Решение по дело №1384/2021 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 256
Дата: 8 юли 2025 г.
Съдия: Костадин Димитров Попов
Дело: 20211220101384
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Гоце Делчев, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Костадин Д. Попов
при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова
като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело №
20211220101384 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от М. К. Г.
срещу „Н. - А. М.“ ....... иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за връщане на сума в размер на 14 080
(четиринадесет хиляди и осемдесет) лева, получена от ответника без правно
основание. Искът е предявен ведно със законната лихва за забава, начислена
върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане, както и за присъждане на всички направени от ищеца разноски в
съдебното производство на основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът М. К. Г. твърди, че между него и „Н. - А. М.“ ......., клон С. (с ЕИК
*********) е сключен Договор за продажба на МПС на изплащане № **** от
***.**.**** г., по който клонът на дружеството е продавач, а той е купувач.
Ищецът твърди, че е изцяло заплатил цената, определена в чл. 4 от договора,
както и всички останали суми, дължими на основание същия договор (за
застрахователни премии, такси и други). Освен тези суми, ищецът заявява, че
е заплатил на „Н. - А. М.“ ......, клон С. сума в общ размер 14 080 лева, която
1
сума клонът на дружеството е получил без правно основание, съответно
неоснователно се е обогатил с тази сума за негова сметка. Ищецът твърди, че е
заплатил на ответното дружество обща сума от 50 040 лева, отделно от която е
заплатил и суми за такси, застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“ за
целия срок на действие на договора. Посочва, че „Н. - А. М.“ ..., клон С. му е
издал фактура само за 31 960 лева. Ищецът обяснява, че последното плащане
в размер на 11 700 лева е извършил на 22.07.2020 г. в офиса на дружеството в
град Г. Д. в присъствието на четирима свидетели. Твърди, че от дружеството
му е било заявено, че ако не заплати тази сума, няма да му прехвърлят
собствеността върху автомобила и няма да му предадат владението му.
Отказано му е било да му бъде издаден фискален бон или разписка за
платената сума. След няколко дни му е представена вносна бележка от
**.**.**** г. за внесени от негово име по банкова сметка на „Н. - А. М.“...........,
клон С. 6 725,10 лева. За останалата сума от 5 000 лева не му е издаден
фискален бон или разписка и дружеството отказва да издаде такава. Ищецът е
отправил покана за доброволно изпълнение до „Н.- А. М.“ ..... за връщане на
парите, получени без правно основание, но до момента липсва изпълнение. За
казуса е сезирал Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
(НАП) – София, офис „М.“ и Софийска районна прокуратура, като се
извършват процесуални действия, но няма произнасяне.
В първото съдебно заседание ищецът е направил уточнение на претенцията
си, като е посочил, че сумата от 14 080 лева е формирана от 6 725,10 лева
платени по банков път и 4 974,90 лева на ръка, както и две суми по 1 190 лева,
платени също на ръка. Така общата сума, твърдяна като платена на ръка, е 7
354,90 лева.
Ответникът „Н. - А. М.“ ....... оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. В отговора си на исковата молба ответникът заявява, че
твърденията на ищеца относно платените на ръка суми по никакъв начин не
кореспондират с представените от него разписки. Посочва, че само в една от
четирите разписки е посочена сума от 5 310 евро, която значително се
разминава с твърдяната от ищеца сума от 7 354,90 лева. В останалите три
разписки липсват посочени суми. Ответникът твърди, че тези разписки
противоречат на нотариално заверена декларация от **.**.**** г., подписана
от ищеца, с която той е заявил, че описаният автомобил е платен напълно по
банков път, съгласно посочената цена във фактурата от **.**.**** г. Тази
2
декларация е представена от ответника и не е оспорена от ищеца. Ответникът
оспорва истинността и автентичността на представените четири броя
разписки. Поради това е допусната съдебна графическа експертиза, която е
установила, че „Подписите, находящи се върху 4 бр. разписки... не са
изпълнени от управителя на дружеството „Н. - А. М.“........ - С. Н. Ч..“ На база
заключението на експертизата, ответникът счита, че представените разписки
не са истински и следва да бъдат изключени от доказателствения материал по
делото. Ответникът оспорва и изменението на иска чрез увеличение на
неговия размер, тъй като претенцията на ищеца е за платени без основание
суми, а не на база неоснователно начислени суми за месечни вноски поради
незачитане клаузата на чл. 7 от договора (отстъпка при плащане преди
падежа). Посочва, че за да се ползва от тази отстъпка, купувачът не следва да е
в забава за нито една от вноските, което не е настоящият случай, тъй като от
съдебно-счетоводната експертиза е установено, че ищецът е в закъснение още
с първите шест вноски по договора. В условията на евентуалност, ответникът
заявява, че ако съдът уважи изцяло или частично предявения иск, настоява за
неговото отхвърляне вследствие на погасяване чрез прихващане със следните
насрещни вземания: 5 277,53 лева – платени застрахователни премии по
застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“, както и заплатен местен
данък върху превозно средство за определени периоди, 1 290,84 лева –
обезщетение за забавено плащане на месечните вноски по договора в размер
на законната лихва за периода на забавата, 512,24 лева – представляваща
законна лихва за забава. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, както и да му присъди разноските по делото, включително
адвокатско възнаграждение и разноски във връзка с обжалване на издадената
обезпечителна заповед.
