Решение по дело №40/2015 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 24                                        29.05.2014 год.                             гр. Чирпан

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Чирпански районен съд, трети състав

 

На 26.05.2015 год.

 

В публично заседание в състав:

                                                     

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ДИНКОВ

                                                   

Секретар: Д.В.

 

сложи за разглеждане докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело № 40 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

        

Предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2, чл.143, ал.2 и чл.149 от Семейния кодекс СК).

         Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ), предявена от ищцата И.А.А., ЕГН:**********,*** Загора, лично и като родител и законен представител на малолетното дете ** А.М., ЕГН:**********, срещу ответника А.М.А., ЕГН:**********,***. В ИМ се твърди, че страните живели във фактическо съжителство от 2000г. без да имат сключен граждански брак до месец юни 2012г. и от което на 05.04.2010г. в гр.Първомай се родило детето ** А.М.. До раздялата си страните живели в с.Черна гора, в тяхна съсобствена къща. В ИМ се твърди, че ответникът А.М.А. напуснал ищцата и детето и живеел в с.Градина, като не се интересувал от тях, а детето оставил изцяло на грижите на ищцата. Бащата не желаел да полага грижи за детето, като от три години за отглеждането и възпитанието му се грижела майката. Ищцата живеела в с.Черна гора, **, а за отглеждането на сина им, помагали нейната баба ** А. и дядото **. Ответникът А.М.А. *** при майка си, работел в селското стопанство на частно, ищцата не знаела какви доходи получавал, но притежавал МПС – лек автомобил. В ИМ се сочи, че бащата не се интересувал от детето, от раздялата не бил изпращал пари, подаръци или др.вид подпомагане за детето. Съгласен бил детето му да живее при ищцата, но за да можела да ползва пълните родителски права и задължения пред общинските и държавни органи, както и пред органите по закрила на децата към дирекциите за социално подпомагане, ищцата се нуждаела от съдебен акт, който да легализира това фактическо положение. Моли се съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на малолетното дете ** А.М., ЕГН:**********, при майката И.А.А., ЕГН:**********,*** Загора, да възложи упражняването на родителските права и задължения върху детето ** А.М., ЕГН:********** на майката, да определи режим на лични отношения на бащата А.М.А., ЕГН:********** с детето ** А.М., ЕГН:**********, както следва - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване от 9.00 часа до 17 часа в събота и от 9.00 часа до 17.00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката и да осъди бащата А.М.А., ЕГН:********** да заплаща издръжка на детето ** А.М., ЕГН:**********, чрез неговата майка И.А.А., ЕГН:**********, в размер на 120 (сто и двадесет) лева, считано от датата на депозиране исковата молба в съда, ведно със законните лихви за забава, считано от първо число на месеца, следващ задължението за плащане на издръжката до окончателното й заплащане, до настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на издръжката. Моли се също така да бъде осъден А.М.А., ЕГН:********** да заплати издръжка за минало време на детето ** А.М., ЕГН:**********, чрез неговата майка И.А.А., ЕГН:**********, в размер на 120 (сто и двадесет) лева на месец, считано за една година преди предявяването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното плащане на сумата. Претендират се и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В о.с.з. ищцата, редовно призована, се явява лично и чрез адв.Георги Жеков АК гр.Стара Загора, поддържат предявените искове по основание и размер.

В о.с.з. ответникът, признава иска по чл.127, ал.2 от СК, като изразява становище, че не желае да заплаща издръжка на детето.        

Дирекция „Социално подпомагане” гр.Чирпан, редовно и своевременно призовани, не изпращат представител, като представят социален доклад.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните и на осн.чл.235  от ГПК, намира за установено следното:

Не се спори, че родители на малолетното дете ** А.М. са ищцата И.А.А. и ответникът А.М.А., като това обстоятелство се установява и от представеното - Удостоверение за раждане серия АР-ПМ, № **********, издадено по Акт за раждане № 0082/08.04.2010г. от Община Първомай.

От представената служебна бележка, изх.№ 19/27.01.2015г. на Агенция по заетостта ДБТ Чирпан се установяват, че от16.09.2014г. ищцата е била регистрирана в Бюрото по труда в гр.Чирпан, като търсещо работа лице.

От представената служебна бележка, изх.№ 16.30.01.2015 г. на ЦДГ Буратино, с.Черна гора се установява, че детето ** А.М. посещава детското заведение през учебната 2014/2015г.

В приетият като писмено доказателство по делото социален доклад, изх.№ ЗД-11/0087 от 18.05.2015 год. на ДСП Чирпан е посочено, че родителите на детето не живеят заедно, като последното се отглеждало от майката при добри битови условия. Детето било в добро здравословно състояние, имало избран личен лекар, посещавало детска градина, майката била безработна и получавала месечна помощ в размер на 35 лева, както и помощ от близките си.

С оглед на приетата фактическа обстановка, съдът намери, че исковете са основателни и доказани.

Родителските права върху детето следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, тъй като бащата за продължителен период, явно се е дезинтересирал от грижи и издръжка за детето. От друга страна е видно от събраните писмени и гласни доказателства, че майката и ищца по делото е осигурила нормални хигиенно-битови условия за отглеждането и възпитанието на детето. Съдът отчитайки обстоятелствата, които следва да се имат предвид при първоначалното определяне на мерки, относно упражняването на родителските права, обобщени с Постановление № 1 от 12.11.1974 год. по гр.дело № 3/1974 год. на Пленума на ВС намира, че претенциите на майката се основават преимуществено на собствените й родителски качества, на способностите й за лично полагане на грижи и уменията й за възпитание, както и на собствените й доходи, които да могат да осигурят развитието на детето. Налице е и силна подкрепяща среда в лицето на бабата и дядото на ищцата. Задължение и на двамата родители на детето е да осигурят в пълен обем грижите, вниманието и обичта, от които  детето се нуждае, като безспорно установено по делото е, че към настоящия момент родителите на детето не живеят заедно. Водещ критерий за решаване на спорния по делото въпрос са интересите на детето, които следва да се преценят в тяхната съвкупност с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до момента грижи и отношение, съществуващата привързаност на детето към двамата, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица, близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности на всеки един родител. Съдът намира, че ищцата разполага с необходимият минимум на родителски капацитет за отглеждане на детето, като е в състояние да задоволява потребностите му, което пък е предпоставка за това, че може да осигури правилното му развитие.

По изложените съображения, съдът счита, че предявеният от ищцата иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК е основателен и следва да бъде уважен, като се определи местоживеенето на малолетното дете ** А.М., ЕГН:**********, при майката И.А.А., ЕГН:**********,*** Загора.

Съгласно чл.124, ал.2 от СК, детето има право на лични отношения с двамата родители. Следователно родителят, при когото детето живее следва да осигурява възможности и да не препятства лични контакти между детето и другия родител, тъй като съзнателното прекъсване на емоционалната и родствена връзка е укоримо родителско поведение, което би се отразило негативно върху пълноценното социално и емоционално развитие на детето. За да не бъде нарушена съществуващата емоционална връзка между бащата и детето, както и за правилното формиране на детската личност, следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти, съобразен с обстоятелството, че бащата не живее в същото населено място. С оглед на това съдът намира, че следва да определи на режим на лични отношения на ответника А.М.А., ЕГН:********** с детето ** А.М., ЕГН:**********, както следва - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване от 9.00 часа до 17 часа в събота и от 9.00 часа до 17.00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката.

С оглед разпоредбите на чл.127, ал.1 и 2 от СК, настоящият състав счита, че са налице законовите изисквания на чл.143 от СК, за даване на издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Имайки предвид нуждите на детето и неговата възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща размер на издръжката, съдът счита, че нейният общ такъв, за детето следва да се определи на 200 лева на месец, от които по голямата част, като паричен еквивалент да се поеме от бащата, а именно - 120 лева, а останалата част да се поеме от майката, предвид полагането от нейна страна на непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Съдът счита, че ответникът има възможност да заплаща на детето си така определената издръжка, тъй като е в трудоспособна възраст, не се представиха доказателства, че е в лошо здравословно състояние, както и такива, че има други ненавършили пълнолетие деца, на които да дължи издръжка, от което може да се презюмира, че може да реализира доходи и без затруднение да дава исканата издръжка. Още повече, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни, респ. дали могат да се издържат от имуществото си. Така определеният размер на ежемесечна издръжка в размер на 120 (сто) лева ще се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 03.02.2015 год. заедно със законните лихви за забава, считано от първо число на месеца, следващ задължението за плащане на издръжката до окончателното й заплащане, до настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на издръжката.

Що се отнася до иска по чл.149 от СК, съдът намира и този иск за основателен. Не се спори, че родителите са се разделили през м.юни 2012г. от когато и основно ищцата полага постоянни грижи за детето, а ответника се е дезинтересирал от него. Още повече, че в о.с.з. ответникът изрично направи няколко пъти изявление, че не желае и няма да заплаща издръжка за детето. Съдът намира, че претенцията за издръжка за минало време е основателна и доказана и следва да бъде уважена в поисканият размер от 120 (сто и двадесет) лева на месец, считано за една година преди предявяването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното плащане на сумата.       При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски на ищцата, в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат.        

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед характера на производството, следва да се възложат в тежест на ответника дължимите държавна такса в размер на 172.80 (сто седемдесет и два лева и 80 ст.) лева, представляващи 4% върху тригодишните платежи на определената от съда издръжка на детето и държавна такса за иска по чл.149 от СК в размер на 50 (петдесет) лева, в съответствие с Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.

         Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на малолетното дете ** А.М., ЕГН:**********, при майката И.А.А., ЕГН:**********,*** Загора.

         ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете ** А.М., ЕГН:**********, на майката И.А.А., ЕГН:**********,*** Загора.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата А.М.А., ЕГН:********** с детето ** А.М., ЕГН:**********, както следва - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване от 9.00 часа до 17 часа в събота и от 9.00 часа до 17.00 часа в неделя, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на майката.

         ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН:**********,*** да заплаща ежемесечна издръжка на детето ** А.М., ЕГН:**********, чрез неговата майка И.А.А., ЕГН:********** в размер на 120 (сто и двадесет) лева, считано от датата на депозиране исковата молба в съда, ведно със законните лихви за забава, считано от първо число на месеца, следващ задължението за плащане на издръжката до окончателното й заплащане, до настъпване на обстоятелства за изменяне или прекратяване на издръжката.

         ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН:**********,*** да заплати издръжка за минало време на детето ** А.М., ЕГН:**********, чрез неговата майка И.А.А., ЕГН:**********, в размер на 120 (сто и двадесет) лева на месец, считано за една година преди предявяването на исковата молба в съда, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното плащане на сумата.

         ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН:**********,*** да заплати по сметка на Районен съд гр.Чирпан, държавна такса в размер на 172.80 (сто седемдесет и два лева и 80 ст.) лева, представляващи 4% върху тригодишните платежи на определената от съда издръжка на детето и държавна такса за иска по чл.149 от СК в размер на 50 (петдесет) лева.

         ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН:**********,*** да заплати И.А.А., ЕГН:**********,*** Загора, направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат.   

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Старозагорският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на съобщение до страните, че е изготвено.

                                                       

                                                       

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: