№ 247
гр. *****, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000110 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано
след постановяване на решение № 50008/05.03.2025г. по т. д. № 1367/2021г. по
описа на ВКС, ТК, І т. о., с което е отменено решение № 260103/09.12.2020г.
по въззивно т. д. № 318/2020г. по описа на Варненски апелативен съд,
Търговско отделение, в частта, с която е потвърдено решение №
1165/18.12.2019г., постановено по т. д. № 336/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд, и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
Съобразно отменената част от въззивно решение, предмет на ново
разглеждане е въззивна жалба вх. № 480/08.01.2020г. на И. С. Т., ЕГН
********** и Р. З. Т.А, ЕГН **********, *****, представлявани от адв. Пл. В.
против решение № 1165/18.12.2019г., постановено по т. д. № 336/2018г. на
ВОС, ТО, в частта, с която са уважени предявените „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, осъдителни искове срещу въззивниците, в качеството им
на кредитополучатели по Договор за потребителски кредит №
HL33096/29.01.2008г., да заплащане, при условията на солидарност, на
1
следните суми: 54 278.24 швейцарски франка– част от общо дължима
предсрочно изискуема главница в размер на 104 326.66 швейцарски франка;
783.38 швейцарски франка– дължими такси, на осн. чл. 4 от договора, за
периода 12.05.2015г.- 27.02.2018г. (при размер на претенцията при първото
разглеждане от въззивния съд- 1104.55 шв. франка); 176.89 швейцарски
франка- застраховки на обезпечението, на осн. чл. 14 от договора, за периода
19.02.2016г. – 27.02.2018г.; и 540.19 лв.- разноски за подновяване на ипотека,
на осн. чл. 13, ал. 2 от договора, за периода 13.12.2017г. – 27.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД.
Въззивниците са релевирали в жалбата доводи за нищожност на
процесния договор за кредит от 29.01.2008г. поради противоречие с чл. 26, ал.
1, предложение първо ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ, чл. 58, ал. 2 и чл. 59 от ЗКИ;
поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26, предложение трето ЗЗД
и поради липса на съгласие и основание – чл.26, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че в
договора не е посочен начин за погасяване на кредита, не е уговорен видът и
падежът на месечните вноски, датата за плащането им, както и каква част
служи за погасяване на главница и каква част– на възнаградителната лихва.
Сочи се също, че липсват както погасителни планове, така и методология за
изчисление и изменение на базовия лихвен процент /БЛП/. Прави се довод, че
неяснотата относно дължимото месечно изпълнение по договора води до
невъзможност кредитополучателят да изпадне в забава поради неплащане на
вноска доколкото единствено уговорен срок е 240 месеца от датата на
усвояване на сумата. Твърди се, че липсата на валидно уговорена между
страните по договора за кредит цена /възнаградителна лихва/ е порок, който не
може да бъде саниран, тъй като засяга същественото съдържания на договора.
Поддържат се че кредитополучателите имат качеството „потребители” по
смисъла на ЗЗП, поради което по отношение на същите е приложима
императивната закрила в чл.143 ЗЗП вр. чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 4, чл. 146 и чл.
147 ЗЗП. В тази връзка се твърди, че по делото не е установено от ищеца
индивидуално договаряне по договора за кредит; същевременно, в тежест на
ответниците е прехвърлена цялата валутна тежест от договарянето във
виртуална валута- швейцарски франкове /вместо евро/, поради което е налице
вреда за потребителите и допуснато значително неравновесие между правата
2
и задълженията на страните по процесния договор. Според представителят на
въззивниците, на потребителите е възложен целият риск от промяната във
валутните курсове съгласно договорката в чл. 22 от договора, но без да
разбират икономическия смисъл на клаузата и правните последици;
непредоставянето на пълна и изчерпателна информация от банката, с каквато
тя би трябвало да разполага, е попречило на потребителите да направят реален
информиран избор относно конкретните условия по договора.
Въззиваемата страна “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, представлявано от
адв. Г. С., представя отговор при първото разглеждане на делото във въззивна
инстанция, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с
подробно изложени доводи и съображения. Оспорва се основателността на
възраженията за нищожност на договора за кредит на посочените в жалбата
няколко основания. Твърди се, че страните са постигнали съгласие по всички
съществени условия на договора. Оспорват се доводите за противоречието на
клаузи от договора с разпоредбите на чл. 430 ТЗ, чл. 58 и чл. 59 ЗКИ. В
евентуалност се твърди, че нищожността на отделни клаузи, ако се приеме, че
са неравноправни по смисъла на ЗЗП, не влече нищожност на целия договор.
Оспорват се доводите за нищожност на договора поради избраната валута за
предоставяне на кредита, като се твърди, че не е установено по делото рискът
от курсовите разлики да е възложен в тежест на потребителите. Освен това се
твърди, че е налице индивидуално договаряне на условията по договора,
обективирано в множеството допълнителни споразумения към него.
При новото разглеждане на делото от въззивен състав, в проведеното
открито съдебно заседание, както и в представената в срок писмена защита,
процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата и моли за
постановяване на решение, с което, след отмяна на съответната осъдителната
част на първоинстанционното решение, исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Представител на въззиваемата банка не се явява.
Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели
на въззивното производство, приема за установено следното:
Предмет на производството са обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД, предявени от банка- кредитодател спрямо
3
кредитополучатели- солидарни длъжници, за заплащане на дължима
предсрочно изискуема главница по договор за кредит, банкови такси, суми за
застраховки на обезпечение по и направени от кредитора разноски във връзка
с подновяване на ипотека. Претендираната главница е заявена за присъждане
частично, във валутата на договора- швейцарски франкове.
От фактическа страна е безспорно установено, че „Юробанк и Еф Джи
България“ АД, от една страна, и И. С. Т. и Р. З. Т.а, от друга страна, са
подписали договор за потребителски кредит № HL 33096/29.01.2008г., по
силата на който банката е предоставила сумата 60000 евро в равностойност в
швейцарски франкове, със срок на издължаване 240 месеца от датата на
усвояване на кредита (чл. 1, ал. 1 и чл. 5, ал. 1). В чл. 3, ал. 1, страните са
договорили, че кредитополучателите дължат годишна лихва в размер на сбора
от БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове и договорна надбавка от
1.65 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП е в размер на
4.5 %. Договорено е също, че при просрочие на погасителни вноски и при
предсрочна изискуемост кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора
на лихвата за редовна главница по чл.3 плюс наказателна надбавка от 10
пункта (чл.3, ал.3). Уговорено е и задължение за заплащане на дължими такси
за управление – 1.5 %, годишна такса за управление в размер на 0.3 % върху
непогасената главница и административна такса в размер на 40.00 лв. (чл. 4), а
в чл.14 от договора е предвидено и парично вземане на банката за
застраховане на обезпечението по договора, вкл. подновяване на
застраховката.
Кредитът е усвоен по посочения в договора начин- на 30.01.2008г. по
посочена в договора банкова сметка на кредитополучателя И. С. Т. в шв.
франкове е предоставен кредит в размер на 98 998 швейцарски франка с
равностойност от 60 000 евро, като е удържана комисиона за управление от
1 484.97 франка. Сумата е превалутирана в евро с равностойност 59 100.02
евро и е прехвърлена по посочена банкова сметка на кредитополучателя в
евро.
С договор за цесия от 11.03.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, банката е прехвърлила на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД всички свои вземания, произтичащо от
посочения договор за кредит, ведно с всички обезпечения и принадлежности.
4
В периода от 14.09.2009г. до 02.04.2015г., между ответниците по делото и
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД са били сключени общо единадесет
допълнителни споразумения към договора. С тези споразумения страните са
констатирали наличие на просрочени задължения за главница, лихви, такси и
други, уговорили са преоформяне на всички просрочени плащания чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит, договорили са период на облекчено
погасяване на дълга и размер на дължимата по договора лихва. С договор за
цесия от 25.10.2017 г., „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля обратно
на „Юробанк България“ АД вземанията, произтичащи от процесния договор
за кредит, заедно с всички обезпечения и принадлежности.
Банката сочи в исковата молба, че поради забава в плащанията по
кредита, а именно двадесет и две вноски за главница, считано към
10.05.2016г., и тридесет и четири вноски за лихви, считано от 10.05.2015г., на
основание чл. 18, ал. 1 от Договора, на 07.11.2017г. вземанията на банката по
договора са обявени за предсрочно изискуеми, с покани, връчени на
ответниците при условията на чл. 47 ГПК от ЧСИ № 718. С оглед
нередовността на връчването чрез ЧСИ, съдът приема, че уведомяването е
осъществено с фикционното връчване на преписи от исковата молба.
Не се спори, че предоставеният ипотечен кредит не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, като двамата
кредитополучатели имат качеството на потребители по смисъла на § 13 т.1 от
ДР на ЗЗП, а банката– ищец съответно се явява търговец по смисъла на § 13,
т.2 от ДР на ЗЗП. В този случай потребителската защита би могла да не се
приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на
неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно
изпълнението на договора.
По настоящето дело процесуалният представител на
кредитополучателите – потребители изрично се позовава на неравноправни
клаузи в договорите за кредит и заявява, че не желае прилагане им в
отношенията между страните.
Както е прието в отменителното решение № 50008/05.03.2025г. по т. д.
№ 1367/2021г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., с което делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд, в случая следва да се приложат
5
нормите, изведени в практиката на СЕС по отношение на договорите за
кредит, сключени между потребители и банки за придобИ.е на недвижим
имот, с оглед правната регламентация на Директива 93/13/ЕИО. Тази защита
се основава на принципа, че потребителят е в положение на по- слаба страна
спрямо продавача или доставчика, от гледна точка както на преговорните си
възможности, така и на степента си на информираност, като това го
принуждава да приема предварително установените условия, без да може да
повлияе на съдържанието им. Вследствие на това СЕС приема, че
неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя; приема също, че
когато клаузите определят основните престации по договора и сами по себе си
го характеризират попадат в обхвата на понятието „основен предмет на
договора, по смисъла на чл.4, параграф 2 от Директива 93/13. В решение по
съединени дела С-776/19 и С-782/19 чл.4, параграф 2 от директивата следва да
тълкува в смисъл, че клаузите на договор за кредит, които водят до възлагане
на валутния риск върху кредитополучателя, попадат в обхвата на тази
разпоредба, когато тези клаузи определят съществен елемент, който
характеризира посочения договор. Нормата на чл. 3, § 1 от Директива 93/13,
според СЕС, следва да се тълкува в смисъл, че са неравноправни клаузите в
договор за кредит, по силата, на които заеманата сума е деноминирана в
чуждестранна валута и банката първо я превежда в тази валута по блокирана
сметка, а след това я превалутира в националната или резервната валута и
заверява с нея разплащателната сметка на кредитополучателя, когато като в
резултат от такива клаузи, от една страна се прехвърля изцяло валутния риск
върху потребителя при съществено покачване на чуждестранната валута, а от
друга, кредиторът получава неконкретно уговорена облага. В решението СЕС
приема, че договор за кредит, при който погасителните вноски се изчисляват
единствено по курса, по който се конвертира чуждестранната валута, в която е
изразена, без при това срещу това изчисляване да се предоставя услуга и
съответно срещу това възнаграждение не се получава престация, не може да
се приемат за договори, които не съдържат неравноправни клаузи. Когато
договорите за кредит са деноминирани в чуждестранна валута и подлежат на
погасяване в същата валута, клаузите, които се отнасят до валутния риск,
определят основния предмет на договора. Съдът изрично е подчертал, че с
договор за кредит кредитодателят се задължава основно да предостави на
разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният
6
от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви,
съгласно предвидения за целта график. Основните престации по този договор
при това положение са свързани с парична сума, която трябва да се определи в
уговорените в договора за предоставяне и възстановяване валути. При това
положение фактът, че кредитът трябва да бъде погасен в определена валута,
по принцип не се отнася до акцесорни условия на плащане, а до самото
естество на задължението на длъжника, поради което представлява съществен
елемент от договора за кредит. Всъщност фактът, че на определени падежи
страните имат възможността да изменят една от съществените клаузи на
договора, позволява на кредитополучателя да измени условията по кредита си
ех nunc, без наличието на такава възможност да има пряко отражение върху
преценката на основната престация, която характеризира разглеждания
договор.
