№ 1160
гр. Плевен, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430105651 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ** представлявано от ***, чрез юрисконсулт
***, против ИВ. М. М. с ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че дружеството има вземане към ответника за
следните суми: 21,85 лв. за отопление с индивидуален разпределителен уред (
ИРУ) ; сумата от 482,87 лв. за отопление без ИРУ; сумата от 362,37 лв. за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.01.2019г.-
31.01.2021г., сумата от 80,71 лв. – услуга дялово разпределение; корекция от
0,47 лв. Твърди се, че задълженията на ответника произтичат от ползване на
услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия до недвижим
имот, регистриран под абонатен номер *** на името на ответника в периода
01.01.2019г.-31.01.2019г. Иска се от съда да признае за установено, че в
полза на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **
представлявано от ***“ против ИВ. М. М. с ЕГН **********, адрес: ***,
настоящ адрес: *** съществуват вземания за следните суми: сумата от 948,27
лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2019г.-31.01.2021г., сумата от 84,46 лв.- лихва за периода
1
04.03.2019г. - 05.03.2021г. , ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК (15.03.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед №1113/16.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №1794/2021г. по описа на РС
Плевен. Претендират се деловодните разноски в исковото и заповедното
производство.
С определение № 1079/22г. на ответника е назначен особен представител-
адв. ***- АК-Плевен. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор с вх.
№9891/22г., в който процесуалният представител на ответника взема
становище за допустимост, но неоснователност на исковете, прави
възражение за изтекла давност по чл.111 ЗЗД, оспорва исковете по основание
и размер, качеството потребител на топлинна енергия на ответника, липса на
доказателства за влизане в сила на Общите условия на ***, доказателства, че
изборът на топлинен счетоводител на етажната собственост съответства на чл.
139а ЗЕ.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулти *** и *** които молят съда да уважи изцяло предявените
искове, като депозират списък по чл.80 ГПК.
Особеният представител на ответника адв.**, редовно призована се явява и
моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№1794/2021г.
описа на РС-Плевен, че на 15.03.2021г. *** подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против
ИВ. М. М. с ЕГН **********, както и че в хода на производството била
издадена Заповед №1113/16.03.2021г. за изпълнение на парично задължение
2
по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил „Длъжникът ИВ. М. М. с
ЕГН **********да заплати на кредитора *** с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ** представлявано от ***, сумата от 948,27 лв.-главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.01.2019г.-31.01.2021г., сумата от 84,46 лв.- лихва за периода 04.03.2019г. -
05.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
(15.03.2021г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски в размер на 25 лв.-държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.". Заповедта била връчена при условията на
чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №6271/02.08.2021г. заявителят бил уведомен
за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
правото си. Съобщението било получено на 03.08.2021г. чрез ССЕВ. С искова
молба вх.№15804/02.09.2021г. в законовия месечен срок е инициирано
настоящото гражданско дело №5651/2021г. по описа на ПлРС.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползване № 18, том III, рег.№ 2086, дело 286 от
2005г. и справка от Агенцията по вписвания, неоспорени от особения
представител на ответника, че в полза на ИВ. М. М. е учредено право на
безвъзмездно ползване на недвижим имот с адрес: ***
Безспорно е и се установява от заверено копие на протоколи от 26.09.2002г.
на ОС на етажните собственици;заверено копие на протоколи от 10.09.2002г.,
заверено копие на договор №102/26.09.2002г. , че сградата, в която се намира
недвижимия имот с адм. адрес: **, е етажна собственост, сградата е
топлоснабдявана от ищеца, както и е избран топлинен счетоводител през
2002г., а именно „***.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, отчитана ли е и по какъв ред ползваната
топлинна енергия, дължи ли суми ответницата за отопление, за услугата
дяловото разпределение и за енергия, отдавана от сградната инсталация, в
какъв размер и от коя дата.
За изясняване на спорните по делото факти са приобщени писмени
доказателства, както и са назначени съдебно-техническа и счетоводна
експертизи.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
3
експертиза, сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция. До имота на
ответника, находящ се в ***, с абонатен номер ***, е доставяна топлинна
енергия, тъй като абонатната станция е работила през процесния период.
Извършеното дялово разпределение е направено съгласно Методика за
разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост,
Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007г. Вещото лице е категорично, че в банята на апартамента
отопление посредством лира, както и че в имота са монтирани 4 броя
отоплителни тела, оборудвани с топлоразпределители. Разпределението е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния
счетоводител са спазени указанията на методиката за разпределение на
топлинна енергия към чл.61, ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007г. Начислените суми, отразени коректно в индивидуалния
мейлинг за всеки месец от процесния период са в съответствие с Наредба за
топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007г. Вещото лице заявява още, че
отчитането на общата топлинна енергия в абонатната станция става чрез
търговски уред – топломер, който е преминал изискващите се държавни
проверки, а монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя. В
изчисленията от фирмата за дялово разпределение не са констатирани
грешки.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, незаплатените суми от абонат № *** за топлинна енергия за
процесния период 01.01.2019г.-31.01.2021г. са на обща стойност 932,80 лв., от
които сумата от 504,73 лв.- главница, сумата от 362,36 лв.-топлинна енергия
от сградна инсталация, сумата от 80,71 лв. за услугата дялово разпределение
и корекция от 0,47 лв. За процесния период няма отчетени суми за ползвана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Има издадено едно
кредитно известие за същия период – сумата от 15,47 лв. главница. Размерът
на лихвата за забава върху главницата от 932,80 лв. възлиза на сумата от
102,50 лв.
