Решение по дело №1787/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 12.12.2019г.

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното си заседание на 16.10 през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД №1787 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

E. D. от РТурция е подал жалба против наказателно постановление №38-0001105/29.08.2019г, издадено от началник ОО"АА"- гр.Русе, с което на основание чл.93б, ал.11, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.6, б.а, т.ii от AETR вр. чл.2, §.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и съвета от 15 март 2006 година му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв., на основание чл.93б_; ал.4, т.2 от ЗАП във вр. чл.7, §.1, б.а от AETR вр. чл.2, §.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и съвета от 15 март 2006 година му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. и на основание чл.93б, ал.10, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.6, б.а, т.и от АЕТR вр. чл.2, §.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и съвета от 15 март 2006 година му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Жалбоподателят излага съображения, че в хода на досъдебното производство по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и иска отмяната на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата- ИА"АА" твърдят, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

РРП не взема становище по жалбата.

Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 29.08.2019г, около 1,27 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил с рег.№34VD1997 и прикачено към него полуремарке с рег.№34ВОL516, с които извършвал международен превоз на товари

по маршрут РТурция- РРумъния. Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф. На същата дата му била извършена проверка от органите на автомобилната администрация, при която било установено, че за периода от 18.19 часа на 12.08.2019г. до 7.12 часа на 20.08.2019г. въззивникът управлявал процесното МПС 7 дни, 12 часа и 53 минути без да ползва седмична почивка. За периода от 13.18 часа на 21.08.2019г. до 23.13 часа на 28.08.2019г. Dayi управлявал процесното МПС 7 дни, 9 часа и 55 минути без да ползва седмична почивка. За периода от 19.15 часа на 24.08.2019г. до 1.21 часа на 25.08.2019г. Dayi управлявал процесното МПС без прекъсване.

Тази фактическа обстановка съдът намира за категорично установена от събраните по делото доказателства и води до следните правни изводи:

Досежно нарушението по чл.93б, ал.11, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.6, б.а от АЕТR вр. чл.2, §.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и съвета от 15 март 2006 година:

В хода на досъдебното производство са допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалните закони. Жалбоподателят е обвинен, че не спазил изискванията за нормална седмична почивка, като управлявал без да почива 7 дни, 12 часа и 53 минути. На първо място тук следва да се отбележи, че намалението на седмичната почивка ще е налице, ако е ползвана такава, но в размер,различен и по-малък от регламентирания. В случая няма обвинение за недопустимо намаление на седмична почивка, а за управление над законово определените стойности за продължителност. С това поведение се осъществява състава на чл.93б, ал.2 от ЗАП, каквото обвинение няма. Нещо повече, видно от периодите на обвинение по т.1 и т.З от наказателното постановление седмична почивка е ползвана от 7.12 часа на 20.08.2019г. до 13.18 часа на 21.08.2019г, чиято продължителност е съобразена със законовата уредба. По важният въпрос тук е, че лицето е наказано за намаление на седмична почивка, без въобще да бъде даден нейния период и съответно недопустимото време на намаление, което съществено нарушава правото на защита. Представен е един незаконосъобразно дълъг период на управление, през който няма седмична почивка, за намалението на която лицето да отговоря. В обвинението административнонаказващ орган визира единствено превишение на законовоопределени стойности, а изпълнителното деяние на процесното нарушение се осъществява чрез намаление на предвиденото в закона за почивка. Поради всичко изложено наказателното постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна

състава на нарушението по чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАП във вр. чл.7. §.1, б.а от АЕТR вр. чл.2_: §.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и съвета от 15 март 2006 година, тъй като за периода от 19.15 часа на 24.08.2019г. до 1.21 часа на 25.08.2019г., като водач на превозно средство, който извършвал превоз на товари, не спазил изискванията за непрекъснато време на управление, като управлявал превозното средство повече от четири часа и половина без прекъсване и надвишил този период с 51 минути. От обективна страна през процесния период жалбоподателят извършил превоз, попадащ в приложното поле на АЕТR, тъй като обратно се установява с удостоверение за дейности, каквото въззивника нямал. В хода на досъдебното производство по делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, и двата акта от тази фаза на процеса са издадени в съответствие със законовите изисквания за тях. Преведени са на езика на наказания и това е гарантирало пълното право на защита, което е и реализирано, предвид развиването и на съдебно производство за проверка на законосъобразността на наказателното постановление. От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл- жалбоподателят е съзнавал, че управлява превозното средство без прекъсване повече от разрешеното, съзнавал е задължението си да почива според правилата регламента, но не го спазил, като е съзнавал обществената опасност от това си поведение и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от него. Наказанието е правилно индивидуализирано, поради което наказателното постановление следва да се потвърди.

Досежно нарушението по чл.93б, ал.10. т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.6, б.а от АЕТR вр. чл.2, §.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и съвета от 15 март 2006 година:

В хода на досъдебното производство са допуснати нарушения както на материалния, така и на процесуалните закони. Жалбоподателят е обвинен, че не спазил изискванията за нормална седмична почивка, като управлявал без да почива 7 дни, 9 часа и 55 минути. На първо място тук следва да се отбележи, че намалението на седмичната почивка ще е налице, ако е ползвана такава, но в размер, различен и по-малък от регламентирания. В случая има обвинение за управление над законово определените стойности за продължителност, което поведение се осъществява състава на чл.93б, ал.2 от ЗАП, но такова обвинение няма. По важният въпрос тук е, че лицето е наказано за намаление на седмична почивка, без въобще да бъде даден нейния период и съответно недопустимото време на намаление, което съществено нарушава правото на защита. Като такъв период не може да се определи упоменатия от наказващия орган период от 1 ден, 9 часа и 55 минути, тъй като това време се явява превишаването на седмичното

време за управление. Абсурдно е обвинение за намаление на седмична почивка от 24 часа с 1 ден, 9 часа и 55 минути, т.е. след като лицето има задължение да почива 24 часа няма как да намали този период с по-голям такъв. Представен е един незаконосъобразно дълъг период на управление, през който няма седмична почивка, за намалението на която лицето да отговоря. Поради всичко изложено наказателното постановление и в тази му част се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38-0001105/29.08.2019г, издадено от началник ОО"АА"- гр.Русе в частта, с която на E. D. от РТурция на основание чл.93б, ал.4, т.2 от ЗАП във вр. чл.7, §,1, б.а от АЕТR вр. чл.2, §.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и съвета от 15 март 2006 година е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

ОТМЕНЯВА            наказателно             постановление             №38-

0001105/29.08.2019г, издадено от началник ОО"АА"- гр.Русе в частта, с която на E. D. от РТурция на основание чл.93б, ал.11, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.6, б.а, т.ii от АЕТR вр. чл.2, 8.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и съвета от 15 март 2006 година е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв. и на основание чл.93б, ал.10, т.З от ЗАП във вр. чл.8, §.6, б.а, т.ii от АЕТR вр. чл.2, §.З от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 на европейския парламент и съвета от 15 март 2006 година е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.