Съгласно посоченото в представения към исковата молба договор,
страните са договорили кредит в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 60 000 евро (чл. 1, ал. 1 от договора), да се усвоява по блокирана
сметка в швейцарски франкове (чл. 2, ал. 1 от договора), като усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 да се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в
банката сметка на кредитополучателя в евро (чл. 2, ал. 3 от договора). В чл. 3,
ал. 1 от договора е посочено, че кредитополучателите дължат на банката
годишна лихва в размер на сбора на БЛП на „Юробанк и Еф Джи България“
АД (с актуално фирмено наименование „Юробанк България“ АД) за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорена надбавка от 1,65 пункта, която към
момента на сключване на договора е в размер на 4,5 %. Съгласно договорено,
погасяването се извършва във валутата, в която същият е разрешен -
швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2), а в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/ или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.
1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро,
7
за което с подписването на настоящия договор кредитополучателите дават
своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощават банката. Курсът, по
който се определя левовата равностойност на дължимата във франкове
погасителна вноска се определя от банката към деня на съответното плащане.
Коментираните клаузи на чл. 2, ал. 3, ал. 5, чл. 6 от договора не са
индивидуално договорени, същите не са съставени по прозрачен начин, така
че кредитополучателите да могат да преценят на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от преминаване на валутния риск върху
тях, сключени са в нарушение на принципа за добросъвестност. При
сключване на договора, на ответниците е била предоставена информация, че е
възможна промяна на обявения курс на банката купува/продава на
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга в лева.
Не е предоставена обаче каквато и да е информация относно: Какви ще са
икономическите последици за задълженията по договора при значителна
обезценка на евро/лева спрямо швейцарския франк, какви са очакваните
прогнози относно промяната на курса швейцарски франка/лева, с каквато
информация банката, с оглед професионалната й и експертна дейност, е
следвало да разполага, както и какви действия могат да предприемат
кредитополучателите за минимизиране на риска /например чрез застраховане/.
Действително, експертната компетентност на банката се изразява при
осъществяване на сравнителен анализ на факти, а не на база възможност за
предвиждане на валутните курсове години напред. Именно въз основа на
високия професионализъм и експертен потенциал на служителите на банката,
(с които последната очевидно разполага), анализът на обективно
съществуващите и осъществили се в световен икономически план към
момента на сключване на договора факти, ищецът е могъл и е бил длъжен да
предвиди устойчивият темп на поскъпване на швейцарския франк, за което и
за икономическите последици, от което, е следвало да уведоми
кредитополучателите, но такова уведомяване липсва- предоставената от
банката информация е била недостатъчна за това, ответниците да преценят
дали да носят валутния риск /който с оглед изложеното дотук несъмнено са
поели изцяло/ при нисък лихвен процент по кредита или да получат кредит
при по-висок лихвен процент, но без да носят валутния риск. Ответниците,
като средни потребители – относително осведомени и в разумни граници
наблюдателни и съобразителни, не биха могли въз основа само на
8
предоставената им информация да преценят потенциално значимите
последици от поетия от тях валутен риск, което ги е принудило да се съгласят
с предварително установените от банката условия, без да могат да повлияят на
съдържанието им, вкл. и по отношение на декларираните в договора
обстоятелства. Ето защо и при липсата на ясни и разбираеми критерии за
икономическите последици, не може да се приеме, че клаузите, свързани с
носенето на валутния риск, са уговорени по прозрачен начин, а при липса и на
предоставяне на достатъчна информация, банката е действала в нарушение на
принципа на добросъвестност.
При съобразяване на направеното от СЕС тълкуване в решението по
съединени дела С-776/19 и С-782/19 чл.4, параграф 2 от Директива 93/13.,
съдът приема, че чл. 1, чл. 2, чл. 3 и чл. 6 от договора за кредит сключен
между банката- ищец и ответниците, определят основния предмет на
договора, тъй като е посочено предоставянето на сумата в деноминирана
чуждестранна валута и начина на погасяване чрез осигуряване на същата
валута, на вноски в определен срок, съгласно погасителен план.
Същевременно, клаузите на чл. 2, ал. 3, ал. 5, чл. 6 от договора са довели до
значителна неравнопоставеност между страните. С посочените клаузи
валутният риск се прехвърля изцяло върху кредитополучателите и в тяхна
вреда, създава се значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора за кредит. Освен това, срокът за връщане е
изключително дълъг - 240 месеца, на месечни вноски. Този срок на връщане
на кредита, както и определянето от банката на приложимия курс за
превалутиране на средствата и отчитането им в швейцарски франкове относно
погасяване на задължението, водят до неопределеност на задължението във
времето и невъзможността към момента на сключване на договора да се
определи точно стойността на дължимите суми от потребителя. Именно
вменяването на задължение на потребителите в договора за заплащане на
получения кредит с уговорената лихва в швейцарски франкове по определен
едностранно от банката курс, следва да се приеме за хипотеза на възлагане на
валутния риск изцяло върху потребителите. Този риск се изразява във
възможността в течение на срока на действие на договора за кредит, да се
покачи стойността на швейцарския франк спрямо националната валута,
български лев или резервната валута, евро, а по този начин престацията на
потребителите придобива алеаторност и не е установена към сключване на
9
договора.
По изложените съображения, на основание чл. 6, ал. 1 от Директива
93/2013г., процесният договор следва да се остави неприложен в неговата
цялост. Извод за неприложимост на договора в цялост, респ. установяване на
неговата недействителност означава да се приеме, че същия не е провел
правно действие от момента на неговото сключване. С оглед правната уредба
към посочения по-горе момент на възникване на отношения между страните, е
налице действие на ЗПК от 2006 (отм.). Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗПК от 2006
(отм.), когато договорът бъде признат за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, не дължи лихви и други разходи по
кредита, а по силата на чл. 3, ал. 3, т. 5 и ал. 5, т. 1 от същия закон, ЗПК от 2006
г (отм.) не се прилага към договори на стойност над 40 000 лв. и договори за
кредит, обезпечени с ипотека.
В отменителното решение ВКС е изложил подробни съображения,
които се възприемат от настоящия съдебен състав, по въпроса- защо въпреки
времевите предели на действие на ЗПК и посоченото ограничение, предвид
размера на потребителския кредит и целта, за която е отпуснат, нормата на чл.
14 , ал. 2 от ЗПК от 2006 (отм.) следва да намери приложение в конкретния
казус. Специалната норма на чл. 14, ал. 2 от ЗЗП /отм./, съгласно която когато
договорът бъде признат за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, не дължи лихви и други разходи по кредита, дава защита
на потребителя и възстановява равновесието между страните преди сключване
на договора, на чието основание потребителят е получил сумата. Поради това,
при получаване на парична сума, на основание договор за кредит, за който е
признато, че е основаният му предмет е засегнат от неравноправни клаузи и
следва да бъде признат за нищожен, не следва да бъде приложен в неговата
цялост и не е породил правни последици с обратна сила, то отношенията
между страните следва да се уредят съгласно посочената норма. Това
тълкуване, според състава на ВКС по т. д. № 1367/2021г. по описа на ВКС, ТК,
І т. о., е в съответствие с целите на директива 93/13, така както е разяснено в
трайната практика на СЕС, обективирана и в решение по дело С-520/21г.
Необходимостта от реституция се налага, с оглед разпоредбите на чл. 6, § 1 и
чл. 7, §1 от директивата, постановяващи клауза, която е призната за
неравноправна, да бъде оставена неприложена и да се постигне
възстановяване на правното и фактическото положение на потребителя преди
10
сключване на договора, като му се даде възможност да си върне облагите,
които кредиторът е получил на основание сключения договор, в ущърб на
потребителя. По тези съображения, по силата на приложимата норма на чл.
14, ал. 2 от ЗПК от 2006г.(отм.), следва да се приеме, че на потребителите се
дължи връщане на всички заплатени от тях такси, разноски и внесените за
погасяване на лихвите и главницата погасителни вноски, съответно
потребителите дължат заплащане само на чистата стойност на кредита,
сумата, която реално са получили. Дължимостта на сумата, представляваща
чистата стойност на кредита от потребителя, е настъпила в момента на
превеждането й по сметка на кредитополучателя.
