Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. П.**, 06.02.2024 г..
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – П.**, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди
двадесет и четвърта година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Е. В.**и с участието на прокурор К. Т.** от Окръжна
прокуратура – П.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД №
198 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на В.С.Д., с ЕГН: **********, в качеството му на управител
на „**“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление гр. С.**, бул. „**“ № **,
ет. **, ап. **, против решение № 362 от 05.10.2023 г., постановено по АНД № 1252/2023
г. по описа на Районен съд – П.**.
С
обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7396734, издаден
от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР – П.**)
на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който
на
В.С.Д., с ЕГН: **********, в качеството му на законен
представител – управител, на „**“ ООД, ЕИК: **, за извършено административно
нарушение по чл.
21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Недоволен
от решението на районния съд, В.С.Д. го обжалва, като излага доводи, че същото
е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение
на материалния закон. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното
решение и да реши делото по същество като отмени електронния фиш.
Касационната
жалба е връчена на ответната страна, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не
е постъпил отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 24.01.2024 г. касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
В съдебно
заседание, проведено на 24.01.2024 г. ответникът – ОД на МВР – П.**, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно
заседание, проведено на 24.01.2024 г. представителят на Окръжна прокуратура – П.**,
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районен съд – П.** да
бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост и на
основание чл. 218 от АПК обсъди доводите в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение,
намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
В
пределите на извършената служебно касационна проверка по чл. 218, ал. 2, предл.
първо от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма,
по допустима жалба.
По
същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:
С
електронен фиш серия К, № 7396734, издаден от ОД на МВР – П.**, на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на В.С.Д., с ЕГН: **********, в качеството му на
законен представител – управител, на „**“ ООД, ЕИК: **, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за това, че на 30.04.2023
г., в 11:47 часа, в община П.**, с. Д.**, на път ППI-1 (Е79), км 286+300,
паркинг „**“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, валидно за населено
място, моторно превозно средство (МПС) – товарен автомобил „**“, с рег. № **,
собственост на „**“ ООД, ЕИК: **, е
управляван със скорост от 89 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на водача
толеранс от 3 км/ч), с което е извършено административно нарушение по чл. 21,
ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Електронният
фиш е обжалван пред Районен съд – П.**, който с решение № 362 от 05.10.2023 г.,
постановено по АНД № 1252 по описа на съда за 2023 г. го е потвърдил.
За да
постанови обжалвания съдебен акт, решаващият първоинстанционен състав, след
извършена проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и
приобщени в хода на делото, е приел, че производството по издаване на процесния
електронен фиш, е проведено съобразно специалните процесуални правила,
регламентирани в ЗДвП, материалният закон е приложен правилно, съответно на
установеното от фактическа страна, а нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Решението
е правилно. При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, предл.
последно от АПК – служебно, за правилно приложение на материалния закон, не се
установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха
доводите жалбата.
На
основание чл. 220 от АПК касационният състав възприема изцяло установената по
делото фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло с приобщените по
делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към
предмета на доказване по делото.
По
доводите в касационната жалба:
Неоснователен
е доводът в касационната жалба срещу изводите в решението, касателно посоката
на движение на процесното МПС. Споделя се изводът на решаващия
първоинстанционен съд, че от доказателствата по делото безспорно се установява,
че процесното МПС, с което нарушението е извършено се движи в посока към гр. С.**.
В електронния фиш е посочено накъде е насочена автоматичната система за скорост
– към гр. П.**, което кореспондира с данните в приложения снимков материал –
фотоснимка, разпечатка от АТС (л. 8 от АНД), в която ясно е отбелязано, че МПС
е заснето в позиция „приближаващо“ към АТС, т.е. в посока от гр. П.**, накъдето
е насочена АТС, съответно към гр. С.**. Във връзка с това не се споделя и
оплакването в жалбата, свързано с необсъдено в решението възражение за
„наличието“ на два автомобила в приложения снимков материал, тъй като единствено
приближаващо МПС в случая е МПС-то с марка, модел и регистрационен номер, с
което е вменено да е извършено и процесното нарушение. В тази връзка
необсъждането в решението конкретно на това възражение на наказаното лице не
рефлектира върху законосъобразността на изводите на решаващия първоинстанционен
състав, че именно автомобил марка „AUDI“, модел „Q7“, с рег. № **, е МПС-то, с което процесното нарушение е извършено.
Неоснователни
са и доводите на касатора, свързани с непълнота на изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.), касателно липсата на описание в същия на начало и край на
контролирания участък с посочване на точно местоположение на мястото за
контрол. Сочените графи на протокола – „Начало на участъка“ и „Край на
участъка“, видно е от образеца съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, се отнасят, съответно се следва да бъдат попълнени, само в хипотеза
на осъществяване на контрол при режим на измерване „Д“ – в движение. В
процесния случай, установява се от съдържанието на приложения по делото протокол,
е осъществяван контрол в режим на измерване – С (стационарен), с посока за
задействане „Д“ (в двете посоки). Следователно тези изложени в жалбата
съображения са ирелевантни предвид начина, по който е извършвано в процесния
случай измерването на скоростта на преминаващите МПС – чрез разполагане на
мобилно АТС временно на участък от пътя, т.е. в режим на измерване
„стационарен“.
По
приложението на материалния закон:
На база
фактите такива, каквито са установени пред първата съдебна инстанция в
процесуално законосъобразно производство, съобразено и с принципите на чл. 13
и чл. 14 от НПК,
във вр. с чл. 84 от ЗАНН,
изводите на районния съд, формирани въз основа на приобщените по делото
доказателства, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора в посоченото му качество на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1
във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, кореспондират с приложимия материален
закон.
Извършената
от касационния съд служебно проверка за правилното приложение на материалния
закон не доведе до извод, който да обоснове касиране на първоинстанционния
съдебен акт на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с
чл. 63в от ЗАНН. Управлението на МПС със скорост от 89 км/ч в населено място,
за което е валидно общо ограничение на скоростта до 50 км/ч, съставлява
нарушаване на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. За
същото в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, в хипотезата на т. 4 от ЗДвП – превишаване на максималната разрешена скорост в населено място със
стойности в диапазона от 31 до 40 км/ч, или в случая с 39 км/ч, е обвързано с
административно наказание, налагано по административен ред – предвидено е в чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП налагане на административно наказание „глоба“ във
фиксиран размер от 400 (четиристотин) лева, т.е. деянието съставлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Такова по вид и размер
наказание е наложено и с процесния ЕФ. Правилно е ангажирана и отговорността на
касатора в качеството му на законен представител на юридическото лице,
собственик на МПС, с което нарушението е извършено (чл. 188, ал. 2 от ЗДвП). В.Д.
не е ангажирал доказателства, с които да обори установената в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП презумпция, че водач на МПС, с което е извършено нарушение на ЗДвП, и
което е собственост на юридическо лице, е законният представител на ЮЛ.
Изложеното
мотивира съдебния състав да приеме, че като е потвърдил процесния електронен
фиш районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При
извършената проверка на обжалваното решение не се установиха пороци във връзка
с неговата валидност и допустимост, а решението е постановено в процесуално
законосъобразно съдебно производство и при правилно приложение на материалния
закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
При този
изход на спора право на разноски има ответната страна. Такива не се претендират
и не се присъждат.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П.**
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 362 от 05.10.2023 г., постановено по АНД № 1252/2023 г. по описа
на Районен съд – П.**.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/