Определение по дело №202/2019 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На   08  юли  2019 година

В закрито заседание в следния състав:                                   

                                                                                                                                                              

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                          ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело № 202  по описа за 2019 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на О.М.Ю. ***, чрез пълномощник адв. Д.Д. *** против Решение №315/03.05.2019г постановено по гр.дело №4538/2018г. по описа ЯРС, с което е прието за установено по отношение на О.М.Ю., че съществува вземането на „Юробанк България“ АД, произтичащо от договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 23.07.2004г. в размер 4508,51 лв., от които главница 3243,25 лв.; възнаградителна лихва 661,09 лв. за периода 23.07.2004 г. – 11.06.2018 г.; мораторна лихва 343,23 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г.; такси 260,94 лв. от 23.07.2004 г. до 24.07.2018 г., както и законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 2177/31.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2946/2018 г. по описа на ЯРС, и е осъден въззивника да заплати на насрещната страна деловодни разноски в исковото производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 2946/2018 г. по описа на ЯРС.

Съдът констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване.

По жалбата е постъпил отговор от насрещната страна.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад  на жалбата и отговора, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на 24.09.2019 г.- 9.45 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора, както следва:

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че по делото няма представен сключен договор между въззивника и „Бългериън Ритейл сървисиз", а в мотивите си съда неправилно приел, че независимо, че двата документа не са наименувани договор, не означавало, че въз основа на тях не било постигнало договорно съглашение.

Сочи се, че съгласно изложените обстоятелства в Договор за издаване и ползване на кредитна карта от 23.07.2004 на картодържателя е била предоставена кредитна карта с кредитен лимит от 3504,19 лв. Съгласно първото месечно извлечение от 05.08.2004г ,кредитния лимит бил в размер на 3400 лв., а годишната лихва както при покупки така и при теглене в брой е от 19.90 %.  Сочи се ,че въззивникът никога не е получавал месечни известия, а винаги е погасявал суми в размер от 50-100 лв., но през всичките години, когато са заплащани вноските, цялата сума отивала за погасяване на лихвата, и таксите, а главницата си стояла една и съща. От представения „договор" никъде не се виждало писмено да е била договорена възнаградителна лихва.  Твърди се също, че са нищожни, като неравноправни са клаузите на чл. 12.1 чл. 12.2 от Общите условия, уреждащи възможността за увеличаване на лихвените проценти, въз основа на премия, предвиждащи друг променлив лихвен процент; даващи право на Банката да променя анюитетната вноска по нейна преценка, създаващ привилегията на Банката да повишава лихвата при промяна условията на финансовите пазари. Посочените уговорки от Договора,/ако имало такъв/ и Общите условия, били неравноправни, съгл. чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като промяната на лихвата и на таксите на Банката зависела изцяло от волята на Банката. Никъде не било посочено,че годишната лихва при покупки и теглене в брой е 19.90 %. Твърди се, че „договорът" с лихва от 19.90 % годишно е сключен при неизгодни условия, доколкото се погасят само лихви, които се начисляват без да бъдат посочени. Твърди се, че същият и клаузата за лихвата са нищожни, поради нарушение на добрите нрави. Сочи се, че съдът не приел и възражението за погасителна давност за лихвата. Предвид изложеното и по съображенията подробно изложени в жалбата се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска с пр. осн. чл.422 ГПК. Претендират се и направените разноски в исковото производство пред двете инстанции.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Оспорват се възраженията срещу иска направени с жалбата. По подробни съображения посочени в отговора се претендира, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на насрещната страна

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                      

 

 

                                

                                 2.