Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 179
гр.
Стара Загора, 29.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Константин
Тачев
като разгледа докладваното от
съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 136
по описа за 2022 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от И.М.З. *** чрез адвокат А.С. против Решение № 88/ 14.03.2022г.,
постановено по АНД № 1353/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 7491/16.11.2021г., издадено от Началник отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Според касатора съдът не
е обсъдил възражението му, че управляваното ППС не е извънгабаритно и
неправилно е приел че е субект на нарушението, тъй като не собственик на
превозното средство, с което е извършено деянието. Счита, че не е извършил
вмененото му нарушение за управление на извънгабаритно ППС без разрешение. По
изложени в касационната жалба подробни съображения е направено искане за отмяна
на решението на първоинстанционния съд и отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба - Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез
пълномощника юрисконсулт М. оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде
оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на подадената
касационна жалба. Счита решението на районния съд за правилно, съобразено със
закона и предлага да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по
делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара
Загора е НП № 7491/16.11.2021г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, въз основа на АУАН № 0008189/ 21.10.2021 г., с което на И.М.З. ***, на
основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложена административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от Закона за пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37, ал.1, т.3 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като
административно нарушение са преценени следните обстоятелства: при проверка на 21.10.2021г.,
в 11:45 ч., на път I-5, км.230+850м в посока гр.Казанлък-гр.Стара Загора, И.З. управлява
и осъществява движение със състав от ППС със 7 оси - МПС с три оси марка „МАН“, модел 26.403, с
рег. ******** и ремарке с 4 оси с рег.№ ******, като измерената дължина е 22.90м при допустима
максимална дължина на ППС 18.75м, съгласно чл.5, ал.1, т.3, б.“д“ от Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Измерването
е извършено с техническо средство ролетка № 1243/18/50м. В момента на
проверката е представено разрешение /квитанция за платени пътни такси
от 21.10.2021г, издадено по реда на раздел IV от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ като е прието, че движението се
осъществява с ППС, чиито параметри надвишават описаните в разрешението.
За да потвърди НП, Районен съд Казанлък приема,
че описаното нарушение и извършването му от И.З. е доказано по несъмнен начин
от кореспондиращите помежду си писмени и гласни доказателства. Намира, че
наказаното лице е субект на вмененото нарушение, защото като водач на
извънгабаритното ППС е бил длъжен да се убеди преди започване на превоза, че
ППС ведно с товара му отговарят на допустимите изисквания за движение по
републиканската пътна мрежа без разрешително за това. По съображения, че няма
основание за приложение на чл.28 от ЗАНН и наложеното наказание е определено
към предвидения в закона минимален размер, е направен извод за
законосъобразност на НП.
Касационният състав на Старозагорския административен съд
намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Наложената от наказващия орган санкция на И.З.
се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до
5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ.
субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може
да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.
26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение. Следователно И.З. като шофьор на тежкотоварен
автомобил, въпреки че е извън кръга на лицата, които могат да искат издаване на
разрешение за движение по пътищата, в качеството на фактически извършител на
дейността е административно наказателноотговорно лице. Съобразно постоянната
практика на Административен съд Стара Загора приложимостта на чл.177, ал.3 от
Закона за движението по пътищата касае хипотезата, когато движението на извънгабаритно
ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/
03.07.2001г, а настоящият случай не е такъв.
По смисъла на приложимото
законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да
се извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните
работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/
03.07.2001г или след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от
наредбата/.
Съгласно чл. 37, ал.1, т.3
от Наредба № 11/ 03.07.2001г, във вътрешността на страната съответните
служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че габаритните
размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от описаните в
разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3. Настоящият съдебен състав споделя
извода за формална и материална законосъобразност на обжалваното пред районния
съд НП. При ангажиране отговорността на И.З. не са допуснати съществени
нарушения на закона. От правна страна повдигнатото му обвинение е обосновано с
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от
фактическа страна се основава на това, че е управлявал състав от ППС с измерена
дължина от 22.90м при допустима максимална дължина на ППС 18.75м, съгласно
чл.5, ал.1, т.3, б.“д“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, с което е осъществил движение на извънгабаритно
ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено
разрешение /разрешително или квитанция
за платени пътни такси/, от администрацията,
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Управляваният от санкционираното лице състав от ППС има дължина
22.90м , която надвишава посоченото максимално допустимо такова в чл. 5, ал.1,
т.3, буква”д” от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
като установената дължина не сочи на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с
чл.14, ал.3 от същата Наредба – дължина до 22м. Следователно движението му може да бъде квалифицирано като нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на
тежки и извънгабаритни и тежки ППС без
разрешение. Представената квитанция касае заплащане на такси за превишаване на максималните
показатели по чл. 5 от Наредбата в рамките на предвидената дължина по чл. 14,
ал. 3 от същата, което обаче е по-малко от превишаването, констатирано от
проверяващите органи. Установеното превишаване, което не е в параметъра по чл.
14, ал. 3 от Наредбата, обективно не може да бъде включено в разрешените
параметри по квитанцията за платени пътни такси, необходимо е разрешително
по чл.8, ал.2 от Наредбата. Следователно движението на ППС в случая е осъществено
от дееца без разрешение по смисъла на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за
действителната дължина на превозното средство. В този смисъл правилно е прието
от районния съд, че касаторът е санкциониран
за нарушение, което е извършил от обективна и субективна страна. В решението са
изложени обосновани мотиви по това оплакване, поддържано и пред настоящата инстанция, която
го намира за неоснователно.
Като е достигнал до правни изводи за формална и материална законосъобразност
на НП № 7491/ 16.11.2021 г., издадено от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
към Агенция „Пътна инфраструктура“ и го е потвърдил, районният съд е приложил правилно
материалния закон. Поради това и с оглед липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения решението следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 88/ 14.03.2022г., постановено по АНД №
1353/2021 г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.