№ 139
гр. Айтос, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20232110200270 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Я. Г. Д., ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес: *** против Наказателно постановление № 22-0237-000193/17.10.2022 год.
на Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А., с което за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.2, т.4 от
Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя са наложени наказания: глоба в размер
на 600,00 (шестстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП и наложените с него наказания са
незаконосъобразни, поради което моли за отмяната им. Не изтъква конкретни съображение в
подкрепа на заявеното в жалбата становище. В съдебно заседание жалбоподателят Д. не се
явява лично, но изпраща упълномощен представител адв.Т.Д. – БАК. Същият моли за
отмяна на обжалваното НП, конкретизирайки че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила и в частност издаване на
АУАН извън срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Претендира заплащане на направените съдебно-
деловодни разноски. Не представя доказателства.
Въззиваемата страна- Началник група към ОД на МВР – Б., РУ - А. не се
представлява пред съда. Представя доказателствата, събрани в хода на административно
наказателното производство по повод издаване на обжалваното постановление и в писмено
становище моли за потвърждаването му.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е
1
процесуално допустима.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства, счита за установено
от фактическа страна следното: На 17.03.2023 г. в 18,06 часа в Община А., на път III-208, км
92+577, до бензиностанция „***“, вход/изход на гр.А., при ограничение на скоростта за
движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат
толеранс от 3 км/ч в полза на водача управлявал собствения си лек автомобил „***“, с рег.
№ ***. Автомобилът се движел с наказуема скорост от 81 км/ч. Нарушението е установено и
заснето със стационарно АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока измерване
северозапад. Собственикът на автомобила – Я. Г. Д., ЕГН ********** попълнил декларация
по чл.188 от ЗДвП от дата 02.07.2022 г. (л.8 от делото), в която посочил, че лично той е
управлявал автомобила си на процесните място и време.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
За констатираното св.А. В. В. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA, №
475809/17.08.2022, като квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от
ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.
Актосъставителят констатирал, че в случая е налице системност, тъй като в рамките на
1(една) година жалбоподателят е наказван с влезли в сила Електронен фиш Серия К №
4332621/05.01.2021 г., вpъчен на 05.05.2021 г. (влязъл в сила на 20.05.2021 г.) и Електронен
фиш Серия К № 4695363/12.04.2021 г., връчен на 05.05.2021 г. (влязъл в сила на 20.05.2021
г.) за същото по вид нарушение. Въз основа на съставения АУАН на 17.10.2022 г. било
издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта.
Ето защо и на основание чл.182, ал.5 вр. ал.1, т.4 ЗДвП, наложил на жалбоподателя
наказания „глоба“ в размер на 600 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца.
Техническото средство – преносима система за контрол над скоростта АТС
SITRAFFIC LYNX ERS 400, към датата на заснемане на нарушението било годно и
калибрирано (видно от приложените допълнение към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 19.09.4823.1 и Протокол за проверка № 49-СГ-ИСИС/04.11. 2021 г.-
л.12-15).
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя и разпитаните свидетели, които са еднопосочни и
безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
2
по преписката и в хода на съдебното следствие снимки (запис). При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект (срещу
който е издадено атакуваното НП) и при наличие на правен интерес от обжалване, и пред
компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по
следните съображения: Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това
лице Н. С.С. – началник група към ОДМВР-гр. Б., РУ - А., а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. По
повод направеното от жалбоподателя оплакване за съставяне на АУАН след изтичане на
сроковете по чл.34 ЗАНН, съдът взе предвид следното: процесното нарушение е от дата
17.03.2022 година, поради което и очевидно при изготвяне на акта на 17.08.2022г.
предвиденият едногодишен срок за съставянето му, считано от датата на извършване на
нарушението не е бил изтекъл (същият изтича на 17.03.2023г.). От друга страна макар
адм.нарушение да е от 17.03.2022г., в конкретния случай самоличността на нарушителя
следва да се счита за известна едва от момента на подаване на декларацията за предоставяне
на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която именно се декларила
дали автомобилът е управляван от собственик или от друго лице. В конкретния случай това
право е упражнено на собственика на МПС жалбоподателя Д. на 02.07.2022г., видно от
приложеното копие от декларация на л.8, поради което именно този момент следва да се
счита като меродавен досежно установяване самоличността на нарушителя и съответно от
него да тече тримесечния срок за съставяна на АУАН. Доколкото АУАН е съставен на
17.08.2022г., т.е. 45 дни след подаване на декларация от собственика, следва се счита, че не е
допуснато нарушение на чл.34 ЗАНН, относно цитираната разпоредба, съгласно която „Не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. Жалбоподателят е подписал
и е получил акта лично на 23.08.2022г. Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са
посочени всички необходими, законови реквизити. На първо място, точно е посочено
мястото на извършване на нарушението, а именно: в Община А., на път III-208, км 92+577,
до бензиностанция „***“, вход/изход на гр.А.. Така посоченото място е описано по начин,
даващ възможност да се разбере, къде е извършено превишаването на скоростта от страна на
жалбоподателя, съответно правото на нарушителя да разбере обвинението не е била
накърнена. В АУАН и НП е посочено също така, че в този участък важи ограничение на
скоростта от 50 км/ч. за движение извън населено място, както и наказуемата скорост, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. По делото е приложена и
снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредбата (на л.7). Към датата на нарушението АТС е било
преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за
3
измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри,
съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на
одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем
предназначението си. В конкретния случай жалбоподателят е подал декларация по чл.188 от
ЗДвП, в която е посочил, че именно той е управлявал автомобила, поради което и правилно
е бил санкционирана с издаденото постановление. От субективна страна, съдът приема, че
се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на
деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по
чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за
скорост при управление на МПС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не
е спазил. Съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е това нарушение, което е извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. В процесния акт за установяване на административното
нарушение и в обжалваното НП са посочени два електронни фиша, предшестващи
настоящото нарушение - електронен фиш Серия К № 4332621/05.01.2021 г., вpъчен на
05.05.2021 г. (влязъл в сила на 20.05.2021 г.) и електронен фиш Серия К №
4695363/12.04.2021 г., връчен на 05.05.2021 г. (влязъл в сила на 20.05.2021 г.). Съдът
категорично не се солидаризира с възражението на въззивника, че квалифициращия признак
„системност“ не е доказан от АНО. В настоящия случая деянията по цитираните електронни
фишове, както и деянието по настоящото дело са били извършени в посочения по - горе
едногодишен срок, поради което и правилно от страна на АНО е било възприето, че е
налице квалификация по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП - системно нарушение.
По делото има също така приложена декларация по чл.188 ЗДвП, която е попълнена
преди издаване на АУАН, така че съмнение относно авторството на нарушението липсва.
При така изложените съображения съдът приема за установено, че поведението на Я.
Г.Д., в качеството на водач на МПС правилно е било възприето като такова в нарушение на
правилата за движение по пътищата и в частност на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, за което
на жалбоподателя е определено наказание съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182,
ал.5 вр. ал.2, т.4 от ЗДвП, а именно глоба от 600 лв. и „лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок от 6 месеца, който размер е точно определен в закона, а не е оставен на
преценка на АНО, поради което и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП наказание спрямо
жалбоподателя е правилно определено, съобразно конкретно фиксирания в закона вид и
размер, и в пълно съответствие със санкционната норма от ЗДвП, поради което и следва да
бъде изцяло потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0237-000193/17.10.2022 год. на
Началник група към ОД на МВР – Б., РУ – А., с което на Я. Г. Д., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.182, ал.5 вр. с ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата, са
наложени наказания: глоба в размер на 600,00 (шестстотин) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Б.кия административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5