№ 44940
гр. София, 05.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110120461 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. З. срещу „... ООД с ЕИк *********.
Ищецът твърди, че на 14.11.2023г. с ответника сключили договор за потребителски кредит
№ 961484, по силата на който ответникът следвало да му предостави сумата от 1100лв.
срещу задължението на ищеца да я върне на 16 месечни погасителни вноски, при фиксиран
ГЛП от 40.05 и ГПР от 49.63%.
Съгласно договора, кредитополучателят следвало в срок до 2 дни да предостави като
обезпечение поръчител или банкова гаранция, а при неизпълнение дължи неустойка от
872лв. – чл. 11.
Ищцата твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като били нарушение чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в ГПР не била включена
неустойката, а това било задължително, като с нейното включване ГПР надхвърля
максимално допустимия размер. Посочва, че не само липсата и неясното посочване на ГПР в
договора, но и неточното му обявяване, води като последица до нищожност на същия.
Изтъква, че е налице неизпълнение и на задълженията по чл. 11, ал. 1, т. 2, 7, 9-12, 15-16 от
ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна и на самостоятелно основание поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е необосновано висока и се явява единствено
източник на неоснователно обогатяване. Липсва представена на ищцата преддоговорна
информация, кактои погасителен план. Счита, че нищожна се явява и клаузата за дължимост
на възнаградителна лихва, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва и
противоречи на добрите нрави. С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за паричен
заем е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, и чл. 26,ал. 1, пр. 1 ЗЗД. При условията на
евентуалност предявява иск за недействителност на клаузите чл/ 11 и чл. 3 от процесния
договор наоснованията за нищожност, изложени по - горе - иск по чл. 26,ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 20 ЗПК.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва
1
исковете. Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит със соченото
съдържание, но отрича същият да е недействителен. Счита, че са спазени всички законови
изисквания относно договора и неговото съдържание. Счита, че с оглед отделно образуване
на друго производтсво по отношение на друг кредит и с друг ответник ( свързан с
настоящия) е налице злоупотреба с права, доколкото ищцата следва да обедини двете
производства, за да не се натоварват ответниците с разноски. Моли да не се присъждат
разноски в настоящото производство, с оглед горните мотиви.
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуални установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД относно договор за потребителски кредит № 96148
от 14.11.2023г. , както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 22 ЗПК и евентуални установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД относно нищожност само на отделни
негови клаузи - а именно чл. 11 и чл. 3 от договор за потребителски кредит № 96148 от
14.11.2023г. , както и евентуален иск, ако не се уважи главния, за недължимост на сумите,
посочени в клаузите, съгласно молба от 21.05.2024г. а именно: иск с правно основание чл.
124 , ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в
размер на 872.24лв.- предвидена като неустойка в чл. 11 от Договроа и сумата в размер на
203.76 лв. предвидена като лихва за период 27.11.2023г. до 24.06.2024г. - чл. 3 от Договора.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването
на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на
императивни норми на закона, а по евентуалните искове – наличието на посочените клаузи,
които имат неравноправен характер и противоречат на добрите нрави. В тежест на
ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното
им договаряне. С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е
сключен сочения договор за потребителски кредит - договор за потребителски кредит №
96148 от 14.11.2023г., с описаното съдържание, по силата на който на ищеца е отпусната
заемна сума от 1100лв. Представените от страните писмени доказателства са допустими,
относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи договора с ОУ и стандартен
европейски формуляр е неоснователно, същите се намират по делото, както и СЕФ,
приложени към искова молба и към отговора.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2025г. от 10:00ч.,
за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3