Решение по дело №233/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 378
Дата: 13 юли 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20205510100233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  13.07.2020 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

К.районен съд                                       II  граждански състав

На втори юли                                                            Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                               

                                                                                   Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 233 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 от Семейния кодекс СК/, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК вр. с чл. 146, ал. 2 СК.

 

В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. К . М. заявява, че, с ответника заживели през  г. От съвместното им съжителство се родило детето им С.Б.М.. Когато детето им станало на 30 дни през месец юни 2019 г. ответникът ги напуснал. Оттогава до настоящия момент, повече от осем месеца били във фактическа раздяла и за детето се грижела само тя с помощта на нейните родители. Положението ѝ било изключително тежко, защото не работела и нямала никакви доходи. Ответникът от момента на раздялата им до настоящия момент не се е грижил и не е давал никакви средства за отглеждането на детето им.

Предвид горното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Б.С.М. да заплаща месечна издръжка за детето С.Б.М., чрез нея като майка и законен представител в размер на 160 лева месечно, считано от месец юни 2019 г. Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат К. М., който моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани по размер.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.С.М., чрез назначения му особен представител адв. К. Г., с който заявява,  че счита предявения иск за допустим.

 

Адв. Г. заявява, че няма контакти с ответника и не може да представи доказателства за неговите доходи и за имотното му състояние. Ще се ползва от доказателствата, които се представят от ищцовата страна. Счита, че ищцата следва да докаже, че ответникът не живее с нея и с детето им в едно домакинство, че не дава никаква издръжка за детето – било с пари или с натура, купувайки му храна, облекло, лекарства  и др., както и откога са разделени.

Сочи, че претендираната издръжка като размер отговаря за задоволяване нуждите на детето. Ни ѝ е известно дали ответникът плаща издръжка на друго лице и в какъв размер, което има важно значение за решаване на спора. Не възразява да се приемат представените с исковата молба доказателства.  В съдебно заседание адвокат К. Г. взема становище, че предявените искове са основателни, но същите са завишени по размер.

 

Д. „С.п.“ – К. редовно призована, не изпраща процесуален представител. По делото е представен социален доклад, относно защита правата и интересите на детето С.Б.М..

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане № г. на О.К.  ответникът Б.С.М. е баща на детето С.Б.М. и следователно е сред кръга на лицата дължащи издръжка.

 

По делото е представена декларация от С.М.С. от 30.01.2019г. От същата се установява, че от месец юни 2019г. до датата на подаване на исковата молба същата получава ваучери за храна на детето в размер на 140 лева месечно. Посочено е, че ищцата не работи, не развива частна и стопанска дейност и не получава други доходи. Не притежава недвижими имоти, движими вещи, влогове или ценни книжа.

 

Представена е и справка от Д. „С.п.“ – К. за получени помощи за детето С.Б.М., който са в размер на 140 лева ежемесечно а периода от  01.06.2019г. до 05.2020г.

 

От удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. № издадено от Община М. се установява, че Б.С.М. има едно непълнолетно дете С.Б.М..

 

От представения по делото социален доклад се установява, че страните по делото са живеели на семейни начала от месец септември г., като на ***г. се ражда детето С.Б.М.. След раждането на детето  конфликтите между родителите зачестили, а отношенията им станали нетърпими. От месец юли 2019г. страните са във фактическа раздяла, като грижите за малолетното дете били поети от майката, с подкрепа от страна на родителите й. Посочено е, че от раждането на С. до месец юли 2019г. детето се е отглеждало от двамата родители. След тази дата грижите за малолетното дете са поети от майката с подкрепа от страна на родителите й. За детето са осигурени подходящи жилищни условия, разнообразна храна, бебешка кошара, количка, памперси, вещи нужни в ежедневието за правилното му отглеждане. Изграден е специален режим за детето като се редуват време за сън, бодърстване, хранена, къпане, игра. Установява, че детето се отглежда в дома на родителите на С., като в жилището се поддържат много добри хигиенно – битови условия. Предвид ниската възраст  детето  е силно привързано към своята майка, която има превес в грижите за С.. Детето е спокойно в присъствието на своите близки по майчино линия, които участват в отглеждането на детето. След раздялата между страните бащата не осъществява контакт с детето, поради незаинтересованост от негова страна. Установено е, че бащата на детето се е дезеинтересирал от развитието на детето и не участва по никакъв начин в отглеждането му.

 

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на  свидетелите М.С.К. /баща на ищцата/  и З.Н.К. /майка на ищцата/.

 

От показанията на свидетеля К., се установява, че Б. е мъж на С. „зет ми беше“ и имали дете. Детето било на година и един месец. Сочи, че когато се родило детето Б. и С. *** в дома на родителите на Б.. Когато детето било на един месец се разделили, защото Б. биел С.. Той останал да  живее в В., а дъщеря му било при него в К. от една година. Заявява, че „докато живееха заедно Б. не давеше нищо“. Твърди, че той постоянно се дрогирал. „Издръжката му беше да се дрогира“. Б. никога не е плащал издръжка, нито пари, нито дрехи „абсолютно нищо“.

