Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията
Михайлова в. гр. д. № 60 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа, за да
се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 164/05.11.2020 г. по гр. д. № 2 165/2019
г. по описа на РС – гр. Ботевград е признато
за установено по отношение на С.И.С., И.В.С. и Е. В.Ц. по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен
от П.Д.М., че към момента на
образуване на ТКЗС в гр. Б. наследодателят на ищеца или М. Н. О., починал на
20.02.1960 г., е бил собственик на следния недвижим имот: част от нива, цялата от 1.400
дка, находяща се в землището на Б., м. “В.”, при съседи: П. Р., П. С., С. И. А., която част
сега представлява част от поземлен
имот с идентификатор ……….. в Б., община Б., С. О., по кадастралната карта и
кадастралните регистри /КККР/, с адрес: местност „В.“, площ 3 736 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при
съседи на целия имот: …………., ……….., ……….., ……….., ………., ……………, ………….. и
…………, която част е с площ от 1 218 кв. м.,
при съседи: …………., ………….., ……….., …………, ………….. и ……….., съгласно
скица-проект № …./……….г. за изменение на КККР на описания
по-горе поземлен имот, както и че наследниците на М. Н. О. имат право на възстановяване на собствеността върху
гореописания имот. С решението в тежест на ответниците са възложени разноските
по делото.
Подадена е въззивна жалба
единствено от ответника С.И.С., който обжалва решението на районния съд с доводи за недопустимост като постановено
при грешна правна квалификация на спорното право, а при условията на
евентуалност – с доводи за необоснованост и неправилност. Жалбоподателят
оспорва фактическите изводи на районния съд, че е налице идентичност между
имота, претендиран от ищеца, и от този, собственост на наследодателя на
ответниците И. Т., както и
че е доказано владението върху спорната земя от наследодателя на ищеца за
период 20 години преди образуване на ТЗКС. Искането е за отмяна на решението за
постановяване на нов акт по същество, с който да искът срещу жалбаподателя да
бъде отхвърлен.
Насрещната страна – ищецът в
първоинстанционното производство П.Д.М. - оспорва въззивната жалба. Останалите
въззиваеми страни, ответници в производството пред районния съд, не изразяват
становище по жалбата.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие
следното.
От удостоверение за наследници № …/………… г.,
издадено от община Б., че установява, че ищецът П.Д.М. е един от
наследниците по закон на М. Н. О., починал на
20.02.1960 година.
Установява се от административна преписка, образувана
по заявление вх. № 2511/24.02.1992 г. на И. М. М. за възстановяване на нива от 1.4 дка
в м. ”П. В.” или „П. Р.“ в
землището на гр. Б., собственост на М. Н. О., че с решение № 9020 от 21.06.1994 г. ПК – гр. Б. е признато
правото на възстановяване на собственост на наследниците на М. Н. О. в съществуващи стари реални граници
върху описаната по-горе нива. Собствеността пред административния орган по
земеделска реституция е удостоверена със заявление-декларация от В. Д. М. - дъщеря на М. Н.О. - за влизане
в ТКЗС от 18.03.1957 г., като в опис-декларацията е описана нива от 1.4 дка,
при съседи: П. Р., П. С., С. И. А.. При идентифицирането на този имот
било установено, че площта от 1.218 дка попада в имот с № …………...
Видно от решение № 28Р от 15.09.1995 г. на ПК – гр. Б. и скица № … от ……….. г., на наследодателя на ответниците И. С. Т. (съгласно
удостоверение за наследници от 22.01.2020 г., издадено от община Б.), син на П. Д. С. (съгласно
удостоверение за наследници от 15.09.2010 г.), е възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари
реални граници върху нива от 3.736 дка в м. ”В.”, им. № …. по картата на землището на гр. Б., при
съседи: наследници на И. Р. И., наследници на И. Т. А., наследници на П. P. Д., наследници на
В. Р. Д., наследници на Й. Г. М., наследници на Г. М. Г. и вътрешна
река. От скица № .. – ………. от ……….. г, издадена от СГКК – С.о., се установява, че тази нива
представлява поземлен имот с идентификатор …………. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със заповед № РД-18-49 от
14.10.2011г. на изпълнителния директор на АГКК.
От показанията на свидетелите Р. Л., роден през
1947 г., и Г. Ц., разпитани
в производството пред районния съд, които като правдиви и непосредствени съдът
кредитира изцяло, се установяват следните правнорелевантни факти: през 1957 г. бащата
на свидетеля Л. – В. Л. В. - купил нива от П. Р., която от запад граничела
непосредствено с имот на М. О., а от другата страна на техния имот
минавала вада. Имотът на М. О. стигал до реката. Ливадата, която М. М. (М. О.) косил и почиствал, била до реката и
се намирала в началото на в.з. „З.“, при съседи И. А., Р. и И. С. Т. Видно от нотариален акт № ../…. г., на
29.08.1957 г. П. Р. продал на В. Л. В. нива от 1 дка в м. „З.“, землището
на гр. Б., при
съседи: М. Н. О., В. Р. Д., вада, Й. Г. и останалата част от нивата на П. Р. Д.
От показанията на свидетеля Ц. Ц., роден през
1951 г., разпитан в производството пред районния съд, и показанията на
свидетеля Р. Г., депозирани
в хода на въззивното производство, се установява, че към 1959 година, когато се
образувало ТКЗС, бабата на ответника С.С. – П. – притежавала нива в м. „В.” в землището
на гр. Б.от около 4
дка, която била работена от сина й И. С. Т., който бил агроном и там след
образуване на ТКЗС засаждал ягоди. Имотът му граничил с от запад с коларски път,
от изток – с река, а от юг – с имот на семейство А.
От приетата в хода на производството пред районния съд
съдебно-техническа експертиза с вх. № 265288/25.09.2020 г. се установява, че за процесния имот преди
образуване на ТКЗС през 1957 г. няма писмени и графични данни (съществуват
такива към момента на образуване на ТКЗС - декларация за влизане в ТКЗС от
18.03.1957 г.). Съгласно заключението
претендираният от ищеца имот е част от поземлен имот с ид. № …………. по КККР на гр. Б., който е
възстановен с решение на И. С. Т. От същото се установява, че няма завършена
административна процедура по възстановяване на правото на собственост на
наследниците на М. О. на нива от 1.4 дка в м.
„В.“ в гр. Б., като този
имот не е нанесен графично на КККР на гр. Б.
Към заключението на изготвената във въззивното
производство съдебно-техническа експертиза е изчертана комбинирана скица с
изобразяване на границата на претендирания от ищеца П.М. имот и границите на
възстановените на спорещите страни имоти с точно отбелязване на
несъответствията, посочване на квадратурите им, като вещото лице е обозначило с червени щрихи площта на
застъпване на имотите, която част е с
площ от 1 218 кв. м. и е при съседи: ………., …………., …………., …………, ……….. и ……….., съгласно скица-проект № …./……….. г. за
изменение на КККР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд той се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от
районния съд – чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Този иск е
допустим, когато е налице конкуренция между две и повече лица по отношение на
правото да им бъде възстановен един и същи имот. Според Тълкувателно решение №
1/1997 г. на ОСГК искът е допустим при висящо производство по чл. 14, ал. 1 - 3
ЗСПЗЗ и при приключило такова, когато на различни лица е възстановена
собственост върху един и същи имот (или върху част от него) в
съществуващи реални граници. Тогава следва да се установи кому принадлежи правото на възстановяване
в тези пространствени предели като се използват съществуващи на място
топографски знаци или стари карти, чрез които да се установят възстановимите
граници. В настоящия казус следва да се разгледа само спора за местоположението
на имотите на страните, тъй като между тях не е налице спор за принадлежност на
правото на собственост, което е признато и на двете страни с решения на
административния орган по земеделска реституция. Двете страни твърдят, че
определен участък от терена е идентичен с притежаваните от техните
наследодатели имоти, тъй като и на двете страни е признато за възстановяване
право и положително приключило производство с нанасяне на реалните граници,
поради което основният спорен въпрос по делото се явява някогашното
местоположение на реституираните земеделски имоти, т.е. в чие лице ще се възстанови
конкретната площ. Настоящият случай е именно такъв - възстановеният на
наследниците на М. Н. О. имот попада частично върху имот,
възстановен на наследодателя на въззивника. Ето защо, за да се разреши спорът кому
следва да се възстанови имотът, е необходимо да се отговори кой е бил
собственик на спорната част от земята към момента на образуване на ТКЗС (какво е
точното местоположение на претендираните за възстановяване в реални граници
имоти), като
средство за това е специалният установителен иск към минал момент по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, срок за предявяването на който законът не предвижда. По такъв иск
валидно се е произнесъл и районният съд.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищeца принадлежи
правното задължение да установи, че титуляр на правото на собственост върху
спорната земя на основание давностно владение към момента на образуване на ТКЗС
през 1957 г. е бил наследодателят му М. Н. О. Когато предмет на делото е
правото на възстановяване на земеделска земя, законодателят установява в чл.
12, ал. 2 ЗСПЗЗ особени правила за облекчено доказване, които важат не само в
производството по възстановяване пред административния орган по чл. 11, ал. 1
ЗСПЗЗ, но и в съдебните производства по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ (в този смисъл е постановеното
по реда на чл. 290 ГРП решение 87 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2008
г., IV г. о., ГК). За установяване принадлежността на земята към имуществото на
наследодателя ищецът е представил опис – декларация за членство в ТКЗС от
18.03.1957 г., в която имотът е описан по площ, местохождание и граници, като е
ангажирал и свидетелски показания – тези на свидетелите Л. и Ц. По
въпроса за доказателствената стойност на молбите – декларации за членство в
ТКЗС по отношение на притежаваното право на собственост са постановени по реда
на чл. 290 ГПК решение № 498 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 840/2009 г., I
г. о., ГК, решение 9 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 924/2009 г., I г. о.,
ГК, решение № 532 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. 71/2010 г., II г. о., ГК,
както и решение 87 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2008 г., IV г. о.,
ГК, в които е прието, че молбите – декларации за членство в ТКЗС, наред с
извлеченията от емлячните регистри, са посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ като
годни доказателства за установяване правото на собственост върху земеделски
земи. Цитираната разпоредба предвижда собствеността на подлежащите на
възстановяване имоти да се доказва както с документи, които имат пряко
доказателствено значение (нотариален или крепостен акт), така и с
такива с косвен характер, но на които по съображения на законодателя също е
придадена доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците при
възстановяване на имотите им. Молбите - декларации за членство в ТЗКС, както и
извлеченията от емлячните регистри, принадлежат към категорията несамостоятелни
(косвени)
доказателствени средства. В случай, че страната представи такъв документ, и ако
липсват други доказателства, които да опровергават установената с него
принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че ищецът или
неговият наследодател са били собственици на имота и имат право да им бъде
възстановен. Настоящият случай е именно такъв - липсват доказателства, които да
оборват удостовереното в молбата – декларация от 1957 г., поради което следва
да се приеме, че посоченото писмено доказателство установява принадлежността на
спорното право в патримониума на наследодателя на ищеца. В
основа на фактическия извод на съда за идентичност между претендирания от ищеца
и възстановения на ответниците имот са, както молбата – декларация,
така и показанията на свидетелите Л. и Ц., които описват имота по площ и
съседи, съобразно индивидуализирането му в декларацията от 1957 г. за влизане в
ТКЗС, използвани от вещите лица за установяване на местонахождението
на процесния имот като част от поземлен с идентификатор № …………,
възстановен на ответниците. В подкрепа на този извод е и нотариален акт № ../…. г., който удостоверява собствеността
на бащата на свидетеля Л. върху съседен на процесния имот.
Показанията на свидетелите Ц. и Г., ангажирани от въззивника за
установяване точното местоположение на границите на притежавания от
наследодателя му към датата на образуване на ТКЗС имот, не опровергават фактическите
изводи на съда за пространствените предели на имота на М. О., изградени
на базата на заключенията на вещите лица към изготвените в производството пред
районния и въззивния съд съдебно-технически експертизи и скици към тях.
Тъй като изводите на окръжния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход на спора – неоснователност на въззивната
жалба – жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба разноските пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение при извод за основателност на
наведеното възражение за прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от 1 000 лева е прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на настоящия казус, поради което в тежест на въззивика следва да се
възложи само сумата от 500 лева.
Така мотивиран,
Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164/05.11.2020 г. по гр. д. № 2 165/2019 г.
по описа на РС – гр. Ботевград в ЧАСТТА,
в която е признато за установено по
отношение на С.И.С. по иска с
правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен от П.Д.М., че към момента на образуване на ТКЗС в гр. Б.
наследодателят му М. Н.О. е бил собственик на основание
давностно владение на следния недвижим имот: част от нива, цялата от 1.400 дка, находяща се в
землището на Б., м. “В.”, при
съседи: П. Р., П. С., С. И. А., която част
сега представлява част от поземлен
имот с идентификатор ……….. в Б., община Б., Софийска област, по кадастралната
карта и кадастралните регистри /КККР/, с адрес: местност „В.“, площ
3 736 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, при съседи на целия имот: ………, ………., ……….., ………., …………, …………, …………. и
…………, която част е с площ от 1 218 кв. м.,
при съседи: ……….., …………, …………, …………, ……….. и ……….., съгласно
скица-проект № …./……….. г. за изменение на КККР на описания по-горе поземлен
имот, както и в частта, в която в тежест на С.И.С. са възложени разноските по
делото.
В останалата
част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА С.И.С.,***, ж. к. „Я.“, бл. 68,
ап. 2, ЕГН: **********, да заплати на П.Д.М.,
ЕГН: **********, сумата от 500 (петстотин) лева – разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: