№ 10641
гр. С., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110139062 по описа за 2021 година
Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 23, ал. 2 и ал. 6 ЗУЕС.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
03.04.2018 г. било проведено ОС на ЕС, на което било взето решение за отдаване под наем
на помещение от общите части на входа, състоящо се от 22 кв.м. за използване на кафене и
за продажба на пакетирани стоки, като било взето и решение за промяна предназначението
на общите части, извършване на преустройство на обекта и обособяването му като
самостоятелен обект, който да се дава на лицето под наем, от който етажната собственост да
генерира отделен приход. На 01.09.2018 г. бил сключен договор за наем на помещението
между ЕС, представлявана от И. Р., като управител на сградата, и „МАКСИ 11 66“ ЕООД,
като наемател на помещението при наемна цена от 200 лв. Договорът за наем бил сключен
за период от 01.09.2018 г. до 01.09.2028 г., като същият бил заверен при нотариус Н.Я.. На
10.12.2018 г. бил сключен и Анекс към договора. Поддържат, че през наемния период
наемателят изпълнявал надлежно задължението си за заплащане на дължимите суми по
договора за наем, за което били издадени квитанции за периода от 01.09.2018 г. до
29.01.2021 г. Твърдят, че при поемане управлението на сградата „НАШИЯТ ВХОД“ ООД
било сезирано от живущите с оплакване, че членове на ЕС, които имали качеството на
касиер – Р. Т. Б. и управител на ЕС – И. Ц. Р., двама членове от едно домакинство, събирали
наем от „МАКСИ 11 66“ ЕООД, който не бил предаден на етажната собственост. Сумите за
наем били събирани от двамата ответника, които били членове на едно домакинство, като и
двамата не предоставили отчет за дейността си, поради което етажните собственици взели
решение да се предприемат съдебни действия за доказано направените вноски. Ето защо
молят съда да уважи предявения иск, като осъди Р. Т. Б. да заплати на ищците сумата от
3170 лв., представляваща невъзстановена на етажната собственост касова наличност,
събрана от платен наем съгласно чл. 3, ал. 2 от договор за наем от 01.09.2018 г. от „МАКСИ
1166“ ЕООД за периода от м.09.2018 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. В
1
условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен предявеният срещу Р. Б. иск, молят
съда да осъди И. Ц. Р. да заплати на ищците сумата от 3170 лв., представляваща
невъзстановена на етажната собственост касова наличност, събрана от платен наем съгласно
чл. 3, ал. 2 от договор за наем от 01.09.2018 г. от „МАКСИ 1166“ ЕООД за периода от
м.09.2018 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. На следващо място, молят
съда да осъди И. Ц. Р. да заплати на ищците сумата от 540 лв., представляваща
невъзстановена на етажната собственост касова наличност, събрана от платен наем съгласно
чл. 3, ал. 2 от договор за наем от 01.09.2018 г. от „МАКСИ 1166“ ЕООД за периода от
м.08.2020 г. до м.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Т. Б. е подала отговор на исковата молба, с
който на основание чл. 237 ГПК признава изцяло предявения иск и моли съда да постанови
решение съобразно признанието.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Ц. Р. не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
признанието на ответника Б., намира от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.04.2018 г.
било проведено Общо събрание на ЕС, на което било взето решение за отдаване под наем на
помещение от общите части на входа, състоящо се от 22 кв.м. за използване на кафене и за
продажба на пакетирани стоки, като било взето и решение за промяна предназначението на
общите части, извършване на преустройство на обекта и обособяването му като
самостоятелен обект, който да се дава под наем, от който етажната собственост да генерира
отделен приход.
На 01.09.2018 г. бил сключен договор за наем на помещението между Етажната
собственост, представлявана от И. Р., като управител на сградата, и „МАКСИ 11 66“ ЕООД,
като наемател на помещението при наемна цена от 200 лв. Договорът за наем бил сключен
за период от 01.09.2018 г. до 01.09.2028 г., като на 10.12.2018 г. бил сключен и Анекс към
договора.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните факти: 1/ че в периода от 01.09.2018 г. –
31.07.2020 г. Р. Т. Б. е получила от „МАКСИ 1166“ ЕООД сумата в общ размер на 3770 лв.,
представляваща наемни вноски съгласно чл. 3, ал. 2 от договор за наем от 01.09.2018 г.,
сключен между Етажната собственост и „МАКСИ 11 66“ ЕООД; 2/ от получената сума в
размер на 3770 лв. Р. Б. е върнала на етажните собственици сума в размер на 600 лв.
От показанията на свидетеля Р. Е. Д., които съдът кредитира като ясни,
последователни и убедителни, се установява, че в етажната собственост в процесния блок
448 се е отдавало помещение под наем, със страни Етажната собственост, в качеството на
наемодател и дружеството ,,Макси 66‘‘ ЕООД, в качеството на наемател, за период от месец
септември 2018 г. до май месец 2022 г. През посочения период наемателят редовно си
плащал наема на домоуправителя, който към този момент бил И. Р., а касиер била Р. Б.,
които тогава живеели на семейни начала, като наемът бил заплащан и на двамата -
първоначално на Р. Б., а след това на И. Р.. Наеманата цена варирала като размер, като
първоначалната цена била 200 лева, докато започнала пандемията март месец 2020 г., след
което била заплащана половината, а именно по 90 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
С оглед установените и обявени за безспорни по - горе обстоятелства, както и
2
обективираното в отговора на исковата молба признание на Р. Б., ценено от съда на
основание чл. 175 ГПК, ищците не носят тежест за подлежащи на доказване факти по
отношение на ответника Р. Т. Б..
За уважаване на предявените срещу И. Ц. Р. искове ищците следва да установят в
условията на пълно и главно доказване, че: 1/ е било взето решение за отдаване под наем на
общи части на сградата; 2/ в изпълнение на взетото решение е бил сключен на 01.09.2018 г.
договор за наем на помещението между Етажната собственост, представлявана от И. Р., като
управител, и „МАКСИ 11 66“ ЕООД, като наемател на помещението при наемна цена от 200
лв. на месец; 3/ в периода от м.08.2020 г. – м.01.2021 г. И. Ц. Р., в качеството му на
управител на ЕС, е получил сумата в общ размер на 540 лв., представляваща наемни вноски
по договора за наем от 01.09.2018 г.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
настоящият съдебен приема за несъмнено установено, че посочените по – горе предпоставки
са доказани по делото, а именно: 1/ на 03.04.2018 г. е било проведено Общо събрание на ЕС,
на което е било взето решение за отдаване под наем на помещение от общите части на
входа, състоящо се от 22 кв.м. за използване на кафене и за продажба на пакетирани стоки;
2/ на 01.09.2018 г. бил сключен договор за наем на помещението между Етажната
собственост, представлявана от И. Р., като управител на сградата, и „МАКСИ 11 66“ ЕООД,
като наемател на помещението при наемна цена от 200 лв., като впоследствие била
заплащана сума в размер на 90 лв.; 3/ И. Ц. Р., в качеството му на управител на ЕС, е
получил сумата в общ размер на 540 лв., представляваща наемни вноски по договора за наем
от 01.09.2018 г.
Ето защо предявените искове с правно основание чл. 23, ал. 2 и ал. 6 ЗУЕС са
основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да бъдат
присъдени сторените разноски в общ размер на 926,80 лева, както следва:
- Р. Т. Б. следва да заплати сумата в общ размер на 513,40 лв., от които: 88,40 лв. –
държавна такса; 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – депозит за свидетел;
- И. Ц. Р. следва да заплати сумата в общ размер на 413,40 лв., от които: 88,40 лв. –
държавна такса; 300 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – депозит за свидетел
Предвид горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.“ № 71, да заплати на
Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост,
находяща се в гр. С., ж.к. „М.“ № 448, вх. „Б“, представлявани от „НАШИЯТ ВХОД“ ООД,
на основание чл. 23, ал. 6 ЗУЕС, сумата в размер на 3170 лева, представляваща
невъзстановена на етажната собственост касова наличност, събрана от платен наем съгласно
чл. 3, ал. 2 от договор за наем от 01.09.2018 г. от „МАКСИ 1166“ ЕООД за периода от
м.09.2018 г. до м.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „М.-4“ № 448, вх. 2, ет. 3, ап.
30, да заплати на Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на
Етажна собственост, находяща се в гр. С., ж.к. „М.“ № 448, вх. „Б“, представлявани от
„НАШИЯТ ВХОД“ ООД, на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 6 ЗУЕС, сумата в размер на 540
лева, представляваща невъзстановена на етажната собственост касова наличност, събрана
3
от платен наем съгласно чл. 3, ал. 2 от договор за наем от 01.09.2018 г. от „МАКСИ 1166“
ЕООД за периода от м.08.2020 г. до м.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Б.“ № 71, да заплати на
Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост,
находяща се в гр. С., ж.к. „М.“ № 448, вх. „Б“, представлявани от „НАШИЯТ ВХОД“ ООД,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 513,40 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА И. Ц. Р., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „М.-4“ № 448, вх. 2, ет. 3, ап.
30, да заплати на Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на
Етажна собственост, находяща се в гр. С., ж.к. „М.“ № 448, вх. „Б“, представлявани от
„НАШИЯТ ВХОД“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 413,40 лв. - разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4