Р Е Ш Е Н И
Е
№
933 22.04.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, Гражданско отделение,
XLIV-ти граждански състав, на
двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар –
Станка Добрева
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
гражданско дело № 3310 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова
молба вх. № 18992/09.05.2018 г., уточнена с молба вх. № 25045/15.06.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Н.С., със съдебен адрес:***,
срещу К.К.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 183,31 лева – главница; 61,38
лева – договорна лихва за периода от 27.10.2015 г. до 06.04.2017 г.; 113,30 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, 215 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 02.01.2018 г. до окончателното изплащане,
за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 25/2018 г. по описа на БРС.
Посочва се, че в исковата сума се включват падежирали вземания по
договор за кредит „Бяла карта“ № 440284/23.10.2015 г., сключен между ответника
и “Аксес Файнанс” ООД. По силата на договора на ответника била предоставен
револвиращ кредит в максимален размер от
200 лева, която последният се усвоил в пълен размер. Поради неизпълнение от
страна на ответника по договора, “Аксес Файнанс” ООД обявил кредита за
предсрочно изискуем на 06.04.2017 г., към която дата непогасени останали
главница в заявения размер и договорни лихви. Поради неизпълнение на договорно
задължение, на ответника били начислени и претендираните неустойка и разходи.
Възникналите вземания в общ размер на процесните суми били цедирани на ищцовото
дружество по силата на договор и Приложение № 1 от 09.11.2017 г. Претендират се
съдебни разноски. Прави се искане, със съдебните книжа, на ответника да бъде
връчено уведомление за цесията.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направено е
доказателствено искане за прилагане към делото ч.гр.д. № 25/2018 г. по описа на
БРС.
С определение № 4590/18.06.2018 г. по делото, съдът е прекратил
производството по отношение на оттеглената претенция в размер 12,37 лева –
лихва за забава за периода от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г., което е влязло в
законна сила на 11.07.2018 г., като необжалвано от ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответната страна, чрез адвокат Б.К. от БАК - назначен особен представител по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който е взето становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца,като
се твърди, че извършеното цедиране на вземания не е било надлежно съобщено на
ответницата, включително и с връчването на съдебните книжа в настоящото
производство. Релевират се доводи за неоснователност на исковете с оглед
незаконосъобразно обявена предсрочна изискуемост по договора, като се сочи, че
същата не е била редовно съобщена на ответницата.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото
дружество не изпраща процесуален представител. Поддържа исковата молба и моли
за уважаването ѝ с писмена молба по делото вх. № 3404/22.01.2019 г., с
която ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по
делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание
поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр.
чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД.
По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
К.К.И. за исковата сума по ч.гр.дело № 25/2018 г. по описа на Районен съд -
Бургас, приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 14.03.2018 г., на
заявителят е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против
длъжника, предвид уведомяването му за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК и на основание чл. 415 от ГПК.
Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на
предявения установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия
месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като доказателства по делото са договор за кредит “Бяла
карта”, сключен между “Аксес Файнанс” ООД и К.К.И. на 23.10.2015 г. и
приложение № 1 към него, от съдържанието, на които се установява, че страните
са постигнали съгласие за предоставяне на заем на ответницата сумата от 200
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Ответницата се
е задължила да заплаща на кредитора договорна лихва за ползвания кредит, която
се начислява ежедневно, както и разходи за събиране на вземането. С
разпоредбите на договора, страните са се договорили да извършват изменения на
същия и уведомления посредством заявени от ответницата телефонен номер и
електронна поща. С клаузата на чл. 22 от договора е предвидена санкция за
неизпълнение задълженията на кредитополучателя със забава от над 10 дни или за
размер над 15 %, а именно – възможност за кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като уведоми насрещната страна по реда на чл. 28 – на
адрес за кореспонденция, по факс или на e-mail адрес.
Представен
е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД и Приложение № 1/09.11.2017 г., от съдържанието, на които става
ясно, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД към ответника К.К.И. по кредит № 440284/23.10.2015
г., е било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.
Приложено е и пълномощно по силата, на което „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило
„Агенция за контрол на просрочени задължения” /АКПЗ/ ООД с правото да уведоми
длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 11.11.2016 г. вземания,
както и за уведомлението на „АКПЗ“ ООД до длъжника К.К.И..
