№ 23361
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110112486 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
19.12.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседА.е, проведено на
дванадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №12486 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД
1
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от А. В. С., чрез адв.Е. Л.- Т.
от САК, срещу проф. д-р И. Р. Х., с която моли съда да осъди ответника да заплати сумата от
10 000 лв., предявен частичен иск от 20 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдА.я, причинени от изказвА.ята на
ответника, направени на публично заседА.е на Комисията по здравеопазване и социална
политика към СОС, проведено на 05.02.2025г., а именно: „…Възникна сега една шеста
фондация „....“ на една майка, която загуби детето си, но има някаква вина. Не може дете с
тромбоцитопения да го качиш да спи на горния етаж на леглото. Тя има четири деца от
четири различни мъже, самотна майка от четири различни мъже. То да си удари главата, три
дни по Гергьовден да не го заведеш на лекар. След това като отива в „......“, понеже няма
фактори, които да спрат това кървене, лекарите са виновни. Успяха от ...... да се измъкнат,
сега нас ни обследват …“, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното
увреждане – 05.02.2025г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 05.02.2025 г., по време на открито заседА.е на
здравната комисия към СОС ответницата – професор по детска онкохематология и член на
лекарския състав на Клиниката по детска клинична хематология и онкология в ......, е
направила публично изкаване, станало достояние до неогрА.чен брой потребители в ......,
относно случая на ищцата и нейното дете – .... ...., починало през м.05.2023г. при спорни
обстоятелства относно начина на провеждане на лечението и поведението на лекарския
състав. Поддържа се, че така направените изявления са крайно негативни, обидни,
опозоряващи, клеветнически и уронващи честта и достойнството по отношение личността
на детето и събития, свързА. със загубата на детето й. В резултат на същите ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, за периода: 07.02.2025г.- 07.08.2025г., изразяващи се в
болки и страдА.я, стрес, емоционално напрежение, потиснатост, тревожност, разстроеност,
загуба на съня, нарушена концентрация, задълбочаване на рецидивиращо депресивно
разстройство, спряла е да общува с близките си, както и да се хрА., настъпили след узнаване
на публичните изказвА.я на ответницата. Ищцата поддържа, че процесните изказвА.я са
несъвместими с етичните и морални норми. Сочи, че се касае за обществено известен
случай, в който ищцата е загубила детето си и има съмнения за лекарска грешка и
неполагане на дължимата грижа от страна на участвалите в лечението на детето лекари.
Твърди, че ответницата, в качеството си на лекар, е разпрострА.ла клеветнически и неверни
твърдения по отношение личността на ищцата, като част от същите представляват и обида
към ищцата. Посочва, че има три, а не четири деца, като .... е родена от единствения брак на
ищцата, а други две деца са плод на съвместно съжителство, продължило без прекъсване
девет години. Процесното изказване е израз на негативна нагласа на лекар спрямо родител с
повече деца и/ или с повече партньори. Оспорва и .... да е спала на горен етаж на двуетажно
легло. Поддържа, че детето си е ударило главата при тръгване към училище, а не по време на
сън. С процесните изказвА.я ответницата създала невярна представа за ищцата като майка,
която е неглижирала заболяването на детето си, със зА.жен родителски капацитет и въобще
– вменява се наличието на безотговорно отношение на майка към дете. Ищцата оспорва и
твърдението, че е „самотна майка“, като поддържа, че социалният статус на майката не е
относим спрямо заболяването на детето. Също така поддържа, че е завела детето си на лекар
веднага след травмата, като в периода на събитията детето е водено от майка си три пъти на
лекар. Изразът на ответницата, която не е била пряк свидетел при лечението на детето и
няма преки наблюдения, че ищцата „има някаква вина“ за загубата на детето е невярно и
създава представа за наличието на вина у ищцата за последвалата смърт на детето. Заявява,
че процесните изказвА.я са несъвместими с упражняването на лекарската професия. Моли
се за уважаване на исковата претенция с присъждане на сторените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, чрез адв. Д. М.
