Решение по адм. дело №936/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Б. И. И., [ЕГН] с адрес в [населено място], чрез адв. А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000383 издадена от началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171,т.2,б. „е“ от ЗДвП- временно спиране от движение на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], до отпадане на основанието за това. Заповедта се оспорва с основанията на чл.146, т.3,т.4 и т.5 от АПК- постановена в нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорва установената с оспорения акт фактическа обстановка, като твърди, че управляваният от него лек автомобил е бил технически изправен. Сочи се, че неизправността на шумозаглушителното устройство, не води самостоятелно до техническа неизправност на автомобила. Сочи се, че не е извършвана техническа проверка относно установената неизправност и нивото на звука. Счита, че е нарушен принципът за съразмерност. Счита, че с налагането на ПАМ няма да се постигнат целите съгласно чл.22 от ЗАНН. Моли за отмяна на оспорения акт. Претендира сторените по делото разноски. Поддържа жалбата в представена писмена молба и прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – началникът на група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез главен юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Излага съображения, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган и при отсъствие на допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява техническата неизправност на автомобила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е установил следните факти:

С. Б. И. И. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 3888361/06.04.2025 г. за допуснато нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП- управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство-значителна неизправност. АУАН е съставен срещу жалбоподателя, заради това, че в [населено място], по [улица]посока [улица]до П.В. с [улица], управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], като МПС е със значителна техническа неизправност - липсва част от системата за намаляване на шума, във връзка с т.8.1.1, б.“б“ от Приложение 5 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническа изправност на ППС.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000383/07.04.2025 г. от началника на група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която за допуснатото нарушение е наложена ПАМ на основание чл.171,т.2,б.“е“ от ЗДвП- временно спиране от движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ [рег. номер], до отпадане на основанието за това. С налагането на ПАМ е отнето и СРМПС № *********.

На 24.04.2025 г. началникът на група в ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ е издал НП № 25-0819-001551, с което на Б. И. И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179,ал.6,т.2 от ЗДвП, за допуснато нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП. Поради предприето оспорване на НП пред Районен съд-Варна, до приключване на устните състезания по делото, наказателното постановление не е влязло в законна сила.

По делото е приет електронен диск съдържащ два броя снимки на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ [рег. номер] .

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. П. П. и М. М. П..

А. П. П. – свидетел на установяване на нарушението, е заявил, че при оглед на автомобила същият е бил с премахнат шумозаглушител. Не си спомня за причината да извършат проверката, като по вероятност е била за употреба на алкохол. По време на проверката са направени снимки.

Вторият свидетел М. М. П. – съставил АУАН, е заявил, че при спиране на водача са направили проверка на документите на автомобила и тест за употреба на алкохол. Установили са, че автомобилът е с неизправна шумозаглушителна уредба, като е липсвало задното гърне. Съставил АУАН за неизправна шумозаглушителна уредба. Визуално е установил, че липсва система. Не е извършено замерване на шума. Направени са снимки със служебен таблет.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК , съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 14.04.2025 г. , видно от разписка в акта. Жалбата е подадена по пощата на 25.04.2025 г. , в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2, б. „е“ от ЗДвП.

С т. 1.3 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОД МВР – Варна във връзка с 1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.2 от ЗДвП началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна – за нарушения на Закона за движение по пътищата извършени на цялата територия обслужвана от ОДМВР-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОДМВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОДМВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.2 от ЗДвП на началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма.

Съгласно чл. 171, т.2, б. „е“ от ЗДвП ( в действащата редакция към 07.04.2025 г. ) , за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения е предвидена принудителна административна мярка: временно спиране от движение на пътно превозно средство, когато моторното превозно средство е със снети шумозаглушители – до отстраняване на неизправността.

Наложената ПАМ е във връзка с извършено нарушение на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, заради това, че управлявал МПС с неизправно шумозаглушително устройство. Вменената за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Фактическите основания за издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ са установеното управление на автомобил със значителна техническа неизправност, дължаща се на липса на част от системата за намаляване на шума. Констатираната техническа неизправност попада в обхвата на Приложение № 5, част І, т. 8.1.1., б. "б" от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, приложима съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП - част от системата за намаляване на шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху нивото на шума. Наредбата предвижда, че тя се установява чрез субективна оценка в общия случай и представлява най-малко значителна техническа неизправност. Установяването на нарушения на правилата за движение по пътищата е в правомощията на всички служители на службите за контрол, като техните проверки се извършват на място със спирането на конкретно МПС за проверка.

Основанието за налагане на ПАМ съобразно посочените в заповедта факти е управлението на МПС, което е с неизправно шумозаглушително устройство. Не се сочат факти установяващи основанието за налагане на ПАМ по чл.171,т.2,б.“е“ от ЗДвП. Управление на МПС с техническа неизправност и управление на МПС с демонтиран заглушител са две различни хипотези, предвидени в чл. 171, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „е“ от ЗДвП.

В случая, както в процесния АУАН, така и в оспорената по делото заповед е отразено: "Управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство-значителна неизправност“, което обстоятелство е различно от посоченото в нормата на чл. 171, т. 2, б. "е" от ЗДвП "снети шумозаглушители".

Според разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 (от ЗДвП), каквато се явява Наредба №Н-32 от 16.12.2001 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба №Н-32/16.12.2001 г.). Според разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Наредба №Н-32/16.12.2001 г., периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5.

Според точка 6.1.2 от методиката (представена в табличен вид) по приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №Н-32/16.12.2001 г., оценка на изправността на тръбопроводи и шумозаглушители на изпускателната уредба се извършва чрез метод "Визуална проверка при поставено над канал или върху подемник превозно средство".

Съответно, актосъставителят би могъл чрез оглед на управлявания от жалбоподателя лек автомобил да констатира наличието или липсата на шумозаглушително устройство на автомобила, което обстоятелство да бъде вписано в АУАН, вместо вписаното в АУАН "управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност „ .

При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при липсата на посоченото в заповедта фактическо основание за издаването й, поради което заповедта е издадена в нарушение на относимите материалноправни норми на ЗДвП.

Установеното противоречие с материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на заповедта и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

На основание чл. 143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски е основателно за сумата на платената държавна такса от 10,00 лева, 1200,00 лева - адвокатско възнаграждение, плащането на което е удостоверено с Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2025 г. и 10,00 лева платен депозит за призоваване на свидетели.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и се отхвърля от съда.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000383 издадена от началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на Б. И. И. е наложена ПАМ на основание чл.171,т.2,т.б. „е“ от ЗДвП- временно спиране от движение на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], до отпадане на основанието за това.

ОСЪЖДА ОДМВР-Варна да плати на Б. И. И., [ЕГН] сторените по делото разноски в размер на 1220,00 ( хиляда двеста и двадесет) лева.

Решението е окончателно.