№ 9343
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110117406 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр.чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника за сумата в размер на 906,53 лева лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г.,
за топлоснабден имот, находящ се в
***************************, аб.№ ************, ведно със
законната лихва от 21.12.2023г. до окончателното плащане,
мораторна лихва в размер на 175,93 лв., за периода от
15.09.2021г, до 11.12.2023г., сумата от 46,44 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
1
разпределение, за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 21.12.2023г. до изплащане на
вземането, и сумата от 11,68 лева - лихва за периода от
15.01.2021г. до 11.12.2023г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
10.01.2024 г. в производството по ч.гр.д. № 70973/2023г. по
описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответника е потребител, с абонатен номер ************, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между него и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителят не бил заплатил дължимата цена
за продажба на топлинна енергия за периода от м.05.2020г.
до м.04.2022г.. Вземането било осчетоводено с извлечение от
сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било
извършвано съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
2
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника Л. К., с който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва да е налице облигационна
правоотношение, възникнало между нея и ищцовото
дружество. Прави възражение за изтекла погасителната
давност. Счита, че липсва достатъчна информация за
обосноваността на методиката, използвана за изчисление на
потреблението, като счита, че текущата методика, не
предоставя прозрачност и точност в изчисленията.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
64868/24.02.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Л. В. К., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
3
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че ответника има качеството потребител на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК
възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния
срок.
В производството са спорни всички факти и
обстоятелства от предмета на доказване. Първата
предпоставка за уважаване на исковете е доказване от
страна на ищеца на релевантното за спора обстоятелство,
че между страните е налице валидно възникнало
4
правоотношение по доставка на топлинна енергия в
рамките на процесния период за процесния имот. Това
обстоятелство изрично се оспорва от ответника.
За доказване на горепосоченото обстоятелство ищецът
се позовава на прието по делото саморъчно завещание и
протокол за обявяване на саморъчно завещание, рег. №
**** по описа на нотариус С.П., от който е видно, че лицето
К.Л.М. приживе е завещала на ответницата цялото си
движимо и недвижимо имущество. Представена е и искова
молба от В.Д., преживял съпруг, предявена срещу
ответницата Л. В. К. с която от Д. срещу К. е предявен иск
за делба, като в хода на това производството е релевирано и
възражение за нищожност на процесното завещане. Не са
представени доказателства за постановен краен акт по така
образуваното пред РС-Перник производство. От приетия по
делото Протокол от ОС на ЕС от 01.09.2002г., се установява,
че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на
****************, са взели решение за сключване на
договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство”, като за целта е упълномощено конкретно
лице да подпише договор с /ФИРМА/. За ап.13 списъка към
протокола е подписан от завещшателя – К.Л.М.. Като
необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва
собствениците на самостоятелните обекти в СЕС,
включително и техните правоприемници. От името на ЕС е
сключен договор № 991/23.09.2002г. с /ФИРМА/, приет по
делото.
5
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят
от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от
6
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Ето защо облигационната връзка по договора за доставка
на топлинна енергия възниква от момента на възникване
на вещното или облигационно право на ползване.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ищецът
не установи при условията на пълно и главно доказване, че
ответницата е страна по възникнало облигационно
правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а
именно *******************************, за процесния
период от време. Това е така, тъй като по делото не са
представени безспорни доказателства, че завещателят -
К.М. е била собственик на имота, като по делото става ясно,
че правата на ответницата са оспорени. По този начин не се
установява в пълнота правото на собственост, нито на
праводателя на ответницата, нито на самата нея.
При направено изрично оспорване от ответника
относно наличието на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение между страните, ищецът дължи пълно и
главно доказване на същото, каквото с ангажираните по
делото доказателства не е осъществено. Ето защо ищецът
следва да понесе последиците от разпределението на
тежестта на доказване и отнасяне в негова вреда
7
неустановяването на посочения правопораждащ
претендираното право факт – наличието на облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия между
него и ответника, като искът за главница за потребена
топлинна енергия бъде отхвърлен изцяло. При това
положение с оглед неоснователността на главната
претенция, неоснователни се явяват и претенциите на
ищеца за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, както и акцесорните претенции за
обезщетение за забава, поради което същите също следва да
бъдат отхвърлени изцяло. В тази връзка съдът следва да
отхвърли исковете изцяло само на това основание, без да е
длъжен да обсъжда по същество изслушаните заключения
по СТЕ и ССчЕ, нито да коментира релевираното
правопогасяващо възражение за давност.
Искане за присъждане на разноски е направил ищецът.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК
право на разноски се поражда в полза на ответника.
Последният не претендира такова, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************ срещу Л. В. К., ЕГН **********, обективно
8
кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр.чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземания на
ищеца /ФИРМА/ спрямо ответника Л. В. К., за сумата в
размер на 906,53 лева лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., за топлоснабден имот,
находящ се в ***************************, аб.№
************, ведно със законната лихва от 21.12.2023г. до
окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
175,93 лв., за периода от 15.09.2021г, до 11.12.2023г., сумата
от 46,44 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за периода от м.11.2020г. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 21.12.2023г. до
изплащане на вземането, и сумата от 11,68 лева - лихва за
периода от 15.01.2021г. до 11.12.2023г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 10.01.2024 г. в производството по ч.гр.д. №
70973/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /ФИРМА/.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10