Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2633 03.07.2018
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд
девети граждански състав
На трети юли две хиляди и
осемнадесета година
В открито заседание на двадесет и осми юни 2018 г. в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Павлина Попова
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско
дело № 2606 по описа за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „Лайт кредит консулт” ООД,
ЕИК ********* против Н.З.С., ЕГН **********, с която е предявен установителен
иск с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца общо сумата от 3099,24
лева, от която сумата от 1721,52 лева, представляваща извършено плащане по
договор за гаранция от 23.01.2015 г.; сумата от 1377,72 лева, представляваща
неплатена част от възнаграждение, дължимо по договор за гаранция, което
задължение е обезпечено със запис на заповед от 23.01.2015 г., с падеж
23.01.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението – 20.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане,
които суми са присъдени по ч. гр. дело № 16718/2017 г. по описа на ПРС със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че по силата на сключен
между страните на 23.01.2015 г. Договор за заем ищецът предоставил на Н.З.С. и Б.И.Д.,
паричен заем в размер на 1400 лева, за срок от 12 месеца, платим на 12 равни
месечни вноски, всяка от които на стойност от 143,46 лева, с падеж 23-то число
на всеки месец. Крайният срок на погасяване за задължението е 23.01.2016 г.
Общата сума, подлежаща на връщане с включена възнаградителна лихва била в
размер на 1721,52 лв. Като обезпечение на вземането по така сключения договор е
сключен договор за гаранция на 23.01.2015 г. между ищцовото дружество, в качеството
на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД като
заемодател и З.С. и Б.Д., като заематели. Съгласно този договор заемателят
дължи на гаранта възнаграждение в размер на 12 месечни вноски, всяка на
стойност от 114,81 лв., което възнаграждение било обезпечено с издаден в полза
на гаранта запис на заповед на дължимото възнаграждение. Твърди се, че с
уведомление от 25.08.2017 г. „Лайт Кредит” ООД на основание чл. 5 от договора
за гаранция, претендирал плащане на задълженията на ответника към него в общ
размер на 1721,25 лв. Поради този причина ищецът извършил плащания на тази сума
на 28.08.2017 г. Навеждат се доводи, че
освен платената от гаранта сума на „Лайт Кредит” ООД, ответникът дължи и сумата
от 1377,72 лв., представляваща неплатена част от възнаграждението по договора
за гаранция от 23.01.2015 г., което вземане било обезпечено със запис на
заповед от 23.01.2015 г., с падеж 23.01.2016 г. Предвид изискуемостта на
вземанията било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, по което било постъпило възражение само от длъжника Н.З.С., като с
настоящото се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи
претендираните суми. Претендира разноски, в това число сторените в хода на заповедното
производство.
В предоставения му едномесечен
срок, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът
намира, че са налице предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно – на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, като исковете са вероятно
основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – договор за паричен заем № ****/ 23.01.2015 г., договор за
гаранция на 23.01.2015 г., уведомление за активиране на гаранция, платежно
нареждане за кредитен превод, запис на заповед.
Ищецът претендира разноски, като същите се
констатираха в размер на 61,99лв. – заплатена държавна такса в настоящото
производство и разноски в размер на половината от направените в заповедното
производство такива, а именно 31лв. – държавна такса и 150лв. - адвокатско
възнаграждение. Дължимостта на разноски в половин размер за заповедното
производство се обосновава с факта, че ответникът е осъден солидарно с още един
длъжник да заплати процесните суми / по отношение на когото заповедта е влязло
в сила/, поради което и разноските следва да се поемат в половин размер от
всеки от тях. Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.З.С., ЕГН **********,***
дължи на „Лайт кредит консулт” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Полет“ № 1,
ет.2, солидарно с Б.И.Д., ЕГН **********, по отношение на която е влязла в сила
Заповед за изпълнение № 10145/ 23.10.2017 г. по ч. гр. дело № 16718/2017 г. по
описа на ПРС, VІІІ гр.с., сумата от 1721,52
лева / хиляда седемстотин двадесет и един лева и 52ст./, представляваща
извършено плащане по договор за гаранция от 23.01.2015 г., сключен във връзка с
Договор за заем № ****/ 23.01.2015 г.; сумата от 1377,72 лева/хиляда триста седемдесет и седем лева и 72ст./,
представляваща неплатена част от възнаграждение, дължимо по договор за гаранция
от 23.01.2015 г., което задължение е обезпечено със запис на заповед от
23.01.2015 г., с падеж 23.01.2016 г., ведно със законна лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението – 20.10.2017 г. до окончателното
ѝ изплащане, които суми са присъдени по ч. гр. дело № 16718/2017 г. по
описа на ПРС, VІІІ гр.с. със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 10145/ 23.10.2017 г..
ОСЪЖДА Н.З.С., ЕГН **********,*** да заплати на „Лайт кредит консулт” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Полет“ № 1, ет.2, сумата от 31лв./тридесет и един лева/- заплатена
държавна такса и сумата от 150лв.
/сто и петдесет лева/– заплатено адвокатско възнаграждение - разноски в
производството по ч.гр.д. № 16718/2017 г. по описа на ПРС, VІІІ гр.с., както и
сумата от 61,99лв. /шестдесет и един
лева и 99ст./- заплатена държавна такса
в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване, а на оспорване по реда на чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала:
П.П.