратура – Самоков, ТО-И. е внесла искане за образуване на производство
за задължително настаняване и лечение в специализирано медицинско заведение, в което да
бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на М. М. А. ЕГН********** от с. Ж., общ.
И..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа искането.
Вещите лица д-р Л. Г. и психолог М. Д., представят комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, според която освидетелстваният не се нуждае от
задължително настаняване на лечение по смисъла на чл. 155 от Закона за здравето, въпреки
че страда от заболяване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето.
Защитникът на осв. А. – адв. Б., е на становище, че той не следва да бъде настаняван
на задължително лечение.
Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени доказателства, съобразно чл. 14 от
НПК приема за установено следното:
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Т. А. /баба
на освидетелствания/ и М. А. /леля на освидетелствания/ се установява, че той често
посещавал дома им в гр. И., като изпитвали притеснение от неговото поведение, тъй като
тропал по входната врата, хвърлял камъни, държал се агресивно, отправял обиди и закани.
В показанията си св. С. Р., който е служител на РУ-И., твърди, че многократно е
работил по сигнали срещу А. за това, че е пуснал за продажба къщата на баща си, хвърлял
яйца и камъни по нея, след смъртта на баща му скъсал некролозите и жалейката.
От показанията на св. Б. Е., която е майка на освидетелствания, се установява, че
синът й е в недобри отношения с неговата баба и леля, като често ходи от с. Ж. до И. с
колелото си. Посещавал психиатър, който му е изписал поддържащо лечение.
1
Освидетелстваният А., потвърждава, че често е минавал покрай къщата на баба си, но
отрича да е хвърлял каквито и да е предмети, както и да се е държал агресивно с баба си и
леля си.
В заключението на допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, е посочено, че М. А. страда от личностова акцентуация, която не представлява
психично разстройство, поради което не се налага настаняването му на задължително
лечение в психиатрично заведение.
В съдебно заседание вещите лица поддържат даденото заключение, като твърдят, че
към настоящия момент няма данни за психично заболяване по смисъла на чл. 146 от Закона
за здравето.
С оглед изложените факти, съдът достигна до следния извод:
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето лица с психични
разстройства, нуждаещи се от специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено
сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство)
или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с
умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция; 3. лица
с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в
адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят пълноценно в
семейството и социалната среда.
От своя страна хипотезата на чл. 155 от Закона за здравето предвижда на
задължително настаняване и лечение да подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които
поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за
близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните в хода на производството доказателства съдът приема, че не са налице
медицинските критерии за прилагане на задължителни медицински мерки за лечение на
освидетелствания А., поради което следва да бъде отказано настаняването му на
задължително лечение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА провеждането на задължително настаняване и лечение на М. М. А.
ЕГН********** от с. Ж., общ. И..
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, пред
Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
2