от САК, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че е изрекла процесните
изрази и думи по време на открито заседА.е на здравната комисия към СОС, проведено на
2
05.02.2025г. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди, които да се
намират в причинно-следствена връзка с изказвА.ята на ответницата. Поддържа, че същите
са настъпили в резултат на загубата на нейното дете. Оспорва и размера на исковата
претенция като силно завишен. Оспорва процесните изказвА.я да съдържат клеветнически,
обидни или неверни твърдения. Поддържа, че същите представляват лично мнение и оценка
на случилото се, което представялвало общественозначимо събитие. Моли за отхвърляне на
иска. Претендира се присъждане на разноски по делото.
С доклада по делото е отделено като безспорни и ненуждаещо от доказване, че на
05.02.2025г., по време на открито заседА.е на Комисия по здравеопазване към СО
ответницата – професор по детска онкохематология и член на лекарския състав на клиниката
по детска клинична хематология и онкология в .......“, .... е направила публично изкаване,
станало достояне до неогрА.чен брой потребители в ......, относно случая на ищцата и
нейното дете – .... ...., починало през м.05.2023г. – „… Възникна сега една шеста фондация
„....“ на една майка, която загуби детето си, но има някаква вина. Не може дете с
тромбоцитопения да го качиш да спи на горния етаж на леглото. Тя има четири деца от
четири различни мъже, самотна майка от четири разлчини мъже. То да си удари главата, три
дни по Гергьовден да не го заведеш на лекар. След това като отива в „......“, понеже няма
фактори, които да спрат това кървене, лекарите са виновни. Успяха от ...... да се измъкнат,
сега нас ни обследват …“.
В първото по делото о.с.з. е прието увеличение на предявения частичен иск до пълния
му размер от 20 000 лв.
Съдът, преценявайки събрА.те по делото доказателства и наведените доводи от
стрА.те, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен, поради следните съображения:
Видно от представените 3 бр. у-ния за раждА.я ищцата е майка на три деца.
Представя се Амбулаторен лист №....г., издаден от д-р А. Ш., с основна диагноза на
ищцата: Рецидивиращо депресивно разстройство, неуточнено.
Приложен към ИМ е препис на писмо от 08.02.2025г. от Началника на Клиниката по
детска клинична хематология и онкология и екипът на ......“ до ищцата, с поднасяне на
извинение за думите на проф. д-р И. Х. по време на срещата на фондация „Сдружение на
деца с онкохематологични заболявА.я“ с представители на Клиниката и болницата пред
Комисия по здравеопазването на СО, състояла се на 05.02.2025г. и отстраняване на
ответницата по делото от екипа си.
Представен е Констативен протокол от 10.02.2025г. на Помощник- нотариус по
заместване .... при Нотариус ..... в НК, район на действие: СРС, за установена онлайн
публикация от фейсбук на ......, както и извадки от новинарски сайтове за последиците за
трудовото правоотношение на отв. страна във връзка с изказването й.
Във второто о.с.з. по делото са приети като писмени доказателства Лист за преглед на
пациент от 28.04.2023г., издаден от Спешен кабинет по неврохирургия в ...... ......“, ведно с
Амбулаторен лист №......г., с указА.е да се проследи за активно кървене, като при промяна на
състоянието да се обсъди извършване на скенер на глава и консултация с проследяващ
хематолог, Лист на преглед на пациент от 02.05.2023г., издаден от д-р Д. С., с даден съвет да
се потърси нова консултация с детски неврохирург, като е представено писмо от министъра
на здравеопазването от 26.02.2024г.с констатация, че в амбулаторния лист не е записана
подобна препоръка, както и Лист за преглед на пациент от 05.05.2023г., издаден от Спешен
кабинет по неврохирургия в ...... ......“, с оплакване от прогресивно засилващо се главоболие
и кървене от носа на пациента, /стр.195 и сл./.