От съвкупната преценка на събраните доказателства се установи следната
фактическа обстановка:
Между М. К. Г. и „Н. - А. М.“ ...... е сключен Договор за продажба на МПС на
изплащане № **** от **.**.***** г. Цената по договора, посочена във
фактура №****** от **.**.**** г., е 31 960 лева. Съгласно заключението на
ССчЕ, ищецът М. К. Г. е направил 21 вноски по банков път към „Н. - А. М.“
....... на обща стойност 31 964,50 лева. Тази сума съответства напълно на
цената, посочена в чл. 4 от договора, и на сумата по фактура № ******* от
3
**.**.**** г. Всички тези плащания са осчетоводени по надлежния ред от
ответното дружество. Ищецът е представил и четири броя разписки за
плащания в брой, които твърди, че доказват допълнително платени суми. Във
връзка с тези разписки е допусната СГрЕ. Заключението на СГрЕ е
категорично: „Подписите, находящи се върху 4 бр. разписки... не са изпълнени
от управителя на дружеството „Н. - А. М.“ ...... - С. Н. Ч..“ Това означава, че
тези разписки не са автентични документи, подписани от надлежното лице, и
не могат да служат като доказателство за извършени плащания. Показания на
свидетели за доказване на тези плащания не са събрани. От друга страна,
ответникът представи нотариално заверена декларация от **.**.**** г.,
подписана от ищеца. В тази декларация ищецът заявява, че описаният
автомобил е платен напълно по банков път, съгласно посочената цена във
фактурата от **.**.**** г. Тази декларация не е оспорена от ищеца. Съгласно
заключението на ССчЕ: Общият размер на изплатените от ответното
дружество суми за застраховка „Гражданска отговорност“, застраховка
„Каско“ и местен данък към Община Г. Д. за процесния автомобил е 5 277,54
лева. По отношение на отстъпката по чл. 7 от договора (за плащане преди
падежа), ССчЕ е посочила, че ако се вземат предвид само плащанията по
банков път, окончателният размер на дължимата от ищеца цена по договора е
32 629,26 лева. В същото време експертизата е установила, че ищецът е бил в
закъснение още с първите шест вноски по договора, което е от значение за
прилагане на клаузата за отстъпка. ССчЕ е изчислила и законна лихва за
забава върху сумите, внесени по банков път, в размер на 512,24 лева.
Предявеният иск е за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, който е получил нещо без правно
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. За да бъде уважен иск за неоснователно обогатяване, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки.Обогатяване
на ответника. Увеличаване на неговото имущество или намаляване на
пасивите му.Обедняване на ищеца. Намаляване на неговото
имущество.Връзка между обогатяването и обедняването. Обогатяването да е
за сметка на обедняването.Липса на правно основание. Да липсва валидно
правоотношение, което да оправдава получаването на сумата.
Ищецът твърди, че е заплатил на ответника сума в общ размер 50 040 лева,
докато издадената фактура е само за 31 960 лева, и разликата от 14 080 лева е
4
платена без правно основание. От друга страна, ССчЕ категорично
установява, че ищецът е заплатил по банков път сумата от 31 964,50 лева,
която съответства напълно на цената по договора и фактурата. Тези плащания
са осчетоводени по надлежния ред. По отношение на твърдените плащания в
брой, които биха формирали претендираната от ищеца сума от 14 080 лева
(разликата между 50 040 лв. и 31 960 лв.), ищецът е представил четири броя
разписки. Въпреки това, СГрЕ безспорно доказа, че подписите върху тези
разписки не са изпълнени от управителя на ответното дружество. Това прави
тези разписки неавтентични и съдът не може да ги кредитира като
доказателство за извършени плащания. Наред с това, нотариално заверената
декларация от **.**.**** г., подписана от ищеца, в която той изрично заявява,
че автомобилът е платен напълно по банков път съгласно цената във
фактурата, допълнително опровергава твърденията му за допълнителни
плащания в брой. Тази декларация представлява извънсъдебно признание,
което не е оспорено от ищеца. Въз основа на тези доказателства, съдът
приема, че ищецът не е доказал да е извършил плащания над договорената
цена от 31 960 лева (съответно 31 964,50 лв. по банков път). Следователно, не
е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца в претендирания размер
от 14 080 лева, извършено без правно основание. Твърдението на ищеца за
неоснователно получена сума се гради изцяло на твърдението за плащания в
брой, които се опровергаха от СГрЕ и нотариалната декларация на самия
ищец.
С оглед отхвърлянето на главния иск за неоснователно обогатяване, съдът не
дължи произнасяне по евентуално заявените от ответника възражения за
прихващане, тъй като те са обусловени от уважаване на главния иск.
Искът за законна лихва е акцесорен (допълнителен) към главния иск. Тъй
като главният иск за неоснователно обогатяване е неоснователен, акцесорният
иск за законна лихва също следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, когато искът бъде отхвърлен, разноските се
възлагат на ищеца. В случая искът е изцяло отхвърлен, поради което ищецът
следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
600 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира тази сума за разумна и
съответстваща на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в останалата част е налице прекомерност.
5
На основание изложеното, Районен съд – Гоце Делчев
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Г., ЕГН **********, с адрес: град С., ж. к.
„М. - **“, бл. **, вх. **, ет. **, ап. **, срещу „Н. - А.М.“ ...., ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: град Г. Д., област Благоевград, ул. „Д. Т.“ №
**, иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от 14 080
(четиринадесет хиляди и осемдесет) лева, получена без правно основание,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. К. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Н. - А. М.“ .......,
ЕИК *******, сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща направени
съдебни и деловодни разноски по делото, като отхвърля искането в останалата
част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Благоевград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

6