По
делото са прието за връчване на ответника уведомително писмо за цедиране
вземанията на “Аксес Файнанс“ ООД, изходящо от процесуалния представител на
ищеца-цесионер.
За
установяване факта на надлежно обявената по договора за кредит предсрочна
изискуемост, ищецът представя справка от цедента, установяваща успешно изпратено
текстово съобщение до посочения от ответницата телефонен номер. Представената
справка съставлява заверен препис от електронен документ, чието авторство не се
установява от съдържанието.
От
приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че след сключване на договора, от страна на
ответницата са постъпвали погашения, като след анализ на движението по сметката
на картодържателя се установяват следните задължения: 183,10 лева – неплатена
главница; незаплатена договорна лихва за периода от първата транзакция - 27.10.2015
г. до датата на предсрочната изискуемост 06.04.2017 г. в размер на 61, 38 лева;
неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 21 от договора в
размер на 113,30 лева; и такси събиране на вземането в размер на 215 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
От
обсъдените по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в
качеството на цесионер и „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството на цедент, е
сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.11.2016 г., приложение № 1/09.11.2017 г., с който е прехвърлено вземането на
цедента от ответника по договор за кредит № 440284/23.10.2015 г.
С
цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника
и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи
действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен
от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение
на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и
гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното към
договора пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя
според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/
и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по
силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Ненадлежното
уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало
значение, само при условие, че ответникът е платила своето задължение по
договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди
връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера лице. Не на
последно място, в производството по чл. 410 от ГПК, при установяване на
частното правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на
изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на
цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата
молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на ответника особен представител. В
този смисъл неоснователни се явяват възраженията на особения представител на
ответника за ненадлежно уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия.
Безспорно
е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен при условията на
Закона за потребителския кредит договор за кредит „Бяла карта“ от
23.10.2015 г. между ответника и „Аксес Файненс“ ООД, по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя
револвиращ кредит в максимален размер на 200 лева под формата на разрешен
кредитен лимит.
От
заключението на вещото лице се установи, че сумата по кредита е усвоена от
ответника в периода от 27.10.2015 г. до 02.11.2015 г., поради което и за същия
е възникнало задължение да погаси до 2-ро число на месеца текущото си
задължение, формирано от усвоената в периода по чл. 3, ал. 3, т. 1 от договора
сума - в случая 198,67 лева и начислената договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2
върху усвоената главница. Вещото лице е установило още, че ответникът е извършил две плащания, съответно
на 08.12.2015 г. в размер от 32,50 лева и на 24.02.2017 г. в размер на 30 лева.
Не се установява след тези дати ответникът да е извършвал други плащания,
поради което и следва да се приеме, че за заемодателят е възникнало правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 22 от договора.
По
въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договор за кредит са дадени задължителни за съдилищата указания
с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на
ВКС, които намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на
вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК /в
този смисъл постановеното по чл. 290 от
ГПК решение
№ 123/09.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2561/2014 г., II т.о./. В т. 18 от
цитираното тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на предявен иск
по чл. 422, ал. 1 от
ГПК за
вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като кредитната институция е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.
В
настоящия случай, в чл. 22, ал. 1 от договора е предвидено, че при неплащане на
минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни
месеца, то за кредитора се поражда правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем на кредитополучателя по един от уговорените в чл. 28 от договора начини.
Твърдения в този смисъл са въведени както с депозираното пред заповедния съд
заявление по чл. 410 от ГПК, така и с обстоятелствената част на исковата молба.
Независимо от това, единствено доказателство в подкрепа на това твърдение
представлява представена от ищеца и своевременно оспорена от ответника справка
от изпратени съобщения до посочения в договора за кредит телефонен номер на
ответника. Както бе посочено по-горе тази справка съставлява препис от
електронен документ и не носи белезите на писмено доказателство - документ. От
справката е видно, че е отразено успешно изпратено съобщение до номера на
ответника, изписано на латиница, със съдържание за обявена предсрочна
изискуемост по кредит и дължима сума от 453,04 лева. Дори да се приеме, че
представената справка е годно доказателство, то същата не установява изпълнение
на задължението на заемодателя, поето с чл. 22 от договора, тъй като от
съдържанието на текстовото съобщение не става ясно за кой договор за кредит се
отнася, както и начинът на формиране на вземането от 453,04 лева, като не е
налице съответствие със заявения в настоящото производство размер на вземанията
от 585,36 лева. От друга страна, от съдържанието на чл. 22 и чл. 28 от договора
е видно, че съобщаването на предсрочна изискуемост чрез текстово съобщение
/СМС/ не е сред уговорените между страните начини – адреси за кореспонденция,
факс и e-mail.
При
изложените съображения, настоящият състав намира, че ищецът не проведе успешно
пълно и главно доказване на разпределеният му в тежест факт за надлежното
обявяване на сочената предсрочна изискуемост, предвид което и исковете за установяване
съществуващите на това основание вземания следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни и недоказани, без да е нужно да се обсъждат останалите
възражения на ответника. Като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли
и искането за присъждане на законна лихва.
В
настоящото производство съдът следи служебно за валидността на сключения между
страните договор, включително относно уговорените неустоечна клауза по чл. 21 и
такса разходи по чл. 22, ал. 4 от същия. В тази връзка е разпределена и
доказателствена тежест за ищеца, съгласно неоспорения доклад на съда по делото.
След анализ на представения договор за кредит, съдът приема, че клаузата за
неустойка е недействителна поради противоречие с добрите нрави, като мотивите
му за това почиват на критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение №
1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна е неустойка, която е уговорена
извън присъщата ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Видно от текста на чл. 21 от сключения между страните договор, заемателят се е
задължил в срок до три дни, считано от датата на просрочие на текущо задължение,
да предостави на заемодателя обезпечение „поръчител“, като неизпълнението на
това задължение е санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер
на 10 % за всяко отделно неизпълнение на задължението. В случая начислената
неустойка в размер на 113,30 лева съставлява почти 2/3 от претендираната по
договора главница от 183,31 лева. Уговорената неустойка е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй
като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение, като съдът държи да отбележи, че се касае за второ поред
обезпечение на един и същи дълг, с оглед предоставен по силата на договора
залог върху трудово възнаграждение /чл. 15 от договора/.
По
изложените съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от
23.10.2015 г. не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение
за заплащане на неустойка води до частична недействителност /нищожност/ на
сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде
отхвърлена.
Що се
касае до претендираните от разходи и такса за извънсъдебно събиране в общ
размер от 215 лева, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се
въвежда законова забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според
настоящия съдебен състав договорената между страните в чл. 22, ал. 4 от
договора сума от 2,50 лева на ден, представляваща разход за действия по
събиране на задълженията, по същество съставлява такса. Този извод се налага с
оглед начина, по който е уговорено това вземане – без зависимост и връзка с
действително извършените разходи, а като фиксирана по размер сума и отнапред определено
задължение на потребителя към кредитора. Доколкото договорената такса е
определена за действия по събиране на кредита, което по същество са действия по
управление на кредита, същата се явява нищожна като противоречаща на закона –
на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
С
горните мотиви, съдът намира за нищожна и клаузата на чл. 22, ал. 5 от
договора, съгласно която е предвидена дължимост при настъпване на предсрочна изискуемост
на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на
лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на
задължението. Отделно от това, следва да се отбележи, че в рамките на
производството не се ангажираха доказателства за реално извършените от
кредитора/цесионера разходи за извънсъдебно събиране на вземанията. При това положение
и тази претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С горните мотиви съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл.
от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, следва
да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва
върху главницата начиная датата на подаване на заявление по реда на 410 от ГПК
до окончателно ѝ изплащане.
При
този изход на спора неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане
на направените разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 във
вр. с чл. 422 от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Нина Стоянова,
със съдебен адрес:***, срещу К.К.И., ЕГН
* с адрес: ***, за
установяване на основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД,
чл. 240 и сл. от ЗЗД дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
99 от 05.01.2018 г. по ч.гр.д. № 25/2018 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: 183,31 /сто осемдесет и три лева и тридесет и една стотинки/ лева – главница, формирана по договор за кредит №
440284/23.10.2015, сключен от ответника с “Аксес Файнанс” ООД, по който е
обявена предсрочна изискуемост на 06.04.2017 г.; 61,38 /шестдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ лева –
договорна лихва за периода от 27.10.2015 г. до 06.04.2017 г.; 113,30 /сто и тринадесет лева и тридесет
стотинки/ лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, 215 /двеста
и петнадесет/ лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочените задължения, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 02.01.2018 г. до
окончателното ѝ плащане, като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: С. Димитрова
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева