Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 28 май 2012год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І
отделение, 6 състав, в публично съдебно
заседание на 24 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия
Гигов гр.дело №8503/2011год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Г.Е.Ф. и от С.Г.Ф. против ЗК”Л.И.”***
искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ за заплащане на всеки един от тях на сумата по
100 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени в резултат
на загубата – смъртта на синът им – М.С. Ф.,ведно със законните лихви от датата
на увреждането – 26.12.2008год. до окончателното изплащане на сумите.Молят да
им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът – ЗК”Л.И.”*** оспорва изцяло
предявените искове, както по основание, така и по размер. Молят да бъдат
отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. Счита, че ЗК”Л.И.”*** е
изпълнила задължението, като застраховател, като е изплатила обезщетение в
размер на по 40 000лв.
Третото лице-помагач на страната на ЗК”Л.И.”***
- Г.И.Т. не изразява становище по
исковете и не ангажира доказателства.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С присъда №179 от 14.12.2009год.
Софийският военен съд по нохд №179/2009год. на основание чл.301,чл.303 и чл.305 НПК е признал подсъдимият бивш младши сержант Г.И.Т. от под.32 610 – Б. за
виновен, в това, че на 26.12.2008год., около 20.35 часа в село С.,област Б. с
посока на движение от село К. по ул.”Т.Ш.”, при управление на МПС-л.а., марка”Ф.”,
модел”Г.”, с рег.№ ******** нарушил правилата за движение, а именно чл.5,ал.2 ЗДвП”Водачът на ППС е длъжен да не управлява ППС под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества”,чл.6,т.1 ЗДвП” – „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, пътните знаци и с пътната маркировка”, като навлязъл в насрещното
платно за движение, регулирано с пътен знак, като еднопосочно за движение в
срещуположната за него посока,чл.21,ал.1 ЗДвП –„При избиране на скоростта на
движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч., ППС от категория В - в населено място
С решение №6 от 13.05.2010год. Военно-апелативният
съд на Р.Б. по нохд №4/2010год. е изменил присъда №179/14.12.2009год.,по нохд №179/2009год.
на СВС,като увеличил наложеното на подсъдимия бивш младши сержант Г.И.Т.
наказание лишаване от свобода на пет години.Изменил и присъдата, като увеличил
наложеното на подсъдимия Г.И.Т. наказание лишаване от правото да управлява МПС
на осем години, като Военно-апелативен съд потвърдил присъдата в останалата й
част.
С решение №440 от 24.11.2010год. Върховният
касационен съд на Р.Б.,трето наказателно отд. по наказателно дело №423/2010год.
е оставил в сила въззивно решение №6 от 13.05.2010год., по внохд №4/2010год. на Военно-апелативния съд на РБ.
С молба вх.№L42 от 06.01.2011год. при ЗК”Л.И.”АД адвокат К., като
пълномощник на С.Ф. и Г.Ф. поискали за доверителите му обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 200 000лв, за всеки един от тях.
Представено е писмо изх.№387 от
14.03.2011год. на ЗК”Л.и.”*** до адвокат О.К., във връзка с подадена молба за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наследниците на М.
С.Ф., вследствие на ПТП на 26.12.2008год., като се посочва, че застрахователната комисия на дружеството
определила суми в размер на С.Ф. – 40 000лв.и на Г.Ф.-40 000лв. С
молба вх.№L721 от 23.03.2011год. адвокат К.,
посочва банковата сметка, във връзка с
определените обезщетения на С.Ф. и на Г.Ф., като посочва за справедлив паричен
еквивалент на претърпените от неговите доверители вреди в резултат на ПТП
сумите от по 200 000лв., за всеки един от тях и счита, че обезщетения в
размер на по 40 000лв. са крайно неприемливи.
Представени са преводни нареждания от
28.05.2011год. и от 07.06.2011год. за преведени от ЗК”Л.И.”*** по сметка в ЦКБ
на адв.дружество О.К. сумите от по 40 000лв.
