Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр.Габрово, 5.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава
Кънева и в присъствието на прокурора Жени Шикова като разгледа докладваното от
председателя к.а.д. № 198 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал.1, изр.
„второ“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Касационното
производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на К.А.В. с ЕГН **********,
чрез адв. С.Т. срещу Решение № 40 от 2.04.2019г. постановено от Административен
съд – Габрово по АД № 302 по описа за 2018 година. С обжалваното решение е
отхвърлен предявения от В. иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ – София, бул. Ген. Столетов № 21, за присъждане на
обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер 30.000,- лева в
резултат на незаконосъобразни действия/бездействия на ГДИН за период от
9.112012г. до 10.05.2013г., в който ищецът е пребивавал в Следствен арест –
Габрово.
В
жалбата се сочат доводи, че неправилно първоинстанционният е приел исковата
претенция е погасена по давност. Давността следвало да тече от момента в който
действията/бездействията бъдат прогласени за незаконосъобразни, което пък от
своя страна следвало да се случи точно в това производство. В подкрепа на това
си твърдение касаторът сочи възприетото в мотивите на Решение № 11035 от
22.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13112/2014 г., III отд. Незаконосъобразен бил
и извода на първостепенния съд че исковата претенция не била доказана. Развиват
се подробни съображения че искът бил доказан и основателен. Иска се отмяна на
решението и уважаване на предявения иск. В съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от
адв. Т., с което заявява, че поддържа подробно изложените в касационната жалба
доводи.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, не се представлява. Постъпило е писмено становище от
надлежно упълномощен процесуален представител юрисконсулт Х.О., в което се
заявява че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, същият
следвало да бъде оставен в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност
на жалбата. Искът правилно бил отхвърлен.
Касационната жалба е допустима като
подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.
218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна
по следните съображения:
С исковата си молба, сложила началото на
първоинстанционното производство, ищецът е поискал Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, да бъде осъдена да му заплати сума в размер 30.000,- лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в
неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия при престоя
му в следствен арест гр.Габрово за периода от 9.11.2012г. до 10.05.2013г.
В подробно изложени мотиви, които настоящата инстанция
споделя, съдът е стигнал до извода, че претенцията е погасена по давност, а
отделно от това е останала и недоказана.
Посочените в касационната жалба доводи, съдът намира
неоснователни.
Настоящият състав не споделя тезата изложена в
цитираното в касационната жалба Решение № 11035 от 22.10.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 13112/2014 г., III отд. Според постановилият решението състав на трето
отделение на ВАС, позовавайки се на т.4 на ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС, когато искането
за обезщетение за вреди произтича "от
фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях
може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството
по обезщетяването". Именно в производството по обезщетяване съдът
установява както факта на незаконосъобразност на акта/действието/бездействието,
така и размера на обезщетението. В по-ранен момент "вземане" не е
налице.“ Така изразената позиция е изолирана и явно не се споделя от
преобладаващата практика на ВАС. Задължителното за съдилищата ТР № 3/2004 на
ОСГК на ВКС в своята т.4 изрично и по несъмнен начин е постановило, че началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото
заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, а при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им. В настоящия
случай се претендира обезщетение за вреди претърпени според ищеца в периода 9.112012г. до 10.05.2013г., в който период е пребивавал в
следствения арест в Габрово. Ищецът е престанал да търпи условията в ареста на
10.05.2013г. от който момент съгласно задължителните указания на т.4 на ТР №
3/2004 на ОСГК на ВКС е започнала да тече погасителната давност за предявяване
на иска за обезщетяването на твърдените вреди. Давността е изтекла на
10.05.2018г. Искът е постъпил в деловодството на Административен съд – Габрово
на 15.10.2018г. което близо пет месеца след като същият е погасен по давност,
както правилно е приел първоинстанционният съд. Настоящият състав намира, че е
прецизно за дата на предявяване да бъде приета датата на която исковата молба е
изпратена по пощата от Затвора Ловеч – видно от отбелязването върху плика /л.12
от първоинстанционното дело/, това е 11.10.2018г. Този факт обаче не променя,
правилния извод, че исковата претенция е погасена по давност, както бе посочено
по-горе това се е случило на 10.05.2018г.
В този смисъл е
преобладаващата практика на ВАС на РБ – така например Решение № 6798 от
8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1925/2019 г., III о., Решение № 7869 от
27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3788/2018 г., III о., Решение № 10367 от
4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 299/2019 г. и редица други.
С оглед
изложеното дотук, се налага извода че искът правилно е отхвърлен, атакуваното
решение е валидно, допустимо и правилно, поради което не следва да бъде
касирано. Останалите доводи в касационната жалба е ненужно да бъдат обсъждани.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 40 от 2.04.2019г. постановено от Административен съд –
Габрово по АД № 302 по описа за 2018 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.