М О
Т И В И
към присъда по
НОХД № 1/2019
год. по описа на РС-С.
С. районна прокуратура е внесла в С. районен съд
обвинителен акт за разглеждане с обвинение срещу подсъдимия В.П.Т., роден на ***
***,община С.,българин, български гражданин, неженен, осъждан ,с основно
образование, безработен ,с ЕГН:********** ,за извършено престъпление по
чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК ,затова ,че на 26.06.2017
год. около 21.00 часа в с.Г. община С.,по ул. ”Х.Б.” е управлявал моторно
превозно –лек автомобил марка „П. 106”, без регистрационни
табели, с рама № *********, който не е регистриран по надлежния ред,съгласно
чл.140,ал.1 от ЗДвП/”По пътищата, отворени за обществено ползване ,се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета ,които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер,поставени на определените за това места..” и Наредба №
І-45 от 24.03.2000 год. за регистриран ,отчет ,пускане в движение и спиране от
движение на моторни превозни средства и ремаркета ,теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и обвинение за
извършено престъпление по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК
затова ,че на 26.06.2017 год. около 21.00 часа в с.Г.,община С., по ул.”Х.Б.”,е
управлявал моторно превозно –лек автомобил марка „П. 106”,без регистрационни
табели, с рама № *********, без да има
такова право /без да притежава съответно свидетелство за управление на
МПС/,като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление,а именно с наказателно постановление № 15-0338-000126/17.04.2015
год. ,издадено от ОДМВР РУ-С. и влязло в сила на 25.11.2016 год.
В съдебно заседание представителят на С.ска районна
прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за престъпления по
чл.343в,ал.2,вр.ал.1 НК и по чл.345,ал.2,вр.1 НК,което намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства.Счита за изяснена фактическата
обстановка и излага съображения ,че фактическата обстановка в обвинителния акт
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.Излага
съображения по индивидуализацията на наказанията.
Адв.К.–защитник на подсъдимия В.П.Т. моли съда да
постанови присъда ,с която да признае подсъдимия за невиновен в извършване на
престъпленията по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК и по
чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК, тъй като е установено ,че
подсъдимият не е шофирал ,а се е опитал да приведе в движение автомобила и
служителите на полицията погрешно са възприели фактическата обстановка ,поради
обстоятелството ,че подсъдимия Т. е бил на шофьорското място.
Подсъдимият В.П.Т.
не се признава за виновен и моли съда да го оправдае по повдигнатите му
обвинения.Заявява ,че не е карал колата .Бутал я е да запали.Знае ,че има
предишни осъждания и затова не шофира.
Съдът ,като обсъди събраните по делото доказателства
,приема за установено от фактическа страна следното:
На 26/27.06.2017 год.
служителите на РУ-С.-свидетелите В.Н. и А.Д. били на работа ,нощна смяна за
времето от 20.00 часа на 26.06.2017 год. до 08.00 часа на 27.06.2017 год. и се
намирали в с.Г. ,на ул.”Х.Б.”,където били изпратени по сигнал за настъпило
ПТП.Свидетелите спрели за проверка движещия се по същата улица в посока към
центъра на селото лек автомобил марка „П. 106”,без регистрационни табели.Н. и Д. поискали
документите на водача ,който не представил свидетелство за управление на
моторно превозно средство .Установили самоличността му от представената лична
карта ,а именно подсъдимият В.П.Т..Полицаите направили справка в ОДЧ при РУ-С.и
установили ,че на подсъдимия Т. не му е издавано свидетелство за управление на
моторно превозно средство.Свидетелите транспортирали подсъдимия до сградата на
РУ-С. ,където свидетелят В.Н. му съставил акт за установяване на
административно нарушение.
От показанията на
свидетелите Н. и Д. се установява ,че те непосредствено и лично възприели ,че В.
*** в посока центъра на с.Г. лек автомобил „П.” без регистрационни
табели.Спрели автомобила с включен светлинен и звуков сигнал, за да извършат
проверка.Т. дал обяснения ,че се прибирал от гората ,където бил на дърводобив и
обяснил ,че кара автомобила само в гората.В момента ,в който двамата полицаи
видели автомобила ,същите са категорично уверени ,че автомобилът се е движел,
като е бил управляван от подсъдимия ,който седял на шофьорското място.
От показанията на свидетелите Георги В. Я.,И. Б. Ц. и
събраните по делото писмени доказателства се установява,че свид.Я.
живущ *** и роднина на подсъдимия Т. притежава лек автомобил „П. 106”, с рама VF31CCDZ251068975,който
видно от справката на досъдебното
производство е с прекратена
регистрация от 04.11.2016 год. и автомобилът е оставен на съхранение
в частен имот на посочения адрес.Видно
от показанията на свидетеля Я. на 26.06.2017 год. бил изкарал автомобила
от двора на къщата ,тъй
като разчиствал гаража и му пречел
и вечерта към 21.00 часа се опитал
да го вкара
обратно в двора ,но автомобилът не запалил.Помалил подсъдимия ,който в този момент се
намирал набилзо заедно със свидетеля
Ц. да му помогнат да вкара
автомобила в двора.Подсъдимият
бутал при вратата на шофьорското
място,а свидетелят Ц. отзад.Двигателят на автомобила запалил и подсъдимият седнал на шофьорското място.Свидетелят
Ц. сочи ,че Т. е бил на шофьорското място и при спряла кола я е форсирал на
едно място ,без да се движи автомобила.Твърди,че полицейските служители дошли
,когато колата се форсирала на едно място ,без да се движи.
В обясненията си подсъдимият В.Т. сочи ,че е искал да
помогне на вуйчо си –свид.Я. и със свид.Ц. бутали колата –марка „П.” в посока центъра на с.Г.
,за да запали.Твърди ,че когато дошли полицаите ,автомобилът бил спрял и не го
е управлявал.
От писмените доказателства по делото се установява ,че
към момента на проверката подсъдимият В.Т. не е бил правоспособен водач ,като не
е притежавал правоспособност за управление на каквото и да е моторно превозно
средство ,от която и да е категория и има налагани наказания за извършени
нарушения по ЗДвП.Установи се от писмените доказателства ,че към момента на
проверката автомобилът не е бил регистриран ,като е с прекратена регистрация от
04.11.2016 год.
От приложеното по делото копие от наказателно
постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 год. е видно ,че подсъдимият Т. е
наказван по административен ред за нарушения на чл.150 от ЗДвП-затова ,че е
управлявал МПС без свидетелство за управление на МПС ,като наказателното
постановление му е било връчено лично срещу подпис на 17.11.2016 год. и е
влязло в сила на 25.11.2017 год.Видно е ,че подсъдимият в едногодишния срок от
наказването му по административен ред отново е извършил такова деяние
/престъплението ,за което е внесен обвинителен акт в съда/.
По делото е разпитан свидетеля М.Я. ,който заявява ,че
лично е връчил наказателно постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 год.,
издадено от ОДМВР РУ-С. на подсъдимия В.П.Т. и последният се е подписал пред
къщата му в с.Г. ,ул.”Искър”.
По делото е извършена
съдебно-графическа експертиза,от заключението на която се установява ,че
подписът в графа „Разписка” в наказателно постановление №
15-0338-000126/17.04.2015 год., издадено на подсъдимия В.П.Т., е положен от
него.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства:показанията на свидетелите В.Д.Н.,А.Р.Д.
,дадени на съдебното следствие и пред друг състав на съда ,прочетени на
основание чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК, М.Я.
,Георги В. Я., И. Б. Ц., дадени на съдебното следствие и обясненията на подсъдимия
В.Т., писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство, заключението на вещото лице по извършената
съдебно-графическа експертиза,характеристична справка ,свидетелство за
съдимост.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В.Д.Н. и А.Р.Д.
като последователни, логични и безпротиворечиви, взаимно
допълващи се ,кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал и същевременно те са устойчиви във времето относно значимите за
решаване на делото факти и са в корелация помежду си.В тези показания не са
налице никакви противоречия, същите са достоверни, като в тях обективно и
правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета на доказване по делото.В показанията
си посочените по-горе свидетели възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях
лично и непосредствено и касаещи именно факта на извършване на деянието, време
и място на осъществяването му, авторството, механизма на деянието и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено то.В този смисъл
показанията на посочените свидетели установяват обективната страна на двете
престъпления-фактът, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство–лек
автомобил „П. 106” без регистрационни табели ,който не е регистриран по
надлежния ред, съгласно чл.140,ал.1 от ЗДвП и е управлявал автомобила в
едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно
постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 год., издадено от ОДМВР РУ-С. за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление, което е влязло в сила на 25.11.2016 год. е извършил такова деяние.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Я. и Ц.,
тъй като те не кореспондират със събрания по делото доказателствен
материал /останалите гласни и писмени доказателства. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия Т. ,тъй като те представляват единствено негова
защитна позиция.В.Н. и А.Д. са единствените безпристрастни свидетели по делото
,служебни лица –полицейски патрул, осъществил полицейска проверка и констатирал
извършването на двете престъпления.
При така установената
фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи.
С деянието си подсъдимият В.П.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК ,за което е обвинен, като на 26.06.2017 год.
около 21.00 часа в с.Г. община С.,по ул. ”Х.Б.” е управлявал моторно превозно
–лек автомобил марка „П. 106”, без
регистрационни табели, с рама № *********, който не е регистриран по надлежния
ред,съгласно чл.140,ал.1 от ЗДвП/”По пътищата, отворени за обществено ползване
,се допускат само моторни превозни средства и ремаркета ,които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер,поставени на определените за това места..”
и Наредба № І-45 от 24.03.2000 год. за регистриран ,отчет ,пускане в движение и
спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета ,теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
За горното престъпление е достатъчно от обективна
страна деецът да управлява моторно превозно средство без регистрационни табели
,да не е регистрирано по надлежния ред.Други изисквания за съставомерността
на деянието законодателят не е поставил.Затова и с факта на самото управление
при изложените предпоставки деецът осъществява признаците на престъплението.
Безспорно се установи ,че
подсъдимият е осъществил управление на автомобила.Според Постановление № 1 от
18.01.1983 год. на Пленума на ВС,съставляващо част от съдебната практика по
въпроса ,имащо задължителен за съдилищата характер ,понятието „управление”,
употребено в чл.342,ал.1 от НК включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство ,както и задължителните указания
на оправомощените лица ,когато тези действия или
бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици ,независимо дали превозното средство или бойната или специална машина
се намират в покой или в движение.Това тълкуване на понятието
„управление”настоящият съдебен състав счита ,че би могло и следва да бъде
приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл.345
от НК.Последното се явява престъпление на просто извършване ,т.е., за да бъде
осъществен състава на престъпление не се изисква настъпването на някакъв
престъпен резултат т.е. липсва предвиждане на съставомерни
последици.Моторно превозно средство е пътно превозно средство снабдено с
двигател за движение ,с изключение на релсовите превозни средства.Подсъдимият Т.
е осъществил изпълнителното деяние.Управлявал е моторното превозно средство
–лек автомобил ,който не е регистриран по надлежния ред ,съгласно чл.140,ал.1
от ЗДвП/”По пътищата ,отворени за обществено ползване ,се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета ,които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер ,поставени на определените за това моста…”/ и Наредба №
І-45 от 24.03.2000 год. за регистриране, отчет,пускане в движение и спиране от
движение на моторни превозни средства и ремаркета ,теглени от тях,и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства ,като така е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.345,ал.2 ,вр.ал.1 от НК.Деянието е осъществено на път отворен за
обществено ползване. Деянието не съставлява формално осъществяващо признаците
на предвиденото в закона престъпление,не се характеризира с малозначителност
и липса на обществена опасност ,нито неговата обществена опасност е явно
незначителна.Престъпленията по транспорта са с висока обществена опасности и
засягат ясно регламентирани обществени отношения ,които широко рефлектират
върху обществената сигурност.Същевременно е висока обществената опасност на
дееца поради множеството извършени от него административни нарушения на
ЗДвП,както и поради миналата му съдимост за престъпления по транспорта.
По отношение на деянието
по чл.343в,ал.2,вр.1 от НК .
С деянието си подсъдимият В.П.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК ,за което е обвинен ,като на 26.06.2017 год.
около 21.00 часа в с.Г.,община С., по ул.”Х.Б.”,е управлявал моторно превозно
–лек автомобил марка „П. 106”,без регистрационни табели, с рама №
*********, без да има такова право /без
да притежава съответно свидетелство за управление на МПС/,като деянието е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление,а именно с
наказателно постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 год. ,издадено от ОДМВР
РУ-С. и влязло в сила на 25.11.2016 год.
За горното престъпление е достатъчно от обективна
страна деецът да управлява МПС в едногодишен срок, след като е бил наказан по
административен ред за управление на МПС,без съответно свидетелство.Други
изисквания за съставомерността на деянието
законодателят не е поставил.Затова и с факта на самото управление при
изложените предпоставки деецът осъществява признаците на престъплението.Безспорно
се установи ,че към момента на осъщественото от подсъдимия управление на
моторното превозно средство –лек автомобил, същият не е бил правоспособен
водач.Същият е осъществил деянието в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление,а именно с наказателно постановление №
15-0338-000126/17.04.2015 год. ,издадено от ОДМВР РУ-С. и влязло в сила на
25.11.2016 год.Деянието не съставлява формално осъществяващо признаците на
предвиденото в закона престъпление,не се характеризира с малозначителност
и липса на обществена опасност ,нито неговата обществена опасност е явно незначителна.Престъпленията
по транспорта са с висока обществена опасности и засягат ясно регламентирани
обществени отношения ,които широко рефлектират върху обществената
сигурност.Същевременно е висока обществената опасност на дееца поради
множеството извършени от него административни нарушения на ЗДвП,както и поради
миналата му съдимост за престъпления по транспорта.
Обществената опасност на този вид престъпления се
обуславя от непосредствения обект на засягане.Това са обществените отношения,
свързани с безопасността на транспорта, транспортните средства и съоръжения,
здравето, и живота на хората.
От субективна страна.
По отношение деянието по чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК се установи от събраните доказателства ,че
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние ,като е съзнавал обстоятелството
,че привежда в движение по път от общинската улична мрежа МПС ,което не е
регистрирано и е знаел ,че не е регистрирано ,тъй като не е имало
регистрационна табела. Същевременно е целял именно това и целенасочено е осъществил
деянието.От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината –пряк
умисъл –съзнавал е общественоопасният характер на
деянието ,предвиждал е общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване.Подсъдимият е съзнавал съставомерните
признаци на деянието.
По отношение деянието по чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК се установи от събраните доказателства ,че
подсъдимият В.Т. е осъществил изпълнителното деяние ,като е съзнавал
обстоятелството ,че привежда в движение по от общинската улична мрежа МПС
,знаейки ,че не притежава съответно свидетелство за управление ,както и знаейки
,че е наказан по административен ред за същото деяние-управление на МПС без
правоспособност.Подсъдимият е съзнавал ,че е наказан ,като наказателно
постановление № 15-0338-000126/17.04.2015 год. е издадено от ОДМВР РУ-С.,
връчено е лично на подсъдимия,подписано от него ,не е обжалвано и е влязло в
сила на 25.11.2016 год., като е знаел вида на наказанието и неговия срок.
Въпреки това знание е целял именно това и целенасочено е осъществил деянието.От
субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината –пряк умисъл
съзнавал е общественоопасният характер на деянието
,предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал съставомерните
признаци на деянието.
По индивидуализацията на наказанието.
Съдът намира престъпния състав на деянието по
чл.345,ал.2,вр.ал.1 от НК за осъществен ,поради което
следва да се ангажира наказателната отговорност на извършителя и да се определи
наказание.
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия ,съдът взема предвид разпоредбата на чл.54,ал.1от НК ,като не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което съдът следва да определи наказанието в рамките на предвидените
размери.Като взе предвид липсата на смекчаващите и многобройните отегчаващи
отговорността обстоятелства/ са обремененото съдебно минало,множеството
административни нарушения по ЗДвП,недобрите характеристични данни/ ,намира ,че
следва да определи наказанието в неговия максимален размер ,предвиден в закона
,а именно глоба от 1000 лева.
Съдът намира престъпния състав на деянието по
чл.343в,ал.2,вр.ал.1 от НК за осъществен ,поради
което следва да се ангажира наказателната отговорност на извършителя и да се
определи наказание.При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия
,съдът взема предвид разпоредбата на чл.54,ал.1 от НК ,като не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради
което съдът следва да определи наказанието в рамките на предвидените размери. Като
взе предвид липсата на смекчаващите и многобройните отегчаващи отговорността
обстоятелства/ обремененото съдебно минало,множеството административни
нарушения по ЗДвП,недобрите характеристични данни/, намира ,че следва да
определи наказание в размер ,предвиден от закона, а именно наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година ,което наказание на основание чл.57,ал.1,т.3
от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ” режим, както и да му наложи
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 1000 лева .
По приложението на чл.23 от НК.
Съдът намира ,че престъпленията ,за които по-горе
подсъдимият В.П.Т. бе признат за виновен и му бе определено наказание ,се
намират в отношение на идеална съвкупност –с едно деяние са извършени няколко
престъпления.Ето защо съдът ,след като определи наказание за всяко престъпление
отделно ,следва да наложи най-тежкото от тях,като определи едно общо наказание
,най-тежкото измежду тях, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
една година, което наказание да изтърпи на основание чл.57,ал.1,т3 от ЗИНЗС при
първоначален „общ” режим.Към така определеното общо наказание не следва да се
присъединява наказанието глоба.Така индивидуализираното наказание ще изпълни
целите на чл.36 от НК.
По приложението на чл.68,ал.1 от НК.
Съдът като взе предвид ,че наложи наказание на
подсъдимия „лишаване от свобода” за срок от една година ,което да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим и
като взе предвид ,че на същия със споразумение от 21.08.2014 год. и влязло в
сила на 21.08.2014 год. по НОХД № 316/2014 год. на С.ски районен съд , е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца ,изпълнението на
което е отложено на чл.66,ал.1 НК , намира ,че престъплението ,за което
осъденият е признат за виновен по настоящото дело е извършено в изпитателния
срок на наказанието ,наложено му по НОХД № 316/2014 год. на РС-С.,с оглед на
което и на основание чл.68,ал.1 от НК съдът следва да постанови осъденият да
изтърпи отделно и наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от пет
месеца ,наложено му по НОХД № 316/2014 год.по описа на РС-С..На основание
чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС следва да се определи общ режим на изтърпяване на приведеното
наказание.
По разноските.
На
основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.П.Т. да заплати на по
сметка РС-С. направените разноски на съдебното производство в размер на 120.00
лева за вещо лице от бюджета на съда..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: