№ 1453
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело
№ 20241000503480 по описа за 2024 година
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от В. Б. К., с която обжалва решение №
271 от 28.10.2024 г., постановено по гр. д. № 304/23 г. по описа на Кюстендилски окръжен
съд, с което съдът е осъдил В. Б. К. да заплати на М. В. Х. сумата от 26 840 евро,
представляваща дължим остатък от подлежаща на връщане сума по договор за безлихвен
заем, сключен между страните през 2018 г., по силата на който М. Х. е предоставила в заем
на В. К. сума в размер на 35 000 евро, която същият се е задължил да върне разсрочено за
срок от 70 месеца, заплащайки по 500 евро на месец, ведно със законната лихва върху тази
сума. считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.06.2023 г. до окончателно
изплащане, осъдил е В. Б. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Кюстендил сумата от 4 299.78 лв., от която: 2 099.78 лв., дължима държавна
такса за уважения иск и 2 200 лв., направени разноски от бюджета на съда и е осъдил В. Б. К.
да заплати на адвокат А. С. И. от АК- Кюстендпл сумата от 4 849.56 лв., представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ на
ищцата М. В. Х., в хипотезата на чл. 38, ал. 1 т.3 от ЗАдв.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, поради
необоснованост и противоречие на материалния закон. Твърди, че съдът , изхождайки само
от установеното със заключението на вещото лице, е приел, че между страните по делото е
налице договор за заем - с условия, описани в исковата молба. Смята, че този правен извод е
в противоречие на чл. 240 ЗЗД и не се подкрепя от фактите, събрани по делото, тъй като не
са налице безспорни доказателства за сключване на договор за заем, нито за падежа на
1
договора за заем, ако има такъв. По делото не е представена и покана до ответника за
връшане на пари по договор за заем. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с
което да отхвърли предявеният иск.
Ответникът по жалбата М. В. Х. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди,
че жалбата е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 3 ГПК. Твърди,
че същата е абсолютно неоснователна, поради което моля да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Твърди, че във
въззивната жалба не е посочено в какво се състои порочността на решението. Моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение, което отразява действителното правно
положение между страните и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с атакуваното решение № 271 от 28.10.2024 г., постановено по гр. д. № 304/23 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд, че съдът е осъдил В. Б. К. да заплати на М. В. Х. сумата от 26
840 евро, представляваща дължим остатък от подлежаща на връщане сума по договор за
безлихвен заем, сключен между страните през 2018 г., по силата на който М. Х. е
предоставила в заем на В. К. сума в размер на 35 000 евро, която същият се е задължил да
върне разсрочено за срок от 70 месеца, заплащайки по 500 евро на месец, ведно със
законната лихва върху тази сума. считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
23.06.2023 г. до окончателно изплащане, осъдил е В. Б. К. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 4 299.78 лв., от която: 2 099.78
лв., дължима държавна такса за уважения иск и 2 200 лв., направени разноски от бюджета на
съда и е осъдил В. Б. К. да заплати на адвокат А. С. И. от АК- Кюстендпл сумата от 4 849.56
лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
адвокатска помощ на ищцата М. В. Х., в хипотезата на чл. 38, ал. 1 т.3 от ЗАдв.
От заключението назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ищцата М. Х., от сметката си в „УниКредит Булбанк“ АД е превела по сметка на ответника
В. К. през 2018 г. сума в общ размер от 35 000 евро, като преводите са извършени на
20.0“.2018 г. сумата от 20 000 евро, на 03.09.2018 г. сумата от 7 400 евро и на 10.10.2018 г.
сумата от 7 600 евро. Вещото лице е отбелязало, че посоченото основание за извършване и
на трите превода е било „кредит“. В заключението е отбелязано, че след извършен преглед
на първичната счетоводна документация вещото лице е установило, че по сметка на М. Х. за
периода от 2018 г. до изготвянето на заключението ответникът е извършил следните
плащания: чрез 15 трансакции в периода от 20.12.2018 г. - датата на първия извършен
превод, до 11.05.2023 г., когато е извършен последният превод, са били преведени общо 8
160 евро, като тринадесет от трансакциите са на стойност 500 евро. една от 160 евро и една
2
в размер на 1 200 евро.
В показанията си свидетелката М. Х., дъщеря на ищцата твърди, че ответникът
и братът на свидетелката (син на ищцата) са били приятели. Твърди, че ответникът искал да
започне бизнес с автомобили, за което твърдял, че му трябват пари и сьс съдействието на
сина, ищцата М. Х. се съгласила да предостави на ответника в заем парична сума в размер
на 35 000 евро. Твърди, че сумата била дадена, но ответникът започнал да бави плащанията,
особено след като брат й внезапно починал през 2023 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от
направените от ищеца уточнения същият е предявил иск с правно основание чл. 240, ал.1,
вр. чл. 79 от ЗЗД.
С атакуваното решение № 271 от 28.10.2024 г., постановено по гр. д. № 304/23
г. по описа на Кюстендилски окръжен съд, че съдът е осъдил В. Б. К. да заплати на М. В. Х.
сумата от 26 840 евро, представляваща дължим остатък от подлежаща на връщане сума по
договор за безлихвен заем, сключен между страните през 2018 г., по силата на който М. Х. е
предоставила в заем на В. К. сума в размер на 35 000 евро, която същият се е задължил да
върне разсрочено за срок от 70 месеца, заплащайки по 500 евро на месец, ведно със
законната лихва върху тази сума. считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
23.06.2023 г. до окончателно изплащане, осъдил е В. Б. К. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС-Кюстендил сумата от 4 299.78 лв., от която: 2 099.78 лв.,
дължима държавна такса за уважения иск и 2 200 лв., направени разноски от бюджета на
съда и е осъдил В. Б. К. да заплати на адвокат А. С. И. от АК- Кюстендпл сумата от 4 849.56
лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
адвокатска помощ на ищцата М. В. Х., в хипотезата на чл. 38, ал. 1 т.3 от ЗАдв.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално
допустима, като подадена в установените срокове и от лице с представителна власт.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Ответникът е релевирал възражение за недопустимост на подадената въззивна
жалба, което съдът в настоящия си състав намира за неоснователно. Подадената въззивна
жалба би била недопустима, ако е подадена след изтичането на преклузивния срок, от лице
без представителна власт. Безспорно разпоредбата на чл. 260 от ГПК визира реквизитите на
въззивната жалба, като в т. 3 от същия текст въззивника е задължен да посочи в какво се
състоят пороците на първоинстанционното решение. Неизпълнението на това задължение не
прави подадената въззивна жалба недопустима, а предпоставя неината основателност, както
и обема на проверка, извършван от въззивната инстанция по отношение на
законосъобразността на постановеното решение. Ето защо настоящият състав намира, че
3
подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
Релевираните в жалбата на ответника доводи за незаконосъобразност на
решението макар и общо посочени са свързани с твърденията, че съдът неправилно е приел,
че са налице елементите за ангажиране на отговорността на ответника, както и че по делото
липсват доказателства за сключен договор за заем. Така инвокираните доводи за
незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за
неоснователни по следните съображения:
Елементите от фактическия състав на договора за заем са установени в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение.
От даденото в цитираната разпоредба определение е видно, че договора за заем е реален
договор. Реален е договора, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и
предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно елементите от фактическия
състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените
елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца
лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на
иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание,
че е налице порок на волята, че задължението е погА.о и други факти съобразно наведените
възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други
данни на какво основание е сторено то, не може да се презюмира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и
ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона
доказателствени средства. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената
сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със
задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ
за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването
им със свидетелски показания. В този см. е константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 180 от 26.11.2019 г., постановено по гр.д. № 4 345/18 г. по описа на ВКС, ГК, 4
ГО, решение № 546 от 2.07.2010 г., постановено по гр.д. № 856/09 г. по описа на ВКС, ГК, 4
ГО и др.
С оглед тези указания и предвид събраните доказателствата по делото
настоящият сътав намира, че страните не спорят по отношение на предаването на сумите от
ищеца на ответника. Същото е установено както с представените б.б., така и от
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза. Спорно пред
първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция е втория елемент за
успешното провеждане на предявените искове - съществуването на заемното
правоотношение и конкретните уговорки между страните.
По отношение на наведените доводи относно неправилност на атакуваното
4
решение в частта, в която съдът е приел за установено съществуването на заемно
правоотношение съдът в настоящия си състав намира, че същите следва да се споделят.
Постоянната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на
чл. 290 ГПК решение № 546/23.07.2010 г., постановено по гр. д. № 856/09 г., по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 20/02.02.2011 г., постановено по гр. д. № 620/10 г., по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 174/23.07.2010 г., постановено по гр. д. № 5 002/08 г., по описа
на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 317/23.02.2015 г., постановено по гр. д. № 1 238/14 г., по
описа на ВКС, ГК, IV г. о. и други приема, че фактическият състав на договора за заем,
регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които
следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия
състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да
бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената
тежест се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за
заем с ответника - заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1
ЗЗД издадената от заемателя разписка или квитанция към приходен ордер, както и
представянето на банкови извлечения, в която е удостоверил получаване на определена
сума, служи като доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума.
Обективираното в банковите бордера изявление, че по сметката на заемателя е постъпила
сумата като „кредит“, може да се приеме като достатъчно доказателство, че ищецът е провел
пълно главно доказване на факта на реалното предаване на сумите по договор за заем. В
конкретния случай това обстоятелство се потвърждава и от заключението на назначената по
делото ССчЕ. С оглед на така събраните от първоинстанционния съд доказателства
правилно същият е приел, че между страните е възникнало заемно правоотношение по
договор за заем.
По отношение на останалати елементи от договора, вкл. и начина на връщане на
заетата сумата настоящият състав споделя тълкуването дадено в решение № 524 от
28.12.2011 г., постановено по гр. д. № 167/11 г., по описа на Г. К., ІV Г. О. на ВКС. Съгласно
цитираното решение, при липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема,
то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното
правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на
договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и
установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. С оглед на
изложеното настоящият състав намира, че ищцата е установила елементите за успешното
5
провеждане на предявеният иск, поради което същият е основателен и доказанан.
По отношение на претенцията за разноски съдът намира, че такива се дължат
на въззиваемата страна. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от
4 500 лв., представляващо възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 1 050 лв.,
представляваща размера на дължимата държавна такса, както и сумата от 300 лв.,
представляваща разноски за назначения представител.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 271 от 28.10.2024 г., постановено по гр. д. № 304/23 г. по описа
на Кюстендилски окръжен съд, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Б. К., с ЕГН: ********** да заплати на адвокат А. И., КАК
сумата от 4 500 (четири хиляди и петстотин) лв., представляваща разноски за един адвокат,
а в полза на Софийски апелативен съд да заплати сумата от 300 (триста) лв. и сумата от
1 050 (хиляда и петдесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните, пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6