Съдът кредитира с доверие заключенията на двете вещи лица по назначени
съдебно-техническа и счетоводна експертизи, като обективни и
безпристрастни, компетентно изготвени и съответни на писмените
4
доказателства по делото.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на
вземания в полза на ищеца на сумата от 948,27 лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2019г.-
31.01.2021г., сумата от 84,46 лв.- лихва за периода 04.03.2019г. - 05.03.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (15.03.2021г.)
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№1113/16.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр. д. №1794/2021г. по описа на РС Плевен.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът приема за безспорно доказано по делото, че ответникът има качеството
на потребител на топлинна енергия, съгласно чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Съгласно тази норма всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Видно от
представените писмени доказателства - заверено копие на нотариален акт за
учредяване на вещно право на ползване № 18, том III, рег.№ 2086, дело 286 от
2005г. и удостоверение изх.№ГР 21-22/22.07.2022г., на ответницата е
учредено пожизнено безвъзмездно право на ползване. Последното обуславя
извод, че ИВ. М. М. е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153,
ал.1 от ЗЕ и възражението на особения представител на ответника в тази
насока е неоснователно.
За да възникне правоотношение по покупко - продажба на топлоенергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя
и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона. В този смисъл е разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за
5
битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява
при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи
условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от *** на потребители в гр. Плевен са
публикувани във вестник"Посоки"бр. 239 от 13.12.2007 г. и същите обвързват
ответника като съсобственик респ.ползвател на процесния топлоснабден
имот. При тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя
възниква по силата на закона чл.150 ЗЕ при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост се
извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия
( чл.133, ал.2 от ЗЕ), но субектът, който трябва да отправи искането, е
различен. Чл. 133, ал.2 от ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.)
изисква решение на общото събрание на етажните собственици за
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото е налице
и в конкретния случай. С приемането на ЗЕ законодателят регламентира
доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост
като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната
да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я
разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на
услугата "доставка на централно отопление". Действително Закона за защита
на потребителя изрично забранява доставката на централно отопление без
искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът
предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да
е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за
потребителя задължение за плащане (чл.62, ал.2 от ЗЗП). Законодателното
решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в
топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане
(съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава,
за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът,
който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под
режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от
6
естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива
сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010г. по к.д. №15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим
на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се
явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти
на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по
начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да
имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата
топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно
цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В тази
насока е и практика на ВКС - Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 3184/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 221 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
5/2010 г., II т. о., ТК и др.
В случая ответникът не е загубил и понастоящем качеството си на потребител
на топлинна енергия и по смисъла и на Директива 2011/83. В решенията по
дело С -708/2017 и С-725/2017г. на Съда на ЕС по отправено преюдициално
запитване на основание чл.267 ДФЕС, съдът постановява, че не е в нарушение
чл.27 от Директива 2011/83/ЕС националната правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда на етажна собственост,
7
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и дори да
не я използват в своя апартамент.
Ето защо, съдът приема, че ответникът е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и между нея и ищцовото дружество съществува валидно
облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна
енергия, което се регламентира от действащите в тази област нормативни
актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи
условия, които са приложени по частно гражданско дело №1794/2021г. по
описа на РС-Плевен.
Установи се по безспорен и категоричен начин от заключението на вещото
лице по назначената съдебно техническа експертиза, че разпределението е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, а в изчисленията от фирмата за дялово разпределение не са
констатирани грешки.
С оглед диспозитивното начало в процеса доказан се явява и размера на
вземанията на ищцовото дружество по отношение на претенцията за лихва за
забава. По отношение на главницата, то искането е основателно до сумата от
932,80 лв., като за разликата до 948,27 лв. следва искът да бъде отхвърлен
като неоснователен. В тази насока е и заключението на вещото лице по
назначената съдебно счетоводна експертиза.
С оглед на горното, съдът приема, че ищецът проведе пълно и главно
доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл.154, ал.1 ГПК до
размера на сумата от 932,80 лв.-главница, представляваща доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2019г.-31.01.2021г., сумата
от сумата от 84,46 лв. – мораторна лихва за периода 04.03.2019г. до
05.03.2021г., ведно със законната лихва от 15.03.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да
заплати на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство -
сумата от 25 лв. платена държавна такса, сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, самата от 300 лв. за възнаграждения за вещи лица, 500 лв. за
възнаграждение на особен представител, както и деловодни разноски в
8
заповедното производство – сумата от 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение или общо 1000 лв. По отношение на
разноските, направени в заповедното производство, същите съставляват
акцесорно вземане, което е пряко обвързано от изхода на настоящето
производство. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното право
по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед
направеното искане от страна на ищеца. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** представлявано от ***, съществуват вземания против ИВ. М.
М. с ЕГН **********, адрес: ***, настоящ адрес: ***, и последната дължи на
дружеството сумата от 932,80 лв.-главница, представляваща доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2019г.-31.01.2021г., сумата
от сумата от 84,46 лв. – мораторна лихва за периода 04.03.2019г. до
05.03.2021г., ведно със законната лихва от 15.03.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 1113/16.03.2021г. по ч.гр. д. №1794/2021г. по
описа на РС Плевен, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 948,27 лв. за
главница, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ИВ. М. М. с ЕГН **********, адрес: ***,
настоящ адрес: *** да заплати на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ** представлявано от ***, сумата от 1000 лв. общо направени
деловодни разноски производството по ч.гр.д.№1794/21г. и по гр.д.
№5651/21г., и двете по описа на РС-Плевен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.
№1794/2021г. описа на РС-Плевен.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10