№ 246
гр. Дупница, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200497 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5310-000257/24.03.2023 г., издадено
от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на Л. С. Н. с ЕГН ********** с поС.ен адрес: с. ***, общ. Русе,
обл. Русе, ул. ***, действащ чрез пълномощника си адв. С. С. от АК – Русе с адрес на
упражняване на дейността: гр. Русе, ул. ,,Църковна независимост“ № 4, ет. 1, са наложени
административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. С. С. излага доводи, че
наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и заплатени квартирни
пари.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо изразява становище за неоснователност
на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление. По делото е постъпило
становище от гл. юрисконсулт Бучева с искане за присъждане на възнаграждение за
представителство и защита по делото от юрисконсулт. Ако жалбата бъде уважена и
наказателното постановление бъде отменен, в случай че се претендират разноски за
възнаграждение за адвокат, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за
прекомерност на претендираното, като моли за присъждане на такова в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
1
На 13.12.2022 г. около 00:17 ч. на АМ Струма при км 53+950 в посока гр. София, Л.
С. Н. управлявал товарен автомобил ,,***о“ с рег. № ***. Водачът бил спрян за проверка от
полицейските служители С. Н. и Н. Т., които извършили справка с техническо средство
РСОД и така установили, че автомобилът е с прекратена регистрация от 02.11.2022 г. по чл.
143, ал. 10 от ЗДвП – без сключена задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност“.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение серия GA № 823923 от
13.12.2022 г. от С. Н. на длъжност ,,мл. автоконтрольор“ при ОДМВР Кюстендил в
присъствието на свидетеля Н. Т., в който като нарушена правна норма е посочен чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. С постановление от 27.02.2023 г. прокурор при РП Кюстендил, е прекратил
досъдебно производство вх. № 29/2023 г., ДП-24/2023 г. по описа на РП-Кюстендил, ТО-
Дупница и ДП № 9/2023 г. по описа на РУ Дупница за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и
изпратил материалите по досъдебното производство на Директора на ОДМВР Кюстендил,
Сектор ,,Пътна полиция“ по компетентност, за отношение по административнонаказателен
ред.
На основание чл. 36, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН е издадено наказателно постановление въз
основа на прокурорското постановлението за прекратяване на ДП, с което НП
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Свидетелят Н. Т. при разпита си заявява, че поддържа констатациите посочени в
АУАН. При направената проверка от контролния орган водачът споделил, че не е знаел, че
автомобилът е с прекратена регистрация.
Представено е по делото като доказателство справка за собственост на процесния
автомобил, видно от която същият е собственост на ,,Лазаров Груп“ ЕООД.
Видно от постъпило по делото писмо рег. № 348000-6149/03.06.2023 г. от началника
на РУ – Дупница, от извършената до момента проверка по АНД № 20231510200497 не са
установени данни, че собственикът на товарен автомобил ,,***о“ с рег. № ***, е уведомен за
служебно прекратяване на регистрацията от сектор ,,Пътна полиция“ към ОДМВР – Велико
Търново. От Гаранционен фонд гр. София не е изпратено служебно изисканото от съда
доказателство за уведомяване на собственика на процесното моторно превозно средство, че
сключеният застрахователен договор е прекратен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното
постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа
всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана
по същество същата е основателна по следните съображения:
Актът за установяване на нарушението е съставен от св. С. Н. – мл. автоконтрольор
при ОДМВР Кюстендил, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник
група в ОДМВР Кюстендил, оправомощени със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите
на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
2
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина, което обаче в
случая не е сторено.
Съдът намира, че в материалите по административнонаказателната преписка /АНП/
не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По делото
липсват каквито и да е било данни, че Информационния център към Гаранционния фонд е
изпълнил задължението си по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането и е уведомил
собственика на автомобила /,,Лазаров Груп“ ЕООД/, че срокът на сключения от него
застрахователен договор е бил изтекъл, както и че Сектор КАТ при ОД на МВР Велико
Търново е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и е уведомил собственика
на автомобила за прекратената регистрация, поради което собственикът на автомобила не е
знаел, че регистрацията на процесния автомобил е била прекратена, а още повече – Л. Н.,
който е ползвал автомобила, не е знаел, че към момента на проверката регистрацията на
управлявания от него автомобил е била прекратена служебно на основание чл. 143, т. 10 от
ЗДвП. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. За
да се приеме, че съставения АУАН има доказателствена сила, следва установените в него
факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени
доказателства, че Информационния център към Гаранционния фонд е изпълнил
задълженията си по чл. 574, ал. 11 от КЗ за уведомяване на собственика на превозното
средство за това, че сключения застрахователен договор е бил прекратен, нито пък са
представени доказателства, че Сектор КАТ при ОД на МВР Велико Търново е изпълнил
задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и е уведомил собственика на автомобила за
прекратената регистрация съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и
приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. По делото не е спорно, че процесното
МПС е било служебно дерегистрирано на 02.11.2022 г. поради несключване на нов
застрахователен договор от собственика на автомобила – ,,Лазаров Груп“ ЕООД.
От постъпилото Писмо рег. № 348000-6149/03.06.2023 г. от началника на РУ –
Дупница, се установява, че от извършената до момента проверка по АНД № 20231510200497
не са установени данни, че собственикът на товарен автомобил ,,***о“ с рег. № ***, е
уведомен за служебно прекратяване на регистрацията от сектор ,,Пътна полиция“ към
ОДМВР – Велико Търново.
По делото не се събраха каквито и да било доказателства, че Гаранционния фонд е
бил уведомил собственика на автомобила за дерегистрацията на автомобила по служебен
ред съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ, както и че Сектор КАТ при ОД на МВР
Велико Търново е бил уведомил собственика на автомобила за дерегистрацията на същия по
3
служебен ред съобразно изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за да се приеме, че същият е
бил информиран за това обстоятелство към 13.12.2022 г. - момента, в който жалбоподателят
Н. е управлявал процесния автомобил и е бил спрян за проверка. Поради което няма как да
се приеме, че от субективна страна Н. е осъществил състава на нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това,
че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото автомобилът е бил с
регистрационни табели, а собственикът на автомобила – ,,Лазаров Груп“ ЕООД не е бил
уведомен по надлежния ред за служебно прекратената по реда на чл. 140, ал. 10 от ЗДвП
регистрация на автомобила. В настоящия случай жалбоподателят не е санкциониран за това,
че управлява МПС, за което няма сключена и действаща застраховка ГО на
автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв
договор. Той е санкциониран за това, че управлявал автомобил с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна
застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на
прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика - чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание
за осъществен състав на нарушение, още повече пък – ползвателят, който при налични
регистрационни табели, поставени на съответните места на автомобила, би могъл да знае за
прекратената регистрация на автомобила от собственика, ако последния е бил надлежно
уведомен.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно постановление № 2 от
05.04.2023 г. постановено по Тълкувателно дело № 3/2022 г. на Върховният
административен съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, ,,Не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от закона за движението по пътищата, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“, а съгласно разпоредбата
на чл. 130, ал. 2 ЗСВ: ,,Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.“ В
случая, след като по делото не се установи, че собственикът на процесното МПС е бил
уведомен, че регистрацията на автомобила му е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, то водачът на автомобила – жалбоподателят не следва да бъде наказван с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание.
Относно разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендира
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. и заплатени квартирни пари –
100 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № ********* от
18.04.2023 г. страните по него Л. Н. и Еднолично адвокатско дружество – С. С. са
договорили възнаграждение за процесуално представителство и защита пред Районен съд –
4
Дупница за обжалване на НП в размер на 800 лв., както и сумата от 600 лв. пътни разходи –
300 км в посока, както и квартирни пари – място за нощувка в Дупница – 100 лв., като
всички договорени суми са заплатени от клиента, за което са приложени писмени
доказателства по делото – ПКО № ********* от 18.04.2023 г., фактура и служебен бон.
Искането на дв. С. за присъждане на пътни разходи и квартирни пари е неоснователно.
Пътните разноски и квартирни не са разноски по производството по делото. Разноски по
производството са заплатените държавни такси, адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ и осъществено процесуално представителство и разноските, които страната
поема за събиране на посочените от нея доказателства. Отговорността за разноски цели
възстановяването на разноските, направени по делото във връзка с извършените
процесуални действия по делото и оказаната правна защита, но не и направените пътни
разходи от страната или от нейния процесуален представител (в този смисъл Решение №
13200/23.10.2020 г. по адм.д. № 7839/2020 г. на ВАС, Решение № 3566/22.03.2017 г. по адм.
д. № 8651/2016 г. на ВАС). Поради това искането на адв. С. за присъждане на пътни разходи
в размер на 600 лв. и квартирни пари в размер на 100 лв., съдът намира за неоснователно и
следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 800 лева от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, респ. с оглед представения договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските, съдът намира същата за частично основателна. На осн.
чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 400 лв. Претендираните разноски са в размер на 800 лв.,
поради което искането на въззиваемата страна за прекомерност и намаляване на същото, се
явява основателно и следва да бъде уважено. Предвид горното съдът приема, че следва да
осъди ОД на МВР Кюстендил, да заплати на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на
жалбоподателя сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-5310-000257 от 24.03.2023 г., издадено
от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Л. С. Н. с ЕГН ********** с поС.ен адрес: с. ***, общ. Русе,
обл. Русе, ул. *** действащ чрез пълномощника си адв. С. С. от АК – Русе, с адрес на
упражняване на дейността: гр. Русе, ул. ,,Църковна независимост“ № 4, ет. 1, са наложени
административни наказания ,,глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Кюстендил да заплати на Л. С. Н. с ЕГН ********** с
5
поС.ен адрес: с. ***, общ. Русе, обл. Русе, ул. *** сумата в размер на 400 (четиристотин) лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. С. от АК – Русе за присъждане на
пътни разходи в размер на 600 лв. и квартирни в размер на 100 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6