№ 160
гр. Кърджали, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200608 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ ****, издадена от В. С. Д. -
старши полицай при РУ-Кърджали, с която жалбоподателят А. В. К. е бил задържан за срок
до 24 часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят А. В. К. намира заповедта за задържане за неправилна и
незаканосъобразна. Твърди, че същата е издадена при липса на материалноправните
предпоставки на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и без да са спазени изискванията на посочената
разпоредба, тъй като в акта липсвала информация относно характера и съдържанието на
данни за съпричастността му към престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Издадената заповед
засягала в по-голяма степен правата и интересите от най-необходимото за целта й, по който
начин се нарушавал принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК, доколкото целта била
да се попречи на лицето да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети
наказателното преследване, а в случая липсвали каквито и да било данни обуславящи
заповедта с посочената цел. Със заповедта било ограничено правото на свобода и сигурност
регламентирано в чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България и чл.5, &1 изр.1 от
Европейската конвенция за правата на човека. Моли атакуваната заповед да бъде отменена
като неправилна и незаконосъобразна, както и да му се присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирал е чрез упълномощен адвокат молба по делото, в която поддържа
подадената жалба срещу заповедта за задържане и моли за присъждане на разноски.
Ответникът В. С. Д. - старши полицай при РУ-Кърджали, в съдебно заседание не се
явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата. Сочи, че атакувана заповед
1
е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на
материалноправните и процесуални правила, съобразена е с целта на закона. Към момента
на задържането, полицейските служители разполагали с достатъчно данни за извършено
престъпление, образувана била проверка по заявителски материал за извършено
престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Заповедта за задържане била постановена в
съответствие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, като наложената
принудителна административна мярка напълно съответствала на целта на закона по смисъла
на чл.22 от ЗАНН. Моли заповедта за задържане да бъде потвърдена, а жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения за законосъобразност на атакувания акт. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОД МВР-Кърджали, а при условията на евентуалност прави и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 25.07.2025 г. по повод ЗМ № **** по описа на РУ-Кърджали за извършено
престъпление по чл.270, ал.1 от НК в 18.30 часа жалбоподателят А. В. К. от **** бил
задържан със Заповед за задържане на лице с рег.№ ****, издадена от В. С. Д. - старши
полицай при РУ-Кърджали. Последният от 28.09.2023 г. бил преназначен на длъжност
старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към
РУ-Кърджали. Заповедта била връчена лично на задържаното лице, което било освободено
същия ден в 22.30 часа. По повод задържането, на А. К. бил извършен обиск, който е
документиран в Протокол за обиск на лице от 25.07.2025 г., освидетелстван бил в Спешно
отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ гр.Кърджали, обективирано в Карта за медицинско
освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 25.07.2025 г., както и
бил уведомен за правата му по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от
защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от
ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15, ал.2. Задържането на А. К. било
осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ **** за
извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Преписката била образувана по повод
изготвена на 25.07.2025 г. Докладна записка от Г.Р.Б. до началника на РУ-Кърджали, по
повод на която била извършена проверка, приключила със справка с мнение за прекратяване
и налагане на административно наказание. Преписката била изпратена в прокуратурата и с
Постановление на РП-Кърджали от 19.09.2025 г. било отказано образуване на досъдебно
производство, тъй като липсвали данни за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Не са представени доказателства за извършването на някакви действия спрямо
жалбоподателя А. К. в периода на задържането от 18.30 часа до 22.30 часа на 25.07.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед за задържане на лице с
рег.№ ****, Протокол за обиск на лице, Карта за медицинско освидетелстване на лице
пребиваващо в помещение за задържане, Декларация за правата на задържано лице,
Удостоверение от 25.09.2025 г., Докладна записка от 25.07.2025 г., Докладна записка от
2
28.07.2025 г., преписка № 1947ЗМ-**** по описа на РУ-Кърджали, Постановление на РП-
Кърджали от 19.09.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство. Всички те са
еднопосочни, последователни и логични, поради което съдът им дава вяра, тъй като дават
сведения за задържането по реда на ЗМВР и за образуването на преписка по ЗМ в деня на
задържането на жалбоподателя.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от
АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е
предвидената от закона форма съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена
заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР - вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице - три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането.
Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74, ал.3 от
ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка със
ЗМ № **** по описа на РУ-Кърджали за извършено престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че това описание на фактическите и правните
основания за задържането не са достатъчни, за да може да се приеме, че е спазен
задължителния реквизит на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Това е така, защото не е описано датата
и мястото на деянието. Вярно е че те не са посочени конкретно в закона, че следва да
фигурират, но от тях може да се направи проверка за неотложност от налагането на
принудителната административна мярка. Освен това, в заповедта следва да се съдържат и
мотиви за това, дали задържането се налага с оглед поведението на лицето, свързано с
възможността то да се укрие или да извърши друго престъпление и спрямо него да не може
да се проведе разследване. Мотиви за такива обстоятелства в обжалваната заповед обаче не
са налице, а такива не могат да бъдат изведени и от събраните доказателства преди
издаването на обжалваната заповед за задържане. От друга страна, по делото са налице
данни за необременено съдебно минало, като липсват такива за негативна характеристика на
личността му, освен това му е установена самоличността и неговата адресна регистрация,
които са все обстоятелства, които водят до извода, че не са били налице данни, че
жалбоподателят А. К. би предприел действия по укриване и/или последващи противоправни
действия или поведение, още по-малко престъпление или да препятства разследването и
събирането на доказателства, които да са налагали прилагането на превантивна заповед за
3
задържане за срок до 24 часа, спрямо него. Така, предвид изложеното настоящият състав
приема, че не се установява съответствието на оспорената заповед за задържане с
посочените цели, поради което издадената принудителна административна мярка, освен
фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на закона. Нарушен е принципът
за съразмерност по чл.6 от АПК, съобразно който прилагането на принудителна
административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата
цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане на законовите
цели е било необходимо задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя А. К.. Безспорно
е, че към момента на издаване на атакуваната заповед за задържане са били налице данни за
извършено престъпление, което е видно от образуваната преписка по описа на РУ-Кърджали
още същия ден. В случая обаче от представените и приети по делото доказателства не става
ясно кое е наложило задържането му именно на този ден, за да се прецени каква е целта на
предприетото ограничаване на свободата на жалбоподателя, дали за да се предотврати
деянието, да се преустанови извършването на нарушение или престъпление, или пък за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Поради липса на каквито и
да било данни по делото, по никакъв начин не може да се приеме, че заповедта е издадена и
с цел извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни
за образуване на наказателно производство, за да се прецени тази спешност при
ограничаването на свободата на жалбоподателя, тъй като такива не са извършвани. Няма
твърдения, нито някакви данни, че са били налице условия за осуетяване събирането на
материали по образуваната проверка и разкриването на обективната истина, нито пък
задържането да е послужило за предприемане на някакви неотложни действия, целящи
събиране на доказателства за образуване на досъдебно производство. Освен това по време
на фактическото задържане не са проведени никакви процесуални действия с
жалбоподателя, за да може да се търси основание за задържането му поради неявяване или
укриване за извършването на какъвто и да било акт с негово участие. Настоящият съдебен
състав намира още, че административният орган по този начин е засегнал права и законни
интереси на гражданин в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за
която се издава акта. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради
обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта
лицето да бъде задържано, тъй като не са представени никакви доказателства за
необходимостта от прилагане на тази принуда. От всичко изложено до тук, настоящият
съдебен състав приема, че атакуваната заповед не е наложена съгласно изискванията на
закона, не е издадена в съответствие с целта му, липсва доказана необходимостта от
задържането на лицето, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото, основателна се явява направената претенция за разноски от
страна на жалбоподателя. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
4
отказ. Предвид отмяната на оспорвания акт, в полза на А. К. следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер
на 1 500 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за
основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален
интерес, по Закона за Министерството на вътрешните работи е 750 лв. Уговореното и
платено възнаграждение е в размер на 1 500 лв., като предмет на обжалване е заповед за
задържане по реда на ЗМВР, делото не представлява фактическа и правна сложност, а
реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата без
процесуално представителство с явяване в съдебно заседание. Заплатения от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата,
като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде
намален до предвидения в чл.8, ал.2, т.3 от Наредбата, а именно до размера от 750 лв.
Доколкото издателят на атакувания акт се намира в структурата на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, именно последната в качеството й на юридическо лице следва да понесе
разноските по делото. Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ ****, издадена от В. С. Д. - старши
полицай при РУ-Кърджали, с която жалбоподателят А. В. К. е бил задържан за срок до 24
часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на А. В. К. от ****,
****, с ЕГН **********, сумата от 750 лв., представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5