№ 12242
гр. София, 30.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110169836 по описа за 2021 година
Т. Д. В. е предявила срещу „т.с.“ЕАД иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи на ответника сумата от 2938.47 лева-доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2018 до м.04.2020г.
Ищцата поддържа, че след справка при ответника установила, че той
претендира от нея заплащането на суми за доставена топлинна енергия в
размер на 2 938.47 лева за абонатен №122960 за имот, находящ се в гр.С......,
ап.102.Поддържа, че ответникът е правил многократни опити да събере
процесната сума.Твърди, че не е в облигационна връзка с ответника, поради
което не дължи процесните суми.Оспорва качеството си на собственик,
съответно на вещен ползвател на процесния имот.Твърди, че не е доставяна
топлинна енергия до процесния имот.Поддържа, че вземанията на ответника
са погасени по давност.
Ответникът „т.с.“ЕАД оспорва предявения иск като недопустим и
неоснователен.
ъдът като се запозна с доводите на страните намира следното:
Видно от доказателствата по делото между същите страни и за същите
вземания е образувано гражданско дело №54260/2021, СРС, 64 състав
/заповедно производство/, а впоследствие и исково производство –гр.дело
№21278/2022, СРС, 64 състав..Заповедното производство е образувано по
заявление на „т.с.“ЕАД срещу ищцата по настоящото дело Т. Д. В. за сумата
1
от 2938.47 лева /главница/, представляваща стойност на топлинната енергия
за периода от м.05.2018 до м.04.2020, сумата от 421.45 лева – лихва за забава
за периода от 15.09.2019 до 02.09.2021, сумата от 46.41 лева –дялово
разпределение за периода м.08.2018 до м.04.2020 и сумата от 9.65 лева -
лихва за периода от 1.10.2018 до 02.09.2021г.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено от „т.с.“ЕАД на 17.09.2021 и в
този смисъл производството е образувано преди настоящото производство на
6.12.2021г.Освен това Т. Д. В. е подала възражение по чл.414 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което са дадени указания на заявителя да
предяви иск. „т.с.“ЕАД е предявила иск с правно основание чл.422 от ГПК
на 20.04.2022, въз основа на който е образувано гр.дело №21278/2022, СРС,
64 състав.
Съгласно определение №318/9.7.2019г. по гр.д. № 2108/2019 на ВКС
„До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с
възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не
съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още
повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има
ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по
издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са
направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповедта за
изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът
винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането.“
В този смисъл оспорването на вземането по заповедното производство
може да се реализира по два начина – с възражение по чл.414 от ГПК или с
отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК в отделно исковото
производство.Когато длъжникът е подал възражение, за него липсва правен
интерес от предявяване на иск, тъй като може да развие възраженията си по
същество в рамките на евентуален процес по чл.422 ГПК. С оглед на което
съдът приема, че след като Т. Д. В. е подала възражение по чл.414 от ГПК, за
нея липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.
С оглед на което предявеният отрицателен установителен иск по чл.124
от ГПК, предмет на настоящото дело, е недопустим.
2
Отделно от това заявлението е подадено от „т.с.“ЕАД на 17.09.2021 и в
този смисъл производството е образувано преди настоящото производство на
6.12.2021г. Поради това съдът намира и, че настоящото производство е
недопустимо и на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че на основание чл.130 от ГПК
исковата молба следва да бъде върната, а производство по делото следва да
бъде прекратено.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№102300/6.12.2021, подадена от Т. Д. В.,
ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.С......, чрез адв. Д., срещу „т.с.“ЕАД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:гр.С.............
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №69836/2021, СРС, 49 състав.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3