Решение по дело №5909/2020 на Софийски градски съд

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                       гр.София, 24.03.2021г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №5909 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №15110 от 17.01.2020г., постановено по гр.дело №76441/2017г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в, ответникът И.Д.И. с ЕГН********** е осъдена да заплати на Л.Д.Д. с ЕГН**********, на основание чл.51, вр.чл.2, ал.2 ЗАдв, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 300лв.- претърпени от ищеца вреди от неизпълнение на задължение на ответника по договор за правна защита и съдействие №471514/09.12.2015г., вследствие на което тази сума не му е присъдена като разноски по гр.дело №70930/2014г. по описа на СРС, 84 състав, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 800лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 112,50лв., а ищецът- да заплати на ответника 187,50лв. разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ответника- „Д.з.“АД.  

Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Л.Д.Д.. Жалбоподателят поддържа, че e заплатил изцяло договореното адвокатско възнаграждение, което било признато и от ответницата с представянето на списъка по чл.80 от ГПК по гр.дело №70930/2014г. Моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът- уважен изцяло. Претендира разноски в пълен размер за производството пред първата инстанция и в производството пред въззивната инстанция.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца, ответникът оспорва същата като неоснователна. Твърди, че с влязло в сила решение е установено между страните, че сумата от 500 лева не е платена от ищеца. Твърди също така, че не е признавала извършването на такова плащане.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от ответника по делото И.Д.И. срещу решението на СРС в осъдителната му част. Поддържа се, че няма доказателства за настъпила вреда за ищеца, тъй като същият е подал жалба срещу решението в частта за разноските и съдът все още не се е произнесъл по нея. Твърди, че разноски на ищеца не могат и да бъдат присъдени, предвид характера на производството. Ответникът претендира отмяна на решението на СРС в тази част и отхвърляне на иска изцяло. Претендира разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба на ответника, ищецът оспорва същата като неоснователна.  

Третото лице- помагач не изразява становище по въззивните жалби.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.51, вр.чл.2, ал.2 ЗАдв, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 800 лева - претърпени от ищеца вреди от неизпълнение на задължение на ответника по договор за правна защита и съдействие №471514/09.12.2015г., вследствие на което тази сума не му е присъдена като разноски по гр.дело №70930/2014г. по описа на СРС, 84 състав.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По жалбата на ищеца:

Както правилно е отбелязал в мотивите си и първостепенният съд, с влязло в сила на 23.07.2019г. решение №33299/28.05.2018г. на СРС по гр.д.№57272/2016г. между страните е установено, че сумата от 500 лева, която е част от възнаграждението по процесния договор за правна защита и съдействие от 09.12.2015г., не е заплатена от ищеца по настоящото дело на ответника и се дължи. При това положение не е съществувала изобщо законова възможност сумата то 500 лева да бъде присъдена като разноски по гр.дело №70930/2014г. по описа на СРС, 84 състав, предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК съгласно която на възстановяване от противната страна подлежат само реално заплатените (сторените) разноски.

По жалбата на ответника:

Видно от приложеното по делото решение №8298 от 09.06.2016г. по гр.д.№70930/2014г. по описа на СРС, 84 състав, съдът е отказал на ищеца присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като е приел за недоказано такива да са били реално заплатени. С определение №6280 от 10.03.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК и влязло в сила на 01.10.2020г. молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение. Следователно безспорно установено е, че поради неизпълнение на задълженията на ответницата в качеството на адвокат и процесуален представител на ищеца по гр.дело №70930/2014г., да представи доказателства за реалното заплащане на сумата от 300 лева (за която не се спори че действително е била платена авансово, при сключването на договора за правна помощ и съдействие), тази сума не е била присъдена на ищеца като част от разноските по гр.дело №70930/2014г. по описа на СРС, 84 състав.

Предвид гореизложеното въззивните жалби на страните следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а решението на СРС– потвърдено изцяло като правилно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

 

По така изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №15110 от 17.01.2020г., постановено по гр.дело №76441/2017г. по описа на СРС, ГО, 79 с-в.

Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ответника- „Д.з.“АД.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/