Определение по дело №219/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 304
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 27 януари 2020 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20202100500219
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 304                               27.01.2020 година                              град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                      Трети  състав

На двадесет и седми януари                                                                година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                     

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова  

                                                                     2. Йорданка Майска

                                                           

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

частно гражданско дело номер 219 по описа за 2020 година, съобрази следното:

         

Производството е по чл.274 ГПК, вр. с чл.248 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 606/07.01.2020г. на БРС от Д.А.Р. с ЕГН-********** с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Раковски № 2, заявена чрез пълномощника адв.Златина Кралева от БАК, против Определение № 11008/27.12.2019г. по гр.д.№ 6425/2019г. БРС, с което оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 3403/05.12.2019г. по гр.д. № 6425/19г. в частта му за разноските. Заявява, че определението не е правилно. Счита, че неправилно е бил осъден да заплати сторените от ответната страна съдебни разноски, тъй като производството е трудово, поради което са приложими разпоредбите на чл.83, ал.3 ГПК. Излага аргументи. Не сочи доказателства. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба – ОД на МВР-Бургас не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок и не изразява становище по нея.

Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският Окръжен Съд, след като подробно се запозна с преписката по делото, постановеното определение и съобрази закона, прие следното:

Производството по гр.д.№ 6425/2019г. БРС е образувано по  искова молба от Д.А.Р. против ОД на МВР-Бургас, с искове да бъде осъдена Дирекцията да заплати сумата от общо 1716лв.- главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и направените съдебно-деловодни разноски.

В с.з. на 26.11.2019г. по гр.д.№ 6425/2019г. БРС е прието изменение на иска чрез намаляването му, като главницата е намалена до 1539,71лв.. В същото съдебно заседание е постановено протоколно определение, с което производството по исковете е прекратено за горницата над упоменатите суми до първоначално предявените размери.

Ответната страна е също сторила своевременно в рамките на първоинстанционното производство искане за присъждане на съдебни разноски.

С Решение № 3403/05.12.2019г. по гр.д. № 6425/19г. БРС е осъдил ответното ОД на МВР-Бургас да заплати на Д. А.Р. сумата от 1539,71лв. главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху същата главница, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите и направените от ищеца  съдебно-деловодни разноски от 396лв..

С посоченото решение Д.Р. е осъден да заплати на ответника сторените съдебни разноски по делото в размер на  20,55лв., като ответника е осъден да заплати по с/ка на съда сумата от 211,59лв. представляващи сбор от сумите 61,59лв. за дължимата държавна такса по делото и 150лв. за експертиза.

След постановяване на съдебното решение в месечния срок по чл.248 ГПК е постъпила молба от настоящия частен жалбоподател за изменение на постановеното решение в частта по разноските, като се моли изменение на решението в частта за разноските и в частност отмяна му в частта, с която са възложени разноски в тежест на ищеца или за неговото преизчисляване на база минимален размер на юк.възнаграждение от 100лв., тъй като делото не е юридическа или правна сложност.

Молбата е отхвърлена с атакуваното определение на БРС, като районният съд е приел, че при прекратяване на делото ответникът също има право на разноски, като се е позовал на разпоредбата на чл.78, ал.4, вр.чл.78, ал.8 ГПК. счел че противната страна има на първо място, че е просрочена, защото е

Настоящият състав, след като подробно се запозна с преписката по делото, приема, че обжалваното определение е правилно.

Съобразно чл. 81 от ГПК  съдът се произнася и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, а в процесния случай това е решението по същество. Ето защо искането за допълване на решението в частта за разноските е направено своевременно. 

Изменението на исковете чрез намаляване на размера на претендираното вземане, какъвто е настоящият случай, по съществото си е съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер и съответно води до прекратяване на производството в тази му част, за която на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на съответните разноски.

Намаляването на размера на иска представлява всъщност частичен отказ от него и води до прекратяване на производството в тази част. По отношение на правото на разноски на ответника законодателят е приравнил последиците от прекратяване на производството на частично/изяло отхвърляне на иска, още повече, че разноските, които е направил ответникът за организиране на защитата си – напр. за възнаграждение на ангажирания процесуален представител, са били изначално съобразени като размер с първоначално предявения иск.

Искането за присъждане на разноски за юк.възнаграждение от страна на ответника е направено още с отговора на исковата молба и с писмени бележки, депозирани на 25.11.2019 г- преди приключване на съдебното дирене по делото.

При определяне размера на дължимото възнаграждение на ответника, съдът намира, че изчисленията следва да бъдат извършени на база съотношението между размера, за който производството е прекратено и първоначално посоченият от ищеца размер на исковете, като ю.к. възнаграждение съдът е определил по реда на чл.78, ал.8 ГПК в минимален размер, видно от присъдените разноски.

Мотивиран от това БОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение № 11008 от 27.12.2019г. по гр.д. № 6425/2019г. по описа на РС-Бургас.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        

                                          

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: