Р Е Ш Е Н И Е
№ 261012 / 24.9.2021г.
гр. Перник, 24.09.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 81 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Мирослава
Кирилова, срещу Е.Г.Я., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 797.44 лева,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
вода за имот – находящ се в ****, от които главница в размер на 682.75 лева за
периода от 24.03.2017 г. до 05.04.2020 г. вкл, и 114.69 лева – обезщетение за
забава за периода от 10.06.2017 г. до 11.06.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с
Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г.на ДКЕВР/, които са публикувани по установения
ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие, и Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2014г., изм. и доп./. Съществуващото
правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към
водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен
номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги абонатите били задължени
да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответникът бил запознат с обстоятелството,
че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК" ООД Перник
парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите
на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № 1020776
в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – ответницата. Твърди се, че в
съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от
потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответницата
не е заплатила дължимите от нея суми. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени. Претендират се разноски.
Представени
са: извлечение от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник. В хода на производството по
делото са представени: молба за откриване на партида от 28.06.2004 г. от Е.Г. Л.,
с ЕГН: **********, нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 46 от
17.05.2004 г., том II, рег. №
2144, нот.д. № 210 от 2004 г. на нотариус Николай Златанов и извлечение от
карнетен картон.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна особения представител на ответника по делото – адв. И.А., е
постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват по основание и
размер.
По отношение на основателността се
твърди на първо място, че ответникът няма качеството потребител на ВиК услуги,
доколкото през процесния период от 24.03.2017 г. до 05.04.2020 г. не е бил нито
собственик, нито ползвател на процесния имот на вещноправно или
облигационноправно основание.
На следващо място се посочва, че
дружеството не твърди и не доказва сключване на договор между страните за
предоставяне на ВиК услуги. В тази връзка се оспорва възникване на облигационна
връзка по силата на закона и ОУ на дружеството като се поддържа и че липсвали
доказателства същите да са надлежно оповестени. Обръща се внимание и че не
ставало ясно на какво основание и при каква процедура е открита партида на
името на ответницата като не било представено по делото заявлението за
откриване на партида.
Оспорва се обстоятелството, че до
имота реално са доставяни ВиК услуги в процесния период в посочения обем и
тяхната стойност. Твърди се, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението
си да доставя ВиК услуги с необходимото качеството, нито е доставяло такива в
претендирания обем. В тази връзка се излагат подробни доводи за нарушения на ОУ
на дружеството от гл.т. своевременно отчитане на потреблението, както и за
неспазване на процедурата по отчитане на количеството ВиК услуги в хипотезата
на отсъствие на потребителя от имота.
Оспорва се
представеният документ „извлечение от сметка” като се твърди, че информацията в
него не е ясна, а освен това не отразява и претендираното реално потребление.
Възразява се срещу начислените сметки, като се твърди, че от тях не стават
компонентите от облигационната връзка, за които са начислени претендираните
вземания. Прави се възражение за погасителна давност, доколкото се посочва, че
приложимият давностен срок бил 3 години. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат отхвърлени.
По делото е
извършена и приета съдебно икономическа експертиза.
В съдебно
заседание, проведено на 30.08.2021 г. ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. Изразява писмено становище за уважаване на исковите претенции.
Ответникът,
редовно призован – не се явява. Не се явява и назначеният му особен
представител – адв. И. А..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2599/14.08.2020
г. по ч.гр.д. № 4281/2020 г. по описа на РС Перник. Посочената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото липсва спор, че общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на „ВиК“ ООД гр. Перник са публикувани в
един централен и в един местен ежедневник, като същите са валидни и действащи
през процесния период.
По делото е представено копие от нотариален акт за
покупко продажба на недвижим имот № 46 от 17.05.2004 г., том II, рег. №
2144, нот.д. № 210 от 2004 г. на нотариус Николай Златанов, от което се
установява, че ответницата е придобила заедно със съпруга си собствеността
върху следния недвижим имот – ¼ идеална
част от УПИ заедно със североизточен апартамент с площ от 80 кв.м. от първи
етаж на сграда, находящи се в ****. Липсват данни за наличие на ограничени
вещни права.
Видно от молба за откриване на партида от 28.06.2004
г. от Е.Г. Л., с ЕГН: ********** ответницата е отправила искане до ищцовото
дружество за откриване на партида за имот с адрес: ****. Молбата е подадена и
подписана от ответницата като в същата е
отбелязано, че към нея се представя документ за собственост нотариален акт №
46, том II, рег. №
2144, нот.д. № 210 от 2004 г. от 17.05.2004 г.
От изискана справка от Национална база данни
„Население“ се установява, че Е.Г.Я. /Л./, с ЕГН: ********** е с адресна
регистрация: ****, считано от 2008 г.
От представеното по делото извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне
на ВиК услуги – главница в размер на 682.75 лева за периода от 24.03.2017 г. до
05.04.2020 г. вкл и 114.69 лева – обезщетение за забава за периода от 10.06.2017
г. до 11.06.2020 г., като същите не са заплатени.
По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа
експертиза с оглед установяване стойността на предоставените ВиК услуги за
процесния имот през процесния период. В тази връзка от заключението по
експертизата се установява, че в карнетите, водени от инкасатора за процесния
имот в периода от 24.03.2017 г. до 05.04.2020 г,
е извършвано отчитане на база 1/3 от показанията по
водомер. Във фактурите, издавани през процесния период, са вписани абонатен
номер, номер на фактура, дата на издаване, отчетен период и начин на отчитане.
На последно място от експертизата се
установява, че счетоводството на дружеството е водено редовно, начислените суми
съвпадат с извлечението от сметка, респ. с претенциите, заявени с исковата
молба. За процесния имот е открита партида при ищцовото дружество на името на
ответника. Начислени са общо 927 куб.м. вода за процесния период – като 1/3 от
тях или 307 куб.м. са начислени на ответницата и са издадени общо 36 фактури на
обща стойност 682.75 лева. От своя страна стойността на
обезщетението за забава възлиза на 114.69 лева за периода от 10.06.2017
г. до 11.06.2020 г.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа
на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката,
ползването и заплащането на ВиК услуги. Относно погасителната давност за
процесните вземания, то това е правен въпрос, който следва да бъде преценен от
решаващия състав.
Видно от представените по делото карнетни картони
отчитането е извършвано редовно – всеки месец, но в същите липсва подпис за
потребител.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за предоставени ВиК услуги на ответника,
за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 2599/14.08.2020
г. по ч.гр.д. № 4281/2020 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на
уведомление, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от ДВ. бр. 100 от 23.12.2019 г./. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца, указана му изрично с доклада по делото, е да установи,
че между него и ответника е била налице облигационна връзка за предоставяне на
ВиК услуги, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на
такива услуги съответно и тяхната стойност – за процесния период.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4
на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги /наричана по-нататък „наредбата”/ получаването на ВиК услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. В срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят
пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от оператора различни условия се
отразяват в писмени споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен
срок от получаване на заявлението от оператора остават в сила общите условия. В това отношение, облигационната връзка между водоснабдителното дружество
и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
потребител. Последното е определено в чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата като
съгласно тази разпоредбата потребител на ВиК услуги е всеки собственик
респективно титуляр на вещно право на ползване или вещно право на строеж на
жилище и нежилищен имот в сграда - етажна собственост.
Следователно отношенията между потребителя и дружеството доставчик на ВиК
услуги възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на ВиК услуги, като не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата.
В
тази връзка достатъчно в процесния случай е да се установи, че ответникът е бил
потребител на ВиК услуги, съответно, че общите условия са произвели действие.
От
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата е видно, че потребител на ВиК
услуги е лицето, което получава ВиК услуги и ги използва за собствени нужди
като ползва водоснабдения имот в
качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза
вещно право на ползване или вещно право на строеж върху имота.
В настоящия случай от представените по делото документи /от
нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 46 от 17.05.2004 г., том II, рег. №
2144, нот.д. № 210 от 2004 г. на нотариус Николай Златанов / се установява, че ответницата е придобила по време на
брака си със съпруга си собствеността върху процесния имот по силата на
договор за покупка. Липсват данни, а и конкретни твърдения за извършвани други
сделки с имота или въобще за промени във вещноправния му статут след извършване
на посочената сделка. Освен това ответницата е депозирала лично и молба от 28.06.2004 г., с която е поискала в ответното дружество
да бъде открита партида за заплащане на ВиК услуги за процесния имот.
Посочената молба съставлява предложение за сключване на договор по смисъла на
чл. 13 от ЗЗД. Поради това с факта на откриване на партидата и извършването на
доставка на ВиК услуги ищцовото дружество е приело направеното предложение за
сключване на договор за доставка на ВиК услуги. Следователно са налице
доказателства, че облигационната връзка между страните по делото е възникнала
много преди началото на исковия период и няма доказателства, а и конкретни твърдения
същата да е прекратявана. Не може да не се вземе предвид и обстоятелството, че
ответницата по иска е регистрирана с настоящ и постоянен адрес, съвпадащи с
този на процесния имот, което е видно от приложените справки от НБД „Население“
по исковото и по заповедното производства. Такава регистрация се извършва по
заявяване на лицето, съгласно действащата към момента на това заявяване
редакция на чл. 92 от Закона за гражданската регистрация – 27.11.2000 г. В тази
връзка към посочената дата ответницата е признала, че ползва имота и до
настоящия момент не е подавала заявление за промяна на тази регистрация.
По тези съображения и съдът приема, че в процесния период между ищеца и ответника
е съществувало валидно облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги до
имот – находящ се в
**** – по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, като ответницата
следва да отговаря за пълния размер на задълженията за имота.
Относно стойността на доставените ВиК услуги за процесния имот в
процесния период съдът намира, че следва да кредитира изготвената съдебно
икономическа експертиза. Същата е приета по делото като не е оспорена от
страните. От заключението по нея се установява, че служителят на ищцовото
дружество е начислявал количеството доставена, отведена и пречистена вода
през процесния период, съгласно общите условия на дружеството – чл. 25, ал. 8 и
ал. 10 от ОУ. Посочените разпоредби регламентират начисляването на количество
потребени ВиК услуги при абонати, в чиито обекти не са налични индивидуални
водомери. За това отчитане са водени карнети съгласно законовите изисквания.
Липсват данни ответникът да е оспорил по какъвто и да е начин начислените
количества доставена, отведена и пречистена вода. За стойността на последните
са издавани ежемесечни фактури, в които е отразено и количеството начислени ВиК
услуги – като на ответницата са начислявани 1/3 от количеството ВиК услуги,
доставени за имота. В тази връзка съдът счита, че по делото не се установява
злоупотреба от страна на ищцовото дружество, нито не надлежно отчитане на
потребените ВиК услуги.
Доколкото
стойността на ВиК услугите за процесния период, изчислена от вещото лице по
експертизата, съвпада със стойността претендирана от ищеца съответно с данните
в документа „ивлечение от сметка“, то съдът достигна до извода, че ищецът
правилно е изчислил стойността на доставените ВиК услуги за имота.
На следващо място съдът следва да съобрази
направеното по делото възражение за погасителна давност спрямо претендираните
вземания. Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията
и договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4281/2020 г. по описа на Пернишкия РС е
подадено на 13.08.2020 г. и предвид релевантните правила в общите условия на
дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК услуги /чл.
33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е частично основателно. В тази
връзка като погасени по давност следва да се приемат сумите за главница за
периода от 24.03.2017 г. до 22.06.2017 г. – при последна фактура от 07.07.2017
г., по която ответникът е изпаднал в забава на 07.08.2017 г.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
32, ал. 2 от общите условия ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на
фактурата. Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия
месец става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване
на фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот обезщетения за
забава, погасени по давност са обезщетения за забава, начислени за периода от 10.06.2017
г. до 11.06.2020 г. вкл – върху
съответните им погасени по давност главници.
В тази връзка по давност е
погасена сумата от 35.22 лева – главница за периода от 24.03.2017 г. до
22.06.2017 г. и сумата от 9.59 лева – обезщетение за забава за периода от 10.06.2017
г. до 11.06.2020 г. вкл. /върху
съответните главници/, за които суми исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за
основателни и доказани до сумата от: 647.53 лева – главница за периода от 23.06.2017 г. до 05.04.2020 г.
съответно до сумата от 105.10 лева – обезщетение за забава за периода от 07.09.2017
г. до 11.06.2020 г. вкл. – върху съответните главници, до който размер исковите
претенции са основателни и следва да бъдат уважени, като за разликата до пълния претендиран размер исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 4281/2020 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство заявителят претендира разноски в размер на общо 75 лева, от които
25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода
на делото съобразно уважената част от претенциите от тези разноски следва да му
бъде присъдена сумата от 70.79 лева.
Длъжникът не
претендира разноски в това производство.
По
разноските в производството по гр.д. № 81/2021 г. по описа на РС Перник /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 575 лева,
от които 25 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 150
лева – депозит за вещо лице и 300 лева – депозит за особен представител. Видно
от представените по делото платежни документи претендираните разноски са
действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 542.69 лева.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Е.Г.Я. /Л./, с ЕГН: ********** и
адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, сумата от общо: 752.63 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – находящ се в ****, от които главница
в размер на 647.53 лева за периода от 23.06.2017 г. до 05.04.2020 г. вкл, и 105.10
лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода
от 07.09.2017 г. до 11.06.2020 г. вкл. върху
съответната главница, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.08.2020 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
4281/2020 г. по описа на Пернишкия РС КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 44.81
лева, представляващи разликата до пълния претендиран размер от 797.44 лева,
от които 35.22 лева – разликата до
пълния претендиран размер на главницата от 682.75 лева, относим към периода от 24.03.2017 г. до 22.06.2017 г. вкл, и 9.59 лева - разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението за забава от 114.69 лева, относим за
периода от 10.06.2017 г. до 11.06.2020 г. вкл. върху съответните главници,
поради погасяване на сумите, дължими за съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА Е.Г.Я. /Л./,
с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* сумата от общо 70.79 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
4281/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 542.69 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство предвид уважената част
от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4281 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.