Ищците
Г.Е.Ф.-майка и С.Г.Ф. – баща са легитимирани да претендират обезщетения
за претърпени неимуществени
вреди,предвид на това, че се явяват наследници по закон на починалото лице –
техния син М.С. Ф., което се установява от
удостоверение №000157/24.02.2009год. на община С.,област Б. и
препис-извлечение от акт за смърт №0024/28.12.2008год.,община С., област Б..
Ответното застрахователно дружество – ЗК”Л.И.”***
е пасивно легитимирано да отговоря по предявените искови претенции, като не
оспорва обстоятелството, че на ищците са изплатени парични обезщетения,
възлизащи на 40 000лв., за всеки от тях и предназначени за репариране на
претърпените от тях неимуществени вреди, свързани със загубата на низходящ.
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка”ГО” за увреждащото МПС-л.а.Ф. Г.”,рег.№*******. Страните
спорят относно размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди.Ищците
претендират допълнително обезщетение за неимуществени вреди, за всеки един от
тях още по 100 000лв.,ведно със законната лихва от 26.12.2008год. до
окончателното им изплащане.
Съдът приема, че плащането на сумата
80 000лв. от ответното дружество представлява признание за основателността
на претенциите на ищците. Неоснователен е довода на ответното дружество,че
правото на иск на ищците е преклудирано, поради изплащане в цялост в тяхна
полза на обезщетения. Съдът приема, че факта на изплащането на обезщетения за
неимуществени вреди по извънсъдебни споразумения не представлява законова
пречка да се претендират допълнително обезщетения пред съд.Получаването на обезщетения
за неимуществени вреди от застрахователя, по-никакъв начин не може да се
възприеме, че се възпрепятства правото на ищците да претендират обезщетения по
исков ред-пред съд.
По делото са изслушани свидетелски
показания.Свидетелят А.О.К. посочва, че е от село С.,обл.Б. и познава ищците, с
които са комшии.Присъствал на погребението на М.. Родителите на М. били в много
тежко положение – Г. опечалена, винаги плаче. Отношенията между родители и дете
били нормални и М. не бил лишаван от нищо.Свидетелят Д.О.К. заявява, че са
приятели и комшии с ищците.С М. се случила трагедия, която променила живота на
родителите му, които постоянно страдат и милеят за сина си.М. имал много топли
отношения с родителите си и им помагал.Съдът кредитира показанията на К. и К., като взаимно
кореспондиращи се и неопровергани от други доказателства.
Налице са фактическите състави, от които
произтичат предявените искови претенции, а именно: настъпване на
застрахователно събитие и причинени от това вреди по вина на водач на МПС,
чийто риск от осъществяване на деликт, от който са реализирани вреди на трето
лице е обезпечен от ответника, по силата на сключен договор.Следователно следва
да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното
дружество за настъпилите неимуществени вреди.
Съгласно чл.223,ал.1 КЗ с договора за застраховка”ГО”
застрахователят се задължава да покрие в границата на определена в договора сума
отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Съгласно чл226,ал.1 КЗ увреденият спрямо
който застрахованият е отговорен има право да иска обезщетения пряко от
застрахователя.За да се уважи този иск ищцовата страна следва да докаже, че е
претърпяла вреди от виновно поведение на застрахован при ответното дружество
делинквент.С влязло в сила присъда №179/14.12.2009год. на Софийският военен съд,
по нохд №179/09год./изменена само в частите на наложените наказания лишаване от
свобода и и лишаване от правото да се управлява МПС/ е установено виновното
поведение на Г.И.Т., който при управление
на МПС на 26.12.2008год.е нарушил редица правила за движение по пътищата,
съгласно ЗДвП и виновно-по непредпазливост е причинил смъртта на М. Симеонов Ф.,
като деянието е било извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в
кръвта н водача над 1.2 на хиляда, а именно .2.245 на хиляда.
