№ 763
гр. София, 03.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110210969 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХХ“ ЕООД, ЕИК №№№№,
представлявано от Т.К.Ц. – управител срещу наказателно постановление №
550591-F554554/09.12.2020 г., издадено от Л.П.Х. – началник отдел
„Оперативни дейности“ при Централно управление на Национална агенция по
приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от
04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на търговското дружество е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., обн. в ДВ. бр. 106 от
27.12.2006г., в сила от 01.01.2007 г., издадена от министъра на финансите/ във
вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
В депозираната жалба са инвокирани бланкетни оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, както и за некоректно
1
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, нередовно призован, не
изпраща представител, като съдебното производство спрямо търговското
дружество е протекло задочно при условията на чл. 62, ал. 1 ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
И.ЙО., с пълномощно по делото, който пледира за неоснователност на
жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в
каквато насока изтъква конкретни аргументи. Отправено е искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.06.2020 г. в 14:50 часа е извършена проверка от органите по
приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – хотел,
находящ се в /АДРЕС/, стопанисван от жалбоподателя „ХХХХ“ ЕООД.
В хода на проверката е констатирано, че търговецът не е изпълнил
задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата/ във фискалното устройство модел “Дейзи Компакт” SO1 с
ИН: DY470084 и ФП № 36628120 чрез операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми на ФУ. Установено е, че процесното фискално
2
устройство разполага с функцията „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми.
При проверката е разчетен общ оборот, отчетен чрез ФУ, в размер на
390,00 лв., а фактическата наличност в касата на обекта е в размер на 554,03
лева. Констатирана е положителна разлика от 164,03 лв.
Резултатите от проверката са обективирани в протокол №
0403014/14.06.2020 г., с който са иззети дневен финансов отчет и опис на
парите в касата.
С акт за установяване на административно нарушение №
F554554/21.06.2020 г., съставен от СТР. В. Д. – ст. инспектор по приходите в
ЦУ на НАП и в присъствието на свидетеля Т.Е.И. - очевидец е констатирано,
че на 14.06.2020 г. в 14:50 ч. в търговски обект - хотел, находящ се в /АДРЕС/,
стопанисван от жалбоподателя „ХХХХ“ ЕООД, търговското дружество не е
изпълнило задължението си да отбележи всяка промяна на касовата
наличност извън случаите на продажба във фискалното устройство модел
“Дейзи Компакт” SO1 с ИН: DY470084 и ФП № 36628120 чрез операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, с каквито функции
касовият апарат разполага, доколкото е констатирано неотразено във ФУ
въвеждане на парични средства в касата в размер на 164,03 лв. Според
актосъставителя твърдяното нарушение е довело до неотразяване на приходи.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като препис е връчен на упълномощен
представител на дружеството-въззивник на същата дата.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 550591-F554554/09.12.2020 г. от Л.П.Х. –
началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС, при изменение на фактическите
констатации от акта, на търговско дружество „ХХХХ“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр.
с чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Наказващият орган е упражнил правомощията си по чл.
53, ал. 2 ЗАНН /в ред. преди изменението с ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г./, като е приел, че нарушението не е довело до неотразяване на
приходи.
3
Препис от оспореното НП е връчен на 08.07.2021 г. на упълномощен
представител на дружеството-жалбоподател, видно от инкорпорираната в
санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен
срок чрез наказващия орган на 15.07.2021 г., видно от поставения печат върху
същата.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля С.Д. съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на посоченото лице са логични, последователни и вътрешно
балансирани, като кореспондират по еднопосочен начин и с приложените по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поради
което следва да бъдат кредитирани без резерви, а това обстоятелство
обезпредметява задълбоченото аналитично обсъждане на относимите към
предмета на делото източници на информация. Нещо повече – между
страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите
процесуален и материален закон.
От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен
материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на
неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и
отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
4
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от постъпилите заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на
актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, отчитайки
липсата на индивидуализация в жалбата, съдът в възпрепятстван да обсъди
релевираните абстрактни оплаквания за допуснати процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на въззивника.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „ХХХХ“ ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като на основание чл. 185,
ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3
000,00 /три хиляди/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
5
14.06.2020 г. в 14:50 ч. в търговски обект - хотел, находящ се в /АДРЕС/,
стопанисван от жалбоподателя „ХХХХ“ ЕООД, търговското дружество не е
изпълнило задължението си да отбележи всяка промяна на касовата
наличност извън случаите на продажба във фискалното устройство модел
“Дейзи Компакт” SO1 с ИН: DY470084 и ФП № 36628120 чрез операциите
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, с каквито функции
касовият апарат разполага, доколкото е констатирано неотразено във ФУ
въвеждане на парични средства в касата в размер на 164,03 лв. С
демонстрираното противоправно бездействие въззивникът е осъществил
фактическия състав на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., като
причините за това са ирелевантни и не могат да доведат до освобождаване от
отговорност. Посочената разпоредба не предполага изследването на
техническата грамотност на физическите лица, експлоатиращи фискалното
устройство, респективно вътрешната организация в обекта на контрол, а
единствено обективния факт – дали функциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ са налични и дали са използвани по предназначение,
поради което аргументът, че служителите в дружеството са неквалифицирани
е ирелевантен. Съдебната практика е константна в разбирането си, че в
обсъдения нормативен регламент е ситуирано правно задължение за
регистриране във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно
изведени” суми на всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ, извън случаите на
продажби/сторно операции. Доказателства, че в конкретния случай е налице
визираното изключение, не са събрани на етапа на съдебното следствие.
В контекста на изложеното, правилно наказващият орган е
приложил санкционната разпоредбата на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС,
която предвижда отговорност при неспазване на разпоредбата на чл. 118
ЗДДС или нормативен акт по неговото прилагане, каквато всъщност се явява
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., извън случаите на неотразяване на приходи.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната
фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика,
нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът
намира, че материалният закон също е приложен правилно.
6
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
В разпоредбата на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС законодателят е
предвидил „имуществена санкция“ за юридически лица и еднолични
търговци в размер от 500 до 2000 лв. при нарушения на чл. 118 ЗДДС или
подзаконовите актове по неговото прилагане, когато същите не водят до
неотразяване на приходи. В конкретния случай административнонаказващият
орган незаконосъобразно е наложил санкция от 3 000,00 лв. над предвидения
максимален размер, а това налага нейното редуциране. Отчитайки липсата на
предходни наказания, наложени с влезли в законна сила наказателни
постановления, както и на други утежняващи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че справедливата и съразмерна
„имуществена санкция“ е в минимален размер на 500,00 лв.
Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като
маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.
28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката
на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който
извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
7
опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението
съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази връзка, принципно вярно е,
че за наличието на съставомерност по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. не се изисква настъпването на вредни последици, но макар и
формално по своята юридическа конструкция неизпълнението на посоченото
правно задължение не разкрива формална по степен обществена опасност,
имайки предвид, че в случая са били създадени пречки пред органите по
приходите да установят паричния поток в стопанисвания от дружеството-
жалбоподател търговски обект. Визираното противоправно бездействие
предполага ефективно противодействие с оглед реализацията на легитимните
цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на въззивника поначало е
ангажирана в съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде изменено, като се намали размерът на
наложената „имуществена санкция“ на 500,00 лв.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски. Предвид изхода на
делото, отчитайки ниската степен на неговата фактическа и правна сложност,
незначителния обем на доказателствения материал и осъщественото
процесуално представителство на въззиваемата страна пред СРС,
дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на НАП
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер на 80,00 лв. /арг. от чл.
8
37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/. В случая не се касае за пълна отмяна, а за изменение на
атакувания санкционен акт /per argumentum a contratio от чл. 143, ал. 1 АПК/,
поради което разноски се дължат единствено на въззиваемата страна,
доколкото разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК,
касае само неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза,
отчитайки изричната законова регламентация /в този смисъл вж. определение
от 13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен
съд-Русе, II-ри състав, определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело
№ 8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд. и др./.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 във вр. с ал. 2, т. 4
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
550591-F554554/09.12.2020 г., издадено от Л.П.Х. – началник отдел
„Оперативни дейности“ при Централно управление на Национална агенция по
приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от
04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на търговско дружество „ХХХХ“ ЕООД,
ЕИК №№№№, представлявано от Т.К.Ц. – управител е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., обн. в ДВ. бр. 106 от
27.12.2006г., в сила от 01.01.2007 г., издадена от министъра на финансите/ във
вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложената „имуществена
санкция“ на 500,00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя
„ХХХХ“ ЕООД, ЕИК №№№№ да заплати на Национална агенция за
приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
9
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10