Приложени към ОИМ са преписи на Епикриза на ответницата, издадена от ......“ .... от
24.02.2025г. с диагноза: язва на стомаха, камъни на жлъчния мехур с друг холецистит,
3
неинсулинов захарен диабет и есенциална хипертония, ведно с Лист за преглед на пациент
от 04.04.2025г., издаден от д-р ...., както и медицинско становище за пред правната система,
издадено от д-р ...., че язва на стомаха и спазъм на жлъчния мехур са психосоматични
заболявА.я, които най- често медицината свързва като последица от остър стрес.
Проведени са разпити на трима свидетели на ищцата- семеен приятел ......, изп.
директор на фондация „....“ ....... и партньора на фактически начала на ищцата ....
Първият свидетел посочва, че след казаното от отв. страна ищцата е влезнала в спирала
на самообвинение, че не е положила достатъчно грижи за дъщеря си и заради обвиненията,
че е имала 4 деца от различни мъже, с които е била допълнително дискредитирана. Посочва,
че ищцата се е върнала на работа и постепенно е започнала да свиква с новата ситуация, до
момента, в който е разбрала за изказването на проф. Х., станала публично и повело след себе
си множество негативни коментари под публикацията, вкл. е повторено в интервю пред .......
След този момент намира, че ищцата е запознала да се самообвинява, отказвала е да излиза и
е потърсила психологическа помощ. Била е в жилището на ищцата и в детската стая е имало
двуетажно легло, но посочва, че .... е спала на първия му етаж.
Вторият свидетел по делото потвърждава, че е забелязала голяма промяна в
поведението на ищцата след като е разбрала за изказването, която е била срината психически
и се е върнала в първите моменти след загубата на детето й. Изпаднала е в тежка форма на
депресия. Посочва, че ищцата е изпитвала съмнения дали е направила най- доброто за
детето си, дали не е трябвало да я заведе на лечение в чужбина. Описва телефонен разговор
с ищцата, след като е разбрала за казаното. Посочва, че след това ищцата е била в тежко
състояние- истерично състояние на мъка, в състояние, в което не я виждала преди, както и са
увеличени дозите на приемА.те медикаменти. Свидетелката е разбрала и за последващи
процесното изказвА.я на ответницата в подкаста .......“ при ...... и други изказвА.я, публични
позиции по случая и прочее.
Третият разпитан свидетел описва влошаване психологическото състояние на ищцата
след процесното събитие, след първоначалното му постепенно подобряване във времето.
Потвърждава, че ищцата е потърсила лекарска помощ и са изписА. допълнителни
медикаменти в тази насока. Посочва, че е чувал и за последващи изказвА.я на проф.Х. в
интервю пред ....... Посочва, че .... е спала на първия етаж на двуетажно легло. Описва, че на
28.04.2023г. е съобщила, че си е ударила главата, като се е облягала назад на предния ден,
била е заведена в ............“ на преглед с оплакване от болка в главата по препоръка на
лекуващия й лекар и е направена рентгенова снимка. След прегледа ищцата се е свързала с
хематолог в ......., който е насрочил преглед на .... на първия работен ден- 02.05.2023г.
Намира, че е било извършено дописване в лист за прегледа с указА.я за насочване към
консултация с неврохирург, кавито не са давА..
Прието по делото е заключение по съдебна психологична експертиза, /стр.157/, на
ищцата, на 41 год., съгласно което осв. е на етап „депресия“ на тъгата си от загубата, като не
са налице данни да е преминала напред към следващия етап на преживяване на тъгата-
„приемане на събитието“. Посочено е, че всеки човек, който е загубил човек, който счита за
особено близък, към когото е привързан с кръвни връзки или просто е силно емоционално
привързан винаги прави анализ на поведението си. Осв., като майка априори счита, че е
длъжна да направи максимума от необходимото, за да може детето да живее и благоденства.
Като всяка майка ищцата се вини, че вероятно е можела да направи още нещо, което
магически да преобърне процеса и детето да оздравее и посочването й за виновна публично
от уважавано медицински лице, макар и с толкова кратка фраза, станала достояние на много
хора, е било сериозен удар върху и без това ранената й психика. Вещото лице дава
заключение, че отправянето на обвинение, че „майката носи някаква вина“ в публ.
пространство несъмнено засяга болезнено психиката на майката, невъзстановила се още от
преживяната загуба. Фразите, отнасящи се до семейното положение на майката, броя деца и
4
т.н., по съвкупност оформят личностна характеристика на повърхностна, леконравна,
безотговорна и неморална жена, като възприемането им от публика, която е има възможност
за нелицеприятни коментари, е довело до силно унижение на ищцата. Посочва се, че след
като е научила за проц. изявление, психичното състояние на ищцата се е влошило и са
прибавени още 2 медикамента към лечението й от лекуващия я психиатър д-р Ш.- ..... и ......
Посочва се, че ищцата е с клинично изразена депресия- умерена степен, дължаща се на
преждевременната загуба на дъщеря й, като всяка ситуация, която допълнително психически
я натоварва увеличава стреса и влошава нейното психично състояние.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Свободата на словото е конституционно прокламирана ценност, като нейните грА.ци се
разпростират до пределите, след които е налице навлизане в сферите на приложение на
останалите конституционни ценности и законово гарантирА.те права на граждА.те.
Свободата на словото не включва възможността да се разпространяват в медийното
пространство клевети, неверни данни и заблуждаваща информация. Правото на свободно
изразяване и разпространение на общественозначима информация е огрА.чено от останалите
конституционни ценности, сред които са честта и достойнството, и доброто име на
граждА.те. Гражданска отговорност по чл.45 от ЗЗД може да се реализира само за неверни и
позорящи адресата фактически твърдения, които подлежат на проверка за вярност.
Субективният прочит на изразени оценъчни съждения не е инкриминирано деяние.
Оценките и мненията, като стоящи извън обективната действителност, не подлежат на
проверка за вярност и за тях може да се търси отговорност само ако са съпроводени с обидни
квалификации. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на друго лице в
негово присъствие или изнася обидна информация за другиго, като цели тя да достигне до
него /да бъде узната от него. Чрез обидата се засяга чувството на лично достойнство на
граждА.те и се цели да се измени обществената оценка по отношение на обиденото лице. За
да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното
отнасяне към него с обидни думи или действия. При обидата деецът дава своя негативна
оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения,
обидни жестове, които по своето съдържА.е засягат честта и достойнството на адресата и се
обективират с такава цел.
В случая съдът намира, че проц. изказване излиза извън добрия тон на проведеното
публично заседА.е на Комисия по здравеопазване към СО и има обиден характер за ищцата,
приписвайки и вина за загубата на детето й и в целия си контекст изменя в негативен план
обществената оценка за ищцата. Не може да се приеме, че се касае за изказано мнение с
негативен характер, тъй като изказването е насочено срещу ищцата в лично качество, а
ответницата е медицински специалист, явяваща се на публично събитие. Проц. изказване не
се отнася до дейността на учредената фондация „....“ или да се коментира общественозначим
въпрос, свързан с публичната дейност на ищцата в сферата на здравеопазването. Коментарът
е с насоченост относно личния живот на ищцата и начина по който е реагирала при
оплакването на детето ..... От ангажираната доказателствена съвкупност се установи, че така
посените фактически твърдения са и неверни. Установява се от събрА.те доказателства, че
ищцата не е имала 4 деца от различни мъже, не е оставила детето .... да спи на горен етаж на
двуетажно легло, че е потърсила навременно лекарска помощ при оплакването на детето от
удара по главата в тилната област. Поради това съдът намира, че проц. изявление, макар и да
не съдържа характерни обидни епитети и квалификации, има обиден за ищцата характер и
затова е противоправно. От свидетелските показА.я и от приетото заключение по Съдебна-
психологична експертиза се установява, последващото влошаване психологическото
състояние на ищцата, след като е разбрала за проц. изказване. С оглед на горното е налице
вреда, като елемент на фактическия състав, която се намира в причинно- следствена връзка с
деянието.
5
Следва да се посочи, че отговорността в случая е строго лична и отв. страна не може да
носи такава за последващи изказването й коментари във фейсбук на трети лица по този
повод. Доказателства за умисъл на ответницата да изкаже горните реплики на заседА.ето на
Комисия по здравеопазване на СО и последващо публично обругаване на ищцата от трети
лице в онлайн пространството не са налице и тази теза не може да се приеме. Поради това
отв. страна следва да носи отговорност само за личното си поведение. Приложено към ИМ е
писмо от отв. проф. д-р И. Х. в отговор на телевизионното предаване „...“ по ., в което
поднася извиненията си за казА.те от нея думи по време на изслушването в СОС, което
следва да бъде взето предвид.
При накърняване на неимуществен интерес обезщетението се определя от съда по
справедливост, на основА.е чл.52 от ЗЗД. В тълкувателната си практика ВКС приема, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с конкретна преценка на обективно
съществуващи обстоятелства. Критериите за определяне на размера на дължимата обезвреда
са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдА.я, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото. Проц. изказване е
направено на 05.02.2025г., като ИМ е подадена в съда на 05.03.2025г. Във връзка с дадените
съд. указА.я ищцата посочва период на страдА.е от 07.02.2025г. до 07.08.2025г., който
съвпада с периода, през който е налице висящо съд. производство по казуса. Моралните
вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства
на необходимото за преодоляването им и да се държи сметка за обществените представи за
справедливост. На обезщетяване по гражд. ред подлежат само вече настъпили вреди преди
датата на съд. сезиране. С оглед на 1- месечния период, от проц. изказване до датата на съд.
сезиране и последващото публично извинение на отв. страна следва да се определи
обезщетение за нанесените неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. С оглед на горното
исковата претенция следва да бъде уважена частично, като за горницата над нея искът се
явява неоснователен.
На осн. ч.84, ал.3 от ЗЗД законната лихва следва да бъде присъдена от датата на
непозволено увреждане.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищцата е сторила разноски за заплатени държ. такса от
общо 800 лв. и депозит за експертиза от 400 лв. Претендира се адв. хонорар по чл.38, ал.1,
т.3, предл.II oт ЗАдв. по представен договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода
на спора следва да се присъдят разноски от 180 лв.
на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже
безплатната правна помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е
само на адвоката. Твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ на основА.е
сключен договор за правна защита и съдействие, с който са предоставени процесуални права
на адвоката пред съда е достатъчно основА.е за присъждане на адвокатско възнаграждение,
съобразно съдебната практика. Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от
предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 600 лв. в процесния случай и осъжда другата страна
да го заплати. Ответната страна не представя доказателства за сторени разноски и такива не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
6
ОСЪЖДА И. Р. Х., ЕГН:**********, да заплати на А. В. С., ЕГН:**********, сумата от
3 000 /три хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода:
07.02.2025г.- 05.03.2025г., изразяващи се в болки и страдА.я, причинени от изказвА.е на
ответника, направени на публично заседА.е на Комисията по здравеопазване и социална
политика към Столичен общински съвет, проведено на 05.02.2025г., а именно: „…Възникна
сега една шеста фондация „....“ на една майка, която загуби детето си, но има някаква вина.
Не може дете с тромбоцитопения да го качиш да спи на горния етаж на леглото. Тя има
четири деца от четири различни мъже, самотна майка от четири различни мъже. То да си
удари главата, три дни по Гергьовден да не го заведеш на лекар. След това като отива в
„......“, понеже няма фактори, които да спрат това кървене, лекарите са виновни. Успяха от
...... да се измъкнат, сега нас ни обследват …“, ведно със законната лихва, считано от датата
на непозволеното увреждане – 05.02.2025г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 20 000 /двадесет
хиляди/ лв., за периода: 07.02.2025г.- 07.08.2025г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Р. Х., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на А. В. С.,
ЕГН:**********, сума от общо 180 /сто и осемдесет/ лв., представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА И. Р. Х., ЕГН:**********, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.Е. И.
Л.- Т. от САК, личен №....., сума в размер на 600 /шестстотин/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
стрА.те.
Да се връчат преписи на стрА.те, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7