№ 304
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Г.
Членове:Иваничка Д. Славкова
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора И. П. С.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Г. Въззивно частно наказателно
дело № 20243100601717 по описа за 2024 година
Предмет на проверка е решението по ЧНД № 4030/24 г. на Районен съд
Варна, от 13.11.2024 г., с което съдът е настанил Я. С. Д. на задължително
стационарно лечение в ДНБ „Царев брод” за срок от три месеца, на осн. чл.
162 ал. 2 от ЗЗ.
Настоящото производство е образувано по жалба на адв. П. П., който
смята, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е
изследвал в достатъчна степен, нито юридическия, нито социалния критерий
за да постанови задължително лечение, съгласно критерите на чл. 155 от ЗЗ,
считат, че Д. би могла да се лекува самостоятелно, никога не е проявявала
агресия спрямо някого. Твърди се, че съдът не е оценил правилно степента на
обществена опасност на лицето и необходимостта от изолация, както и, че са
отчетени само и единствено показанията на свидетели, иницирали съдебното
производство.
Представителят на ВОП изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Въззивната инстанция намира, че жалбата е основателна.
1
Проверяваното съдебно решение съдържа мотиви, които не се споделят
от въззивния съд, относно наличието на предпоставките за настаняване на
задължително лечение от неговия вид. В това производство е установено
следното:
В изложените мотиви съдът основно се е позовал на изготвената и
приложено по делото СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА
ЕКСПЕРТИЗА, според която Д. страда от шизофрения, параноидна форма,
халюцинаторен параноиден синдром, което е сред посочените в чл.146 ал.1
от ЗЗ и съответно болните от него подлежат на задължително лечение.
Приел е, че освидетелстваната отказва лечение, не е критична към
заболяването си и не желае дороволно да се лекува, с поведението си
представлява опасност, както за себе си, така и за околните.
Каква е опасността и възоснова на какво е този извод не е посочено.
В съдебно заседание е била разпитана майката на освидетелстваната, св.
Й. Д., която е заявила, че дъщеря й не желае да се лекува и не приема
предписаните лекарства.
Съдът е назначил и приел СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА И
ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, според която Д. страда от шизофрения,
параноидна форма, халюцинаторен параноиден синдром, което е сред
посочените в чл.146 ал.1 от ЗЗ и съответно болните от него подлежат на
задължително лечение. Експертизата е подписана и защитавана само от в. л.
д-р К..
Предвид твърдяното от защитата, съставът на ВОС е разпитал
освидетелстваната и нейните родители. Видно от техните показания, Д.
приема предписаните й лекарства и към момента е спокойна, не е опасна за
себе си и околните.
По делото няма категорични данни за наличието на социалния критерий
- освидетелстваната има съзнание за заболяването си, провежда лечение и не
застрашава сериозно здравето си, не проявява и минимална агресия спрямо
близките си, което не я прави опасна за тях.
Предвид изложеното, съставът на Окръжния съд като въззивна
инстанция и на основание чл. 163 от Закона за здравето
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯВА решението по ЧНД № 4030/24 г. на Районен съд Варна, от
13.11.2024 г., с което съдът е настанил Я. С. Д. на задължително стационарно
лечение в ДНБ „Царев брод” за срок от три месеца, на осн. чл. 162 ал. 2 от ЗЗ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3