РЕШЕНИЕ
№ 14467
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело №
20231110170507 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ф”ЕАД (с предишно наименование ф”АД) е предявил
установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо , че ответникът му
дължи следните суми : 13 235,70 лв, представляващи стойността на електроенергията,
служебно начислена от ответното дружество по фактура № 3444940/28.11.2022г. на
основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ за неправомерното присъединяване към
електроразпределителната мрежа на интернет антена в село Драгостинци през периода от
15.05.2022г. до 10.11.2022г., и 821,94 лв, представляващи мораторна лихва за периода от
13.12.2022г. до 30.06.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 26.07.2023г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 41865/2023г.
по описа на СРС, 68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от
длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производството пълномощникът на ищеца поддържа исковете.
При устните състезания в заседанието на 25.04.2025г. пълномощникът на ищеца е пледирал
за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представените на
28.04.2025г. писмени бележки от юрисконсулта на ищеца.
1
Ответникът – „ф”ЕООД оспорва исковете видно от изявленията на управителя му в
представения на 11.03.2024г. отговор на исковата молба. Твърди се , че ответното дружество
„не е потребител на доставяна от ищеца електроенергия”. Посочва се , че ответникът „няма
обекти в землището на с. Драгостинци”, „не развива търговска дейност в с. Драгостинци,
няма обекти в населеното място , както и извън него , няма клиенти и контрагенти”, а и по
делото не са представени некакви доказателства за това. Оспорва се съставения от
служители на ищеца констативен протокол от 10.11.2022г. , като се отбелязва, че от
вписванията в този протокол не може да се определи нито конкретния обект, нито „къде е
установено така нареченото „присъединяване” към мрежата на ищеца”. Изтъква се , че
констативния протокол не е подписан от представител на ответното дружество и не са
отбелязани имената на „човека , който се твърди да е представител на дружеството”.
В хода на съдебното производството пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 25.04.2025г.
пълномощникът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
41865/2023г. по описа на СРС, 68 състав . Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин , чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение) , че през процесния период от 15.05.2022г. до 10.11.2022г.,
между ищеца и ответното дружество е съществу-вало правоотношение за доставяне на
електроенергия, т.е. по делото не е установено по безспорен начин, чрез т.нар. пълно
доказване, че именно „ф”ЕООД е бил клиент по смисъла на чл.4,т.2 от Общите условия
на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад като
страна по договорн с предмет потребление на електрическа енергия за работата на
процесната интернет антена в с. Драгостинци. Не са представени надлежни писмени
доказателства относно този факт, независимо че ищецът обосновава пасивната
лигитимация на ответника по предявените от него искове именно с твърдението, че той е
бил неизправна страна по съществувало между тях правоотношение , по силата на което
2
ползвал доставяна му електроенергия срещу задължението да заплаща цената й.
Единствените представени доказателства в тази насока са приложените към исковата
молба Констативен протокол № 2001930/10.11.2022г. , Справка за преизчислени количества
електрическа енергия от 28.11.2022г. , Фактура № **********/28.11.2022г. и покани , изх. №
NTZ181492/11.11.2022г. и изх. № **********/28.11.2022г. от ищеца до ответника, които не са
подписани от представител на ответника, поради което представляват частни документи,
изходящи от ищеца и поради тази причина не могат да бъдат доказателство за твъдените от
него факти , от които за него възникват т.нар. благоприятни последици.
По делото не са представени нито писмен договор между ищеца и ответника за
продажба на електроенергия, нито доказателства, че ответникът е бил собственик или
ползвател на процесната интернет антена в с. Драгостинци през процесния период от
15.05.2022г. до 10.11.2022г. , за да се приеме , че е бил потребител по смисъла на клиент по
смисъла на чл.4,т.2 от Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителната мрежа на ЕРМ Запад.
Приетото в съдебното заседание на 29.11.2024г. заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза не е доказателство за съществуването на правоотношение
между ищеца и ответника и за ползването от ответника на електроенергия през
процесния период от 15.05.2022г. до 10.11.2022г. за интернет антена в с. Драгостинци,
защото вещото лице не е имало такава задача , а и наличието на правоотношение между
страните по делото е юридически въпрос, който не е от компетентността на вещо лице.
Показанията на свидетелите Е. А. П. (разпитана в откритото заседание на
29.11.2024г.) и Борис Гришов Стойчев (разпитан в откритото заседание на 25.04.2025г.) също
не доказват вещни права на ответника относно интернет антената в с. Драгостинци. Според
свидетелите собствеността на ответника по отношение на интернет антената е установена по
информация от „жители от селото” и предоставена от тях визитна картичка , както и от
служители на ищцовото дружество. Но не са конкретизирани нито кои са лицата ,
предоставили тази информация на проверяващите роцесния обект, нито начините, по които
те са установили твърдените от тях факти. Същественото е , че тези устни твърдения не са в
съответствие с писмените доказателства по настоящото дело.
Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца правоотношение между
страните за ползването от ответника на електроенергия и ползването на електроенергия
от ответника през процесния период не са безспорни факти по делото - ответникът не
признава тези факти , всъщност изрично ги оспорва според изявленията на представителите
му в отговора на исковата молба и в откритите заседания по делото. Поради изложените
причини наличието на договорно правоотношение между страните и осъществяването на
ползването на електроенергия от ответника не могат да бъдат обявени от съда за
ненуждаещи се от доказване обстоятелства по аргумен от чл.153 ГПК.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорно
правоотношение между ищеца и ответника за продажба на електроенергия през
процесния период относно процесната интернет антена, както и ползването от ответника
3
на тази електроенергия.. Следователно не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявените установителни искове, която е едно от
условията за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове безпредметно е да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца право, предявените от него установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени изцяло.
На ответинка с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по настоящото исково производство – платеното адвокатско възнаграждение (2
000 лв съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 01.04.2024г.).
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъдат
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство , тъй като исковете са
отхвърлени.
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски , тъй като не са представени доказателства за осъществени от него разходи във
връзка със заповедното дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ф”ЕАД , ЕИК: *** гр.
София, бул. *** , район „****, против „ф”ЕООД , ЕИК : **** гр.София, ул. „**** със
съдебен адрес : град София, ул. „** , чрез адв. М.А.М. , обективно съединени установителни
искове чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по
чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на
ищеца следните суми : 13 235,70 лв (тринадесет хиляди двеста тридесет и пет лева и
4
седемдесет стотинки), представляващи стойността на електроенергията, служебно начислена
от ответното дружество по фактура № 3444940/28.11.2022г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и
чл.56 ПИККЕ за неправомерното присъединяване към електроразпределителната мрежа на
интернет антена в село Драгостинци през периода от 15.05.2022г. до 10.11.2022г., и 821,94
лв (осемстотин двадесет и един лева и деветдесет и четири стотинки), представляващи
мораторна лихва за периода от 13.12.2022г. до 30.06.2023г., заедно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 26.07.2023г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
заповедното гр.д. № 41865/2023г. по описа на СРС, 68 състав.
ОСЪЖДА „ф”ЕАД , ЕИК: *** гр. София, бул. *** , район „Младост”, БенчМарк
Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ на „ф”ЕООД, ЕИК : **** гр.София, ул. „**** със съдебен
адрес : град София, ул. „** , чрез адв. М.А.М. , на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 2
000 лева ( две хиляди лева), представляващи направените от ответника разноски по
настоящото исково производство– платеното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5