№ 169
гр. Перник, 19.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720105059 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Л.. Д. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна,
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 1882,03 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.04.2006г. до 30.04.2009 г., сумата от 610,27 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.05.2006 г. до 22.01.2010г., както и законната лихва върху главницата от 01.02.2010 г.
до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 144,77 лв., за
които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 837/2010 г. на Пернишкия районен
съд.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК. В съдебно заседание оспорва предявените искове.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Представена е по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.02.2010г.,
издадена по ч.гр.д. № 837/2010 г. по описа на РС-Перник, с която е разпоредено
длъжникът Б. Л.. Д. да заплати на ответното дружество сумата от 1882,03 лева –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2006г. до 30.04.2009 г.,
сумата от 610,27 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 30.05.2006 г. до 22.01.2010г., както и законната лихва върху главницата
1
от 01.02.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер
на 144,77 лв. Представен е изпълнителен лист от 15.11.2011г. за посочените суми,
издаден след констатация на съда, че заповедта подлежи на изпълнение.
Видно от отразяването върху гърба на изп. лист образуваното въз основа на него
на 07.02.2012г. изп. дело № 398/12 г. е прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като
последното валидно изп. действие е извършено на 07.02.2012г.
Установява се от представеното изп. дело, че въз основа на посочения изп. лист
от 15.11.2011г. по молба на взискателя „Топлофикация Перник” АД от 20.01.2017г. е
образувано изп.д. № 481/2017 г. по описа на ЧСИ У.Д., като в молбата взискателят е
поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и е овластил съдебния
изпълнител с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Наложен е на 28.02.2017 г. запор върху
вземанията по банкови сметки на длъжника, разкрити в „Уникредит булбанк“ АД.
Наложен е на 17.05.2017 г. запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника,
разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД.
Въз основа на молба от 30.11.2017 г. на взискателя изп. дело е изпратено на
ЧСИ С.Б. за продължаване на съдопроизводствените действия. С молба от 27.02.2019 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Молба с
подобно искане е депозирана и на 06.01.2021г. Делото е образувано при ЧСИ С.Б. под
номер 779/20 г. Връчена е покана на длъжника за доброволно изпълнение на 22.03.2021
г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от
това дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване.
Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за
вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства,
настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 2012 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело №
398/2012 г. на ЧСИ А.В., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
2
ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.,
се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства. /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.
№ 2382/2017 г. на ВКС/. Изп. производство по изп. дело № 398/2012 г. е било
прекратено през 2014 г. и към 26.06.2015 г. не е било налице висящо изп. производство.
Последващите такива са образувани след приемане на ТР и то намира приложение
спрямо тях.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
В случая ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установи да са
извършени изп. действия по изп. дело № 398/2012г. след подаване на молбата за
образуване на изп. дело. Съдът приема, че след подаване на молбата за образуване на
изп. дело, за което също няма данни за точна дата, но очевидно е най-късно на
07.02.2012г. – датата на образуване на делото, с изтичането на две години е настъпила
перемция или към 08.02.2014 г. производството е прекратено по силата на закона. От
този момент е започнал да тече давностният срок за погасяване на правото на
принудително изпълнение за вземанията, който би изтекъл на 08.02.2019 г.
След като изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че погасителната давност за
вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това каква е давността с оглед
характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така защото
влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително
действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните
не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са
длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на
факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
3
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват
институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания
са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право. Аналогично е
положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС
длъжникът по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани на
факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат
известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в
сила заповед има установително и преклудиращо действие. Както при съдебните
решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на
съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания -
по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439
ГПК. Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в
сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато
е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Следователно по действащия
ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното
становище относно приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна
практика на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV
г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая действие, годно да прекъсне давността е подаването на молба от
20.01.2017г. за образуване на изп. дело при ЧСИ У.Д., с която се иска налагане на
запор. Това действие е предприето преди давността относно вземането, започнала да
тече с прекратяването на предходното изп. дело на 08.02.2014 г. - да е изтекла. Дори да
се възприеме виждането, застъпено от ищеца, че давността относно вземането е
тригодишна, предвид естеството на задължението, то и тя не е изтекла към 20.01.2017
г., когато взискателят е предприел действия за прекъсването й.
По изп. дело са налагани запори върху банкови сметки на длъжника през 2017 г.,
а с молби от 27.02.2019 г. от 06.01.2021г. взискателят отново е поискал налагане на
4
запор, с което отново е прекъснал давността относно вземането. До предявяване на
иска – 23.09.2021 г. правото на принудително изпълнение не е погасено, поради което
и предявените искове са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.3, вр. с ал. 8 ГПК ответникът има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв. /в
минимален размер/.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б. Л.. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. З., ул. „**** срещу „Топлофикация Перник“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, искове
по чл. 439 ГПК, да се признае за установено, че ищцовата страна, поради погасяване
по давност на правото на принудително изпълнение, не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 1882,03 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.04.2006г. до 30.04.2009 г., сумата от 610,27 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.05.2006 г. до 22.01.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.02.2010 г. до окончателното й изплащане,
както и направените разноски в размер на 144,77 лв., за които е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 837/2010 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА Б. Л.. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. З., ул. „****, ДА ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата в размер на 100,00
/сто/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението приложената към делото в оригинал заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.02.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 837/2010 г. по
описа на РС-Перник да се върне в архив.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5