Р E Ш Е Н И
Е
№
20.01.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 4166
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266,
ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на името на ответника З.И.А. с
абонатен номер 309963, имало открита партида във „ВиК“ ЕООД гр. Стара Загора,
район Стара Загора, с номер 006051 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
„Мусала“ № 22, вх.0, ет.1, ап.49.
С откриването на партидата между експлоатационното
предприятие и абоната възникнали договорни отношения, по силата на които „ВиК“
ЕООД се задължило да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната
такава до и от имота на абоната, а той се задължил да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това
свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред, както от
длъжностните лица на дружеството, така и били задължени с чл.33, ал.2 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.
При закъснения се начислявали лихви съгласно чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
За периода 04.12.2017 год. до 04.02.2019 год.
ответникът дължал на дружеството сума в размер на 598,92 лева /петстотин
деветдесет и осем лева деветдесет и две стотинки/, представляваща
изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения период от време, за
което задължение били издадени 9 броя квитанции, приложени като доказателства
към исковата молба. По първата квитанция с номер ********** от 01.02.2018 год.,
която била в размер на 266,95 лева /двеста шестдесет и шест лева деветдесет и
пет стотинки/ длъжникът бил направил частично плащане в размер на 85,24 лева
/осемдесет и пет лева двадесет и четири стотинки/. Остатъкът от дължимото по
нея било 181,71 лева /сто осемдесет и един лева седемдесет и една стотинки/.
Така общият размер на задължението на ответника възлизал на 513,68 лева /петстотин и тринадесет
лева шестдесет и осем стотинки/ за периода от 04.12.2017 год. до 04.02.2019
год. За закъснялото плащане за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год.
ответникът дължал и лихва в размер на
24,25 лева двадесет и четири лева
двадесет и пет стотинки/.
Поради закъснялото плащане, съгласно чл. 40, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за
периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год. ответникът дължи и лихва в размер
на 24,25 лева /двадесет и четири лева двадесет и пет стотинки/, съответно за
задължението по:
1. квитанция
№ ********** от 01.02.2018 год. на стойност 10,35 лева за периода от 01.02.2018
год. до 12.04.2019 год.;
2. квитанция
№ ********** от 28.06.2018 год. на стойност 3,67 лева; за периода от 28.07.2018
год. до 12.04.2019 год.;
3. квитанция
№ ********** от 28.07.2018 год. на стойност 3,15 лева; за периода от 28.08.2018
год. до 12.04.2019 год.;
4. квитанция
№ ********** от 28.08.2018 год. на стойност 2,36 лева, за периода от 28.09.2018
год. до 12.04.2019 год.;
5. квитанция
№ ********** от 28.10.2018 год. на стойност 1,49 лева; за периода от 28.11.2018
год. до 12.04.2019 год.;
6. квитанция
№ ********** от 15.11.2018 год. на стойност 1,59 лева; за периода от 15.12.2018
год. до 12.04.2019 год.;
7. квитанция
№ ********** от 15.12.2018 год. на стойност 0,87 лева; за периода от 15.01.2019
год. до 12.04.2019 год.;
8. квитанция
№ ********** от 15.01.2019 год. на стойност 0,56 лева, за периода от 15.02.2019
год. до 12.04.2019 год. и
9. квитанция
№ ********** от 15.02.2019 год. на стойност 0,21 лева; за периода от 15.03.2019
год. до 12.04.2019 год.
За горепосочените суми, ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2232/2019 год. по описа на PC - Стара
Загора. Заповедта била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът
предявявал настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Искането на ищеца до съда е да бъде признато за
установено, че З.И.А., с ЕГН *********, с адрес: *** дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Румен Тенев Райков сума в размер на 513,68 лева /петстотин и тринадесет лева шестдесет и осем
стотинки/, представляваща цената на незаплатена доставена и изконсумирана
питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 006051 за имот,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Мусала” №
21 вх.0, ет.1, ап.49 за периода от 04.12.2017 год. до 04.02.2019 год.,
сума в размер на 24,25
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му
задължение за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год., както и законна
лихва върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.04.2019 г. до изплащането й, за които суми била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2232/2019 год. по описа на PC - Стара
Загора. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата З.И.А. не подава отговор.
В съдебно заседание ищцовото „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, чрез процесуалния си представител, заявява, че
поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи, като твърди, че след
завеждане на делото е извършено частично плащане от ответницата в размер на 200
лева – за съдебни разноски.
