Присъда по дело №326/2019 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ : С присъда № 7/10.04.2019 г., постановена по НОХД № 240/2018 г., Луковитският районен съд е признал С.П.С., ЕГН ********** *** за виновен, в това, че на 25.10.2010 г. в с.Д., област Ловеч, в качеството си на длъжностно лице - Кмет на Кметство с. Д., област Ловеч, в кръга на службата си съгласно чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност - да удостоверява подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, съставил официален документ - нотариална заверка с peг. № 617/25.10.2010г. на Кмет на Кметство с. Д., област Ловеч, на подписи /удостоверяване на подписа на частен документ/ върху Пълномощно от името на Й.М.Р., от гр. София, Г.Й.Р., от гр. София, Д.В.В., от гр. София, В.Д.В., от гр. София, В.В.В., от с.Ъглен, н.И.Д., от с. Д., П.Х. ***, в който удостоверил неверни обстоятелства - че лицата Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили лично пред него и са положили подписите си в пълномощното, с цел този официален документ да бъде използван, като доказателство за тези удостоверени неверни обстоятелства, като случая е маловажен - престъпление по чл.311, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5, вр. чл.2, ал.2 от НК, не му е наложил наказание, тъй като наказателната отговорност за това престъпление е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.311, ал.1 от НК.

Признал е Ц.И.С., с ЕГН **********, роден на *** ***, област Ловеч, за виновен  в това, че на 01.11.2010 г. в гр.Луковит, пред Директора на Държавно горско стопанство гр. Луковит съзнателно се ползвал от официален документ -Пълномощно с нотариална заверка на подписи, с упълномощители Й.М.Р., от гр. София, Г.Й.Р., от гр. София, Д.В.В., от гр. София, В.Д.В., от гр. София, В.В.В., от с.Ъглен, н.И.Д., от с. Д., П.Х. ***, и упълномощено лице Ц.И.С., с peг. №617/25.10.2010г. на Кмет на Кметство с. Д., област Ловеч, в частта на нотариалното удостоверяване, извършено от С.П.С.,***, съставен в качеството му на длъжностно лице, изпълняващо нотариални функции по чл.83 ЗННД, в кръга на службата му, в който било удостоверено невярно обстоятелство, че лицата Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили лично пред него и са положили подписите си за упълномощители в пълномощното, с цел да бъде използван, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като случая е маловажен - престъпление по чл.316, вр. с чл.311, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5, вр. чл.2, ал.2 от НК, не му е наложил наказание, тъй като наказателната отговорност за това престъпление е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.316, вр. с чл.311, ал.1 от НК.

Осъдил е на основание чл.189, ал. 3 НПК подсъдимите С.П.С. и Ц.И.С. да заплатят солидарно сумата от 393.07 лева, по сметка на ОД МВР Ловеч, представляваща разноски по досъдебното производство, както и сумата от 191.64 лева, по сметка на Районен съд - Луковит, представляваща разноски по делото, сторени в съдебната му фаза.

Срещу така постановения съдебен акт, в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от А. М., прокурор при РП-Луковит. Изтъква, че намира постановената присъдата за неправилна, тъй като не счита, че извършените от двамата подсъдими деяния са маловажен случай на съответния престъпен състав, излага съображения в тази връзка. Моли настоящата инстанция да отмени протестираната присъда, в частта, в която подсъдимият С.С. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.311, ал.1 от НК, и вместо нея постанови присъда, с която да го признае за виновен в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 от НК, като предлага на съда да му наложи предвиденото в закона наказание, така както е поискано в обвинителната реч. Моли въззивната инстанция да отмени протестираната присъда, в частта, в която подсъдимият Ц.С. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл.316, във вр. с чл.311, ал.1 от НК, и вместо нея постанови присъда, с която да го признае за виновен в извършване на престъпление по чл.316, във вр. с чл.311, ал.1 от НК като предлага на съда да му наложи предвиденото в закона наказание, така както е поискано в обвинителната реч. Към цитирания протест са депозирани допълнителни съображения, в които подробно се излагат доводи, защо прокурорът не приема становището на ЛРС, че в конкретния случай и при двамата подсъдими са налице условията на маловажен случай.

Против протеста е постъпило възражение от адв. Н.Л. ***, защитник на въззиваемия С.П.С., в което се предлага въззивният съд да остави протеста без уважение, като неоснователен и да потвърди първоинстанционната присъда.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч, прокурор Кирил Петров поддържа протеста по изложените в него съображения.

Въззиваемият С.П.С., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. Н.Л. от ЛАК. Заявява, че поддържа изложеното от защитника му и моли настоящата инстанция да потвърди протестираната присъда.

          Защитникът адв. Л. предлага да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива, развива доводи в тази връзка.

Въззиваемият Ц.И.С., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. С.Х. от ЛАК. Заявява, че съвестта му е чиста и моли присъдата да се потвърди.

Защитникът адв. Х. дава становище, че присъдата на ЛРС е справедлива, правните изводи са обосновани, правилни и законосъобразни, като моли настоящата инстанция да отхвърли протеста и потвърди присъдата.  

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилия протест, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от Луковитския РС, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :          

Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.13 и чл.266 от НПК – провел е съдебно следствие, при което са събрани всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина по делото. Извел е фактическа обстановка след задълбочен анализ на така събраните доказателства в тяхната връзка и взаимозависимост.

          Настоящата инстанция възприема напълно така изведената фактическа обстановка и приема да е установено следното : 

Въззиваемият С.П.С. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, разведен, управител на „Агропродукт Стойкови“  ЕООД с.Д., неосъждан, с ЕГН **********.

Въззиваемият Ц.И.С. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, осъждан, с ЕГН **********.

По делото е безспорно установено, че към дата 25.10.2010 г. въззиваемият С. е изпълнявал длъжността Кмет на Кметство с.Д. в периода от 16.11.2007 г. до 08.11.2011 година.

Въззиваемият Ц.С. бил един от наследниците на Ц. И. Д., бивш жител ***. С решение на Общинска служба земеделие - гр.Луковит бил възстановен имот - залесена горска територия с обща площ 40 дка, който в последствие бил разделен на четири поземлени имота от по 10 дка съответно с номера № 135183, №135184, № 135185 и № 135186, всички находящи се в землището на с. Д..

През есента на 2010 г. въззиваемият С. се срещнал със свидетеля П. И. П. /П./ и му казал, че е един от наследниците на Ц. Д.. Св. П.му казал, че в наследствените им гори има незаконна сеч, при което С. веднага предприел необходимите действия за да бъдат изсечени наследствените им гори. Въззиваемият С. се свързал по телефона с част от наследниците на Ц. И. Д.- с неговата братовчедка П.Х. Ге., н.И.Д., негова сестра, Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В. и В.В.В., като им обяснил, че по-голямата част от въпросните горски имоти били отдавна изсечени, но имало и неизсечена част от тях и по този начин ги убедил да го упълномощят той да предприеме действия по извършването на сечта във въпросните имоти.

Посочените наследници на Ц.Д.се съгласили да бъдат изсечени наследствените им гори, при което въззиваемият С. се срещнал със св. П. П., с който се договорили за сечта. След като С., св. Д.В.В. и св. П. П. огледали гората се договорили за сумата от 3 000 лева. Впоследствие пред дома на св. Д. В., св. П. и Д. П. Й., който починал на 12.02.2012 г.  предали на С. сумата от 3 200 лева, което станало в присъствието на св. В.. След като въззиваемият С. преброил парите четиримата се разделили.

След това С. и св. Д.В.В. влезни в дома на В. и въззиваемият му оставил сумата от 800 лева, като на св. В. се полагала като наследствен дял сумата от 400 лева, а останалите 400 лева следвало св. В. да предаде на св. Й.М.Р.. Другите пари С. разделил със сестра си Н. Д., на която дал сумата от 800 лева, а на П.Х. Г.дал сумата от 800 лева, която да предаде на баща си В.В.В..

При уговаряне на обстоятелствата, при които ще бъде извършена сечта в наследствените имоти, Д. П. Й. казал на въззиваемия С., че следва да се изготви пълномощно от наследниците, които да го упълномощят да ги представлява пред съответните органи, в т.ч. ДГС, за да бъде осъществена сечта.

Въззиваемият С., който също бил наследник на поземлените имоти останали в наследство от Ц.И. Д., се уговорил с останалите наследници – П.Х. Г., н.И.Д., Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В. /чрез неговият баща Д. В./и В.В.В., на дата 25.10.2010 г. да се срещнат в кметството на с.Д., където да бъде изготвено пълномощно. На уговорената дата – 25.10.2010 г. в кметството се явили Ц.С., сестра му Не. Д., П.Х. Г., която била заедно със съпруга си свид. Г.Й.Р. и свид. Д.В.В.. В уговорения час не се явил В.В.В., но свидетелят Г.Й.Р., съпруга на П.Ге., веднага отишъл с автомобила си до с.Ъглен и докарал В. в кметството на с.Д..

На уговорената дата не се явили св. В. В., като баща му св. Д. В. дал оправдание, че не му знае адреса и не го е предупредил за срещата. Другите двама наследници Й. Ра. и Г. Р., също не се явили, тъй като не успели да дойдат от гр.София. На същия ден /25.10.2010 г./ обаче, двамата отишли при нотариус в гр. София, където било изготвено, подписано от тях и нотариално заверено пълномощно /л.163 а, том.2 от ДП/, с което упълномощили въззиваемия Ц.И.С. с права, в т.ч. да ги представлява пред Горското стопанство и поземлена комисия в гр.Луковит, във връзка с предстоящата сеч на дървесина от горите, намиращи се в с.Д., оставени им в наследство от Ц. И. Д., бивш жител ***, както и да получи полагащите им се парични суми от тази сеч. Пълномощното е нотариално заверено на 25.10.2010 г. от И.С. П., Нотариус в район РС София, с рег. № 620 на НК. Още на същата дата, свидетелите Й. Р.и Г. Р. предали пълномощното на сина на въззиваемия С., с намерение той веднага, за деня 25.10.2010 г. да го занесе в кметство с.Д.. 

В кметството на с.Д., явилите се наследници Н. Д., П.Х. Г., Д.В.В. и В.В.В., които се подписали на изготвеното пълномощно. Въззиваемият С. изписал в пълномощното на позиция 4 имената на неприсъствалия В.Д.В., а неговият баща Д.В.В. го подписал, полагайки подпис над изписаното му име. В пълномощното от неустановено по делото лице били изписани трите имена на неприсъствалите Г.Й.Р. и Й.М.Р., като упълномощители, съответно на позиция 1 и 2, след което това лице положило подписи в пълномощното над имената на двамата.

На дата 25.10.2010 г. в кметството на с.Д., така изготвеното пълномощно било представено на въззиваемия С.П.С., който в правомощията си като Кмет на с.Д. следвало нотариално да го завери. В представеното пълномощно било посочено, че Й.М.Р. от гр.София, Г.Й.Р. от гр.София, Д.В.В. от гр. София, В.Д.В. от гр. София, В.В.В. от с.Ъглен, н.И.Д. от с. Д. и П.Х. ***, упълномощават въззиваемия Ц.И.С. с права посочени в точка от 1 до 6 в текста на пълномощното.

Въззиваемият С. съставил официален документ – нотариална заверка с peг. № 617/25.10.2010 г. на пълномощно, в който /в самия щемпел за нотариална заверка/ с ръкописен текст от св. Д. Де. К. били изписани иманата на Г.Й.Р., Й.М.Р., Д.В.В. и В.Д.В., знаейки, че три от посочените лица Г.Й.Р., Й.М.Р. и В.Д.В., не са присъствали при съставяне на пълномощното и не са се явили пред него. Знаейки това обстоятелство, С. положил подписа си в щемпела на позиция „Кмет”, както и печат на Кметство с.Д., с което удостоверил тези неверни обстоятелства, а именно, че Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили лично пред него и са положили подписите си в процесното пълномощно.

След като се сдобил с посоченото пълномощно, въззиваемият Ц.С. предприел действия да го използва.

Видно от данните на приложените по делото досиета на поземлени имоти - № 135184 и № 135185, находящи се в землището на с.Д., предоставени от ДСГ Лесидрен, като правоприемник на ДГС Луковит, Ц.С., в качеството си на наследник на Ц. И. Д. – бивш жител ***, след като се сдобил с процесното пълномощно, на дата 01.11.2010г. подал в ДГС Луковит заявление с вх. № 475/01.11.2010 г. за ползване на дървесина в гори, собственост на физически лица за поземлени имоти № 135184 за ползване на 81 куб. м. дърва за огрев от издънков цер и благун. Към заявлението С. приложил изискуемите се документи /скици, договор за предоставяне ползване на дървесина и др./, както и инкрими-нираното пълномощно. На 08.11.2010 г. било издадено Позволително за сеч, серия Л № 0038825 от ДГС Луковит, за извеждане на краткосрочна-постепенна сеч на 81 пл. куб. м. дърва за огрев в поземлен имот № 135184.

На същата дата 01.11.2010 г., въззиваемият С. *** заявление с вх. № 476/ 01.11.2010 г. за ползване на дървесина в гори, собственост на физически лица за поземлени имоти № 135185 за ползване на 80 куб. м. дърва за огрев от издънков цер и благун. Към заявлението  приложил изискуемите документи /скици, договор за предоставяне ползване на дървесина и др./, както и инкриминираното пълномощно. На 08.11.2010 г. било издадено Позволително за сеч, серия К № 0057982 от ДГС Луковит, за извеждане на краткосрочна-постепенна сеч на 80 пл. куб. м. дърва за огрев в поземлен имот № 135185.

По този начин, ползвайки нотариално завереното пълномощно, в което с официалната нотариална заверка било удостоверено невярно обстоятелство, че лицата Й.М.Р., Г.Й.Р. и В.Д.В., са се явили лично пред подс. С. и са положили подписите си за упълномощители в пълномощното, подсъдимият С. подавал посочените заявления до ДГС Луковит и му били издадени позволителни за сеч и извоз в посочените имоти. Сечта била извършена от „БГ Груп” ООД, в изпълнение на сключите на 02.10.2010 г. от страна на въззиваемия С. два договора за предоставяне ползването на дървесина с посочения изпълнител /л.241 и 293, ДП том 1/. 

От приложения по делото препис от акт за смърт № 2 от 07.02.2011 г. /л.179 ДП, том 1/, издаден от кметство с.Ъглен е видно, че В.В.В. е починал на 07.02.2011 година. н.И.Д. е починала на 04.04.2014 г., което се установявя от приложения по делото /л.174 ДП, том 1/ препис от акт за смърт № 15 от 04.04.2014 г., издаден от кметство с.Д.. Д. П. Й. е починал на 12.02.2012 г., което е видно от приложения по делото /л.57 ДП, том 2/ препис-извлечение от акт за смърт № 0092 от 13.02.2012 г., съставен от Община - Ловеч.

От представената справка от РУ МВР Луковит, съдържаща данни от АИС „БДС“ актуални към 25.10.2010 г. се установява, че към момента на съставяне на процесното пълномощно Й.М.Р. е притежавал л.к. № ****, изд. на 15.05.2009г., Г.Й.Р. е притежавал л.к. № ****, изд. на 10.09.2010г., Д.В.В. е притежавал л.к. № ****, изд. на 31.08.2000г., В.Д.В. е притежавал л.к. № ***, изд. на 03.07.2002г., В.В.В. е притежавал л.к. № ***, изд. на 11.04.2000г., н.И.Д. е притежавала л.к. № 1***, изд. на 24.06.2003г. и П.Х. Г.е притежавала л.к. № ****, изд. на 26.04.2010 година.

От изисканата информация от Община Луковит е видно, че до 30.06.2013 година в кметство с.Д. е поддържана в актуално състояние картотека с лични регистрационни картони на хартиен носител на живи и починали жители на населеното място. След направена справка в НБД „Население” се установява, че към 28.01.2019 г. лицето н.И.Д., б.ж. на с.Д. има архивиран личен регистрационен картон, а за Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В., В.В.В. и П.Х. Георгиева няма архивирани лични регистрационни картони в кметство с.Д., тъй като тези лица са постоянен адрес ***.

По делото е приложено уведомително писмо /л.181, ДП том 1/ от Кмета на Община Луковит, с което безспорно се установява, че въззиваемият С.П.С. е изпълнявал длъжността Кмет на Кметство с.Д. в периода от 16.11.2007 г. до 08.11.2011 година.

Приложено е в оригинал /л.8, ДП том 1/ пълномощно, в което е вписано, че Й.М.Р., Г.Й.Р., Д.В.В., В.Д.В., В.В.В., н.И.Д. и П.Х. Г., упълномощават Ц.И.С.: 1. Да ги представлява пред органите на Общинска служба Земеделие, Държавно горско стопанство, Нотариат и други организации и фирми при изготвяне на документи, свързани с ползването на дървесина от следният наследствен имот наследство от Цвятко И. *** в землището на с.Д., имот № 135184 в землището на с.Д., имот № 135185 в землището на с.Д. и имот № 135186 в землището на с.Д.. 2. Да иска и получава от тяхно име всички документи от горепосочените организации. 3. Да извършва добива на дървесината, както и когато намери за добре, без необходимост от тяхното присъствие. 4. Да подписва всички разрешителни, позволителни, фактури и документи свързани с ползването. 5. Да преупълномощава трети лица с правата по това пълномощно. 6. Да продава от тяхно име и за тяхна сметка на трети лица.

От инкриминираното пълномощно се установява, че същото е заверено от Кмета на с.Д. - С.П.С. на дата 25.10.2010 г. /рег. № 617/ 25.10.2010 г./, тъй като в края на документа са положени утвърдени към 25.10.2010 г. правоъгълен щемпел /печат на нотариална заверка/ и отпечатък от кръгъл печат на Кметство с.Д., Община Луковит, с положен подпис в полето „Кмет”, с който официален документ /нотариална заверка/ е удостоверено, че подписите върху документа /пълномощното/ са положени от Г.Й.Р., Й.М.Р., Д.В.В. и В.Д.В..

От предоставената информация от кметство с.Д. с писмо с изх. № 439 от 10.08.2017 г. /л.110, ДП том 2/ е видно, че нотариалната заверка № 617/ 25.10.2010 г. е направена и за същата е заплатена сумата от 18.40 лв., за което е издаден касов бон - но видно от съдържанието на писмо с изх. № 587 от 15.12.2017 г. /л.113, ДП том 2/, кметство с.Д. не разполага с информация, кой е заплатил следващата се такса по нотариалната заверка.

По делото се установява, че съставеното пълномощно от името на горепосочените лица, нотариално заверено с peг. № 617/25.10.2010 г. от въззиваемия С. ***, е било използвано от въззиваемия Ц.И.С., който безспорно го е предоставил /с цитираните по-горе документи/ на два пъти в ДГС Лесидрен и същото е послужило за издаване на позволителни за сеч и извоз на дървесина в имоти - № 135183, № 135184, № 135185 и № 135186, находящи се в землището на с.Д..

От заключението на приетата по делото графическа експертиза /т.1, л.210-222/ с предмет на изследване процесното пълномощно се установява по несъмнен начин, че : 1. Подписът положен след цифра „1“ в представеното за изследване пълномощно с рег. № 617/25.10.2010г., заверено от Кмета на с.Д. С.П.С., не е положен от Г.Й.Р.; 2. Трите имена изписани под подписа след цифра „1“, не са изписани от Г.Й.Р.; 3. Подписът положен след цифра „2“ представеното за изследване пълномощно с рег. № 617/25.10.2010г., заверено от Кмета на с.Д. С.П.С., не е положен от Й.М.Р.; 4. Трите имена изписани под подписа след цифра „2“, не са изписани от Й.М.Р.; 5. Подписът положен след цифра „3“ в представеното за изследване пълномощно с рег. № 617/25.10.2010г., заверено от Кмета на с.Д. С.П.С., е положен от Д.В.В.; 6. Трите имена изписани под подписа след цифра „3“, са изписани от Д.В.В.; 7.Подписът положен след цифра „4“ представеното за изследване пълномощно с рег. № 617/25.10.2010г., заверено от Кмета на с.Д. С.П.С., не е положен от В.Д.В.; 8. Трите имена изписани под подписа след цифра „4“, не са изписани от В.Д.В.; 9.Подписът положен след цифра „7“ в представеното за изследване пълномощно с рег. № 617/25.10.2010г., заверено от Кмета на с.Д. С.П.С., е положен от П.Х. Георгиева; 10. Трите имена изписани под подписа след цифра „7“, са изписани от П.Х. Г..

От заключението на допълнителната графическа експертиза /т.1, л.336 - 338/ се установява, че на вещото лице е било предоставено за изследване в оригинал инкриминираното пълномощно, в края на който документ са положени правоъгълен щемпел, отпечатък от кръгъл печат, ръкописно изписан текст и положен подпис в полето „Кмет”, и същият е дал заключение, че подписът в полето „Кмет” в пълномощно с рег. № 617/25.10.2010г., е положен от подс. С.П.С., а ръкописният текст в щемпел, положен в пълномощно с рег. № 617/25.10.2010г., е изписан от Дияна Делчева Кондова.

От заключението на приетата по делото графическа експертиза /т.2, л.137 - 140/, се установява по безспорен начин, че : 1. Подписът положен над името на Г.Й.Р. в пълномощно от 25.10.2010г., заверено в Кметство с.Д., не е положен от подс. Ц.И.С.; 2. Подписът положен над името на Й.М.Р. в пълномощно от 25.10.2010г., заверено в Кметство с.Д., не е положен от подс. Ц.И.С.; 3. Подписът положен над името на В.Д.В. в пълномощно от 25.10.2010г., заверено в Кметство с.Д., е положен от свид. Д.В.В..

По делото е приета изготвената от инж. Кръстьо Стефанов съдебно-техническа експертиза /т.2, л.63 - 67/, като от заключението на вещото лице е видно, че в двата поземлени имота - № 135184 и 135185 е извършена сеч и извоз на 324 пр. куб. м. дърва за огрев от издънков благун и цер за периода 10.11-19.11.2010 година. Стойността на дървата за огрев добита в двата имота е 13 608 лева, като според вещото лице, твърде вероятно е дървесината да е продадена на корен на фирмата-ползвател, или общата сума възлиза на около 5 600 лева, като следва да се отчете, че са направени разходи за обслужване на процеса от 595 лева.

При така установената фактическа обстановка, приета и от първостепенния съд, последният е направил правни изводи, че и двамата подсъдими виновно са извършили деянията, за които са предадени на съд, но е счел, че и при двамата са налице условията на маловажен случай.

Настоящият състав не приема становището на РС - Луковит, че  конкретният казус може да се определи като „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Според цитираната разпоредба „маловажен случай” е този, при който ивършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Съображенията на първостепенния съд обосноваващи квалификацията „маловажен случай” досежно извършеното от въззиваемия С.П.С. са следните :  чистото му съдебно минало, добро процесуално поведение по време на делото, демонстрирането на критично отношение към извършеното от него, както и факта, че от извьршването на деянието са изминали повече от осем години и половина, липсата на други противообществени прояви. Решаващият съд  е приел, че не следва да се отчита като отегчаващо вината обстоятелство длъжностното качество на С., приема, че същият е бил воден от подбуди, които съдът определя като израз на „човечност” от негова страна, като житейски било обосновано, че неговото деяние е с по-ниска степен на обществена опасност.

Този състав на ЛОС намира, че изводите на първостепенния съд не намират опора в доказателствения материал по делото, предвид което се явяват необосновани. В обясненията си пред ЛРС /л.98 - 99 от НОХД/ въззиваемият С. не е могъл да си спомни нищо конкретно за инкриминираното пълномощно, предвид което не може да се приеме, че е изразил критично отношение към извършеното деяние.  В тази връзка не става ясно от мотивите на присъдата от къде съдът прави извод за подбудите за извършване на деянието от въззиваемия С. като израз на „човечност” от негова страна, тъй като липсват каквито и да било доказателства в тази насока, подсъдимият изобщо не е дал конкретни обяснения по извършването на нотариалната заверка на процесното пълномощно, още по-малко какви са неговите подбуди. Действително фактът, че от извършване на деянието са изминали повече от осем години и половина следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, както и чистото съдебно минало на С.. Тези две смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда единствено при индивидуализацията на конкретното наказание, но сами по себе си те не са основание за преквалификация на престъплението като „маловажен случай”, тъй като извършеното от С. деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Предвид обстоятелството, че С. е предаден на съд по обвинение по чл.311, ал.1 от НК – за лъжливо документиране не следва да се обсъжда въпроса дали от конкретното престъпление са настъпили вреди. В ППВС № 3/ 23.03.1982 г. е посочено, че : „При документните престъпления обект на защита не е правото на собственост, а установеният ред и начин за съставянето и използуването на документите. Документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавни и обществени органи и организации.” Ето защо, не следва да се приема като смекчаващо вината обстоятелство и при двамата подсъдими, че от извършените деяния не са настъпили вредни последици, както неправилно е приел решаващият съд.

Аналогични са съображенията на въззивната инстанция касаещи отсъствието на основания за преквалификация на деянието като „маловажен случай” досежно извършеното от въззиваемия Ц.И.С.. Аргументите на ЛРС за това са са следните : единственото му осъждане през 2018 г. за общоопасно престъпление, добро процесуално поведение по време на процеса, демонстрирането на критично отношение към извършеното от него, както и факта, че от извършване на деянието са изминали повече от осем години и половина, липсата на други противообществени прояви, чувството за вина у него, напредналата му възраст, липсата на вредни последици от деянието му. ЛРС приема, че въззиваемият С. не е имал користна цел при осъществяване на деянието, като намеренията му били да се явят всички наследници в кметството, но по различни причини трима от тях не са се явили.

Видно от дадените обяснения /л.99 – 100 от НОХД/, въззиваемият Ц.С. не е демонстрирал критично отношение и чувство на вина за извършеното деяние. По-горе настоящият състав е изложил съображения защо  липсата на вредни последици от деянието му по чл.316, вр. чл.311, ал.1 от НК също не следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. В тази връзка като такова не следва да се преценява и обстоятелството, че С. не е имал користна цел при осъществяване на деянието.

На следващо място, решаващият съд е посочил, че две от лицата – свидетелите Й. Р. и Г.Р., които не са се явили пред подсъдимия С., в качеството му на длъжностно лице и не са положили подпис пред него в процесното пълномощно, още същия ден - 25.10.2010 г. са упълномощили въззиваемия С., със същите права, но в друго пълномощно, като нотариалната заверка на подписите е била извършена от нотариус в гр.София. Този състав на ЛОС намира, че това обстоятелство е ирелевантно за извършените деяния от двамата подсъдими, още повече, че С. не е заявил, че е знаел за другото пълномощно, не другото, а процесното пълномощно Ц.С. е ползвал седмици по-късно пред директора на ДГС - Луковит.

Ето защо, настоящият състав приема, че чистото съдебно минало на С., възрастта му, като и факта, че от извършване на деянието са изминали повече от осем години и половина следва да се ценят като смекчаващи вината обстоятелства, като обаче тези смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда единствено при индивидуализацията на конкретното наказание. Сами по себе си те не са основание за преквалификация на престъплението като „маловажен случай”, тъй като извършеното от С.  деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Този състав на съда не може да се съгласи с изложеното от ЛРС, че при С. отсъстват други противообществени прояви, тъй като видно от приложената по делото справка за съдимост /т.2, л.156/, въззиваемият е бил осъден на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 80/2018 г. по описа на РС – Луковит, за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено на 20.09.2017 г., като споразумението е влязло в сила на 09.05.2018 година.

Анализирайки изложеното дотук, въззивният състав намира протеста за основателен, поради което, призна двамата въззиваеми за виновни и ги осъди по първоначално повдигнатите им обвинения, както следва - С.П.С. по чл.311, ал.1 от НК на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и Ц.И.С. по чл.316, вр. с чл.311, ал.1 от НК също на 3 /три/ месеца лишаване от свобода.

При определяне вида и размера на наказанието на С.П.С., съдът прецени наличието на смекчаващи вината обстоятелства - чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни на дееца, както и факта, че от извършване на деянието са изминали повече от осем години и половина, като отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай съдът не намира.

С оглед  данните по делото и личността на въззивника С., съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на така определеното наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

При определяне вида и размера на наказанието на Ц.И.С., съдът прецени наличието на смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало, възрастта му, както и факта, че от извършване на деянието са изминали повече от осем години и половина, като отегчаващи вината обстоятелства в конкретния случай съдът не намира.

С оглед  данните по делото и личността на въззивника С., съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на така определеното наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание по отоношение на С. между наложеното му с настоящата присъда и със споразумение № 18/09.05.2018 г. по НОХД № 80/2018 г. по описа на РС – Луковит в размер на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода.

С оглед  данните по делото и личността на въззивника С., съдът намира, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на така определеното общо най-тежко наказание 6 /шест/ месеца лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години от влизане на присъдата в сила.

Настоящият състав намира, че така наложените наказания са справедливи,  съответстват  на обществената опасност на деянието и на дейците, и чрез тях  ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

При този изход на процеса настоящата инстанция осъди на основание чл.189, ал.3 НПК въззиваемите С.П.С. и Ц.И.С. да заплатят солидарно сумата от 393,07 лева, по сметка на ОД МВР Ловеч, представляваща разноски по досъдебното производство и сумата от 191,64  лева, по сметка на Районен съд - Луковит, представляваща разноски по делото, сторени по време на съдебното производство.

          Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                 

          ЧЛЕНОВЕ :    1.

 

 

                                                                                             2.