В мотивите на решение № 50008/05.03.2025г. по т. д. № 1367/2021г. по
описа на ВКС, ТК, І т. о. са дадени задължителни указания за необходимостта,
при връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на стадия на
събиране на доказателства, да бъдат използвани специални знания за
изчисляване размера на погасената част от чистата стойност на кредита,
възлизаща на сумата 59 100.02 евро, като се отчете реституционния ефект по
отношение на платените от потребителите разноски, такси и главница.
Указанията са, че всяко едно плащане следва да се отнесе към дължимата
главница, като на изследване подлежи и валутата, в която е извършено
плащането. Ако реалното плащане е в евро, ще се отчете настъпилият
реституционен ефект на всяка вноска, погасяваща такси, разноски, лихви и
част от главницата. Ако реалното плащане, внесената сума е в лева, следва да
се определи стойността на вноската в евро, което с оглед посоченото действие
на чл. 29 от ЗБНБ отм., е фиксираният курс на лева към еврото. Ако реалното
плащане е в швейцарски франкове, следва да се определи нейната
еквивалентност по курс на швейцарския франк към еврото, към момента на
размяна на осъщественото плащане. Прието и също, че доколкото банката е
превалутирала всяка вноска по курс „купува“, посочен в чл. 2, ал. 3 и ал. 4 и
ал. 5 от договора между страните, чистата стойност ще следва да се определи
въз основа на по-благоприятен курс за потребителите към датата на реалното
плащане.
В изпълнение на указанията, с определението от подготвително
заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК е допусната допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза за установяване размера на погасената част от чистата
11
стойност на кредита, заключението по която, извършено при спазване на
всички конкретни указания на касационната инстанция, е прието в съдебно
заседание на 16.09.2025г. Не е спорно, че на 30.01.2008г. по посочена в
договора банкова сметка на кредитополучателя в шв. франкове е предоставен
кредит в размер на 98 998 швейцарски франка с равностойност от 60 000 евро,
след удръжка на комисиона за управление от 1 484.97 франка, като сумата е
превалутирана в евро с равностойност 59 100.02 евро по курс- CHF/EUR
1.649966, и е прехвърлена по посочена банкова сметка на кредитополучателя в
евро. Вещото лице е дало заключение за общ размер на всички погашенията,
извършени от ответниците- солидарни длъжници, в размер на сумата
33 139.85 евро, и съответно, при установена от писмените доказателства чиста
стойност на кредита, възлизаща на сумата 59 100.02 евро, е изчислена
непогасена разлика между чистата стойност и погашенията в размер на сумата
25 960.17 евро.
Осъдителният иск на банката в частта относно присъждането на
изискуема главница, който се явява единствено частично основателен от тези,
с които съдът е валидно сезиран, е предявен в швейцарски франкове и поради
това не може да се присъди сумата 25 960.17 в евро или в левовата им
равностойност, съобразно официалния валутен курс. Дължимата от
ответниците сума на чистата стойност на кредита в швейцарски франка следва
да се определи в размер на 42 833.40 CHF, изчислен при по-благоприятния за
ответниците курс към датата на усвояване на кредита – CHF/EUR 1.649966.
Мотивиран от гореизложеното, съдът намира предявеният осъдителен
за главница за доказан и основателен до сумата 42 833.40 CHF, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 25 960.17 евро по курс CHF/EUR
1.649966, представляваща подлежаща на връщане чиста стойност на кредита
поради нищожност на процесния договор от 2008г. и последващи
допълнителни споразумения, до който размер осъдителният иск за главното
парично вземане подлежи на уважаване. В останалата част исковете, по които
производството е висящо, са неоснователни и следва да се отхвърлят поради
нищожност на Договор за потребителски кредит № HL33096/29.01.2008г. и
допълнителните споразумения към договора.
Поради частично противоречивите правни изводи на въззивната
инстанция по съществото на спора, първоинстанционното решение следва да
12
се потвърди само в частта за присъждането на сумата 42 833.40 CHF-
главница, представляваща подлежаща на връщане част от чиста стойност на
кредита поради нищожност на процесния Договор за потребителски кредит №
HL33096/29.01.2008г. и споразуменията към него, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-
01.03.2018г., до окончателното погасяване на задължението. В останалата част
по същество, както и в частта за разноските за горницата над 3 858.52 лв.