В съдебно заседание ответницата редовно призована, не
се явява и не взема становище по искаове.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. №2232/2019 год. по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „ВиК“ ЕООД срещу З.И.А. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сума в размер на
513,68 лева /петстотин и тринадесет лева шестдесет и осем стотинки/,
представляваща неплатена доставена и консумирана питейна вода и отведена и
пречистена канална вода по партида № 006051 за имот, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Мусала” № 21 вх.0, ет.1,
ап.49, за периода от 04.12.2017 год. до 04.02.2019 год., сума в размер на 24,25
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение за периода от
01.02.2018 год. до 12.04.2019 год., както и законна лихва върху главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.04.2019
г. до изплащането й, както и за разноските по заповедното производство – 25
лева – ДТ и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът не
е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по
делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и
в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
По делото са представени
лихвен лист, досие на абоната и следните квитанции и фактури: квитанция № **********
от 01.02.2018 год., квитанция № ********** от 28.06.2018 год., квитанция №
********** от 28.07.2018 год., квитанция № ********** от 28.08.2018 год.,
квитанция № ********** от 28.10.2018 год., квитанция № ********** от 15.11.2018
год., квитанция № ********** от 15.12.2018 год., квитанция № ********** от
15.01.2019 год., както и данъчна фактура № ********** от 15.02.2019 год.,
всички на обща стойност 513,68 лева за доставена и
потребена
вода и отведена и пречистена канална вода за отчетен период от
04.12.2017г. до 04.02.2019г. по партида ********* на името на З.И.А..
Видно от справка по
лице в Служба по вписванията – Стара Загора, З.И.А. е собственик на имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Мусала” № 21 вх.0, ет.1, ап.49.
Видно от представените
по делото справка за плащане по горепосочената партида, открита на името на
ответницата и системен бон от 21.10.2019г., ответницата е заплатила на ищеца
сумата от 200 лева, като основание за плащане е посочено – съдебни разноски.
По делото са представени Общите условия на ищцовото дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът за услуга срещу възнаграждение,
каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в
чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е
да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне
на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното
материално правоотношение правни норми се съдържат още в в ЗРВКУ, Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по
делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба №
4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното
водоснабдително дружество. Общите условия на ищеца са одобрени от ДКЕВР с
решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ, видно
от публикуваните такива на интернет страницата на ищеца. Следователно същите
обвързват потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59,
ал.2 от Общите условия на ищеца ВиК
операторът открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на
заявление от същия. В случая от представените по делото доказателства се
установява, че З.И.А. е собственик на процесния имот и че партида с номер ********* е открита на нейно име.
Следователно съдът приема за установено възникналото правоотношение по договор
за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответницата.
Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014
г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в
чл. 22 от Общите условия. В представените писмени доказателства по делото
(квитанции, фактура и досие на абоната) са отразени потребените количества вода,
периодите и тяхната цена и макар това да са едностранно съставени от ищеца
документи, при условие че не са оспорени от ответницата и при условие, че не са
събрани други доказателства, които да поставят под съмнение отразените в тях
количества доставена питейна и отведена канална вода, съдът приема за доказано
по делото предоставянето на ВиК услуги за процесния период. Нещо повече, налице
е признание на дълга, тъй като след завеждане на настоящото дело, ответницата е
заплатила на ищеца сумата от 200 лева, като е отразено, че с тази сума погасява
направени съдебни разноски за събиране на дълга й.
Предвид горното, съдът намира, че
ответницата дължи на ищеца сумата общо в размер на 513,68 лева за доставена и потребена вода и отведена и
пречистена канална вода за отчетен
период от 04.12.2017г. до 04.02.2019г., съгласно квитанция № ********** от 01.02.2018 год., квитанция № ********** от
28.06.2018 год., квитанция № ********** от 28.07.2018 год., квитанция №
********** от 28.08.2018 год., квитанция № ********** от 28.10.2018 год.,
квитанция № ********** от 15.11.2018 год., квитанция № ********** от 15.12.2018
год., квитанция № ********** от 15.01.2019 год. и данъчна фактура № **********
от 15.02.2019 год. Ответницата, чиято доказателствена тежест е, не
представи доказателства за заплащането на тази сума.
При неспазване на сроковете за плащане на
изразходваното количество вода, определени в Общите условия , се заплаща законна
лихва по реда на чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) –
чл. 40, ал.1 от Наредбата. Съгласно чл.
44, ал.1 от Общите условия на ищеца потребителят дължи законна лихва, считано от
първия ден след настъпване на падежа на задължението. Следователно и след
извършено служебно изчисление от съда ответницата дължи на ищеца мораторна
лихва в общ размер на 24,25 лева, както следва: по квитанция № ********** от
01.02.2018 год. лихва в размер на 10,35 лева за периода от 01.02.2018 год. до
12.04.2019 год.; по квитанция № ********** от 28.06.2018 год. лихва в размер на
3,67 лева; за периода от 28.07.2018 год. до 12.04.2019 год.; по квитанция №
********** от 28.07.2018 год. лихва в размер на 3,15 лева за периода от
28.08.2018 год. до 12.04.2019 год.; по квитанция № ********** от 28.08.2018
год. лихва в размер на 2,36 лева за периода от 28.09.2018 год. до 12.04.2019
год.; по квитанция № ********** от 28.10.2018 год. лихва в размер на 1,49 лева
за периода от 28.11.2018 год. до 12.04.2019 год.; по квитанция № ********** от
15.11.2018 год. лихва в размер на 1,59 лева за периода от 15.12.2018 год. до
12.04.2019 год.; по квитанция № ********** от 15.12.2018 год. лихва в размер на
0,87 лева за периода от 15.01.2019 год. до 12.04.2019 год.; по квитанция №
********** от 15.01.2019 год. лихва в размер на 0,56 лева за периода от
15.02.2019 год. до 12.04.2019 год. и по данъчна фактура № ********** от
15.02.2019 год. лихва в размер на 0,21 лева; за периода от 15.03.2019 год. до
12.04.2019 год.
Предвид
гореизложеното исковете за главница и лихва следва да бъдат уважени в
горепосочените размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.04.2019 г. до изплащането
й.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски
по делото в общ размер на 385 лева (360 лева – за адвокатско възнаграждение и
25 лева – това е дължимата ДТ, като ищецът неправилно е надвнесъл сума за ДТ –
виж чл. 72 ГПК) . С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство. Направените в заповедното производство
разноски са в размер на 325 лева., от които следва да бъдат приспаднати
заплатените от ответницата съдебни разноски в размер на 200 лева или дължимата
сума възлиза на 125 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.И.А., ЕГН **********,***, живуща ***,
СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, за следните
суми: сума в общ размер на 513,68
лева /петстотин и тринадесет лева шестдесет и осем стотинки/, представляваща
неплатена цена на доставена и консумирана питейна вода и отведена и пречистена
канална вода по партида № ********* за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул.
„Мусала” № 21 вх.0, ет.1, ап.49, за
отчетен от 04.12.2017 год. до 04.02.2019 год., съгласно квитанция № **********
от 01.02.2018 год., квитанция № ********** от 28.06.2018 год., квитанция №
********** от 28.07.2018 год., квитанция № ********** от 28.08.2018 год.,
квитанция № ********** от 28.10.2018 год., квитанция № ********** от 15.11.2018
год., квитанция № ********** от 15.12.2018 год., квитанция № ********** от
15.01.2019 год. и данъчна фактура № ********** от 15.02.2019 год.; сумата в общ размер на 24,25
лева – обезщетение
за забава в плащането на главниците за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год.,
както следва: по квитанция № ********** от 01.02.2018 год. лихва в размер на 10,35
лева за периода от 01.02.2018 год. до 12.04.2019 год.; по квитанция №
********** от 28.06.2018 год. лихва в размер на 3,67 лева за периода от
28.07.2018 год. до 12.04.2019 год.; по квитанция № ********** от 28.07.2018
год. лихва в размер на 3,15 лева за периода от 28.08.2018 год. до 12.04.2019
год.; по квитанция № ********** от 28.08.2018 год. лихва в размер на 2,36 лева
за периода от 28.09.2018 год. до 12.04.2019 год.; по квитанция № ********** от
28.10.2018 год. лихва в размер на 1,49 лева за периода от 28.11.2018 год. до
12.04.2019 год.; по квитанция № ********** от 15.11.2018 год. лихва в размер на
1,59 лева за периода от 15.12.2018 год. до 12.04.2019 год.; по квитанция №
********** от 15.12.2018 год. лихва в размер на 0,87 лева за периода от
15.01.2019 год. до 12.04.2019 год.; по квитанция № ********** от 15.01.2019
год. лихва в размер *** 0,56 лева за периода от 15.02.2019 год. до 12.04.2019
год. и по данъчна фактура № ********** от 15.02.2019 год. лихва в размер на
0,21 лева; за периода от 15.03.2019 год. до 12.04.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.04.2019 г. до изплащането й, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 2232/2019
г. по описа
на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА З.И.А., ЕГН **********,***, живуща ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата от 385 лева – разноски по настоящото дело и сумата от 125 лева – неплатен остатък за разноски по ч.гр.д. № 2232/2019
г. по описа на PC – Стара Загора.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в
заповедното производство банкова сметка на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, а именно: IBAN: *** „ЦКБ“АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: