РЕШЕНИЕ
№ 8411
Варна, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: | МАРИЯ ГАНЕВА |
Членове: | МАРИЯНА ШИРВАНЯН НАТАЛИЯ ДИЧЕВА |
При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора ЗЛАТИН АТАНАСОВ ЗЛАТЕВ като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА канд № 20257050701144 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 8907/28.05.2025 г. от „Казино 3ВЕ БЕТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Гео Милев“ № 2, ет. 1, представлявано от С. М., чрез адв. Д. А., срещу Решение № 459/09.04.2025г., постановено по АНД № 332/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ състав, с което е изменено Наказателно постановление № 100515/04.11.2024 г., издадено от Х. Н. Р. на длъжност заместник – кмет на Община Варна, с което на „Казино 3ВЕ БЕТ“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1400 (хиляда и четиристотин) лева, за нарушение на чл. 10, т. 3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна, като вместо санкционната разпоредба на чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна прилага закон за същото наказуемо нарушение - санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.
Заявените касационни основания за обжалване са допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила. Твърди, че не е доказано авторството на нарушението, а всички доказателства се базират на предположения. Оспорва констатациите в АУАН и в НО, че на посочената дата и час служител на дружеството е изхвърлял боклук до входа на „Казино 3ВЕ БЕТ“ООД. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се отмени издаденото НП.
Ответната страна – Заместник –Кмет на Община Варна с писмен отговор оспорва жалбата.
Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление № 100515/04.11.2024г., издадено от Х. Н. Р. на длъжност заместник - кмет на Община Варна, с което на дружеството на основание чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна (наричана в изложението на настоящото решение Наредбата) е наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв. за нарушение на чл. 10, т. 3 от Наредбата.
От фактическа страна ВРС приема за установено, че:
На 27.08.2024г. св. Н. Й. Н. (главен инспектор „Управление на отпадъците“ в Община Варна) и св. Т. Д. К. (главен инспектор „Управление на отпадъците“ в Община Варна) извършвали проверка, свързана с контрол върху системата за разделно събиране на отпадъци и опаковки в гр. Варна и по-конкретно на жълтите и зелените контейтери. Двамата служители на Община Варна се намирали в района на Колхозен пазар - гр. Варна и Районен съд - Варна, където на кръстовището на ул. „Неофит Бозвели“ и ул. „Баба Тонка“ установили изхвърляне на отпадъци от картонени опаковки (кашони 7 бр.) до съдовете за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Отпадъците били надписани с черен флумастер с надпис „Върбата“. Разходили се и установили, че единственият надпис „Върбата“ се намира на северния вход на „Казино 3 ВЕ БЕТ“ ООД. Влезли вътре и установили, че в казиното има бар, където продават алкохол. Показали кашоните с алкохол на представител на дружеството, който заявил, че имат кашони от алкохол, но отрекъл намерените да са изхвърлени от тях.
Контролните органи не намерили в обекта отпадъци, както и място, където да се съхраняват такива. Представителят на дружеството заявил, че нямат и сключен договор с лице по чл. 35 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
На същата дата св. Н. Н. съставил срещу дружеството АУАН за нарушение на чл. 10, т. 3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение, е издадено НП, в което административно-наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта.
За да измени НП, въззивният съд коментира в мотивите си, че неправилно административнонаказващия орган е приложил санкционната разпоредба на Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна- чл.119, ал.1, т.1, вместо ЗУО – чл.134, ал.1, т.1 .
ВРС е установил, че нарушението е доказано, тъй като изхвърлянето на отпадъци от обект, стопанисван от въззивното дружество, на неразрешено за това място се установява на първо място от показанията на св. Н. Й. Н. и св. Т. Д. К.. Показанията на посочените свидетели съдът приема за последователни, логични и непротиворечиви, защото възпроизвеждат точно и хронологично събитията, които са възприели на място, а именно на процесната дата установили изхвърляне на отпадъци от картонени опаковки (кашони 7 бр.) до съдовете за разделно събиране на отпадъци от опаковки, разположени в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Неофит Бозвели“ и ул. „Баба Тонка“. Отпадъците били надписани с черен флумастер с надпис „Върбата“. Със същия надпис бил обозначен и порталът на дружеството „Казино 3 ВЕ БЕТ“ ООД. Надписът обозначавал старото име на казино (познато на доставчиците на алкохолни напитки с името „Върбата“), функционирало преди настоящия ползвател на имота, а именно дружеството „Казино 3 ВЕ БЕТ“ ООД. Показанията на разпитаните по делото свидетели се потвърждават и от веществените доказателства по делото - 4 бр. снимки, от които се установяват картонени опаковки извън съдовете за разделно събиране на отпадъци, като върху опаковките има надпис „Върбата“.
ВРС е кредитирал и събраните по делото писмени и веществени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания в кредитираните части изгради своите фактически изводи.
Решението на ВРС е правилно.
Въззивният съд се е съобразил с прогласяването на нищожността на санкционната разпоредба с Решение № 10467/16.10.2024 г. на Административен съд - Варна по адм. д. № 1407/2024 г , респ. е изпълнил правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН като е приложил закон за същото наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В конкретния случай санкционираното юридическо лице е осъществило състава на административното нарушение на чл. 10, т. 3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община Варна, която забранява изхвърлянето на отпадъци извън предназначените за целта специализирани съдове и замърсяване на пространството около тях. Съставът на нарушението е осъществен чрез изхвърлянето на 7 броя кашони до съдовете за разделно събиране на отпадъци от опаковки. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че намерените кашони извън съдовете за разделно събиране на отпадъци са от дейността на дружеството.
Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗУО общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови и строителни отпадъци, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци, масово разпространени отпадъци, на територията на общината, разработена съгласно изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. В чл. 32, ал. 1 от Наредбата е предвидено ползвателите на търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради във всички населени места на територията на община Варна, да събират разделно образуваните от дейността им отпадъци от опаковки от хартия и картон, стъкло, пластмаси, дърво и метали на територията на обекта и ги предават в съответствие с изискванията на тази наредба. Според чл. 34, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 32 предават разделно събрани отпадъци: 1. съгласно договор с организация по оползотворяване, която има изградена система за разделно събиране на отпадъци от опаковки на територията на община Варна или 2. като използват подземни и надземни контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки на територията на общината, когато количеството на отпадъците, генерирани от дейността не възпрепятства функционирането на общинската система за разделно събиране на отпадъци по чл. 28, ал. 1, т. 1 или 3. на лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО. Видно от ал. 2 от посочената Наредба лицата по ал. 1, т. 1 и т. 2 са длъжни да съхраняват на територията на обекта документи (договори, кантарни бележки, приемо- предавателни протоколи, покупко-изплащателни сметки и др.), които удостоверяват предаването на разделно събраните отпадъци и да ги представят на контролните органи при поискване. В конкретния случай въззивното дружество е следвало да изхвърли отпадъците поне в контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки на територията на общината, вместо оставянето им извън тях. С посоченото действие дружеството е осъществило административно нарушение, за което е привлечено към административнонаказателна отговорност.
Доколкото земята до съдовете за разделно събиране на отпадъци, на която са били изхвърлени кашони, не е място определено за разделно събиране на отпадъци от опаковки на територията на общината, то правилно ВРС е приел, че процесните отпадъци са изхвърлени на неразрешено място. Приложима в случая е санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО, съгласно която се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси.
ВРС правилно е изменил наказателното постановление като е приложил закон същото наказуемо нарушение, а именно санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО, вместо посочената в НП санкционна разпоредба на чл. 119, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Спазени са разпоредбите на чл.157ал.1 и ал.4 от ЗУО относно материалната компетентност на Кмета, респ. Зам.Кмета, на когото са делегирани правомощията да упълномощава органи за издаване на АУАН и НП по ЗУО, което в случая е извършено, съгл. Заповед № 2438/ 09.07.24г. и Заповед № 2004/ 11.06.24г. на Кмета на община Варна.
Неоснователно е възражението на касатора, че от една страна не е посочено физическото лице, осъществило нарушението, а от друга страна административно наказателната отговорност следва да се понесе от последното, а не от дружеството. Това е така, тъй като се касае за т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини, довели до настъпването на конкретния резултат.
По имуществената санкция:
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси.
При определяне на размера на имуществената санкция съдът правилно е приел, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни дружеството да е санкционирано за подобни нарушения, което води до извод за едно като цяло правилно отношение на дружеството към законоустановения ред в страната.
Процесното нарушение не може да бъде прието като маловажно, тъй като е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касаторът не е спазил посочената разпоредба , поради което правилно му е наложена имуществена санкция.
При извършената от касационния съд служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Касаторът следа да заплати разноските на ответната страна, предвид разп. на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и липсата на правна и фактическа сложност на делото съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 459/09.04.2025г., постановено по АНД № 332/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ състав.
ОСЪЖДА „Казино 3ВЕ БЕТ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Гео Милев“ № 2, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна, ЕИК *********, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |