Решение по дело №1999/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 № 342

гр. С., 17 юли 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на  седемнадесети юни 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. №  1999 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът „Е. – П. П.” АД твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество по отношение на електрифициран обект, находящ се в гр. В., в. зона, м. Ж., Международен дом на журналиста и че  за периода от 01.05.2019 г. до 13.05.2019 г. същият е консумирал ел. енергия на стойност 170,33 лв., която не му е заплатил. Моли съда да признае съществуването на неговото вземане, както и на вземането му за неустойка за забава в размер на законната лихва за периода от 31.05.2019 г. до 30.08.2019 г. в размер на 4,36 лв. и за законна лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до окончателното й плащане. Твърди, че за претендираните суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1540 по описа на СРС за 2019 г. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът „Д.” ЕООД оспорва исковете с възражението, че е наемател на посочения в исковата молба електроснабден обект и че от 09.12.2018 г. няма достъп до него, тъй като не е допускан от собственика – Съюз на българските журналисти, с когото  води съдебни дела. Твърди, че по едно от делата наемодателят претендирал възстановяване на извършени плащания спрямо „Енерго - Про Продажби” АД именно за процесния период, поради което счита, че ищецът няма право да търси повторното им  плащане  от ответното дружество.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените  искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 18.10.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение  СРС е издал такава заповед под  №  3462 от 22.10.2019 г. по ч.гр.д. № 1540 по описа за 2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, претендирани в настоящото производство, по начина, по който са индивидуализирани в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок възражение на длъжника, в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.

От представен  от ищеца договор за наем от 03.04.2018 г. се установява, че на тази дата „Съюз на българските журналисти“ – сдружение с нестопанска цел, предоставило на ответното дружество за временно и възмездно ползване хотелски комплекс „Международен дом на журналистите“, състоящ се от хотел „Ж.“, представляващ четириетажна сграда, ресторант с кухня и складови помещения и паркова територия срещу определена в договора наемна цена за срок от три години, фиксиран в периода от 02.04.2018 г. до 02.04.2021 г. На 20.09.2018 г. в качеството си на наемател ответникът депозирал пред електроснабдителното дружество заявление за продажба на електрическа енергия по отношение на имота, предмет на договора за наем, което се установява от посочения в заявлението абонатен номер на електроснабдения обект, съответстващ на наетия имот, видно от представена по делото фактура. Чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД определя като потребител на ел. енергия за стопански нужди физическо или юридическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, което купува ел. енергия за стопански нужди. Според чл. 6, ал. 3 от договора потребител на ел. енергия за стопански нужди може да бъде и друго лице, при условие че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал пред „Енерго – Про Продажби“ АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. Тъй като договорът за продажба на ел. енергия е неформален по своя характер, неспазването на изискването за предоставяне на нотариално заверено съгласие на собственика за сключването на такъв договор с неговия наемател не рефлектира върху валидното възникване на правоотношението с последния, тъй като съгласието на собственика за заместването му като страна в това правоотношение досежно отдадения под наем имот следва както  от самия наемен договор, така и от липсата на данни, че той се е противопоставил на това заместване. Казаното установява възникването на договорна връзка между страните с предмет продажба на ел. енергия в описания в договора за наем имот, която връзка е предварително ограничена в рамките на срока на договора за наем, а именно до 02.04.2021 г.

По силата на договорното правоотношение между страните  ищецът доставил на своя клиент ел. енергия за периода от 01.05.2019 г. до 13.05.2019 г. (попадащ във времевите рамки на правоотношението) на обща стойност 170,33 лв., за която издал фактура № ********** от 17.05.2019 г., съставена въз основа на данните за потреблението снети от  СТИ в електронен карнет, възпроизведени в представена по делото справка. Поради тези причини съдът приема, че в имота на ответника е използвана ел. енергия на посочената по – горе стойност и че в полза на ищеца е възникнало вземане за  заплащане на нейната цена.  Ответникът подкрепя твърденията си за предсрочното прекратяване на договора за наем с представянето на изходяща от наемодателя нотариална покана, чрез която същият му отправя едностранно изявление за разваляне на договора, считано от 10.12.2018 г., връчена му при условията на чл. 47 ГПК на 16.01.2019 г. Според 22, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД електроснабдителното дружество прекратява продажбата на ел. енергия на конкретен потребител, когато последният престане да отговаря на условията да бъде потребител, включително когато изтече срокът, за който собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е дал съгласие. В конкретния случай  отчетният период, за който е потребена ел. енергията, чиято цена се претендира в настоящото производство, попада в срока на действие на договора за наем, за който срок е сключен и процесният договор за продажба на ел. енергия. Чл. 23, ал. 2 от цитираните ОУ гласи, че ако потребителят има намерение да прекрати отношенията си а продажба, но не е уведомил „Енерго – Про Продажби“ АД по реда на тези ОУ, той продължава да изпълнява задълженията си на потребител до изпълнение на изискванията по ал. 1 (след заплащане на акумулираните до момента задължения). В конкретния случай става ясно, че въпреки предсрочното прекратяване на договора за наем, ответникът не е предприел действия за прекратяване и на правоотношението си с доставчика на ел. енергия, поради което следва да се приеме, че договорът между страните е продължил своето действие и  през периода от 01.05.2019 г. до 13.05.2019 г. и въз основа на него в тежест на абоната е възникнало задължението да заплати на съконтрахента си потребената в този период ел. енергия. Това задължение не се обуславя от действителното ползване на електроснабдения обект, а единствено от сключения по отношение на него договор за продажба на ел. енергия, докато след изпълнението му компенсация за плащането може да се потърси от действителния ползвател на имота, съответно от неговия собственик по реда на института за неоснователно обогатяване. Поради изложените причини съдът приема, че предявеният иск за установяване съществуването на вземането на ищеца за стойността на ел. енергията, обективирана в заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1540 по описа за 2019 г., е основателен и следва да се уважи, като в тази насока са отбележи, че ответникът не ангажира доказателства за установяване на твърденията си, че тази стойност вече е погасена от собственика на имота, т.е. че от него се претендира повторното ѝ заплащане.

Съгласно клаузата на чл. 17, т. 2 от действащите към исковия период  ОУДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия в сроковете и по начина, определени в същите ОУ, а съгласно чл. 15, т. 4 от ОУДПЕЕ електроснабдителното предприятие е длъжно да обяви график за заплащане на месечните сметки на абонатите в интернет страницата, в издаваната фактура и в центровете за обслужване на клиенти. Чл. 38 от ОУДПЕЕ санкционира забавата за плащане на дължимите суми за доставена електроенергия с възникването в тежест на потребителя на допълнително задължение  за заплащане на законна лихва за периода на просрочие. Поради тези причини съдът намира за основателен и акцесорния иск за установяване вземането на ищеца за обезщетение за забава за периода от 31.05.2019 г. до 30.08.2019 г. в размер на 4,36 лв., както и  за законна лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до окончателното й плащане.

Поради уважаване на предявените искове  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство в размер на 75 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  „Д.” ЕООД с ЕИК .... и адрес на управление: с. А., общ. С., ул. „С.“ № ., представлявано от И.Н.К., дължи на „Е. – П. П.” АД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № .., представлявано от П. С. С., Я. Д.и Г. К., сумата от  170,33 лв. (сто и седемдесет лв. и 33 ст.), представляваща стойността (с включен ДДС) на електроенергия, консумирана в  електрифициран обект, находящ се в гр. Варна, в. зона, м. Журналист, Международен дом на журналиста,  за периода от 01.05.2019 г. до 13.05.2019 г., неустойка за забава за  периода от 31.05.2019 г. до 30.08.2019 г. в размер на 4,36 лв. (четири лв. и 36 ст.) и за законна лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до окончателното ѝ плащане. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение  по ч.гр.д. № 1540 по описа на СРС за 2019 г.

ОСЪЖДА  „Д.” ЕООД с ЕИК .... и адрес на управление: с. А., общ. С., ул. „С.“ № ., представлявано от И.Н.К., да заплати на „Е. – П. П.” АД с ЕИК ... и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № .., представлявано от П. С. С., Я. Д.и Г. К., направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по заповедното производство (ч.гр.д. № 1540 по описа на СРС за 2019 г.) в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лв.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/