решението следва да се отмени и да се постави отхвърляне на исковете като
неоснователни.
С оглед изхода на спора пред втората въззивна инстанция в полза на
въззивниците следва да бъде присъдена сумата 620. 42 лв., представляваща
част от направени съдебно- деловодни разноски за всички инстанция до
момента, съразмерно с уважената част от исковете, при общ размер на
доказаните разноски за сумата 1340 лв. (780 лв. за възнаграждение на вещо
лице по в. т. д. № 318/2020г. по описа на ВнАпС и 560 лв. – държавни такси по
т. д. № 1367/2021г. на ВКС).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. С. Е. И. следва
да се присъдят възнаграждения за осъщественото представителство за първа
инстанция, две въззивни инстанции и касационна инстанция в общ размер на
32 000 лв.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1165/18.12.2019г., постановено по т. д. №
336/2018г. на Варненски окръжен съд, ТО, в частта, в която И. С. Т., ЕГН
********** и Р. З. Т.А, ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД- гр. София, ЕИК *********, следните сумите:
горницата над 42 833.40 шв. франка до 54 278.24 шв. франка – частичен иск от
общо дължима предсрочно изискуема главница в размер на 104 326.66 шв.
франка по Договор за потребителски кредит № HL33096/29.01.2008 г.; 783.38
шв. франка – дължими такси, на осн. чл. 4 от договора, за периода
13
12.05.2015г.- 27.02.2018г..; 176.89 шв. франка- застраховки на обезпечение, на
осн. чл. 14 от Договора, за периода 19.02.2016г. – 27.02.2018г.; 540.19 лв.-
разноски за подновяване на ипотека, на осн. чл. 13, ал. 2 от Договора, за
периода 13.12.2017г. – 27.02.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД, като
неоснователни, както и за заплащане на съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, за горницата над 3 858.52 лв. до присъдените 7
185.33 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, срещу И. С. Т., ЕГН ********** и Р. З. Т.А, ЕГН
**********, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно следните
сумите: сумата 11444.84 шв. франка, съставляваща горницата над 42 833.40
шв. франка до 54 278.24 шв. франка- частичен иск от общо претендирана като
дължима главница в размер на 104 326.66 шв. франка по Договор за
потребителски кредит № HL33096/29.01.2008г.; 783.38 шв. франка – дължими
такси, на осн. чл. 4 от договора, за периода 12.05.2015г.- 27.02.2018г..; 176.89
шв. франка- застраховки на обезпечение, на осн. чл. 14 от Договора, за
периода 19.02.2016г. – 27.02.2018г.; 540.19лв.- разноски за подновяване на
ипотека, на осн. чл. 13, ал. 2 от Договора, за периода 13.12.2017г. –
27.02.2018г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху
главниците, считано от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1165/18.12.2019г. постановено по т.д. №
336/2018г. на Варненски окръжен съд, ТО, в останалата част, предмет на
въззивно обжалване, с която И. С. Т., ЕГН ********** и Р. З. Т.А, ЕГН
**********, с местожителство в *****, са осъдени да заплатят солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата 42 833.40 CHF-
главница, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 25 960.17
евро /двадесет и пет хиляди деветстотин и шестдесет евро и седемнадесет
евроцента/, изчислена по-благоприятния за потребителите курс към датата на
усвояване на кредита- CHF/EUR 1.649966, която сума представлява
подлежаща на връщане чиста стойност на кредита поради нищожност на
14
Договор за потребителски кредит № HL33096/29.01.2008г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2018г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да
заплати на И. С. Т., ЕГН ********** и Р. З. Т.А, ЕГН **********, с адрес:
*****, сумата 620.42 лв. (шестстотин и двадесет лева и четиридесет и две ст.),
представляваща съдебно– деловодни разноски за всички инстанции
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да
заплати на адв. С. Е. И. със служебен адрес: *****, сумата 32000лв. (тридесет
и две хиляди лева), представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ответниците И. С. Т. и Р. З. Т.А, за
първа инстанция, две въззивни инстанции и касационна инстанция, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15