Съдът с оглед доказателствата по делото
приема, че смъртта на М.С. Ф. е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП
настъпило на 26.12.2008год.Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
При определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди съдът прилага критерия за справедливост
визиран в чл.52 ЗЗД – принципът за справедливо обезщетяване на болките и
страданията, основано на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.Съобразно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, която трябва да се приложи в разглеждания случай,
обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съразмерят с обществения
критерий за справедливост и да се възмездят увредените ищци за всички
претърпени неимуществени вреди.Размерът на присъдените суми е индивидуален и е
свързан с конкретността на случая.
Съдът приема, че плащането на сумите от по
40 000лв., на всеки един от ищците се явяват занижени обезщетения за
претърпени неимуществени вреди и не са в съответствие с критерия за
справедливост визиран в чл.52 ЗЗД.Съдът отчитайки невъзвратимостта на загубата
за ищците,факта, че ищците преживяват тежко смъртта на детето си,обстоятелството,
че между тях е съществувала силна връзка с чувства на обич,уважение,привързаност
и подкрепа, което се установява от свидетелските показания на К. и К. мотивира съдът, че
следва да им бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени
вреди, на всеки един от тях по 60 000лв., като исковете за разликите над
сумите от 60 000лв., до пълните предявени размери от по 100 000лв.,следва
да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, поради това, че са завишени по
размери и несъобразени с обществено-икономическите условия на живот в
страната.Съдът отчита обстоятелството, че вече от ответното дружество са
изплатени на ищците сумите от по
40 000лв.,като обезщетения за неимуществени вреди.
Съгласно чл.226,ал.1 КЗ отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекият причинител на
увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят се смята в
забава с оглед правилата на непозволеното увреждане.При задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД – от деня на
увреждането/аргумент от чл.84,ал.3 ЗЗД/.
Неправилно ищците претендират присъждане на
исковите суми от датата на ПТП-26.12.2008год., предвид на това,че деня на
увреждането е смъртта на М. Ф. настъпила на 27.12.2008год./препис-извлечение от
акт за смърт №0024/28.12.2008год. на община С., област Б./. Ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на всеки един от ищците по 60 000лв.,
ведно със законните лихви, считано от 27.12.2008год., като се отхвърлят
исковете по чл.86,ал.1 ЗЗД за датата – 26.12.2008год., като неоснователни и
недоказани.
С оглед изхода на спора ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищците на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 5 280лв., адвокатско възнаграждение,
съобразно уважените части от исковете.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното
дружество трябва да бъде осъдено да заплати сумата 4 800лв., държавна такса
по сметка на Софийски градски съд, съобразно уважените части от исковете.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226,ал.1 КЗ ЗК”Л.И.”***, район”К. с.”,бул.”Ч.В.”№**
Д да заплати на Г.Е.Ф., ЕГН-********** и на С.Г.Ф., ЕГН-********** ***, и
двамата със съдебен адрес: адвокат К.,***, на всеки един от тях сумата от по 60 000лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди причинени в резултат на загубата – смъртта
на синът им – М.С. Ф., вследствие на ПТП
настъпило на 26.12.2008год., ведно със законните лихви върху сумите, считано от
27.12.2008год. до окончателното им изплащане, и на основание чл.78,ал.1 ГПК
сумата 5 280лв., за направени
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважените части от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.226,ал.1 КЗ, за
разликите над сумите от по 60 000лв., до пълните предявени размери от по
100 000лв., като неоснователни и недоказани, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за дата – 26.12.2008год., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал6 ГПК ЗК”Л.И.”***,
район”К. с.”,бул.”Ч.В.”№** Д да заплати сумата
4 800лв., държавна такса по сметка на Софийски градски съд, съобразно
уважените части от исковете.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на страната на ЗК”Л.И.”*** – Г.И.Т., ЕГН-**********,***.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщения от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: