№ 1577
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100506042 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20285479 от 30.12.2020 г. по гр.д. № 5641/20 г., СРС, ГО, 88 с-в
ОСЪЖДА ЛЮБ. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, ОРХ. ГЮЛ., ЛНЧ
**********, с адрес гр. София, бул. **** и М. СТР., ЛНЧ ****, с адрес гр. София, бул.
„****“ № **, ет. 6, an. 11, да заплатят при условията на солидарност, на Р. Ч. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, бул. „****“ № **, ет. ****, следните суми: сумата от 2564.32
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на офис-стая /запад/ и
баня и тоалетна /общо помещение/в апартамент № 9-10, находящ се в гр. София, бул. „****“
№ **, вследствие на теч възникнал от открита тераса на апартамент №11, находящ се в гр.
София, бул. „****“ № **, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба - 04.02.2020 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 300 лв. -
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на възникналия теч,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.02.2020 г.
до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди за разликата над
присъдения размер от 2564.32 лв. до пълния претендиран размер от 4 105.61 лв., както и
иска за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 300 лв. до пълния
претендиран размер от 3000 лв.
ОСЪЖДА Л.П. Б.-Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, ОРХ. ГЮЛ., ЛНЧ
1
**********, е адрес гр. София, бул. **** и М. СТР., ЛНЧ ****, с адрес гр. София, бул. ****,
да заплатят на Р. Ч. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „****“ № **, ет. ****,
сумата от 280.65 лв. - за разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Р. Ч. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „****“ № **, ет. ****,
да заплати на Л.П. Б.-Ц., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. ****, сумата от 775.96 лв. -
разноски по делото по съразмерност,а с опр.от 21.03.21 г. я осъжда да заплати още 246.04
лв.разноски по съразмерност.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците,с която
обжалват решението в осъдителната част . Във въззивната жалба се сочи, че решението е
неправилно –нарушен материалния закон и процесуалните правила.Съдът не взел предвид
възражението на ответниците,че източникът на процесния теч се явява част от
сградата,която представлява обща част,а не индивидуална собственост на ответницата
Цонева.Затова искът следва да се насочи към ЕС на сградата.Не е бил установен конкретния
механизъм на повреда или дефект за възникване на теча.Не е налице действие/бездействие
на ответниците,което да причини неимуществени вреди на ищцата.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да постанови друго, с което да се отхвърли изцяло искаовете за имуществени и
неимуществени вреди. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Срещу постановенато решение е постъпила въззивна жалба от ищцата ,с която
обжалва решението в отхвърлителната част. . Във въззивната жалба се сочи, че решението е
неправилно –нарушен материалния закон и процесуалните правила.Неправилно съдът не
взел предвид представената проформа фактура на стойност 1541.29 лв.,видно от която са
били закупени материали за СМР.Същата съдържа всички елементи,квалифициращи
договора за продажба-вид закупена стока,стойност,начин на плащане.Неправилно бил
приложен чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди.
Моли съдът да отмени решението в обжалваните части и вместо това да постанови
ново,с което да уважи исковете изцяло.Претендират се разноски.
Не е постъпил отговор по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни
и са процесуално допустими , следва да бъдат разгледани по същество.
По жалбата на ответниците:
Неоснователни са твърденията в жалбата, че от страна на първоинстанционния съд
не е взето предвид предявеното от въззивниците възражение за това, че източникът на
процесния теч се явява част от сградата, която е обща част, а не идивидуална
такава.Правилно съдът е приел, че отговорност не следва да носи Етажната собственост, тъй
като приема, че източник на възникналия теч се явява откритата тераса в апартамента,
собственост на въззивницата Л.П.-Цолова, възникнал и неотстранен теч, както и системно
неподдържане на дъждоприемника. В този смисъл първоинстанционният съд правилно
приема, че пробемът не касае компонент на сградата, който се явява обща
2
част.Следователно не може да бъде възприета тезата, че въззивниците не са материално и
процесуалноправно отговорни за обезщетяване на причинените вреди.
Неоснователно е твърдението на въззивниците, че в хода на делото не е бил
установен конкретен механизъм на повреда или конкретен дефект, които биха могли да
доведат до теч в имота на ищцата.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от която се достига
до извода, че за отстраняване на проблема е следвало да бъде извършен ремонт именно на
покривната тераса на въззивниците, както и че извършването на един такъв ремонт не носи
каквито и да било рискове за компрометиране на стоманобетоновата плоча.Експертизата е
констатирала, че терасата в имота на въззивницата видимо не е претърпявала каквито и да
било ремонтни дейности, а в жилището на въззиваемата няма следи от течове, появили се
след ремонта на жилището на последната. Приема се, че наводнението ,ако и да е било
инцидентно, е било вследствие именно на непочистване на покривната тераса. Това се
твърди от него и при изслушването му в съдебното заседание по делото от 28.09.2020 г., в
което казва, че приема, че наличието на теч се дължи както на непочистване на терасата,
така и на наличието на замазване със силикон.Правилно искът за имуществени вреди е
приет за частично основателен.
Доказано е основанието на иска за неимуществени вреди.Установено е увреждане на
имущество на ищцата-офис стая,баня и тоалетна.Според св.Василев,неприятно й се
отразявал на ищцата проблема с теча.Не установява какъв интензитет има причиненото
неудобство,нито да има трайна последица ца здравето на ищцата.Затова и размерът 300 лв. е
правилно и справедливо определен.
Жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
По жалбата на ищцата:
Съдът не е признал разходи за строителни материали по проформа фактура № 0 -
15356 от 28.11.2018 г. Не се установява дали закупените с нея материали касаят
отстраняване на щети констатирани в офис-стая /запад/ и баня и тоалетна /общо
помещение/. Въпреки изрично дадените указания по чл. 146, ал. 2 ГПК ищецът не е
направил доказателствени искания с оглед установяване, че материалите посочени в
проформа фактура са именно във връзка с отстраняване на нанесени имуществени вреди
вследствие теча от процесната тераса.В изготвената СТЕ по ч. гр. д. № 32159/2019 г. по
описа на СРС вещото лице е отбелязало,че използваните единични цени на отделните
видове СМР са формирани от труд,материали,вкл.коефициент за доставно-складови разходи
и допълнителни разходи.Или при определяне на общата стойност от 2564.32 лв.,вещото лице
е включило и стойността на необходимите материали за ремонта.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът препраща към
мотивите по жалбата на ответниците.
Жалбата на ищцата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
3
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвръдено.
Предвид отхвърлянето на двете жалби разноски на страните не се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№20285479 от 30.12.2020 г. по гр.д. № 5641/20 г., СРС,
ГО, 88 с-в в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4