Решение по дело №142/2022 на Административен съд - Перник

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 74

 

Гр. Перник, 27.04.2022 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

 

при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 142 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 65, ал. 4, във връзка с ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/.

Образувано е по жалба на Т.Б.Т. с ЕГН **********,***,                ап. 21 против Заповед № 250 от 22.02.2022 година , издадена от кмета на Община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от ЗОС и чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник е наредено на 14.03.2022 година, от 10:00 часа да се изземе имот общинска собственост – апартамент № 21, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Перник***.

В жалбата се оспорва издадената заповед и се сочи, че същата е неправилна. Моли съда да отмени заповедта.

В проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година, жалбоподателя Т.Б.Т. се явява лично. Поддържа жалбата и излага доводи, свързани със здравословното си състояние. Моли съда да отмени заповедта като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година ответникът по жалбата – кметът на Община Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт К.Л., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да отхвърли оспорването, тъй като заповедта е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с което представя и списък по чл. 80 от ГПК.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, като е подадена от лице, което има правен интерес и е срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. С оглед на това същата следва да бъде разгледана по същество.

Със Заповед № 182 от 21.11.1985 година ОНС гр. Перник настанява Б.С.Т. /наследодател на жалбоподателя/, заедно с неговото семейство в двустаен апартамент, намиращ се на ул. „Юрий Гагарин“                   бл. 36, собственост на „Жилфонд“ ЕООД.

Въз основа на горепосочената Заповед за настаняване № 182 от 21.11.1985 година е сключен Договор за отдаване под наем на общинско жилище, сключен на 29.12.1985 година между „Жилфонд“ ЕООД, в качеството на наемодател и Б.С.Т., в качеството на наемател. Предмет на договора бил апартамент, находящ се на адрес  гр. Перник, ***.

Със Заповед № 250 от 22.02.2022 година на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от Закона за общинската собственост,  чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник /НРУУРОЖ/, кметът на Община Перник е наредил да се изземе общински имот,(АСО №7168 от 11.10.2012 година), представляващ апартамент № 21, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се на адрес гр. Перник, ***.

С Определение № 96 от 14.03.2022 година Административен съд – Перник е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС заповедите за изземване се издават от кмета на общината в рамките на неговата компетентност по реда на чл.44,ал.2 от ЗМСМА, поради което оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган.

Заповедта е издадена и в изискуемата от закона писмена форма. Същата е мотивирана и с ясна разпоредителна част, което означава, че съдът не констатира наличие на отменително основание по смисъла на              чл. 146, т. 2 от АПК.

С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърза административна процедура за защита на общинската недвижима собственост, която се осъществява чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняване на законово уреденото правомощие от кмета на общината е необходимо наличието на три законови предпоставки: недвижим имот, който трябва да е общинска собственост; осъществяване на владението или държането от друг правен субект и това фактическо действие да се извършва без правно основание.

За наличието на първата предпоставка, а именно че имотът предмет на договора за наем е общинска собственост не се спори.

По отношение на втората предпоставка в случая също е безспорно, че настоящият жалбоподател осъществява държането върху описания в оспорената заповед имот. Правилно административният орган е приел въз основа на доказателствата по делото, че към момента на издаване на оспорената заповед обекта, ползван от жалбоподателя се държи без правно основание, тъй като липсват договорни правоотношения между Община Перник и него за отдаване под наем, поради което и правилно е била приложена разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ЗОбС, тъй като общинският имот се държи без правно основание.

Наред с това е налице и установена липса на законово основание за твърдяното владение или държане върху имота. Аргумент в тази посока са фактите, които се установяват въз основа на представената по делото административна преписка, а именно: на първо място договорът за наем на общинското жилище е бил сключен между Б.С.Т., който се явява и титуляр на Заповедта за настаняване и „Жилфонд“ ЕООД. Титулярят на заповедта, видно от представените писмени доказателства е починал на 03.05.1989 година, но за настъпването на това събитие Община Перник не е била уведомена своевременно от страна на неговите наследници, какъвто се явява и настоящият жалбоподател. Това означава, че по аргумент от чл. 20а ЗЗД същият има действие само между страните, които са го сключили. Това означава, че наемното правоотношение е било прекратено още от момента на настъпване на смъртта на наследодателя на жалбоподателя, а именно от 03.05.1989 година. Наред с това договорът за наем е прекратен и на основание чл. 229 от ЗЗД, съобразно която разпоредба, същият не може да бъде сключен за повече от 10 години. Това означава, че е изтекъл и максималният срок за неговото сключване доколкото същият е сключен на 29.12.1985 година.

С оглед на това, оспорваната заповед се явява законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, като при постановяването й не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това така депозираната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на ответната страна по жалбата за присъждане на направените съдебни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, същото следва да бъде уважено. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималният размер на съответния вид, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Настоящото дело не е с фактическа и правна сложност, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на кмета на Община Перник, сумата от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Б.Т. с ЕГН **********,***, ап. 21 против Заповед № 250 от 22.02.2022 година, издадена от кмета на Община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 65, ал. 1 и ал. 4 от ЗОС и чл. 34, ал. 1 и ал. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Община Перник е наредено на 14.03.2022 година, от 10:00 часа да се изземе имот общинска собственост – апартамент № 21, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. Перник,              ***, като неоснователна.

ОСЪЖДА Т.Б.Т. с ЕГН **********, от  гр. Перник, ***, ап. 21 да заплати на Община Перник разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия:/п/