 

Свидетелката К. сочи, че Б. и е зет. Страните по делото се разделили  много отдавна „детето нямаше 40 дни, на един месец, когато се разделиха“.  Сочи, че откакто са се разделили Б. не  е изпращал пари, нищо не е пращал. С. *** откакто са се разделили.  Първоначално С. *** „няма и месец тя родила детето“ и се разделили. След „като се роди детето вземаха и я докараха. Те изпъдиха дъщерята“- твърди, че Б. станал сводник, наркоман. Сочи, че тя ги издържала „аз давах пари на дъщерята“, защото Б. не работил. Заявява, че Б. заминал за Германия „взема си едно момиче и замина за Г., той е сводник“. Б. не се интересува от детето, „не го взема и не го е виждал“.

 

Показанията на свидетелите М.К. и З.К. следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената им връзка с ищцата по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелите изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

 .

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК предвижда, че размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето което я дължи. Съгласно ал. 2 на горецитираната  разпоредба размерът на минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от  размера на минималната работна заплата, която към момента за страната е 610 лева (Постановление  № 350 на МС 19.12.2019 г.), т.е. размерът на минималната месечна издръжка на едно дете е 152. 50 лева.

 

Към момента на приключване на съдебното дирене детето  С.Б.М. е  на 1 година, т.е. малолетна по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЛС. Следователно баща му  е сред кръга на лицата  дължащи издръжка.

                                                                                                                     

По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:

 

Безспорно по делото се установи, че непосредствените грижи по възпитанието и отглеждането на детето С. се полагат единствено и само от неговото майка С.М.С..

           

По делото няма обаче данни за  доходите на ответника Б.С.М., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от задължението му да дава издръжка на дъщеря си С., съобразена с възрастта и нуждите й. Още повече, че ответника М. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

От изложеното по – горе се установи, че на основание чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 610 лева, т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 152.50 лева.

 

Както, обаче, бе посочено, при определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка.

 

По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им /арг. чл. 143, ал. 2 от СК/, като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от работната заплата за страната, без да е определен максимален размер /арг. 142, ал. 2 от СК/. Предвид характера на задължението, предвидената с чл. 142, ал. 2 от СК минимална по размер издръжка се присъжда в случаите, когато задълженият родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без доходи. При определяне размера на издръжката съдът взе предвид установеното от съдебната практика принципно положение е, че не следва да се присъжда издръжка в размери, даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката /ППВС № 5/1970 г, т. 4/.

 

  Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето С. от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лева, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Над размерите от 152.50 лева до претендираните  160 лева предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен като несъобразен с действителните нужди на детето. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 143, ал. 4 от СК. В конкретния случай по делото не са събрани доказателства, че са налице изключителни нужди на детето, които следва да бъдат покривани от добавка  определена от съда извън определения размер на издръжката.

При определяне размерът на издръжката съдът съобрази и липсата на представени от ищеца доказателства, че ответникът има финансовата възможност да  заплаща ежемесечна издръжка в претендирания размер.

 

Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката, за минал период считано, но считано от  01.07.2019г., тъй като грижите за детето, след като родителите му са се разделили, са били полагани единствено от неговата майка. Издръжка за минало време се дължи, ако такава не е давана или е давана в недостатъчен размер. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че за миналия период от фактическата раздяла между страните до датата на завеждане на иска  ответника да е давал издръжка на детето си.  Съдът приме за дата на фактическата раздяла между страните месец юли 2019г. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че до навършване на един месец на детето станите са живеели заедно в едно домакинство. Следователно дължимата издръжка за минал период следва да бъде присъдена от 01.07.2019г. Към тази дета размерът на минималнато работна заплата е 560 лева, съгласно ПМС №320/20.12.2018г. т.е размера на дължимата ежемесечна издръжка е 140 лева. Над този размер до претендирания размер от 160 лева искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхварлен.

 

Следва на основание чл.  чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд - К. върху присъдения размер на издръжките в размер общо на 219.60  лева.

 

Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/,  дължимите разноски в размер на 300 лева за назначения по чл. 47,  ал. 6  от ГПК особен представител, следва да бъдат възложени в тежест на ответника с настоящото решение /чл. 78, ал. 6 от ГПК/.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 16.07.2020г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, о.М. *** да заплати на основание чл.149 от СК на малолетното си дете С.Б.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат К. М.  издръжка за минало време в размер на 140 лева, считано от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. като отхвърля  предявения иск за присъждане на издръжка в останалата част, над сумата от 140 лева месечно до претендираните 160  лева месечно, като неоснователен. Издръжката ще бъде заплащана по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „П.“.

 

ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, о.М. *** да заплаща на малолетното си дете С.Б.М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.М.С., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат К. М.  ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лева, считано от 01.01.2020  г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, като отхвърля  предявения иск за присъждане на издръжка в останалата част, над сумата от 152.50  лева месечно до претендираните 160  лева месечно, като неоснователен. Издръжката ще бъде заплащана по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, „П.“.

 

ОСЪЖДА Б.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, о.М. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 519.60 лева  представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката и разноски за възнаграждение за особен представител.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 16.07.2208 г.

 

 

                                 

                                                                     Районен съдия :