Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
заседание, проведено на двадесет и пети
февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 16122 по
описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от
25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 5386/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45
състав е отхвърлен предявеният от Е.Г.А., ЕГН ********** против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 795,54 лева,
представляваща недължимо платени суми за курсови разлики за периода 22.02.2010
г. – 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL26612/04.10.2007 г.
Със същото
решение ответникът Ю.Б. АД, ЕИК *******е осъден да заплати в полза на Е.Г.А.,
ЕГН ********** сумата от 6669,73 лева, представляваща недължимо платени от
ищцата лихви за периода 22.03.2011 г. –
22.11.2014 г., поради нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл.
12, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007
г., като противоречащи на закона и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и
т. 12 вр. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю.Б. АД, ЕИК *******е осъден да заплати в полза на Е.Г.А.,
ЕГН ********** сумата от 1812,43 лева, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Г.А., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза
на Ю.Б. АД, ЕИК *******сумата от 953,46 лева, представляваща направени по
делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
В срока по чл.
259, ал. 1 ГПК от името на Ю.Б. АД, ЕИК *******, чрез адвокат Д.М.е депозирана
въззивна жалба вх. № 5119454/17.07.2018 г. срещу първоинстанционното решение в
частта, с която предявените от ищцата претенции са уважени от
първоинстанционния съд и банката е осъдена да заплати в полза на ищцата сумата от
6669,73 лева, представляваща недължимо платени от ищцата лихви за периода 22.03.2011 г. – 22.11.2014
г., поради нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1
от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г., като
противоречащи на закона и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12
вр. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2015 г. до
окончателното ѝ изплащане. В жалбата се излагат подробни съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се, че
неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че процесните
договорни клаузи не са индивидуално уговорени. В тази връзка се посочва, че по
делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че
ищецът не е бил лишен от възможността да изрази становището си по предложените
от банката условия за кредитиране. Поддържа се, че по отношение на чл. 3, ал. 5
и чл. 6, ал. 3 от процесния договор не е налице нито една от хипотезите на чл.
143 ЗЗД. В тази връзка се твърди, че е безспорно установено по делото, че
компонентите, които формират приложимия БЛП са обективни и независещи от волята
на банката. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил, че между
страните е постигнато съгласие относно условията на договора, респективно, че
са постигнали съгласие, че действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне
и промените в него стават автоматично задължителни за страните. Твърди се, че в
процесния договор не са включени уговорки, които да са във вреда на
кредитополучателя, доколкото той е бил в правото си да се запознае със
съдържанието на договора за кредит и да уговори с банката желаните от него
условия за ползване и погасяване. Поддържа се, че кредитополучателят е имал
възможност във всеки един момент от действието на процесния договор за кредит,
независимо от промяната, да прекрати действието му, съгласно условията на чл. 8
от договора. В тази връзка се излагат съображения, че неупражняването на това
право от страна на кредитополучателя, което зависи изцяло от неговата воля, не
може да бъде квалифицирано като нарушаване на потребителското законодателство
от страна на банката, което да доведе до нищожност на клаузи от договора за кредит.
Твърди се, че с подписването на договора за кредит и приложенията към него,
кредитополучателят изрично е изразил своето съгласие по съдържанието на
договора, което е потвърдил и с изпълнението на същия. Поддържа се, че между
страните по договора е постигнато съгласие, дължимата лихва да се формира от
една променлива величина – приложимия БЛП на банката, като ищцата е дала
съгласие размерът на дължимата годишна лихва да бъде обвързан с един променлив
компонент, с оглед на което се счита, че е неотносимо към спора, какви са
причините за промяната на този компонент. Твърди се, че ищцата е имала
възможност да изрази становището си и възраженията си относно договорните
клаузи, каквито действия обаче не са предприети. Поддържа се, че не е налице
твърдяното неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното
правоотношение. Твърди се, че изпълнението на основното задължение на банктата
по процесния договор за кредит, а именно предоставянето на сумата по кредита,
не е било поставено в зависимост от каквото и да било условие, зависещо
единствено от волята на банката.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за отхвърляне в
цялост на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна в производството адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името на насрещната страна по въззивна жалба вх. №
5119454/17.07.2018 г. – Е.Г.А., чрез адвокат Д.Д. е депозиран отговор на
въззивната жалба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на
депозираната въззивна жалба вх. № 5119454/17.07.2018 г. Поддържа се, че първоинстанционното
решение в обжалваната със същата част е правилно и законосъобразно. Излагат се
подробни съображения за неоснователност на възражението на въззивника –
ответник, че страните са постигнали съгласие по процесните клаузи и са
постигнали обща воля правоотношението между тях да се развива по договорения начин.
Поддържа се, че неоснователен е доводът, че с конклудентни действия по
изпълнение на договора, кредитополучателят е потвърдил съгласието си с неговите
клаузи. В тази връзка се сочи, че преценка за неравноправност на отделни клаузи
от процесния договор се извършва към момента на сключване на договора и влече
като последица изначална нищожност на същите, поради което нищожните уговорки
не могат да бъдат санирани чрез конклудентни действия, каквито са редовното
погасяване на кредита. Излагат се доводи, че не е доказано по делото, че между
страните в производството е проведено индивидуално договаряне на процесните
клаузи. Поддържа се, че от страна на банката не е доказано, че методологията за
определяне на БЛП е съществувала при сключване на договора, поради което се
счита, че същата не може да представлява обективно основание за промяна на
лихвата. Твърди се, че банката не е изпълнила задължението си по чл. 58 ЗКИ при
сключване на договора за кредит на кредитополучателя да се предоставят
условията, при които лихвеният процент може да бъде едностранно променян.
Излагат се съображения за неоснователност на възражението, че в конкретния
случай и по отношение на процесните вземания следва да намери приложение
кратката 3-годишна давност по чл. 111 ЗЗД.
Моли се въззивна
жалба вх. № 5119454/17.07.2018 г., подадена от името на ответника в
производството – Ю.Б. АД, да бъде оставена без уважение, респективно
първоинстанционното решение в обжалваната с горепосочената въззивна жалба част,
да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Депозирана е и
въззивна жалба вх. № 5130900/13.08.2018 г. от името на ищцата в производството Е.Г.А.,
чрез адвокат Д.Д., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с
която е
отхвърлен предявеният от Е.Г.А., ЕГН ********** против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 795,54 лева,
представляваща недължимо платени суми за курсови разлики за периода 22.02.2010
г. – 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL26612/04.10.2007 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че решението в обжалваната част е
постановено в противоречие с практиката на СЕС, касаеща неравноправните клаузи
в договорите. Посочва се, че мотивите на първоинстанционния съд относно
валутата, в която е отпуснат кредита са вътрешно противоречиви. Твърди се, че
доколкото сумата е предоставена в лева, то това е и валутата, в която следва да
се върне кредитът. Поддържа се, че условието за погасяване на кредита в
швейцарски франкове обосновава основателност на предявения иск по чл. 55 ЗЗД.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване на
предявените искове в цялост. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името на насрещната страна по въззивна жалба вх. №
5130900/13.08.2018 г. – Ю.Б. АД не е депозиран отговор на въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение
правилността на първоинстанционното решение и във връзка с доводите във въззивните
жалби е необходимо да се добави и следното:
По делото не се
спори, че на 04.10.2007 г. между страните е сключен процесният договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL26612, съгласно който банката-ответник е
предоставила на ищеца по делото кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 лева по курс
"купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване
на кредита за покупка на недвижим имот. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, в
деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част
от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс
"купува" за швейцарския франк. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ищецът-
кредитополучател се е задължил да върне кредита заедно с дължимата лихва, в
срок от 145 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на
всяка вноска съгласно погасителен план-приложение №2 към договора. Съгласно чл.
3, ал. 1 от договора годишната лихва се формира като сбор от базов лихвен
процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,45
пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на
4,5%. Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за швейцарски франкове
не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и
датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони, а договорените надбавки не се променят.
Съгласно чл. 2,
ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя-ищец и се ползва при условията на ал. 3
и ал. 4, а именно: усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1
се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува"
на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят
дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да
извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на
банката определените съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си, такси и комисионни. В чл. 6, ал. 2 от
договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се
извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите
швейцарски франкове по курс "продава" за швейцарския франк към лева,
за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и
оправомощава банката. В чл. 6, ал. 3 от договора е предвидено, че в случай, че
по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни кредити,
размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1 се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което кредитополучателя с подписването на договора
дава своето неоменимо и безусловно съгласие.
В чл. 22, ал. 1 кредитополучателят декларира,
че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев, както и
превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в
случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната във валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
В заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано и прието в първата инстанция
вещото лице е представило в табличен вид разликата в курса на швейцарския франк
спрямо лева за процесния период и е изчислило, че левовата равностойност на
платените вноски по кредита, за процесния период 22.02.2010 г. – 22.11.2014 г.
по актуален курс на лева към швейцарския франк, към датата на всяка от вноските
е в размер на 46 577,97 лева, както и че левовата равностойност на
платените вноски по кредита, без да се взима предвид растящия курс на
швейцарския франк спрямо лева е в размер на 33 986,52, следователно ако кредитът
е връщан в лева, а не в швейцарски франкове, ищецът би заплатил 12 591,45 лева
по-малко в сравнение с това, което е платил в действителност и при изплащане в
швейцарски франкове. От заключението на вещото лице се установява още, че за
процесния период 22.02.2010 г. – 22.11.2014 г. от банката са удържани и такси
при курсови разлики в общ размер от 204,09 лева, като в открито съдебно
заседание, проведено пред първоинстанционния съд на 26.05.2016 г., вещото лице
изрично заявява, че сумата, която е взета за такси в размер на 204,09 лева
следва да се прибави към сумата от 12 591,45 лева, като по този начин
общият размер на платеното в повече от кредитополучателя в резултат на курсови
разлики е 12795,54 лева, която сума включва главници, лихви и такси. Същевременно
от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в хода на
съдебното дирене във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че погасяването на кредита е осъществявано именно от банковата сметка
на ищцата А. в швейцарски франкове.
В заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано и прието във въззивната инстанция
вещото лице посочва, че във връзка с процесния договор за кредит на името на
ищцата Е.Г.А. са открити две банкови сметки, а именно: 1/ банкова сметка *** ***/
банкова сметка *** ***. От
заключението на вещото лице по изслушаната и приета от въззивния съд
съдебно-счетоводна експертиза се установява също, че банковата сметка, разкрита
на името на ищцата в швейцарски франкове е използвана за погасяване на
процесния договор за кредит, както и че стойността на закупения недвижим имот,
предмет на процесния договор за кредит е заплатена в лева от банковата сметка
на кредитополучателя Е.А. в лева с IBAN ***. Установява се още, че усвояването
на кредита е осъществено от банковата сметка на кредитополучателя Е.А. в
швейцарски франкове с IBAN ***.
Според ищеца
банката е получила без основание сумата от 12 795,54 лева, представляваща
надплатена сума поради валутна разлика между швейцарския франк и български лев
за периода 22.02.2010 г. - 22.11.2014 г. и сумата от 6669,73 лева,
представляваща надплатена сума в резултат от едностранното увеличение на
лихвения процент от банката за период 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. Ищцата се
позовава на изначална липса на основание на банката да получи описаните суми,
която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване,
установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма
изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т.е., когато още при самото получаване, липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго (
типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт ). Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност,
но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
В разглеждания
случай е установено по делото, а и не се спори, че между страните е бил сключен
договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.
430 - чл. 432 ТЗ. Спазено е изискването на чл. 430, ал. 3 ТЗ за сключването на
договора в писмена форма за действителност. За банката - кредитор няма друго
задължение освен да отпусне уговорената парична сума, като срещу това
задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно: да върне
получената по сключения договор за кредит сума, заедно с уговорената лихва по
кредита; да използва кредита по предназначение; да даде на банката необходимите
сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора и да предостави
обезпечение при наличие на уговорка за това.
В случая следва
да се отбележи, че кредитополучателят е физическо лице и предоставеният му
кредит е с цел закупуване на жилище (апартамент), т.е. кредитът не е за
финансиране на търговска или професионална дейност, поради което ищецът има
качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката е
търговец по смисъла на §13, т. 2 от ДР на същия закон.
По отношение на предявеният
от Е.Г.А., ЕГН ********** против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
12 795,54 лева, представляваща надплатена сума поради валутна разлика между
швейцарския франк и български лев за периода 22.02.2010 г. - 22.11.2014 г. във
връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г.:
Настоящият
съдебен състав намира, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от процесния
договор не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като
същите са част от предварително изготвени, типови договори за кредит на банката
и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, а по
делото не са представени доказателства от въззивника-ответник, в чиято тежест е
да стори това съгласно чл.146, ал.4 ЗЗП, включването на тези клаузи в
конкретния договор да е станало след изричното им предварително обсъждане и
съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание. Ето защо ищецът се
ползва от защитата на потребителите по ЗЗП относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, транспонираща разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 5 април 1993г.
Съгласно чл.58
от ЗКИ при отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно и в
писмена форма на клиентите си своите условия по кредите, които съдържат
най-малко данни за общите разходи по кредита (такси, комисионни и други
разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз
основа на които тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и условията и
разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Съгласно чл. 147,
ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на това
задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл. 147, ал. 2
ЗЗП- при съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин.
В Решение на СЕС
по дело С-472/10 е прието, че националната юрисдикция следва да прецени с оглед
на чл. 3, пар. 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза,
съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или
доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга
разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да
посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка
посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид съдържащите
се в ОУД с потребителски клаузи, сред които е и спорната, както и предвид
националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли
да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или начинът на
промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и
разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят
договора. "Основателно съображение" по смисъла на това решение на СЕС
е всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по
договора, което е било уговорено или установено преди сключване на
потребителския договор и което обективно води до увеличаване на цената на
стоката или услугата.
В светлината на
изложеното по-горе, в процесния договор за кредит не се съдържат условията,
регламентиращи методиката, по която банката може едностранно да променя лихвата
до пълното погасяване на задължението, т.е. не се съдържат вътрешните правила
на банката, изисквани от чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ (който е приложим в случая,
доколкото ЗПК и ЗКНИП, регламентиращи
специална закрила на потребителите на кредитни услуги, са влезли в сила
след датата на сключване на процесния договор). Аналогични са разясненията в
Решение №95/13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. на ВКС, II т.о., съгласно което с
чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ е въведено изискване общите условия на банката да уреждат
метода за изчисляване на лихвата предвид възмездния характер на договора за
банков кредит, както и условията, при които може да се променя последната до
пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Следователно за банката
съществува изрично законово задължение в общите условия да се съдържат
кумулативно два елемента- методиката за изчисляване на съответната лихва и
предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора. Методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или
индикатори, като между страните трябва е постигнато съгласие за начина на
формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за
определяне възнаградителната лихва, която е съществен елемент от съдържанието
на този вид банкова сделка. В същия смисъл е и последователната и
безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в Решение № 424/02.12.2015 г. по
гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ТК, IV Г. О., Решение № 77/22.04.2015 г. по гр.
дело № 4452/2014 г. на III Г. О. на ВКС, Решение № 205 от 07.11.2016 г. по т.д.
№ 154/2016 г. на ВКС, I Т. О. и Решение № 165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015
г. на ВКС, I Т. О, в които е разяснено, че липсата на яснота относно методиката
и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената
лихва, както и липсата на възможност за реципрочно намаляване на лихвата при
понижаване на индекса EURIBOR, води до неравноправност на съответната клауза. В
посочените решения са изведени критериите, от които съдът следва да се води при
извършване на преценка за неравноправност, а именно: "дали изменението на
цената се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика
на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от
държавен регулатор, като само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги
не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 от ЗПП, тъй като увеличението на
престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите
отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин и потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин
(решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/11). Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока (решение на СЕС от 14.06.2012
г. по дело С-618/10), но при съмнение има право да тълкува тези клаузи по
благоприятен за потребителя начин съгласно чл.147, ал.2 от ЗПП и във връзка с
всички останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и
услугата (чл.145, ал.1 от ЗПП)".
В случая
ответникът нито твърди, нито доказва, че на кредитополучателя са били
оповестени и предоставени конкретните методики, по които ще се определи
конкретният размер на увеличението. По неясни за потребителя критерии и
правила, без установен метод и стандарт банката, чрез промяната на БЛП, е
променяла лихвения процент по конкретния кредит.
Съгласно чл.143
ЗЗП в договор, сключен с потребител, неравноправна е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без изброяването
да е изчерпателно. Според т.10 неравноправна е тази клауза в потребителски
договор, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, а според
т.12 неравноправна е клауза, която предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Приложението на тези норми е изключено в случаите, установени в чл.
144, ал. 2 и, ал. 3 ЗЗП, но в случая не е налице фактическият състав на
изключението.
Предвид горното
налага се изводът, че банката е обезпечила за себе си правото произволно да
изменя БЛП, като по този начин компенсира евентуални неизгодни за нея разлики
във валутни курсове. По този начин е накърнен принципът на добросъвестност и е
създадено значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
кредитополучателя и то във вреда на последния, тъй като при неизвестни основания
той не би могъл да предвиди евентуалните промени на годишния лихвен процент.
Липсата на такава информация преди да бъде сключен договорът не може да бъде
компенсирана с това, че в хода на изпълнение на договора потребителят ще бъде
уведомен по предвидения ред за промяната на лихвения процент и че ще получи
новия погасителен план, още повече че ако не иска да приеме тази промяна, той
не би могъл да прекрати договора.
На следващо
място настоящият състав намира, че с клаузите на чл. 2, ал. 1-3 и чл.6, ал. 2
от договора е уреден механизъм на двойно превалутиране. Не е посочено каква
точно е равностойността в швейцарски франкове на сумата от 60000 лева,
преведена по блокираната сметка на името на ищеца. Следователно по силата на
чл. 2, ал. 3 от договора задължителното служебно превалутиране на отпуснатата
сума от швейцарски франкове в лева, е условие за използването ѝ, тъй като
с превалутирането тя се превежда по друга сметка, която не е блокирана и от
която може да се теглят суми. От друга страна съгласно чл. 6, ал. 2 от договора
при внасяне на погасителните вноски във валута, различна от швейцарски
франкове, също се извършва служебно превалутиране по кръстосан курс швейцарски
франк към български лев. Същевременно по отношение на валутните курсове липсва
каквото и да било съглашение между страните. Вследствие на това за една и съща
по размер вноска в швейцарски франкове кредитополучателят е внасял през исковия
период по-голяма сума в лева, като едновременно с това е заплащал и
възнаградителна лихва в едностранно увеличен от банката размер поради промяна
на БЛП за швейцарски франк.
В Решение на СЕС
по дело С-186/16 е прието, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да
се тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен
и разбираем език предполага, че при договорите за кредит и финансовите
институции трябва да представят на кредитополучателите достатъчна информация,
която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие. Това изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът
трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен,
се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка,
но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не
само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната
валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
Необходимата за това проверка следва да се извърши от националния съд. Член 3,
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката за
неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо
момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение.
Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на
евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с
оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност
и познанията на продавача или доставчика, в случая на банката, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. В т. 49 от посоченото решение, е прието също
така, че по отношение на кредитите в чуждестранна валута финансовите институции
трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им
позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, и
следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично
обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се
намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на
увеличаването на чуждестранния лихвен процент, а в т.50 - че банковата институция
трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете,
свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато
потребителят-кредитополучателят не получава доходите си в тази валута. В тази
връзка настоящият състав намира, че потребителят- ищец е поел съществен
финансов риск, без банката да го е уведомила за всички обстоятелства, които са
могли да дадат отражение върху обхвата на задължението. По този начин
потребителят не е разполагал с достатъчно информация, за да изчисли общите
разходи по кредита, които съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ подлежат на
предварително оповестяване. Следователно равновесието между правата и
задълженията на банката и потребителя е било значително нарушено във вреда на
потребителя, което съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обуславя
неравноправност на клаузите, които го позволяват.
Както подчертава
многократно във възивната си жалба ответникът, уговарянето на превалутиране при
усвояването и внасянето на суми в друга валута съответства на възприетото от
потребителя, че пазарният продукт, който му се предлага (договор за кредит в
швейцарски франкове), е по-изгоден поради по-ниските лихвени проценти при
кредити в тази валута. В същото време обаче банката избира да предостави
кредита в лева, с изискване задълженията да се изплатят в швейцарски франкове,
тъй като предвид ресурса и капацитета, с които разполага като професионалист в
областта (дългогодишна информация и специалисти, запознати с движението в
дългосрочен план на котировките на швейцарския франк и притежаващи необходимите
познания, за да прогнозират мащабите на валутния риск), има основание и
задължение да предполага промяна в тенденциите на валутния пазар, в това число
и че по време на криза цената на тази валута ще се покачва, като едновременно с
това установява за себе си в договора гаранции и предпазни клаузи, изключващи
възможността да понесе евентуални неблагоприятни последици от промени в курса
на швейцарския франк. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора задължението на банката
е на фиксирана стойност в лева и не се влияе от курса на швейцарския франк,
превалутирането е по търговския курс на банката, а не по официален курс или при
прилагане на други обективни критерии, а освен това е установено и правото на
банката да извършва автоматична промяна на годишния лихвен процент при
увеличаване на БЛП, зависим от курса на швейцарския франк, без да е уговорена
реципрочна промяна при намаляването му. В случая справедливо и равнопоставено
би било банката да разясни на потребителя например, че избраният от него
кредитен продукт е изгоден не по принцип и за целия период на кредита, а само
докато курсът на швейцарския франк не се променя, както и че кредитополучателят
няма контрол над него, поради което кредитирането в тази валута е високорисково
за лице, което получава доходите си в друга валута и че то по необходимост ще
понася курсовата разлика от превалутирането. Следвало е също така банката да
обяви ясно и прозрачно конкретния размер на кредита в швейцарски франкове,
факторите, които определят курса, по който ще се извършва превалутирането,
размерът на месечните погасителни вноски в швейцарски франкове, колко лева
трябва да заплати кредитополучателя за погасяване на получената по кредита
сума. Клаузата на чл. 22, ал.1 и 2 от процесния договор изглежда разбираема от
формална и граматическа гледна точка, но всъщност представлява единствено
формална декларация на кредитополучателя, че е запознат с възможността
промяната в курсовете на швейцарски франк към български лев и превалутирането
да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, и
съгласието му да понесе риска от колебанията на валутния пазар и всички вреди,
но не съдържа предварително оповестяване на валутния риск, породен от
възможността за значително повишаване на разходите по обслужване на кредита
поради курсови разлики. По делото не са ангажирани доказателства за
предоставянето на подробна информация на ищеца за тези обстоятелства от страна
на банката, чиято е доказателствената тежест в тази насока.
По изложените
съображения въззивният съд намира за неправилен изводът на районния съд, че
клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от процесния договор не са неравноправни.
Следователно въззивният съд намира, че същите са неравноправни, тъй като
поставят ищеца в неравностойно положение по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП,
поради което са и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Установи се по
делото от приетото от първоинстанционния съд заключение на вещото лице по
допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, че общият размер на
платеното в повече от кредитополучателя в резултат на валутна разлика между
швейцарския франк и български лев е 12795,54 лева.
При това
положение основателен се явява предявеният осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 12 795,54 лева, представляваща надплатена сума поради валутна разлика
между швейцарския франк и български лев за периода 22.02.2010 г. - 22.11.2014 г.
във връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007
г.
Предвид горното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Е.Г.А., ЕГН ********** против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 12 795,54 лева, представляваща надплатена сума
поради валутна разлика между швейцарския франк и български лев за периода 22.02.2010
г. - 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL26612/04.10.2007 г., като вместо това ответникът Ю.Б. АД, ЕИК *******следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищцата Е.Г.А., ЕГН **********
горепосочената сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
По отношение на
предявеният от Е.Г.А., ЕГН ********** против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 6669,73 лева, представляваща надплатена сума в резултат от
едностранното увеличение на лихвения процент от банката за период 22.03.2011 г.
– 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL26612/04.10.2007 г.:
Въззивният съд
намира за правилен изводът на районния съд, че клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6,
ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от процесния договор са неравноправни, тъй като поставят ищцата
в неравноправно положение по смисъла на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП, поради което
те са и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
В тази връзка
следва да бъде посочено следното:
Горепосочените
разпоредби от процесния договор не се явяват индивидуално уговорени по смисъла
на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително
и типови договори за кредит на банката и кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Отделно от това следва да се посочи,
че по делото липсват данни включването на спорните клаузи в договора да е в
резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по
отношение на тяхното съдържание, а доказателствената тежест в тази насока е
била на банката с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Поради това настоящият
съдебен състав намира, че ищците могат да се ползва от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори.
Кредитополучателят (потребителят) е в
положението на по-слаба страна в отношенията си с банката, както от гледна
точка на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност –
положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от
банката условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Клаузите на
договорите за банкови (ипотечни) кредити не следва да нарушават основни
принципи, в т. ч. и този на равнопоставеност, на който се основават отношенията
между банката и потребителя, както и императивни разпоредби на закона.
Законът за кредитните институции (ЗКИ), при
действието на който е сключен процесният договор, въвежда редица задължения на
кредитните институции в процеса на отпускане на банкови кредити с оглед защита
правата и задълженията на длъжниците. Съгласно нормата на чл. 58 ЗКИ, при
отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно и в писмена
форма на клиентите си своите условия по кредите, които съдържат най-малко данни
за общите разходи по кредита (такси, комисионни и други разходи, пряко свързани
с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези
разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен
процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да
се променя лихвата до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения,
свързани с разплащанията и условията и разходите при предсрочно погасяване на
кредита.
Освен че при осъществяване на банкова дейност
ответникът трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
надеждна и сигурна банкова система и защита на интересите на клиентите си, по
силата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при
неизпълнение на това задължение, следва да намери приложение императивната
норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла
на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
В задължителното
за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално
запитване по дело С-472/10, е прието, че "националната юрисдикция следва
да прецени с оглед на чл. 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния
характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с
която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с
предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на
тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките
на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали,
предвид съдържащите се в ОУД с потребителски клаузи, сред които е и спорната,
както и предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията,
които биха могли да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията
или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са
уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право
да прекратят договора". "Основателно съображение" по смисъла на
горепосоченото решение представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята
и контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди
сключване на потребителския договор и което обективно води до увеличаване на
цената на стоката или услугата.
В частност в процесния договор за кредит не се
съдържат условията на кредита, регламентиращи методиката, по която банката може
едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението, т.е. не
са инкорпорирани условията – вътрешните правила на банката, изисквани от чл.
58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, който е приложимият по спора закон, тъй като Законът за
потребителския кредит и Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители
– обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., които дават специална закрила на
потребителите на кредитни услуги и уреждат правилата за прозрачност и яснота
при предоставяне на кредити на потребителите и задължение за предоставяне на
преддоговорна информация, са приети след сключването на процесния договор за
кредит. Следователно клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 3, ал. 5, както и чл. 12,
ал. 1, които въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера на
възнаградителната лихва, т.е. цената на кредита, която е съществен елемент от
договора, чрез изменение на единия от компонентите й – БЛП, са неравноправни.
Те не предвиждат ясен механизъм как се извършва едностранното увеличаване на
годишния лихвен процент и в този смисъл на потребителя не е предоставена
предварително достатъчно ясна и конкретна информация за методологията на
увеличението.
Такива са и
разясненията в Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II
Т.О., в което е посочено, че с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ е въведено изискване
общите условия на банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата предвид
възмездния характер на договора за банков кредит, както и условията, при които
може да се променя последната до пълното погасяване задължението на
кредитополучателя. Следователно за банката съществува изрично законово
задължение в общите условия да се съдържат кумулативно два елемента –
методиката /метод/ за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за
нейната промяна през времетраенето на договора. Методът на изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори, като между страните трябва е постигнато съгласие за начина на
формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за
определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този
вид банкова сделка.
Това разбиране е
застъпено последователно в практиката на ВКС, обективирана в Решение №
424/02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г. на ВКС, ТК, IV Г.О., Решение №
77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 205
от 07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г. на ВКС, I Т.О. и Решение №
165/02.12.2016 г. по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, I Т.О, в които е разяснено, че
липсата на яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина на
формиране на едностранно променената лихва, както и липсата на възможност за
реципрочно намаляване на лихвата при понижаване на индекса EURIBOR, води до
неравноправност на съответната клауза. В посочените решения са изведени
критериите, от които съдът следва да се води при извършване на преценка за
неравноправност, по следния начин: дали „изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор; че само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да
се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля; че за да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий
за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин (чл. 147, ал. 1 от ЗПП); че потребителят следва
предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може
едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по
най-уместния начин (решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/11); както и
че съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока
(решение на СЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10), но при съмнение има право
да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин (чл. 147, ал. 2 от ЗПП), във връзка с всички останали клаузи на договора, като вземе предвид вида
на стоката и услугата (чл.145, ал.1 от ЗПП)“.
Следва да бъде
обърнато внимание и на разясненията, дадени в Решение № 95/13.09.2016 г. по
т.д. № 240/2015 г. на ВКС, II Т.О., съгласно които договорът за банков кредит
като разновидност на договора за заем представлява двустранен, каузален,
възмезден, консенсуален и формален договор с легално определените в чл. 3 от
Закона за пазарите на финансови инструменти /ДВ, бр. 52/ 2007 г./, финансовите
инструменти, възприети по същия начин и в § 1, т.2 от ДР на Закона за публично
предлагане на ценни книжа /ДВ бр.114/99г./ и в т.50, б.”а” –б.”д” на чл. 3 от
Регламент/ЕС/ № 575/2013 г. на ЕП и на Съвета, което дава основание да се
приеме, че договорът за жилищен ипотечен
кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти, поради което за
него не важи ограничението на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В разглеждания
случай ответното дружество нито твърди, нито доказва, че на кредитополучателите
са били оповестени и предоставени "правила", по които ще се определи
или е определен конкретният размер на увеличението, а доказателствената тежест
в тази насока е била негова. Неясно, непрозрачно и без установен метод и
стандарт банката, променяйки БЛП, е променила годишния лихвен процент на
лихвата по конкретния кредит.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обявява, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като законодателят установява различни хипотези, без изброяването
да е изчерпателно. Според т. 10 от цитираната норма неравноправна е тази клауза
в потребителски договор, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание,
а според т. 12 – неравноправна е тази клауза, която предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. Приложението на тези норми е изключено в случаите, установени в чл.
144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП.
В разглеждания
случай не е налице фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1
ЗЗП: 1. доставчикът на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми
другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения
процент в 7-дневен срок и 2. другата страна по договора да има право незабавно
да го прекрати. В процесния договор липсва клауза, която предоставя такава
възможност на потребителя. С чл. 8 и 9 от договора се предвижда единствено
възможност за кредитополучателя да изплати предсрочно дълга по кредита изцяло
или частично, което без съмнение не е равнозначно на уговорка за възможността за едностранно
прекратяване на договора поради промяна в условия на сключване. На следващо
място, следва да се има предвид, че уговорената в чл. 8, ал. 2 от договора
такса за частично или пълно предсрочно прекратяване на кредита в размер на 4 %
от размера на предсрочно погасената главница противоречи на изискването чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП правото на потребителя едностранно да прекрати договора да
може да се упражни свободно, т.е. без за потребителя да се пораждат насрещни
неблагоприятни последици.
С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай банката е
обезпечила за себе си правото произволно да изменя БЛП, като го увеличава със
ставка, която тя счете за целесъобразна, за постигане на своите стопански
задачи, т. е. за реализиране на търговска печалба. По този начин е накърнен
принципът на добросъвестност и е създадено значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и кредитополучателя и то във вреда на
последния, тъй като при неизвестни, респ. непрозрачни, основания той не би
могъл да предвиди евентуалните промени на годишния лихвен процент. Липсата на
такава информация преди да бъде сключен договорът по принцип не може да бъде
компенсирана с това, че в хода на изпълнение на договора потребителят ще бъде
уведомен по предвидения ред за промяната на лихвения процент и че ще получи
новия погасителен план, още повече че както бе посочено по-горе, ако не иска да
приеме тази промяна, той не би могъл да прекрати договора.
Установи се по
делото от приетото от първоинстанционния съд заключение на вещото лице по
допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, че общият размер на
платеното в повече от кредитополучателя в резултат от едностранното увеличение
на лихвения процент от банката за период 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. е 6665,28
лева. Предвид горното предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума,
представляваща надплатена сума в резултат от едностранното увеличение на
лихвения процент от банката за период 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. във връзка
с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г. се
явява основателен и доказан до размера от 6665,28 лева, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6669,73 лева, представляваща надплатена
сума в резултат от едностранното увеличение на лихвения процент от банката за
период 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г. е уважен за разликата над 6665,28 лева
до пълния предявен размер от 6669,73 лева.
Относно
наведеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност, съгласно т.7 от Постановление №1 от 28.05.1979 г. по гр.д.№1/1979г. на
Пленума на ВС вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност
по чл.110 ЗЗД, а не на тригодишната давност по чл.111 ЗЗД, както счита
жалбоподателят. При първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
не е налице при самото извършване на престацията, поради което давностният срок
започва да тече от момента на нейното извършване. В случая погасени по давност
биха били претенции за връщане на месечни вноски за периода пет години преди
датата на подаване на исковата молба, т.е. доколкото в конкретния случай се
претендира връщането на недължимо платени суми считано от 22.02.2010 г., а
исковата молба е депозирана в съда на 03.02.2015 г., то възражението на
ответника за погасяване по давност на претенциите не ищцата се явява
неоснователно.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
При този изход
на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Е.Г.А. е осъдена да заплати в полза
на ответника Ю.Б. АД разноски в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове, за разликата над 0,33 лева до присъдения размер от
953,46 лева /или за сумата от 953,13 лева/.
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Ю.Б. АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищцата Е.Г.А. сумата от още 3468,92 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част
от исковете.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС имат и двете страни в
производството.
От името на
въззивника – ищец Е.Г.А. своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в производството пред СГС, като са представени и доказателства за
извършени такива, а именно за заплатени във въззивното производство държавна
такса /в размер на 255,92 лева/, депозит за вещо лице /в размер на 250 лева/ и
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ и съдействие /в размер
на 4244 лева/. От името на Ю.Б. АД по делото е направено възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС. Съдът като взе предвид фактическа и
правна сложност на делото, обстоятелството че делото пред въззивната инстанция
е приключило при две проведени открити съдебни заседания и активното
процесуално поведение на процесуалния представител на въззивника - ищец, намира
че направеното възражение за прекомерност на претендираното от въззивника
адвокатско възнагражцение в настоящото производство е основателно и на страната
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК Ю.Б. АД следва да
бъде осъдено да заплати в полза на Е.Г.А. сумата от 2005,46 лева,
представляваща разноски в производството пред СГС, съразмерно на уважената част
от предявените искове.
От името на
въззивника – ответник Ю.Б. АД своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в производството пред СГС, като са представени и доказателства за
извършени такива, а именно за заплатени във въззивното производство държавна
такса /в размер на 133,40 лева/ и адвокатско възнаграждение за предоставена
правна помощ и съдействие /в размер на 1200 лева/.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Е.Г.А. следва да
бъде осъдена да заплати в полза на Ю.Б. АД сумата от 0,30 лева, представляваща
разноски в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 25.05.2018 г., постановено по
гр. д. № 5386/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав в частта: 1/ с която е
отхвърлен предявеният от Е.Г.А., ЕГН ********** против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 12 795,54 лева, представляваща надплатена сума
поради валутна разлика между швейцарския франк и български лев за периода
22.02.2010 г. - 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г.; 2/ с която предявеният от Е.Г.А., ЕГН **********
против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сума, представляваща надплатена
сума в резултат от едностранното увеличение на лихвения процент от банката за
период 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г. е уважен за разликата над 6665,28 лева
до пълния предявен размер от 6669,73 лева, както и в частта за разноските,
с която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата Е.Г.А., ЕГН ********** е осъдена да заплати
в полза на ответника Ю.Б. АД, ЕИК *******разноски в производството пред СРС,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, за разликата над 0,33
лева до присъдения размер от 953,46 лева /или за сумата от 953,13 лева/, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на Е.Г.А., ЕГН ********** с адрес: ***
на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от 12 795,54 лева,
представляваща надплатена сума поради валутна разлика между швейцарския франк и
български лев за периода 22.02.2010 г. - 22.11.2014 г. във връзка с договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.02.2015 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Г.А., ЕГН ********** с
адрес: *** против Ю.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сума, представляваща надплатена сума в резултат от
едностранното увеличение на лихвения процент от банката за период 22.03.2011 г.
– 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL26612/04.10.2007 г. за разликата над 6665,28 лева до пълния предявен размер
от 6669,73 лева.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на Е.Г.А., ЕГН ********** с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 3468,92 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ю.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати в полза на Е.Г.А., ЕГН ********** с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 2005,46 лева,
представляваща разноски в производството пред СГС, съразмерно на уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА Е.Г.А., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в полза на Ю.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК сумата от 0,30 лева, представляваща
разноски в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.05.2018 г., постановено по
гр. д. № 5386/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав в останалата му обжалвана
част, с която Ю.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** е
осъдено да заплати в полза на Е.Г.А., ЕГН ********** с адрес: *** на основание
чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД сумата от 6665,28 лева, представляваща надплатена
сума в резултат от едностранното увеличение на лихвения процент от банката за
период 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.